Социални партии 2.0

Социалното е вектор на всяка политическа партия. Според отношението им към традиционното значение на „социално”, партиите се делят на леви и десни, консервативни и либерални и тн. В последните години терминът „социално” придобива нова семантика. Все по-често го употребяваме заедно с думата мрежа. Ако за социалните идеологии на партиите са изписани редица политологични и философкси трудове, то дигиталното им социално присъствие тепърва започваме да осмисляме. Настоящата публикация е посветена на тази, набираща важност тема.

Проведох едно малко проучване за това как стоят основните български политически партии във Фейсбук. С оглед на това, че не разполагам с огромен екип и неограничено време се спрях на следния елементарен количествен метод: Отварям страниците на избраните партии и в тях търся връзката към профила им във Фейсбук, след което виждам боря на привържениците (лайкванията) и ги отразявам в екселска таблица.  Профил в смисъла на Фейсбук може да бъде страница, група или човек. Това са три различни типа инструменти, които потребителите на социалната мрежа могат да използват, за да създадат профил. В изследването типът профил е взет под внимание. След като установим количеството привърженици извеждаме резултатите с подходяща графика.

Партии са избрани на принципа на парламентарното представителство, плюс партия "Зелените". Последната включвам, защото по мои наблюдения, привържениците им имат силно онлайн присъствие. Обобщено: ГЕРБ, БСП, ДСБ, СДС, АТАКА, ДПС, РЗС, ЗЕЛЕНИТЕ.

По този прост начин  установих, че само ДПС и ЗЕЛЕНИТЕ са интегрирали в сайтовете си връзка към профил във Фейсбук. Другите партии НЕ предлагат на официалната си страница връзка към профил във Фейсбук.

Това усложнява задачата ми, защото трябва от една страна сам да издирвам профилите, а от друга да доказвам по косвен начин легитимността им. Или с други думи, как да обвържа дадена група с официален източник, а не с самодейност на някой дигитален бабаит.

Проведох детайлно търсене и по собствена преценка установих кои профили са легитимни и кои не. За идентифицирането им използвах следните критерии: име, официално партийно лого, съдържание в профила, администратор, актуализация. По този начин отделих групи създадени само за изборите през 2009г., които след това не са актуализирани, групи създадени от противници и групи създадени от индивидуални привърженици.

След търсенето установих, че всички партии, под една или друга форма, поддържат легитимен профил в мрежата. Изключение прави БСП, за която НЕ открих профил обвързан с партията. Въпреки това, за да не изключа една от водещите партии избрах най-големия фенски профил, отговарящ на някои от описаните по-горе критерии.

По този метод достигам до следните резултати, към дата 22.02.2011г. (датата има значение поради възможността за разширяване или намаляване на привържениците с течение на времето):

ГЕРБ - 8584

ДСБ- 894

СДС - 1722

БСП - 178

АТАКА - 1048

ДПС - 1340

РЗС - 415

ЗЕЛЕНИТЕ – 398

Изображението представя визуално резултатите от проучването, като големината на партийното име отговаря на броя привърженици във Фейсбук.

Натисни върху изображението за голям размер.

Аз няма да правя заключение от типа „ГЕРБ печели в интернет”! Разбира се, количеството привърженици в социалната мрежа има отношение към възможността на партията да въвлича своите симпатизанти в своите политики или най-малкото да ги информира. Именно за това и направих подобен тип проучване.

За мен по-важен е фактът, че българските партии изостават в процеса на интегриране на своите сайтове към ерата на web 2.0 и по-специално Фейсбук. В случая нямам предвид, че са длъжни да го правят, но в противен случай не използват възможности за директна комуникация и диалог с гражданите.  Сигурен съм обаче, че  малко преди предстоящите избори, предизборната война, ще се прехвърли в мрежата, където ще се появят платени групи и реклами, които обаче служат само като средство за манипулация и отново – никакъв дебат.

Друго интересно наблюдение, което искам да изведа е, че само ДПС е обвързала своя профил директно с партийна структура, каквато е пресцентърът. Наименувайки своя профил „ДПС пресцентър” партията заявява, че за поддръжката и актуализацията му отговаря специализирано звено по комуникации. По този начин информацията качвана на профила е винаги актуална и за нея се грижат специалисти в областта на връзките с обществеността. Това говори за внимателно обмислена онлайн стратегия. По мое мнение тя залага използването на профила предимно за информиране на привържениците, каквато е и по принцип комуникационната стратегия на партията.

Като заключение, смятам, че българските партии, за момента, подценяват Фейсбук като инструмент за набиране и изграждане на общност с привърженици, за разлика от основни западни политически партии (моите наблюдения са предимно върху френските). С оглед на предстоящите местни президентски избори очаквам това да се промени. Степента на интеграция на онлайн инструментите с цялостната кампания ще бъде ключова.

С това проучване направих и някои други наблюдения. Например, кои са партиите със собствени социални мрежи. Тях ще споделя в следваща публикация, така че бъдете на линия!

Очаквам вашите предложения, критики и коментари относно метода на мини-изследването, като ще се радвам на вашите конструктивни допълнения.