Лидерите на политичеките партии във Фейсбук

Графика за относителен дял на броя феновете на политичските лидери във Фейсбук

В предната публикация направих изследване за броя фенове на профилите на водещите политически партии в България. Реших да го задълбоча като  набавя информация и за съотношенията при лидерите на партии.

Отново срещнах известни трудности с определянето на легитимността* на профилите** (заради липсата на препратка от официалния сайт), но въпреки това стигнах до определени резултати. Данните са към дата: 25.02.2011.

Забележките, които трябва да направя са значителни.

Профили на Бойко Борисов има няколко. Един от тях е с внушителните над 100 000 почитатели. Партийните функционери обаче не използват този огромен ресурс и са оставили страницата без администрация, при което политическите опоненти се упражняват в красноречие срещу премиера. Друг профил на Борисов, но изписан на латиница събира 140 929 фена, но и той изобилства от разнопосочни коментари на фенове, които трдно могат да се определят като политически.*** По тази причина за легитимен признах друг профил. Той има само 1201 фена, но се поддържа с актуална информация и спрямо критериите, които възприех изглежда легитимен.

По подобен начин стоят нещата при лидера на ДПС, Ахмед Доган. Той има група, която притежава характеристиките за легитимност, но не се администрира. Това води до множество анти-Доган постове. Създава се впечатление, че по-голямата част от 5431-мата фена са се регистрирали, за да излеят гнева си срещу Лидера на ДПС.

В синхрон с липсата на официален профил на партия БСП липсва и такъв на лидера й Сергей Станишев. За него не намерих дори профил създаден от фенове, при което в графата брой фенове записах 0. Тази слаба активност на БСП във социалната мрежа Фейсбук може да се обясни с факта, че в своя официален сайт партията има собствена социална платформа, която ще бъде обект на анализ в друга статия.

Графика за абсолютен брой фенове.

Волен Сидеров също представлява методологически проблем, тъй като имаше и страница и личен профил, отговарящи на условията за легитимност. Страницата има 526 фена, а личният профил 196. Аз избрах да включа страницата, защото има повече фенове и в този случай фаворизирам по-големия брой. Този подход ми изглежда обективен, защото другите профили на партийни лидери също са от типа страница.  

При останалите трима Иван Костов, Мартин Димитров и Яне Янев няма проблем при установяването на легитимността. Те се радват на подкрепата, съответно на 11 353, 1594 и 1353 фена.

Макар, че типът на това изследване е по-скоро количествен (интересуваме се главно от боря фенове), а не качествен (какво се случва в съответния профил) искам да отлича профила на Иван Костов. Той се администрира изключително професионално, като редовно и навременно се актуализира с изявите на лидера. Редовно се пуска информация и за бъдещи участия, така че предварително да се създаде очакване за нова информация.

Сравнение межд относителните дялове на броя фенове, съответно за партиите(горе) и лидерите (долу)

Заключенията направени в публикацията за брой фенове на партиите са валидни и за профилите на политиците. Все още никой от лидерите на партии не се е престрашил да започне да говори на привържениците се от първо лице, единствено число. Предпочитат да използват тип: страница, който не е толкова личен. Липсва по-тясна интеграция на партийните сайтове със социалните медии. 

*под легитимност разбирам дали профилът се поддържа от официални партийни структури или е създаден от фенове или противници. Най-общо критериите, които избрах за да определя легитимността са: име, официално партийно лого, съдържание в профила, администратор, актуализация. Според мен, основният проблем с легитимността идва от липсата на връзка от официалната страница на партията към профилите и в Фейсбук.

**профил в платформата на Фейсбук може да бъде три типа. Личен профил (такъв какъвто си правим ние като физически лица), страница или група. Това е взето в предвид и когато използвам тези термини имам предвид точно това.
***текстът в този цвят е добавен на 28.02.11, защото посочения профил открих след първоначалното публикуване на статията. 

Социални партии 2.0

Социалното е вектор на всяка политическа партия. Според отношението им към традиционното значение на „социално”, партиите се делят на леви и десни, консервативни и либерални и тн. В последните години терминът „социално” придобива нова семантика. Все по-често го употребяваме заедно с думата мрежа. Ако за социалните идеологии на партиите са изписани редица политологични и философкси трудове, то дигиталното им социално присъствие тепърва започваме да осмисляме. Настоящата публикация е посветена на тази, набираща важност тема.

Проведох едно малко проучване за това как стоят основните български политически партии във Фейсбук. С оглед на това, че не разполагам с огромен екип и неограничено време се спрях на следния елементарен количествен метод: Отварям страниците на избраните партии и в тях търся връзката към профила им във Фейсбук, след което виждам боря на привържениците (лайкванията) и ги отразявам в екселска таблица.  Профил в смисъла на Фейсбук може да бъде страница, група или човек. Това са три различни типа инструменти, които потребителите на социалната мрежа могат да използват, за да създадат профил. В изследването типът профил е взет под внимание. След като установим количеството привърженици извеждаме резултатите с подходяща графика.

Партии са избрани на принципа на парламентарното представителство, плюс партия "Зелените". Последната включвам, защото по мои наблюдения, привържениците им имат силно онлайн присъствие. Обобщено: ГЕРБ, БСП, ДСБ, СДС, АТАКА, ДПС, РЗС, ЗЕЛЕНИТЕ.

