Вече сме в дъното на кампанията за избор на членове на ЕП от България, но нека си припомним един от първите дебати предхождащи вота. Дебатът за това дали изборите за национален и европейски парламент да бъдат на една дата или не. Тогава мнозинството на БСП и ДПС хвърляше тежки аргументи за това как двете кампании са толкова различни, че ако изборите се проведат в един ден гласоподавателите ще се объркат и няма да различат европейско от национално.
Какво наблюдаваме сега?
Един бърз преглед на кампаниите за евро изборите на различните партии ще покаже, че реално европейската проблематика отсъства от тях. Тя е забулена зад тежката перелина на националния вот. А фабулата е че единствено АТАКА залага на общоевропейски проблем.
Кампаниите
БСП използва за основен лозунг „Защитаваме българските интереси”. За съжаление „партията майка” сякаш изпуска, че ЕП е парламент предимно на идеологии, а не на нации. Общоевропейските избраници веднага след влизането си образуват парламентарни групи базирани на политически ценностни системи като тази на социалистите, християндемократите, консерваторите, либералите та дори и на националистите. Използвайки като база за кампанията си „българските интереси” БСП сякаш пренебрегва общоевропейските политики, и дори напълно ги изключва от дневния ред на кампанията. Сякаш тя доброволно се отказва България и нейните представители да участват във формирането на европейския дневен ред.
ДПС се ориентира строго към твърдото си ядро от избиратели като насърчава: „Гласувай Доверие, намери Подкрепа и Сигурност” . Така поставено, кодирано името на партията в основния слоган отново е лишава избирателя от дори лек повей на европейски политики, залага се на протекционизма над малцинствените групи. Впрочем протекционизъм ненужен заради конституционно гарантираните в Конституцията права и свободи на гражданите. Ахмед Доган в изказването си при откриването на кампанията заложи на реторика от години когато България беше част от Съветския, а не на Европейския съюз.
НДСВ единствена от управляващите партии споменава Европа в кампанията си. На фона на нашия еврокомисар Меглена Кунева четем „Европа ни чува”. Друг е въпроса дали ние чуваме Европа. Залага се на факта, че Кунева бе избрана за комисар на годината и това сякаш означава, че българският глас ехти като камбанен звън в ЕС. Разбира се трябва да се отбележи факта, че комисарите по силата на сключените договори не са отговорни пред националните си правителства, партии или граждани, а пред европейските.
Така коалицията, чиито може би единствен успех за 4 годишно управление беше влизането на страната ни в ЕС, факт преекспониран от нейните представители, фактически се отказа от това да предложи на гласоподавателя тема достойна за „защита” , „подкрепа” и „чуване”.
Опозиционните партии, които желаеха разделение на вота се увлякоха по антиуправляващите реторика и без да искат или не също затвориха очите си за общоевропейски поглед.
ГЕРБ изписа на плакатите си „ Да докажем, че България може”. Какво точно може и кой го може трябва сами да разберем с въображението си. На среща със симпатизанти в Шумен на 31 Май председателят на партията Цветан Цветанов заявява „ България се нуждае от реална промяна и съм убеден, че ще я постигнем заедно”. Нима някой вярва, че 4 или 5 представители на ГЕРБ ще променят България? Разбира се тук се има предвид промяната като основен алгоритъм на кампанията за национални избори.
Синята коалиция ни съобщава с метеорологическа точност, че: „Време е”. „О, времена О, нрави” би казал поетът, но какво да кажем ние? „Бий им шута”, в условията на края на европейските футболни първенства и европейската Шампионска лига едва ли ще мотивира избирателя да подаде гласа си на европейски избори.
Разбира се правителството на Иван Костов, част от което беше и водачът на листата Надежда Михайлова до голяма степен с политиката си положи основите на европейското ни членство, но това не е заложено в кампанията, а е оставено на добрата памет на избирателя.
ЛИДЕР с Новото време ни обещават, че ако изпратим водача на листата Емил Кошлуков, той ще влее европейски пари в нашите джобове. Който познава структурата и функциите на ЕП обаче веднага ще осъзнае, че това парите да са в нашия джоб а не в неговия зависи от способност да пишем проекти и способността на правителството да не ги открадне, а не от това дали той ще е в европейския парламент или не.
Електоралният феномен РЗС със своя лидер Яне Янев ни агитира да „Спрем корупцията” с бюлетина номер 1. Как обаче депутатите на РЗС в ЕП ще спрат корупцията при положение, че това се опитват вече няколко години да направят от ЕК начело с Барозо и ОЛАФ, отново не става ясно. Корупцията е основен проблем, но за българската национална политика, не толкова за общоевропейската. И тук логиката на лозунга е ориентирана към националния вот. Там е основната борба на Янев за влизане в 41то НС.
Огромният парадокс на еврокампаният е АТАКА. Тя е единствената партия, която използва за основен лозунг проблем, вълнуващ не само нашите граждани, а и гражданите на големите европейски страни. „Не на Турция в Европейския съюз” е въпрос пораждащ съмнения и в главите на Саркози, Меркел, Берлускони и тн. Партията определяна за антиситемна и анти европейски настроена ни казва кратко и ясно, че нейните членове в ЕП ще отстояват категорична позиция по интегрирането на южната ни съседка в структурите на ЕС. Тази позиция също е свързана с вътршнополитическите амбиции на АТАКА, да втвърди електората си за 8 Юли.
За чеповете
Този бърз преглед на кампаниите показва откровената липса на идеи по въпроси на съюза. Цялата енергия на щабовете е насочена в посока национални избори.
Логично възниква въпроса „За кой ЧЕП*” изборите са в различни дати. Защо когато, преди твърдяха, че не искат да объркват гражданите със смес от национални и евро послания, сега партиите им предлагат именно вакханалия от обещания с вътрешнополитическа насоченост?
България е млад член на ЕС и до някъде е разбираемо това партийното поведение, но трябва да отбележим нещо друго. Пълноправното членство на страната ни в ЕС беше определяно за национално обединителната кауза на нашия народ, за единствената цел разкъсваща тясно партийните и лидерски амбиции. Днес след две години съжителство с Европа, в политическите послания на нашия елит липсват общозначимите евротеми. Европейските избори са извор на политически манипулации от страна на ЦИКЕП и черен PR. Тази практика рискува да компрометира реалното представяне на България в европейските институции, да отврати българина и от единствената му общо споделена ценност – членството в ЕС. Гангрената на ниското доверие в националните институции рискува да се пренесе и върху европейския институционален организъм.
Както за един качествен дървен материал е важно да няма много чепове, които затрудняват и загрозяват обработката му, така и на България не са и нужни чепове, а сериозни, националноотговорни и мислещи политици.
*ЧЕП – членове на европейски парламент