вторник, 21 юни 2011 г.

Първо си изчистете съзнанието !

Премахването на графита изразява силата на реакционните сили спиращи развитието на обществото ни!
Фотограф: Юлия Лазарова. Снимка: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/20/1109665_nejna_revoljuciia_zaradi_izrisuvaniia_pametnik/
Премахването на боята от паметника на съветската армия е невроятно точна метафора за това как всеки опит за модернизация на мисленето и практиката на управление в държавата незабавно се подлага на зловещ отпор от тъмните сили на миналото. Сили, които нямат изгода от модерна България, а искат да я държат в плен на дългата сянка на тоталитарното минало.
С премахването на творбата, нейните внушения стават още повече: не само, че не сме „в крак с времето“, а усърдно крачим назад.
С болното си съзнание, някои кръгове премахнаха една изключително интелигентна творба; съзнания изпитващи мазохистична наслада от това да бъдат доминирани, да бъдат направлявани и управлявани от някаква „могъща“ сила грижеща се за тях – наричат я галено „голямата страна“.
Защо подобен тип закостенели мозъци имат властта да премахнат графита под охрана? Защо получиха подкрепата на държавната власт? Ще допуснем ли отново битовизмът и примитивното мислене да ни държат далеч от глобалните ценности на толератност, многообразие, диалог (между минало и настояще)?

Актът по отнемането на боята, е гигантска метафора на отнемането на цвета от деня ни, което се случва всяка нощ вече 22 години.
За първи път  ми се случи, да видя хора, които се снимат с часове пред този паметник, грозен и страшен, и сив. Снимат се, с усмивки, а не малка част, гледаха замислено и търсеха посланието....
Изплашени, че младите (не само по години, а и по мислене) щезащитят новия си символ, силите на реакцията, гузни и мълчаливи изтриха лицата - в тъмнина и полусянка, където се чувстват най-уютно.
Първо изчистете съзнанието си! Чак тогава паметниците! О, вие презрени сили държащи България в пост-съветската мъгла.
Призовавам всички модерни хора, да немрят начин да изразят възмущението си от премахването на графита!

Възмутете се!




Както се пее в песента: " Искаме радост, любов и хумор, не са парите, които ни правят щастливи.."



понеделник, 6 юни 2011 г.

Дискотеката като стъпало в образователната система

Какво пише в един, захвърлен на улицата бележник? 
През  последните седмици, рекламната кампания на д-р Енчев, с неработещите момичета, предизвика дискусия в медиите, смях в социалните мрежи и накрая беше обявена за дискриминационна. Въпросът за това доколко рекламата е културен продукт и отразява характеристиките на средата, в която се прави или по-скоро тя задава тенденциите в тази среда е спорен.  Тази публикация няма за цел да разсъждава върху него, а просто ще ви представи още един уникален рекламен артикул.

Преди няколко дни, се отдадох на приятен лаф и няколко бири в градинката пред Народния театър.  Тези, които познават София знаят, че непосредствено до нея се намира „Гранд  хотел София”, който в случая беше приютил тържеството на няколко класа абитуриенти. Масата и дансинга им бяха в самата градина, под найлонова шатра, от която се разнасяха гюбеци, а вече завършилите младежи тактуваха в ритъм с 1, 2, 3, 4…….. Чалга на бала не е изненада, но пък тържество в найлон си е иновация.

До нас, на стълбите на театъра имаше друга група младежи, чиито бал беше преминал или предстоеше- все едно, след тях остана следното:

„Чак да си хвърлят бележниците по площадите” позачудих се, аз на нравите на бившите вече ученици.  Стана ми любопитно да разгърна и да видя оценките. И БУМ! Нова изненада:
снимка1
снимка 2
Талон за отстъпка в дискотека във формата на ученически бележник! Идеята е толкова гениална, че само рекламната кампания на д-р. Енчев може да й съперничи по остроумие.
Да влезеш в дискотеката с бележника си, като той ти служи за отстъпка, илюстрира неразривната връзка между образователната ни система и развлекателната индустрия. Първата произвежда все повече кадри за втората. Втората от своя страна прави отстъпка за най-редовните си клиенти.

Разбира се, не е нужно да уточнявам, че съответните „най-хитови клубове” са разтрисани от чалга, а подовете им са покрити са фини парченца, ръчно накъсани салфетки. Локацията им в Студентски град  допълнително засилва образователната метафората – училището свърши, идва университетът, а тържествената връзка по между им - дискотеката.
Какъв по-добър начин да се подготвиш за кандидат-студентската кампания от това да изкараш безпаметната си бална вечер сред студентския „елит”, а приятелите ти - „нека завиждат!”.

Свързани текстове:
Обречени на трайна липса на "сърдити млади хора"
Гърци се появиха на протест на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо да не събудим българите“