понеделник, 28 март 2011 г.

Случи ли се българската Фейсбук революция?

Оригинална снимка: Ivan Bonev (член на фейсбук групата), колажът е мой. 
Вчера се проведе втори масов протест срещу високите цени на горивата. Той беше организиран, чрез интернет и главно Фейсбук.

Преди да анализираме конкретните им действия е важно да отговорим на въпроса: Кои са протестиращите? Това направих, чрез анализ на собствената им представа за тях. 
В обръщение на официалния сайт на протеста организаторите се обявяват като "обикновени граждани", "младите", "гражданското общество", "народът", "бъдещето". Те постоянно, категорично и недвусмислено се разграничават от политически сили, било то партии или отделни политици. 
Така самозаявени, протестиращите се вписват в общата представа, че има една група млади, активни хора, които ги е грижа за бъдещето, но категорично отказват да участват в политиката. Въпреки желанието за промяна и по-добър живот тези хора, не се интересуват от политическите събития в дълбочина, имат ниско доверие в институциите и държавата, оспорват легитимността на политическия елит и политическите организации. Оттук съвсем логично е те да търсят алтернативни форми на протест и изява. В ерата на интернет, тази част от обществото намира своето пространство за недоволство във Фейсбук и другите социални платформи. След като традиционните аналогови  форми на гражданско и политическо участие – партии, сдружения, медии са изчерпани, хората прибягват до новите дигитални инструменти за организация и изява. 

Според мен фактът, че протестите са организирани чрез Фейсбук не е плод на спорадична политическа мода, а автентичен израз на кризата в националната политика и функционалното изхабяване на институционалната структура на държавата.
В подкрепа на това твърдение, предоставям части от диалога във фейсбук групата

"Valentin Velev: това е единственото хубаво нещо което намирам в FB че можем да се съберем без помоща на политически организации
Вчера в 20:53 · Харесва ми ·  5 души
………………………………….........................................................
Dimitar Daskalov: ние сме гражданско общество не ни трябва намесата на политици :@
Вчера в 21:32 · Харесва ми ·  3 души
……………………………………….................................................
Svilen Gospodinov: ...време е народа да управлява , прав ли съм ?
Вчера в 23:12 · Харесва ми ·  7 души
Dimitar Daskalov: да
Вчера в 23:13 · Харесва ми ·  1 човек
Milen Zlatev: DAAAAAAAAAAAAA
Вчера в 23:13 · Харесва ми ·  1 човек
Simona Kirilowa: Абсолютно си прав!
Вчера в 23:13 · Харесва ми
Todor Sulev: dammmmm
Вчера в 23:13 · Харесва ми
Borislav Iordanov: МНОГО СИ ПРАВ
Вчера в 23:14 · Харесва ми ·  1 човек
Pavel Ivanov: Абсолютно!
Вчера в 23:14 · Харесва ми ·  1 човек" 

Още едно доказателство в тази посока е, че представители на организаторите на фейсбук протеста не участват в структурирания диалог по въпроса за цените на горивата. На преговорите с правителството присъстват браншови организации на превозвачите, представители на „Лукойл”, но координаторите на протеста са изключени от формалните механизми за взимане на решение.

Как се организира протестът?
Както вече писах, основно протестът се организира, чрез фейсбук групата „НЕ! на високите цени на горивата”. Там се определя датата и формата на протеста. В последствие се избират координатори за всеки град, които трябва да осигурят провеждането на протеста по места. Чрез тази тактика се осигурява покритието на цялата страна без отделните координатори да се познават лично. Това което ги обединява е общата им кауза.
Вчерашният (27.03) протест, се различава по форма от първия на 17.03. При втория протест се осъществява блокада на главни пътни артерии за определено време. Организаторите предварително бяха изискали разрешение от съответните общини съгласно „Закон за събранията митингите и манифестациите”. Тоест, тук все пак откриваме връзка между виртуалният импулс за протест и конституционното право за събрания на гражданите.
Графиката показва плавното нарастване на броя участници в групата "НЕ! на високите цени на горивата". Броят съм актуализирал всеки ден за посочения период.  

