вторник, 31 май 2011 г.

Ценности и битовизъм - два подхода към новите технологии.

 Демократизация не става само с технологии, трябва и акъл?
Как ще ни измъкнат от калта любителите на автомобили?
През последните седмици в Испания се разви движението на „Възмутените”. То е организирано чрез интернет и социалните мрежи. Има ли аналог с българските онлайн протести срещу цените на горивата и какви са поуките за технологичната демократизация?
Като търся приликите и разликите ще се опитам да отговоря на въпроси свързани с появата на понятия като е-политика и е-гражданственост, възраждат ли технологиите демокрацията?

Кои са приликите?
На първо място, социалните групи, които участват. И в българския и в испанския вариант става дума най-вече за млади хора, безработни, в повечето случаи с висше образование.
Хора, които се чувстват загубили от политиката и не говорят политическия език. Затова протестите им са безпартийни и се разграничават от политически лидери и идеологии.

Из манифест на „Възмутените": "Ние не представляваме никоя партия или организация. Това, което ни обединява е призванието за промяна..”

Из изявление на СИЛА:”Ние НЯМАМЕ политически амбиции. Ние не сме и няма да бъдем НИКОГА обвързани с която и да е политическа партия…. СИЛА е съюзът на всички български граждани, които са готови да поискат радикални реформи за родината си.”

Имат сходна организационна структура основана на мрежовата, нейерархична и доброволна логика, технологично подкрепени от възможностите на интернет. И в двата случая става дума за движения, които се организират, чрез социалните мрежи на територията на цялата страна. Нямат лидер или географски разположен център.

Българските протести се развиха на територията на големите градове и бяха блокирани някои пътища. В Испания палаткови лагери също има на големите площади в цялата страна (Мурсия, Сарагоса и др.).

И двете движения имат сходна социо-политическа генеалогия: глобалната икономическа криза; криза на националната държава; криза на демократичното представителство; социалното неравенство; олигархизация на политическите елити; корупция и др.

Къде са разликите?
Именно в разликите се откоряват  слабостите на българската политическа култура.

Първо, исканията в българския случай са твърде ограничени. В началото са сведени до намаляване на цените горивата. Това тясно искане отблъсква широки групи, като  еколози, например, и не може да мобилизира широки групи, които не свеждат интересите си до използване на автомобил. ( студенти, млади предприемачи, артисти и тн.)
В последствие тези искания се разшириха до повишаване на минималната работна заплата на 350 лв., въвеждане на електронна здравна карта, поканване на граждани в комисии на изпълнителната и законодателната власт (което впрочем е дългогодишна практика). Въпреки това, исканията в основата си са битови, наивно конкретни, краткосрочни и твърде не систематични.

В Испания исканията също са противоречиви, но това което ги отличава е, че имат общ характер и са ценностно натоварени. От площадите се чуват призиви за демократизация на политическата система, чрез изборния закон. „съществуваправо на достойнство, право на демокрация, право да живееш в достойна среда”, казва един от говорителите на движението в Мадрид.
Исканията на испанските младежи са пропити с ценности като свобода, равенство, достойнство и тн., които са далеч от дребнавата цифризация на минималната заплата.
Из манифеста на "Възмутените":” Ние сме тук защото искаме ново общество, което дава приоритет на един живот отвъд политиката и икономиката. Ние пледираме за промяна на обществото и общественото съзнание.”
 
Друга фундаментална разлика, която произтича от горните е, че българските протести стигнаха до обособяването на юридическия субект „Съюз на Интернет Любителите на Автомобили” (СИЛА).  Самото наименование изразява ограниченост на исканията до намаляване на цените на горивото, а участниците до любителите на автомобили. Докато в Испания поне на този етап няма сформирана юридическа структура, а движението цели разрастване на протестиращите и в другите европейски страни до общ фронт срещу глобалната политико-икономическа ситуация.

Обобщено, българските протести са доминирани от дребнотемие и имат локален характер, докато в испанските намираме ценностна извисеност и глобален отзвук.
 
В търсене на причините за битовизацията в исканията и тематичното ограничаване на българските протести? 

Сред участниците в българските протести срещу цените на горивата личи голямо неразбиране на демократичните ценности. Въпреки, че си служат с най-новите технологичните инструменти те нямат знания и компетентност, за да постигнат целите си. Изявления от типа „ние сме гражданското общество” и „народът да управлява” са причинени от политическо невежество, широко разпространено сред българското общество.

Демокрацията не се осмисля като набор от процедури и ценности, които са неразривно свързани по-между си; доминира разбирането за това, че народът трябва да управлява от улицата и то само в деня на протеста, без да се търси консистентна и продължителна промяна към отчетност, публичност и контрол.

Да приватизираш разбирането за гражданско общество до „любителите на автомобили” без да държиш сметка за медиите, браншовите организации, синдикатите и тн. е свързано с липса на елементарни познания по политическа теория.