По този прост начин  установих, че само ДПС и ЗЕЛЕНИТЕ са интегрирали в сайтовете си връзка към профил във Фейсбук. Другите партии НЕ предлагат на официалната си страница връзка към профил във Фейсбук.

Това усложнява задачата ми, защото трябва от една страна сам да издирвам профилите, а от друга да доказвам по косвен начин легитимността им. Или с други думи, как да обвържа дадена група с официален източник, а не с самодейност на някой дигитален бабаит.

Проведох детайлно търсене и по собствена преценка установих кои профили са легитимни и кои не. За идентифицирането им използвах следните критерии: име, официално партийно лого, съдържание в профила, администратор, актуализация. По този начин отделих групи създадени само за изборите през 2009г., които след това не са актуализирани, групи създадени от противници и групи създадени от индивидуални привърженици.

След търсенето установих, че всички партии, под една или друга форма, поддържат легитимен профил в мрежата. Изключение прави БСП, за която НЕ открих профил обвързан с партията. Въпреки това, за да не изключа една от водещите партии избрах най-големия фенски профил, отговарящ на някои от описаните по-горе критерии.

По този метод достигам до следните резултати, към дата 22.02.2011г. (датата има значение поради възможността за разширяване или намаляване на привържениците с течение на времето):

ГЕРБ - 8584

ДСБ- 894

СДС - 1722

БСП - 178

АТАКА - 1048

ДПС - 1340

РЗС - 415

ЗЕЛЕНИТЕ – 398

Изображението представя визуално резултатите от проучването, като големината на партийното име отговаря на броя привърженици във Фейсбук.

Натисни върху изображението за голям размер.

Аз няма да правя заключение от типа „ГЕРБ печели в интернет”! Разбира се, количеството привърженици в социалната мрежа има отношение към възможността на партията да въвлича своите симпатизанти в своите политики или най-малкото да ги информира. Именно за това и направих подобен тип проучване.

За мен по-важен е фактът, че българските партии изостават в процеса на интегриране на своите сайтове към ерата на web 2.0 и по-специално Фейсбук. В случая нямам предвид, че са длъжни да го правят, но в противен случай не използват възможности за директна комуникация и диалог с гражданите.  Сигурен съм обаче, че  малко преди предстоящите избори, предизборната война, ще се прехвърли в мрежата, където ще се появят платени групи и реклами, които обаче служат само като средство за манипулация и отново – никакъв дебат.

Друго интересно наблюдение, което искам да изведа е, че само ДПС е обвързала своя профил директно с партийна структура, каквато е пресцентърът. Наименувайки своя профил „ДПС пресцентър” партията заявява, че за поддръжката и актуализацията му отговаря специализирано звено по комуникации. По този начин информацията качвана на профила е винаги актуална и за нея се грижат специалисти в областта на връзките с обществеността. Това говори за внимателно обмислена онлайн стратегия. По мое мнение тя залага използването на профила предимно за информиране на привържениците, каквато е и по принцип комуникационната стратегия на партията.

Като заключение, смятам, че българските партии, за момента, подценяват Фейсбук като инструмент за набиране и изграждане на общност с привърженици, за разлика от основни западни политически партии (моите наблюдения са предимно върху френските). С оглед на предстоящите местни президентски избори очаквам това да се промени. Степента на интеграция на онлайн инструментите с цялостната кампания ще бъде ключова.

С това проучване направих и някои други наблюдения. Например, кои са партиите със собствени социални мрежи. Тях ще споделя в следваща публикация, така че бъдете на линия!

Очаквам вашите предложения, критики и коментари относно метода на мини-изследването, като ще се радвам на вашите конструктивни допълнения.

Бъдеще от въздух

На 14 февруари се случи така, че се разхождах в квартала. От съседния МОЛ излитаха балони с горещ въздух. По-скоро, летящи хартиени фенери, в които има напоен с гориво памук, чиито пламък го издига на нагоре (подобно на този от снимката). След като горивото се изчерпваше балоните закапваха надолу. Един от тях цопна съвсем близо до мен. Взех го, за да разгледам как е направен, но намерих нещо друго.
Върху балона имаше изписано с маркер пожелание "Да заминем с моито момиче за Англия и да сме много щастливи. Д. и В. " (запазен е оригиналният правопис, а имената са съкратени). Схванах! Балоните са използвани като средство за изпращане на желания от влюбени двойки към неясна небесна сила.
Впечатли ме обобщаващата сила на това пожелание, с което бях замерен от небето. Като изключим, че издава проблеми с грамотността на автора си, посланието изразява още една тенденция: стремежът към емиграция. Надеждата, че щастието е възможно само някъде отвъд... Сляпата вяра в мечти, бързо издигащи се  върху горещ въздух, а после бавно пропадащи от безветрения хлад.
Инстинктивно си представих Д. и В. като млади хора, пред които липсва перспектива в страната. Ужасното е, че не се изненадвам. В среда на "флашки и патрашки" се пропуска темата за  проблемите на младите и наместо платна за улавяне на попътния вятър, на тях им се доставя бъдеще от въздух.