Въпросът за легитимността?
Легитимността е един от сериозните проблеми в интернет изобщо и фейсбук, в частност. Въпросите истински ли е един или друг профил и достоверна ли е информацията предоставена в мрежата представляват основно затруднение за организаторите. Появиха се редица групи, които претендират за истинност. Някои политически активисти се опитаха да натрупат дивиденти от протеста.
За да избегнат това организаторите направиха сайт (www.gorivo.org), който да легитимира групата във фейсбук и да бъде единствен, достоверен и представителен източник на информация. Изключително добър ход, който предпази от появата на десетки нови групи с неясни автори, които да разпокъсат протестиращите. В деня преди протеста обаче се появи нелегитимен сайт с идентичен дизайн и копирана информация, който явно целеше да дезорганизира протестиращите. Неговите автори остават неясни.(в момента, в който пиша статията фалшивият сайт nedovolni.com вече изчезна).
Към момента координаторите се видяха принудени да се представят и покажат лицата си, за да могат другите участници да са сигурни, кои са легитимните лидери.

Какво постигнаха?
Протестите все още не са довели до значително намаляване на цената на горивата, каквато е основната им цел. Недоволстващите, обаче постигнаха други не по-малко важни успехи.
Масови демонстрации се проведоха два пъти в рамките на един месец и показват решителност и постоянство в ангажимента към протеста. Този факт доказва, че фейсбук НЕ Е единствено средство за забавление и реклама,  а може да бъде мощен инструмент за организиране на гражданите и изразяване на мнение.
Нещо повече, организирани, чрез технологиите гражданите отнемат монопола за определяне на дневния ред в обществото, от ръцете на политическо-медийните олигархии. Телевизията, радиото, пресата вече не са единствените, които определят кои теми са важни и кои не.
Темата за цената на горивото се появи в публичното пространство едва след първия протест на 17.03. В следващите дни бе подхваната от министър Трайчо Трайков и в последствие прерасна в скандал с „Лукойл”. Оттам разпространи в традиционните медии и стана част от обществения дебат. При това, мартенските протести далеч не са единствения случай, при който дневния ред се зарежда от Фейсбук. Двата поредни протеста, за мен са категорично доказателство, че общности организирани чрез интернет могат да бъдат мощен катализатор на теми в общественото мнение.

Статията става прекалено дълга, за това ще спра дотук. Във втората й част ще разгледам подробно какви онлайн инструменти, тактики и стратегии използват организаторите.  
Всички мнения изказани в статията се базират на ежедневните ми наблюдения на групата и сайта на протестиращите.  

петък, 25 март 2011 г.

Като на кино...



От няколко дни ми се върти в главата да обобщя впечатленията си от София Филм Фест, където бях доброволец и получих възможността да гледам около 25 филма в рамките на 10-тина дни. Впечатления, не свързани със самия фестивал, а по-скоро с филмите и темите, които третират. Прожекциите, на които присъствах сякаш имаха една обща нишка. Донякъде е нормално, защото всички са правени през миналата година-година и половина и по някакъв начин отразяват духът на времето. Неочаквано, силна мотивация, все пак да напиша нещо, получих от едно съвсем реално, но почти филмово събитие – несъстоялият се банков обир в Сливен от последните часове. Ако не сте запознати със случая той е представен цялостно и хронологияно ТУК.

Какво е общото между двете? Това ще се запитате! Отговарям!

В много от филмите на СФФ присъстваше темата за разрушената социална среда. За социалните девиации и техните психологически подбуди. Така например семейството, беше представено разрушено, разкъсано, невъзможно (Бютифул, Аврора, Ако искам да свиря, аз свиря, Субмарино, Най-красивото нещо, Кърлинг, Подслон). Липсата на майката, отсъствието на семейна хармония пораждат в съзнанието на детето психологически лабиринт, в който то се лута цял живот и чиито изход често е действие, което наричаме асоциално. (Ако искам да свиря, аз свиря, Майки, Най-красивото нещо). Филмите, които изброих носят ясното усещане, че обществото ни има тежки проблеми, свързани с намирането на общи корени между отделните индивиди, липсата на балансирано и спокойно обществено семейство. В „Бютифул” дори се загатва как социумът бавно умира от тумор, който сам подхранва с лицемерие в отношението към емигрантите, замърсяването на околната среда и по детски неконтролеруема консумация (още: Пластмасова планета).

