От "Дунав мост" до "Орлов мост"

Джиповете по кръстовищата бяха заменени от колела и цветни плакати, протестиращите смениха проституиращите.

Спомняте ли си филма "Дунав мост" от края на 90-те? Този сериал взриви общественото мнение с голите сцени и бруталността на насилието. Няколкото епизода бяха майсторско обобщение на тогавашното българско общество.

По кръстовищата властваха черни джипове и проституиращи млади момичета. Единственият начин за нормален живот беше емиграцията. Заветната цел - да преминеш "Дунав мост". Мостът беше външната граница на територия, изпълнена с насилие и страх, където черното попско расо бе заменено от мутренско, кожено яке.

През 2012 г. един друг мост взриви общественото мнение. Мост, който не е периферия, а самото сърце на България. Джиповете по кръстовищата бяха заменени от колела и цветни плакати, протестиращите смениха проституиращите.

Действието отново се разви в множество серии, но обобщението е съвсем различно. Орлов мост е символът на поколението, което иска да остане. Бягството вече не е решение, искаме да живеем нормално тук.

Защо протест?

На протестите си мислих, че в България вече има критично количество модерни хора. Ние използваме интернет, за да си набавяме информация, пътуваме по света, знаем няколко езика, имаме си професии. Ние няма как да сме зависими.

Същевременно ние сме поколението, лишено от политическо представителство. Ние не искаме държавата да ни се меси, не искаме социални помощи, млади сме и можем да се справяме сами.

Ние не се прехласваме по харизмата на политически лидер. Знаем, че резултатите са плод на екипна работа, много усилия и малко приказки. Ние не сме екстремисти и не обвиняваме различните за собственото си положение.

Ние очакваме държава, която помага на предприемчивите, искаме правилата да важат за всички, искаме разумна политика, която намира баланса между общата ни природа и частния интерес. Затова си направихме собствена "партия" на протеста. Партия без лидер и апарат. Партия, която се формира по определена тема и в нея членуват тези, които са на "орлов". Да, не пишем закони, но поне успяхме да отменим някои от тях.

Ако в епохата "Дунав мост" основната цел беше да се премине отвъд, то при поколението "Орлов мост" задачата е да не се преминава. Затворихме моста с телата си, за да очертаем територия на свободата. Да направим мислена линия, като екватора, която разделя публичността и честността от задкулисието и лъжата.

Когато гледах "Дунав мост" бях на 15 години, дете. На "Орлов мост" съм на 26. Оглеждам се и виждам връстници. Сещам се за Вазовото "бавно и полека народът порасна...". Да, децата на прехода пораснаха.

Всеки епизод от сериала "Орлов мост" имаше своя сюжет. Един път лобисткият закон за горите, друг път шистовият газ, трети път строителството върху дюни, та чак до сметките за ток. След всяка победа започваше нова битка.

Това ме накара да се замисля, достатъчно ли е да излизаме на протест или е редно да извървим още една стъпка? Спряхме няколко далавери, но колко още останаха на тъмно? Трябва ли поколението ми да потърси политическо представителство? Можем ли да променим системата отвън или трябва да променяме отвътре?

Не приемам разделението, ние - гражданите и те - партиите. В крайна сметка, гражданите са свободни да изберат или създадат партия, отговаряща на техните нагласи, да влязат в нея и да наложат промяната.

Това изисква повече усилия от еднократната поява на площада, но дава много по-дълготрайни резултати. Голямата победа ще настъпи, ако поколението "Орлов мост" успее да насити политическата сцена, без да се подаде на изкушенията от властта. Когато хората, от които зависят решенията, носят ценностната система на това поколение.

Реших се на тази крачка. Точно след протестите в България се формира нова партия, която претендира да даде повече власт в ръцете на гражданите. Споделям тази кауза и затова съм един от учредителите на "Движение България на гражданите". Изненадващо, там срещнах и други лица от протестите. Видях отново връстници.

Това, което ме задържа обаче, е възможността да съм част от процеса. Участвах в изготвянето на програмата и публичните прояви. Разбира се, съмнението остава. Знам обаче, че ако някъде сбъркам, няма да мога да премина през "Орлов мост". Там ще има нова блокада, нова мислена линия. Там ще има някой, който вече е начертал с тялото си границите на нормалността.

Статия на Деян Христакиев за webcafe.bg : http://www.webcafe.bg/id_798472232 

"България на гражданите" е гарантът, че десните хора в България ще получат представителство в следващия парламент

Препечатано от Новата журналистика - Деян Христакиев: Медийната среда е “едноизмерна”

“Търпи, и ще си спасиш душата?!”, с това възклицание е очертано робското у българина по онова време в Ботевото стихотворение “Елегия”. По смисъла на политическото моментно време в България – какъв е повикът на нещастника от “зимата нататък”? - Не бих нарекъл българина нещастник. Хората показаха, че имат достойнство, протестираха хора, в градове, където масови прояви на недоволство не е имало от десетки години. Не е нормално, да съкращаваш семейните разходи за образование или здраве, за да платиш битовите си сметки. Това е червената лампичка, сигнализираща минимума на жизнения стандарт, капката която прелива търпението. Протестиращият поиска достоен живот. Доходи, позволяващи му да планира бъдещето в хоризонт по-дълъг от един месец. Поиска промяна в полза увеличаване шансовете за индивидуален успех, за сметка на успеха на монополни икономически или политически структури.

Кой трябва да управлява българите, след като протестиращите станаха партии и “масовият човек” иска власт?

