 | |||||||||
| Снимка от интернет кампания на Иван Костов, направена от доброволци. Източник |
В статията „Защо телевизията стана по-скучна” (от последния брой на Капитал), Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България твърди: „непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира - от 62% през 2006 до 50% в края на 2010". По-надолу продължава: "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare.”
Щом все по-малка част от младите, активни българи не се информират от телевизията, можем да предположим, че мигрират към друг източник на информация. Всички, ще се досетим, че не става въпрос за вестници или радио, а за интернет.
1. Защо да разглеждаме интернет в политически контекст?
В социалните науки се смята*, че представите на хората за политиката се изграждат на две основни нива. Първото е в ранна детска възраст (приблизително до 18г.), а второто в зрелостта. Изграждането на тези представи се нарича политическа социализация и свързана с разбиранията ни за държава, власт, общество, партии и очакванията за нашата роля в тях. Тези представи се изграждат, чрез четири фундаментални елемента на социализация: семейство, училище (университет), група на връстниците и МЕДИИТЕ. С една дума представата на младия човек, за това как да се държи в политическата сфера се формират от това, което той чува от баща си, възприема от учителя, споделя със съседчето или вижда по ТЕЛЕВИЗИЯТА (радиото, вестника).
Няма да навлизаме по дълбоко в темата за социализацията. Приемаме мнението, че една значителна част от информацията за политиката се придобива от ТЕЛЕВИЗИЯТА. През последните десетилетия, тя е най-могъщият от медийните социализиращи агенти.
Отварям една скоба. В българския случай, през годините на социализма, информацията за политиката идва предимно от единствената държавна телевизия (БНТ) под контрола на БКП. С това искам да кажа, че телевизията и до днес се смята, като основен източник на информация за политическия живот, от голяма част от населението. Това се дължи на традицията, че казаното по телевизията е единствено и вярно. Тук затварям скобата :)
 |
| Снимка от личен архив. Новогодишното обръщение илюстрира как политиците използват телевизията за своите цели. Доколкото знам подобен тип обръщение няма в западните държави. Такива речи е държал Т. Живков. Днес традицията се изпълнява и в Русия. |
Стигаме до днес, когато се наблюдава отлив на младите, образовани, граждани от телевизията към интернет. Тоест, ТЕЛЕВИЗИЯТА губи доминиращата си роля като носител на политическата социализация. Тази роля се предава на медията интернет.
От тази гледна точка, аз се интересувам от това, как новите медии променят начина, по който се информираме за политика; говорим за политика; участваме в политическия живот; изразяваме политическо мнение и тн.
 |
| Източник: "в. Труд" Снимката е на хакнатия предизборен блог на Сергей Станишев. |
Под термина е-политика разбирам, основно три процеса:
- По какъв начин елементи на гражданското общество - будни граждани, граждански сдружения, неформални групи и тн. използват интернет като публична медия за постигане на политически или обществено значими цели. Пример: Фейсбук група за кучето от Дряново, чиито крака бяха отрязани събра над 240 000 члена. В същото време Партия „Ред,Законност, Справедливост” получи 174 582 гласа на последните парламентарни избори. Това означава, че една онлайн кауза, може да агрегира доверието на политически значим брой граждани;
- По какъв начин партиите, политическите лидери и техните екипи използват интернет, като публична медия за постигане на своите политически цели. Пример: Колко привърженици имат партиите и лидерите във Фейсбук, как се обновява информацията там;
- Специално, по какъв начин партиите и кандидатите използват интернет в период на предизборна кампания. Пример: Спомнете си сайта BoyKostov.org, който се превърна в скандал, когато се разбра, че е администриран от приближени на БСП.
 |
| Снимка: в. Дневник |
Нещо повече, проучване на “Pew Intenet”, озаглавено "Социалната страна на Интернет" показва, че хората, които използват интернет и социални медии (Фейсбук и Туитър) обикновено са най-активните в тяхната гражданска група. Те са по-склонни да търсят нови членове, чрез интернет; да откриват нови групи в мрежата; да прекарват повече време в заниманията на групата, чрез възможностите на новите технологии. Обобщено: Интернет и социалните медии спомагат за развитието на групови активности (има се предвид не само политически или обществени, а и дейности на спортни и др. неформални клубове). Спомагат ли и за развитието на обществени и политически активности? По какъв начин?
Около арабските революции, дебатът за ролята на новите медии в политическите процеси се развихря. Една част от наблюдателите твърдят, че ролята на социалните мрежи е значително надценена. Други посочват, че мрежата е инструмент в ръцете на гражданите, който им дава възможности за организация и общо действие, несъществуващи досега.
За нас е важно да изследваме и наблюдаваме тези процеси с намерение да се увеличат възможностите за активно гражданско участие, контрол на обществените и политическите действия в синхрон с принципите на демокрацията.
Ще продължавам да споделям идеи и материали по темата и ще се радвам на вашето активно участие!
Няма коментари:
Публикуване на коментар