Сякаш некомпетентният, корумпиран политически елит от последните години създаде гражданско общество по свой образ и подобие с корумпирани медии, фиктивни фондации, послушни синдикати, а както виждаме и некомпетентни граждани. Популизмът в политическите програми се пренесе и в популизъм на гражданските искания. „Ще строим магистрали” логично води до „тогава искаме евтин бензин”.
 
Това цялостно оскотяване на политическото мислене в България, се дължи на редица липси в образователната система, тоталитарното наследство в политическите технологии и има своя ген в националната политическа култура.

Но да се върнем на технологиите!
Новите технологии сами по себе си не могат да доведат до демократизация. От друга страна, организирането на групи хора, чрез интернет сигнализира за наченки в изграждането на гражданско съзнание. Да изискваш, да отстояваш, да контролираш са принципи на осмисления политически човек. 

В този смисъл основният въпрос, който изниква е свързан с връзката между технологии и социализация. Как си взаимодействат, как се „опрашват”? Възможно ли е чрез технологиите да прескочим етапите на създаване на добър гражданин в училището и семейството, като му дадем компютър и кауза и да очакваме той да я осмисли и подкрепи? (българския случай)

Или пък, само добре социализираният гражданин ще съумее да осмисли интересите си и да ги защити чрез електронните инструменти на нашия век?  (испанския случай)

Измежду тези питания се крие и отговорът на големия въпрос „Заплаха или надежда са новите технологии?”


Свързани статии:

четвъртък, 26 май 2011 г.

Защо си траеш, Трайков?


Какви са новите изисквания пред политическата комуникация в оформящата се епоха на интернет политика? 
Снимка: http://pointburgas.com/българия/министър-трайков-с-последно-предупре/ 

Общуването между политици и избиратели има хилядолетна история, от Агората в Древна Гърция до Фейсбук стената на съвременната е-политика. Със времето, се променят средствата, скоростта и видът на съобщенията, но информацията, сама по себе си, винаги е ключов ресурс, от който зависи успехът или провалът, животът или смъртта. 

"Хорацио:
 От  Англия веднага ще му известят
 Как е изпълнена заповедта му.
Хамлет:
Веднага, да.
Но дотогава времето е мое.
Животът на един – додето кажеш „едно”." *

Такъв е примерът с Хамлет, който оцелява, благодарение на това, че под думата "веднага" се разбират часове и дни. Днес, когато съобщенията достигат всяка точка на света само за секунди, имаме други стандарти за "веднага". 

Отговарят ли политическите елити и в частност българският на новите изисквания за бързина, откритост и отчетност?
Спомняте ли си скандала между ЛукОйл и енергийният министър Трайчо Трайков? Ако вече сте забравили, има причина за това - оттогава мина вече месец и половина. А спомняте ли си, че около 3 хиляди граждани, зажаднели да видят поне един акт на достойнство от български политик, се присъединиха към онлайн кауза „Да подкрепим министър Трайков!”? Каузата беше създадена от представител на младите, образовани и активни българи в интернет. Привържениците на министъра можеха да задават въпроси относно темите „Белене” и монополът на „ЛУКойл” на стената на групата във Фейсбук, а лично Трайков и неговия екип се наеха да отговарят на тях.

Тогава си помислих: прекрасен акт на използване на новите технологии за пряка връзка на избирателите с политиците. Пример за отчетност и едва ли не, демокрация в действие!Ентусиазирах се и с притаен дъх очаквах отговорите, за да напиша  за първия успех на онлайн акция от граждани към политици и обратно. Уви, очакванията ми бяха излъгани. 
Въпросите бяха изпратени преди 30 дни!, а още няма отговори. Уви!

Вместо пример за бързо и ефективно взаимодействие между управлявани и управляващи случаят, се превръща в показно за драстичната разлика в разбиранията за употребата на новите технологии от гражданите и политиците. Първите реагират бързо, адекватно и многобройно, а вторите са мудни, неадекватни и малобройни.

За съжаление, все още важат изискванията на телевизионната ера, според които образите на управляващите са дозирани, оформени, опосредствани, а първото правило е да се забави отговорът, за да има време за осмисляне, премисляне и шлифоване. 

В днешно време очакванията, за пряка и бърза реакция са засилени от технологии като Фейсбук, които позволяват дадена кауза бързо да събере привърженици очакващи мигновен и конкретен отговор. И тези очаквания за оправдани, защото все повече политици имат профил в мрежата. Това означава, че излизат на публична дискусия със своите привърженици и противници. Щом си отключил стената си за въпроси, ще трябва да даваш отговори!
С акта на приемане на въпросите, министър Трайков, легитимира групата. Всеки неин член може да изисква отговор, защото такъв му е обещан.   

Но защо си траеш, Трайчо?

Не е правилно след като си приел да отговаряш на въпросите, да не го правиш вече повече от месец. При днешните стандарти за комуникация това е прекалено много време. Възмутени, хора, вече напускат каузата и съжаляват, че са дали подкрепата си за Трайков.