- Голяма част от хората поискаха промяна в демократичната система, като насочиха гнева си към партиите. Моето виждане е, че партиите са замислени, като своеобразен филтър на политическата система. Спрямо другите форми на обществена организация (сдружения и фондации) партиите отговарят на най-строги законови изисквания. Ако премахнем партиите, тогава премахваме и филтъра. Нека дам един по-краен пример: не можете да регистрирате партия на расова основа, такъв е законът. Ако позволим на автономни групи да излъчват депутати, как ще санкционираме тяхното поведение в парламента, ако те изведнъж се обявят в полза на определена етническа група? Със сигурност партийният модел в България, може да се усъвършенства. Затова в нашата програма първият стълб се нарича „България на гражданите”.

Той съдържа редица мерки за реформа на политическия модел в посока на овластяване на гражданите за сметка на партиите. Ще делегираме функции от държавата към гражданските организации. “Масовият човек” не съществува, това е обобщение, аз познавам само отделни индивиди, всеки със своя характер и способности. В този смисъл, гражданите са свободни да изберат или създадат партия, отговаряща на техните нагласи, да влязат в нея и да наложат промяната. Това изисква, повече усилия от еднократната поява на площада, но дава много по-дълготрайни резултати.

Месец след националните протести не наблюдаваме ли отново “едноизмерния човек” – апологетичен, политически послушен и некритично мислещ гражданин, дори обособен в политическа формация?

- Моето усещане е точно обратното, в обществото има огромна критическа енергия, допълнително подплатена от новите медии. Форумите и фейсбук буквално преливат от коментари за политика и политически събития, огромна част от тях са критични. Моите притеснения са свързани по-скоро с медийната среда. Там наблюдавам “едноизмерност”, липсва рационалната критика, разчита се на емоцията на зрителя. Цели медийни групировки, близки до властта, надуваха изкуствено рейтинга на кабинета Борисов, а в крайна сметка той рухна като колос на глинени крака. Модерният българин, използва все повече интернет, чете, информира се от няколко източника, пътува по света. Богатият набор от информация и собственият опит стимулират критическото осмисляне на събитията - това са хората способни да тласнат България към нормализация.

Медии в политическите програми?

Снимка: Елена Донкова

За повече електорат ще се борят и известни личности в партийните редици – Станка Златева, Детелин Далаклиев, Мартин Захариев, Христо Стоичков и други. Как ще коментирате – добър или кризисен пиар?

- За съжаление, някои партии много умело жонглират с понятието “граждански”. Включването на достойни спортисти в листите е камуфлаж за липсата на обновление в партийните листи. Разбира се, че това е кризисен пиар, най-малкото се намираме в период на политическа криза. За мен по-коректно е поведението на тези централи, които устояха на популисткия нагон и включиха в листите си експерти и хора с по-богат политически опит.

Възможен ход ли е според вас – бъдещо коалиционно управление? Докъде би стигнало политическото споразумение?

- Сценарият за някакъв тип многопартийно управление е твърде вероятен. В парламента ще има поне пет партии, като едва ли някоя от тях ще може да доминира самостоятелно мнозинството. Рамките на коалиционното споразумение се задават от хората. Ние от “Движение България на гражданите” заставаме лице в лице с хората и търсим тяхното доверие. Основните политически играчи са познати, гласоподавателите знаят какво да очакват. Те ще определят колко радикализъм и колко нормалност, колко популизъм и колко експертност. Ако ми позволите и едно изречение в качеството ми на политолог. В многопартийните, демократични системи, коалиционните формати на управление са напълно естествени и нормални. Стремежът към доминация на само една партия или група не е здравословен за младата ни демокрация. Коалиционната култура на българските партии ще се обогатява.

Как бихте подредили понятията в смислов контекст: радикални политически и икономически промени, националистическо-патриотични партии, силна левица и десница, граждани, социологически проучвания и твърд електорат?

- Изключително важно е в една партийна система да има силни левица и десница. Докато левият спектър е доминиран от БСП, то тези избори ще са тест за дясното. Поредна порция полуразпад имаше в СДС. Тази партия на практика изчезна от електоралната карта на страната. Събитията около Иван Костов и Надежда Нейнски показаха, че тази част от “синята идея” вече е загубила своята жизнеспособност, тя не можа да роди нов обединяващ проект, какъвто беше “Синята коалиция”. ГЕРБ принадлежи по-скоро към популисткия център, доколкото тази партия няма идеология различна от харизмата на лидера й. Изпитанието в дясното е дали избирателите ще припознаят “Движение България на гражданите” като новата десница, отвъд прехода. В противен случай рискуваме дясното, на практика да остане непредставено, което ще дебалансира системата и ще остави пространства за всякакви коалиционни експерименти. Социологическите проучвания показват нараснал интерес към радикалните националистическо-патриотични партии след протестите.

Това е нормално до степента, в която тези партии експлоатират емоционално-психологическата нагласа на хората. Техните програми са построени върху отрицанието и радикализма, които едва ли са нагласите, които ще превърнат България в нормална европейска държава. Модерните и активни граждани са новия ресурс на страната. Имаме нужда от реформа на посткомунистическите институции, които да прехвърлят и споделят все повече от властта си с гражданите. Перманентните усилия на граждански активните постепенно ще изземат функциите на твърдите електорати, като носители на промяна.

Каква предизборна кампания би повела колебаещите се и бойкотиращите до урните на 12-ти май?

- Успешна би била една умерена кампания. В никакъв случай лъскава и помпозна. Повече директни срещи и разговори и по-малко раздаване на бонбонки и дрънкалки от платени “доброволци”. За човек, загубил доверието в партиите и институциите, няма по-голямо лицемерие от това да искаш гласа му срещу запалка с партийно лого. Повече диалог и по-малко облъчване, това е ключът към колебаещите се.

Интервюто взе Стоян Нешев