неделя, 11 януари 2009 г.

Утрото на революцията

14 Януари пред парламента, общонароден протест срещу поведението на политическата класа ( касата) в България!!! 
"Няма да променя нищо, най-много да се възполват ГЕРБ и АТАКА от моя протест. Не, не че не ми пука, не че не обичам родината си, просто съм сигурен, че това е поредната манипулация на моя народ!" - това си помислих на първо време.
Но, не вече наистина ми писна, искам да пртестирам! Не срещу Стнишев, Доган или Царя, протестирам срещу цялата им наглост, лицемерие и подлост. Искам да пртестирам срещу тяхната корумпираност, цинизъм и безочие, не персонално, срещу всички тях. Искам да им покажа, че има нород, че има нация, че има малди хора със свободно и модерно мислене, които не виждат бъдещето си по този начин. Млади хора които искат просто да живеят нормално, без да са убивани, ограбвани, газени и крадени. 
Ако искаш да покажеш:
Че ти пука
Че обичш народа си
Че вярваш в по-доброто си бъдеще
Че не можеш повече да търпиш подигравка с националнат си идентичност
Че не си медуза 
Че Гевара!
Трябва да покажем революционната си активност, най-малко за да видят, че има от какво да ги е страх. Най-малкото, за да им покажем, че когато има престъпление има и накзание. Най-малкото, за да видят следващите, че и тях няма да ги търпим. 
Сменете си морала, ако искате да ни управлявате, инаЧе*.......
Ясно е, че октопода е голям и е пуснал пипала навсякъде, ясно е, че не можем да сменим октопода, но е важно да му свием пипалата, поне до разумни граници!!! Да му покажем, че не може повече така!!!

*Че - на испански "Хей" като обръщение. Един ден революционерът Фидел Кастро се обръща към своя другар Ернесто Гевара: "Che Guevara!" (Хей Гевара) и оттам Че Гевара, символ на революцията към по-добро. (Да не се възприема като символ на комунизма и марксизма тук се има предвид образа на рвеолюцонера недоволен срещу несправедливоста)


петък, 2 януари 2009 г.

Първи '09


След последната за 2008-а е ред на първата за 2009г. публикация в безмисления ми блог(дори незнам каков означава на английски). Та сега на 2 Януари си прочетах предната (последна за 2008г.) публикация и ми стана много смешно, тъй като там третирам темата за надеждата. Че надеждата е последното чувство, което напуска човека, само че тогава не се сетих да напиша, че надеждата освен хубаво може да е и много режещо чувство.  Щом сме стигнали до там да се надяваме, значи сме загубили всичко преди това, ако надеждата е последното чувство което ни напуска, то значи тя е дъното или поне е близо до дъното. 
По ирония на съдбата или, ако се опитам да избягам от клишето, по трагикомедия на съдбата от новогодишната баница ми се падна късмет НАДЕЖДА. 
Когато Пандора повдигнала похлупака на урната, подарена и от Зевс от там излезли сред хората злините, грижите и страданията,непознати дотогава на смъртните. Пандора захлупила веднага урната,но на дъното и останала сама надеждата.
Надеждата е шишът на който се въртим когато се печем на жарък огън!