Така персонажите във филмите изпитват дълбока травма, отчаяна самота, изолация. Намират се в дисонанс с представите за нормално и красиво. Като резултат те убиват, нараняват, друсат се, пият ( Аврора, Субмарино, Майки, За хората и Боговете, Още една година). На фона на всичко това медиите бълват забавни предавания, реклами, шоу игри, зрелища, които притъпяват съзнанието за криза и представят проблемите като постоянно подновяващ се сериал.

Е, ето я и връзката с това, което се случи в Сливен. От информацията, която даде психологът за похитителя става ясно, че обирджията е дете изоставено от биологичните си родители, а приемното си семейство е загубил, наскоро. Това го оставя сам, отделен, несвързан. „Стефан(похитителятаб.а.) не е пристъпник”- това е мнението на психолога, а и всъщност той няма полицейско досие. Приятелите му не могат да повярват на това, че той се е замесил в подобна история, описват го като коректен, добър и справедлив. Ето колко тънка е границата между въоръжения нападател, грабител, потенциален убиец и човекът, който привидно се вписва в обществото и играе социалните си роли.  Разлика тънка, колкото черната маска на лицето му………….. А медиите? (ще пропусна да ги коментирам, но само може да си направите мнение като обърнете внимание на въпросите на Ани Цолова :)

Доста песимистично, ще си помислите вие! И сте прави! Доста тягостна статия се получи. Но тези проблеми съществуват, те рушат обществото ни и ако си заравяме главата в пясъка(телевизора), а ръцете вместо да галят децата галят дистанционното то ставаме съучастници. Отиваме към страх, безпокойство, самота…..

Ако сте прочели това до края, не забравяйте, че идва пролет и имате прекрасната възможност да общуват с приятелите си на открито, на живо, директно, да се видим на по бира в парка?

четвъртък, 17 март 2011 г.

Българската Фейсбук революция

Оригинална снимка: www.gorivo.net , колажът е мой.
Още в началото, искам да направя уговорката, че е трудно да се анализират процеси, които все още са в развитие. Все пак темата за протестите срещу цените на горивото е изключително актуална и искам да споделя настоящите си впечатления.
Протестът срещу високите цени на горивата  е типичен пример за това как гражданите използват новите технологии и в частност социалните мрежи, за да изразят гражданско мнение или по-скоро да изискат политическо действие. Граждани се координираха чрез Фейсбук и организираха офлайн протест.
Няма да се спирам на самите искания и до колко са основателни. Фокусът е това което наричам е-политика или как се използват новите медии за граждански цели.
Има ли връзка между арабските революции и българския протест?
Никакви директни аналогии не са уместни. В арабския свят протетите бяха антиситемни, за основна промяна на установения политически ред и затова бяха наречени революции. У нас сме свидетели на протест, който има искания към системата. Изсиква се от правителството да намали цените на горивото. Протестиращите използват демократичното им право на протест.
Все пак допускам, че част от протестиращите са психологически повлияни от това което се случи в Египет. Когато знаеш, че някой някъде успява да свали цял режим, чрез организация в интерент, дори подсъзнателно се окриляваш, че нещо подоно е възможно и при теб.


Какви онлайн инструменти използват протестиращите?
1. Facebook: Идентифицирах две основни Фейсбук групи, чрез които координаторите (както сами се наричат) разменят информация за мястото, времето и формата на протестите. Едната се казва „НЕ! на високите ценина горивата” и има 18 359 члена, а другата „Искаме гориво на нормалнацена!” с 16 075 члена. Като водеща се очертава първата група, която само за един ден увеличи броя на участниците с 935 човека (от 15 до 16 март).
 В групата са посочени официалната интернетстраница на протеста и специално създаден скайп акаунт, за по-добра координация. Във Фейсбук групите са направени отделни събития за всеки град, които посочват дата, час, място и отговорници. Дискусията в групите върви изключително динамично. Постоянно се публикува актуална информация, а коментарите под публикациите достигат от няколко стотин до над хиляда. Това е същински „атомен” кипеж, аз лично не съм виждал друга група с хиляди коментари!
Скрийншот от групата, на който съм подчертал броя на коментарите с червено.

Така протестиращите изграждат мрежова структура. За всеки град, всеки от възлите е независим в конкретните си действия от центъра. Ето защо могат да покрият територията на цялата страна без дори да са се виждали.

