Правителството онлайн. Или да придадем смисъл на iPad-ите

Колаж: Боян Юруков, източник: http://yurukov.net 

Понеже все още нямаме, действително работещо, Онлайн правителство (Електронно правителство), ще пиша за Правителството онлайн.

Наскоро от партия ГЕРБ закупиха за своите министри и депутати устройства iPad. Повечето коментари, типично по журналистически, бяха относно цената и с какви пари са купени. За мен по-важно е как ще бъдат използвани. Щом са закупени с партийни средства и за партийни цели, би трябвало да очакваме поне две приложения:

Първо, за по-добра вътрешно партийна комуникация, между самите депутати и министри. Този аспект е скрит за нас и може да бъде анализиран само вътре в самите партии.

Второ, за по-добра ПУБЛИЧНА комуникация и връзка с външни за партията елементи, като граждани, медии и тн.

Обект на тази статия е вторият аспект - Дали и по какъв начин таблетите ще бъдат използвани за пряка КОМУНИКАЦИЯ С ИЗБИРАТЕЛИТЕ?
 

За да измеря какъв е потенциалът АйПад-ите да бъдат изпозлвани като устройство за диалог с избиратели/граждани избрах следния елементарен метод:

Взимам списъка на всички министри от сайта на Министерски съвет и издирвам дали имат някой от трите най-популярни средства за комуникация в интернет – БЛОГ, ФЕЙСБУК, ТУИТЪР. Спрях се само на министрите, защото подобно изследване за всичките депутати на ГЕРБ ще бъде прекалено голямо по обем. Издирването правя, чрез търсачките на съответните мрежи, а за блоговете - Гугъл. Освен това прерових профилите на партиите за евентуални линкове към профили на министри. За Туитър, проверих списъка с абонаментите на някои министри, за да открия профилите на други министри, с които евентуално да са свързани. (Ако откриете, че някой министър има профил, който не е въведен тук, моля сигнализирайте).

По този начин стигнах до следните данни:

На графиката: Въведени са имената на министрите и инструментите. Когато има наличен инструмент въвеждам стойност 1, а ако няма стойност 0, така се получава следната графика: наличието на чертичка в съответния цвят, срещу името на министъра, индикира наличието и вида на инструмента. С една дума: има чертичка - има блог, няма чертичка - няма блог ;) 

Само Симеон Дянков  и Николай Младенов използват и трита вида инструменти. Особено активен в Туитър акаунта си е Външният министър, който редовно подава актуална информация. Това се вижда ясно със инструмента mantionmap, който показва графично последните теми и връзките между тях. 

Бойко Борисов, Сергей Игнатов, Стефан Константинов, Вежди Рашидов и Томислав Дончев (5-тима) имат фейсбук профили, а останалите 10 министри не използват нито един от тях. ( Забележка: Цветан Цветанов има страница, но тя не се обновява от 2009 г., затова не съм я включил)

Фейсбук е най-използваният онлайн инструмент (от посочените):

 

Тези данни говорят, че доста малка част от министрите са склонни да комуникират онлайн. Това е особено шокиращо за министъра на  „Транспорта, информационни технологии и съобщения”, Александър Цветков, който като отговорен за сектора на новите технологии не ги използва като средство за комуникация.

Съотношение на общия брой министри и единиците използвани от тях инструменти

Интересно наблюдение е например, че медийно най-активните - Борисов  и Цветанов са НЕактивни в Интернет. Телевизията позволява само еднопосочна и опосредствана комуникация. Зрителят няма възможност да изрази мнение и отношение, а съдържанието което му се предлага е филтрирано.  При интернет (като медия) наблюдаваме двупосочна и нефилтрирана (слабо филтрирана) информация, където получателят на съобщението (граждани/избиратели) има възможност за реакция. При тази диспропорция в използването на медиите, с приоритет на еднопосочните, мога да кажа, че Борисов и Цветанов предпочитат да говорят вместо да слушат. Да са говорители, а не разговарящи. Този извод НЕ Е откритие, но може би издава защо голяма част от българите са отблъснати от политиката и я считат чужда за себе си дейност.   

От тези данни излиза, че досега министрите игнорират онлайн пространството. Интернет като канал за комуникация е масово подценяван и неизползван. В този план, твърдя, че българските политици не отговарят на нарастващата нужда от директна комуникация с гражданите в интернет.
Българите се включиха масово в електронното преброяване. Редовно се създават фейсбук групи по актуални проблеми (протест за цените на горивото). Неформални групи издигат обществено значими каузи. Формират се блогърски общества, развиват се граждански проекти за онлайн наблюдение на политически събития като "Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие" и редица други. На този фон политиците остават пасивни. Такива изводи направих и в предишни публикации за партиите и техните лидери  във Фейсбук.  Това разширява пропастта между тях и активните граждани - техни избиратели.

Можем само да се надяваме, че АйПад-ите ще бъдат стимул за по активно навлизане на българските политици (в частност тези от ГЕРБ) в онлайн комуникация. Не е задължително това да става лично, може да се повери на съответния сътрудник (както е при фейсбук страницата на Сергей Игнатов). Диалогът и отчетността са основни принципи на демократичните общества. Днес, технологиите позволяват това да става лесно и бързо и колкото по-скоро политиците изградят адекватни системи за контакт, толкова по-голям е шансът за възстановяване на доверието в политиката.