Така се постига ефект обратен на демократизация, откритост и отчетност, чрез новите технологии. Получаваме ново разочарование, деполитизация и дигитален хейтъризъм. Онлайн профилите се превръщат в интерактивни билборди, които просто снасят информация до избирателите, без да има действителна комуникация. Онлайн дискусиите са опорочени от вълните нецензорни, обидни и лишени от смисъл коментари. Така въпреки протегнатата ръка от страна на активните избиратели, политическите и партийни олигархии отказват да разкрепостят стандартните си, аналогови комуникационни стратегии. Този процес е опасен най-вече от гледна точка на обезкуражаването на така наречената е-гражданственост (е-политика) и надеждата за възраждане на демократичните ценности чрез технологична иновация. 
 
*Шекспир, "Хамлет", Народна култура, София 1968, стр.164. 
Хамлет фалшифицира заповедта за убийството си, която пътува с кораб от Дания към Англия. Вместо да бъде убит Хамлет, както заповядва новият крал узорпатор, се подменя да бъдат убити Розенкранц и Гилденщерн. След простигането на заповедта на Английска земя, трябва да се съобщи за нейното изпълнение, с нов курс на кораба, до Дания. Хамлет се спасява и отмъщава за убития си с подлост баща, благодарение на това, че информацията за изпълнение на заповедта ще пристигне чак след дни плаване. Затова той казва: "Веднага, да.   Но дотогава времето е мое."

Свързани статии: 

четвъртък, 19 май 2011 г.

Нов министър - нови приоритети

Трябва ли новият министър да смени акцента от транспорт към нови технологии?
Днес живеем във време доминирано от технологичното развитие. Свидетели сме на трансформации във всички сфери на обществото предизвикани от новите средства за комуникация. Като тръгнем от икономиката където се родиха компании за милиарди долари като Фейсбук и Гугъл, минем през промяна в културното потребление в следствие дигитализацията на киното и музиката и стигнем до политическите измерения свързани с избирането на Обама, благодарение на виртуозна интернет кампания и арабските революции от близките месеци. Технологиите стават все по-малки, все по-мощни и скоро ще бъдат незаменими в ежедневието на модерния човек.


На този фон, Българската държава изостава във внедряването на технологичните новости като част от подобряването на средата за бизнеса и гражданите. Неправителствената организация „Програма достъп до информация” изследва състоянието на интернет сайтовете на институциите на изпълнителната власт. В последния си доклад тя констатира  че няма особено развитие в създаването и поддържането на интернет страниците на институциите на изпълнителната власт”(стр.26). Друга извод е свързан с липсата на единен стил и изисквания за съдържанието на сайтовете(стр.33). Тази липса се дължи на празнота в законодателството и отсъствие на единна политика в сектора. Посочена е нуждата от регулиране и стриктно контролиране на качеството и актуалността на информацията и услугите, които се предоставят онлайн (стр. 34).


Освен това България все още няма действително работещо и предоставящо пълния набор услуги електронно правителство. През последните години (след закриването на министерството на държавната администрация), се наблюдава застой в развитието на сайта.

Изоставаме и от световната тенденция да се публикуват отворени данни (много добър пример кметството на Париж). Единствената институция, която се ориентира към този нов начин за включване на гражданите в процеса на анализ на информацията е Народнотосъбрание и то поради инициативата на един от четените български блогъри – Юруков.

Друг фундаментален проблем е липсата на високоскоростен лентов интернет на територията на цялата страна. Така се създават условия в малките и географски отдалечени населени места да има хора, които не са включени в глобалната мрежа, което води до изоставане и обезлюдяване на районите.



Всичко това се случва в момент когато фирмите и гражданите все повече повишават изискванията си към държавата и правителството за бързи и адекватни на съвремието електронни услуги. Достатъчно да е споменем броя на включилите се в преброяването онлайн над 3 млн. души.


За политиката в този сектор отговаря именно „Министерствотона транспорта и информационните технологии”. Вече бившият министър Цветков като че ли бе забравил за втората част от името на министерството си. Можем само да се надяваме, че новият ще бъде по-енергичен в тази област. Едва ли, обаче  трябва да се очаква това, като се има предвид мотивите с които е назначен, а именно:  усвояване на европарите по програма транспорт. Да, нито дума за информационните технологии. 

Самите медии също предпочитат да съкращават името на ведомството само до „Министерство на транспорта” като по този начин скриват половината от функциите му от погледа  на аудиторията си. 

Подобряването на дигиталната инфраструктура е не по-малко важно от подобряването на транспортната.  Развитието на информационните технологии ще доведе до спестяване на много време и пари за бизнеса и публичния сектор. Аз си пожелавам новия министър да е повече на Технологиите от колкото на Транспорта.


За съжаление все още не сме видели рязане на ленти за откриване на широколентова връзка( с  изключение на ДНСК, които направо срязаха кабелите:). Оставам с впечатлението, че смяната на министъра се прави набързо, без мотиви и без ясна визия за политиките в сектора на информационните технологии.  

Свързани теми:
Е-правителство? Нищо по-лесно от това 
Големият гражданин те гледа