2. Интернет сайт. Сайтът решава основния въпрос за легитимността на главните координатори. Той гарантира, че протестите не са ръководени от структури в сянка и категорично се разграничава от всякакви партийни централи. На сайта са посочени споменатите по-горе фейсбук групи като единствено истински и легитимни. Има секция снимки, качени са и клипове. Основната роля на сайта обаче си остава легитимиращата. 

3. Интересно е използването на Скайп. Един инструмент, който не присъства в повечето анализи за онлайн активност. Основния проблем при него е, че не е публичен. От своя страна позволява добра връзка между координаторите за отделните градове.

Впечатление прави отсъствието на туитър, която пък в арабския свят имаше по-сериозна роля от фейсбук.

Какви са връзките между протестиращите?
Способността на една онлайн група да премине в офлайн действия зависи най-вече от връзките между членовете й. В повечето случаи интернет създава слаби връзки и затова повечето каузи си остават само във виртуалното. В случая, смятам, че има предварително изградени силни връзки. Самите протестиращи са членове на автофорумите, които от години имат свои онлайн платформи, в които си помагат със съвети, разменят авточасти, организират сбирки. Тук става въпрос не просто за случайна тълпа, а за дълготрайни общности, които са изградени на база общи интереси.

Какво постигнаха досега?
До момента станахме свидетели на един ефективен протест, който затрудни работата на някои бензиностанции в цялата страна. В момента организаторите призовават за втори подобен протест на 27.03, който ще бъде показателен за дълготрайната ангажираност с каузата. 
За протеста на 27-ми си мисля две неща: Първо, полицията може би ще е доста по-твърда с цел сплашване и прекратяване на вълненията. Второ, след като първия протест беше организиран главно в интернет, той получи отразяване в традиционните медии. Така се задвижва един вече познат процес на взаимоотразяване между телевизия и фейсбук, който създава медиен резонанс и води до усилване на шума от събитието. Тоест, за втория протест можем да очакваме по-широко включване и оттам по-сериозни последици, но това е само предположение.

Засега ще наблюдавам как ще се развиват нещата и ще разширя статията.

четвъртък, 10 март 2011 г.

Правителството онлайн. Или да придадем смисъл на iPad-ите

Колаж: Боян Юруков, източник: http://yurukov.net 
Понеже все още нямаме, действително работещо, Онлайн правителство (Електронно правителство), ще пиша за Правителството онлайн.
Наскоро от партия ГЕРБ закупиха за своите министри и депутати устройства iPad. Повечето коментари, типично по журналистически, бяха относно цената и с какви пари са купени. За мен по-важно е как ще бъдат използвани. Щом са закупени с партийни средства и за партийни цели, би трябвало да очакваме поне две приложения:
Първо, за по-добра вътрешно партийна комуникация, между самите депутати и министри. Този аспект е скрит за нас и може да бъде анализиран само вътре в самите партии.
Второ, за по-добра ПУБЛИЧНА комуникация и връзка с външни за партията елементи, като граждани, медии и тн.
Обект на тази статия е вторият аспект - Дали и по какъв начин таблетите ще бъдат използвани за пряка КОМУНИКАЦИЯ С ИЗБИРАТЕЛИТЕ?
 
За да измеря какъв е потенциалът АйПад-ите да бъдат изпозлвани като устройство за диалог с избиратели/граждани избрах следния елементарен метод:
Взимам списъка на всички министри от сайта на Министерски съвет и издирвам дали имат някой от трите най-популярни средства за комуникация в интернет – БЛОГ, ФЕЙСБУК, ТУИТЪР. Спрях се само на министрите, защото подобно изследване за всичките депутати на ГЕРБ ще бъде прекалено голямо по обем. Издирването правя, чрез търсачките на съответните мрежи, а за блоговете - Гугъл. Освен това прерових профилите на партиите за евентуални линкове към профили на министри. За Туитър, проверих списъка с абонаментите на някои министри, за да открия профилите на други министри, с които евентуално да са свързани. (Ако откриете, че някой министър има профил, който не е въведен тук, моля сигнализирайте).
По този начин стигнах до следните данни:
На графиката: Въведени са имената на министрите и инструментите. Когато има наличен инструмент въвеждам стойност 1, а ако няма стойност 0, така се получава следната графика: наличието на чертичка в съответния цвят, срещу името на министъра, индикира наличието и вида на инструмента. С една дума: има чертичка - има блог, няма чертичка - няма блог ;) 
Само Симеон Дянков  и Николай Младенов използват и трита вида инструменти. Особено активен в Туитър акаунта си е Външният министър, който редовно подава актуална информация. Това се вижда ясно със инструмента mantionmap, който показва графично последните теми и връзките между тях. 
Бойко Борисов, Сергей Игнатов, Стефан Константинов, Вежди Рашидов и Томислав Дончев (5-тима) имат фейсбук профили, а останалите 10 министри не използват нито един от тях. ( Забележка: Цветан Цветанов има страница, но тя не се обновява от 2009 г., затова не съм я включил)
Фейсбук е най-използваният онлайн инструмент (от посочените):

Тези данни говорят, че доста малка част от министрите са склонни да комуникират онлайн. Това е особено шокиращо за министъра на  „Транспорта, информационни технологии и съобщения”, Александър Цветков, който като отговорен за сектора на новите технологии не ги използва като средство за комуникация.
Съотношение на общия брой министри и единиците използвани от тях инструменти

Интересно наблюдение е например, че медийно най-активните - Борисов  и Цветанов са НЕактивни в Интернет. Телевизията позволява само еднопосочна и опосредствана комуникация. Зрителят няма възможност да изрази мнение и отношение, а съдържанието което му се предлага е филтрирано.  При интернет (като медия) наблюдаваме двупосочна и нефилтрирана (слабо филтрирана) информация, където получателят на съобщението (граждани/избиратели) има възможност за реакция. При тази диспропорция в използването на медиите, с приоритет на еднопосочните, мога да кажа, че Борисов и Цветанов предпочитат да говорят вместо да слушат. Да са говорители, а не разговарящи. Този извод НЕ Е откритие, но може би издава защо голяма част от българите са отблъснати от политиката и я считат чужда за себе си дейност.   
От тези данни излиза, че досега министрите игнорират онлайн пространството. Интернет като канал за комуникация е масово подценяван и неизползван. В този план, твърдя, че българските политици не отговарят на нарастващата нужда от директна комуникация с гражданите в интернет.
Българите се включиха масово в електронното преброяване. Редовно се създават фейсбук групи по актуални проблеми (протест за цените на горивото). Неформални групи издигат обществено значими каузи. Формират се блогърски общества, развиват се граждански проекти за онлайн наблюдение на политически събития като "Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие" и редица други. На този фон политиците остават пасивни. Такива изводи направих и в предишни публикации за партиите и техните лидери  във Фейсбук.  Това разширява пропастта между тях и активните граждани - техни избиратели.

Можем само да се надяваме, че АйПад-ите ще бъдат стимул за по активно навлизане на българските политици (в частност тези от ГЕРБ) в онлайн комуникация. Не е задължително това да става лично, може да се повери на съответния сътрудник (както е при фейсбук страницата на Сергей Игнатов). Диалогът и отчетността са основни принципи на демократичните общества. Днес, технологиите позволяват това да става лесно и бързо и колкото по-скоро политиците изградят адекватни системи за контакт, толкова по-голям е шансът за възстановяване на доверието в политиката.


неделя, 6 март 2011 г.

Какво по дяволите означава „е-политика” ???

Снимка от интернет кампания на Иван Костов, направена от доброволци. Източник
В контекста на предните ми две публикации, които засягат партиите и техните лидери във Фейсбук искам да споделя вижданията си относно ролята на интернет като средство за политическо информиране и какво разбирам под е-политика ( онлайн политика).
В статията „Защо телевизията стана по-скучна” (от последния брой на Капитал), Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България твърди: „непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира - от 62% през 2006 до 50% в края на 2010". По-надолу продължава: "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare.”
Щом все по-малка част от младите, активни българи не се информират от телевизията, можем да предположим, че мигрират към друг източник на информация. Всички, ще се досетим, че не става въпрос за вестници или радио, а за интернет.

1. Защо  да разглеждаме интернет в политически контекст?
В социалните науки се смята*, че представите на хората за политиката се изграждат на две основни нива. Първото е в ранна детска възраст (приблизително до 18г.), а второто в зрелостта. Изграждането на тези представи се нарича политическа социализация и свързана с разбиранията ни за държава, власт, общество, партии и очакванията за нашата роля в тях. Тези представи се изграждат, чрез четири фундаментални елемента на социализация: семейство, училище (университет), група на връстниците и МЕДИИТЕ. С една дума представата на младия човек, за това как да се държи в политическата сфера се формират от това, което той  чува от баща си, възприема от учителя, споделя със съседчето или вижда по ТЕЛЕВИЗИЯТА (радиото, вестника). 
Няма да навлизаме по дълбоко в темата за социализацията. Приемаме мнението, че една значителна част от информацията за политиката се придобива от ТЕЛЕВИЗИЯТА. През последните десетилетия, тя е най-могъщият от медийните социализиращи агенти.
Отварям една скоба. В българския случай, през годините на социализма, информацията за политиката идва предимно от единствената държавна телевизия (БНТ) под контрола на БКП. С това искам да кажа, че телевизията и до днес се смята, като основен източник на информация за политическия живот, от голяма част от населението. Това се дължи на традицията, че казаното по телевизията е единствено и вярно. Тук затварям скобата :)

Снимка от личен архив. Новогодишното обръщение илюстрира как политиците използват телевизията за своите цели. Доколкото знам подобен тип обръщение няма в западните държави. Такива речи е държал Т. Живков. Днес традицията се изпълнява и в Русия. 
В огромна степен това важи за настоящото правителство. „Ръководителят проекти във фондация „Медийна демокрация” Орлин Спасов посочва, че след идването на ГЕРБ на власт има много активна ре-политизация на публичния живот и възход на политическото в медиите. Те са централната сцена, през която властта се упражнява.” (отново от Капитал)

Стигаме до днес, когато се наблюдава отлив на младите, образовани, граждани от телевизията към интернет. Тоест, ТЕЛЕВИЗИЯТА губи доминиращата си роля като носител на политическата социализация. Тази роля се предава на медията интернет.
От тази гледна точка, аз се интересувам от това, как новите медии променят начина, по който се информираме за политика; говорим за политика; участваме в политическия живот; изразяваме политическо мнение и тн.

Източник: "в. Труд" Снимката е на хакнатия
предизборен блог на Сергей Станишев. 
2. Какво имам предвид когато казвам е-политика (онлайн политика)?
Под термина е-политика разбирам, основно три процеса:
- По какъв начин елементи на гражданското общество - будни граждани, граждански сдружения, неформални групи и тн. използват интернет като публична медия за постигане на политически или обществено значими цели.  Пример: Фейсбук група за кучето от Дряново, чиито крака бяха отрязани събра над 240 000 члена. В същото време Партия „Ред,Законност, Справедливост” получи 174 582 гласа на последните парламентарни избори. Това означава, че една онлайн кауза, може да агрегира доверието на политически значим брой граждани;

- По какъв начин партиите, политическите лидери и техните екипи използват интернет, като публична медия за постигане на своите политически цели. Пример: Колко привърженици имат партиите и лидерите във Фейсбук, как се обновява информацията там; 

- Специално, по какъв начин партиите и кандидатите използват интернет в период на предизборна кампания. Пример: Спомнете си сайта BoyKostov.org,  който се превърна в скандал, когато се разбра, че е администриран от приближени на БСП.
Снимка: в. Дневник
 
Нещо повече, проучване на “Pew Intenet”, озаглавено "Социалната страна на Интернет" показва, че хората, които използват интернет и социални медии (Фейсбук и Туитър) обикновено са най-активните в тяхната гражданска група. Те са по-склонни да търсят нови членове, чрез интернет;  да откриват нови групи в мрежата; да прекарват повече време в заниманията на групата, чрез възможностите на новите технологии. Обобщено: Интернет и социалните медии спомагат за развитието на групови активности (има се предвид не само политически или обществени, а и дейности на спортни и др. неформални клубове). Спомагат ли и за развитието на обществени и политически активности? По какъв начин? 
Около арабските революции, дебатът за ролята на новите медии в политическите процеси се развихря. Една част от наблюдателите твърдят, че ролята на социалните мрежи е значително надценена. Други посочват, че мрежата е инструмент в ръцете на гражданите, който им дава възможности за организация и общо действие, несъществуващи досега.
 
За нас е важно да изследваме и наблюдаваме тези процеси с намерение да се увеличат възможностите за активно гражданско участие, контрол на обществените и политическите действия в синхрон с принципите на демокрацията. 
Ще продължавам да споделям идеи и материали по темата и ще се радвам на вашето активно участие! 

* Например, виж: Дюверже, М., "Социология на политиката"