Защо вълците останаха гладни?

„Няма да хвърлям жертви на вълците”, това заяви премиерът Сергей Станишев в коментара си към доклада на ЕК. Тоест оставки на министри няма да се искат, персонална отговорност никой не носи.

След срещата на коалицията в Банско стана ясно, вече твърдо че оставки няма да има. Какво означава този факт?

В точка 2.3. от Доклада на ЕК „Необходими подобрения” пише:

„Необходими са някои основни подобрения, въпреки че първият приоритет трябва бъде постигането на резултати независимо от структурните недостатъци. За това са нужни постоянна политическа воля и решимост.”

Това изречение ясно акцентира на личностната отговорност, а не на структурата на организация на властта. Политическа воля и решимост могат да притежават конкретни лица, а не структури на управление. Въпреки, че декларираха ясен прочит на доклада, тримата лидери на срещата в Банско се ограничиха, само до структурни промени.

В интервю за вестник „Дневник” от 29 Юли секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев заявява: „не съм убеден, че която и да е оставка - на министър или зам.-министър, е продуктивна година преди изборите”. Тук като аргумент за липсата на оставки се дава малкото време преди изборите. Реално погледнато това е вярно, смяна на министри в последната година от мандата не може да доведе до реални реформи, именно за това мандатите са по 4 години- достатъчен период за прокарване на политики. Има ли коалицията правилен ход? Ако се искат оставки това няма да доведе до реформи, от друга страна как да се очаква реформите да се проведат от вече ровалилите се? Ясно личи абсурдността на ситуацията, в която изпада кабинета Станишев.

Големият губещ от глада на вълците остава, обаче БСП. НДСВ са вече реално мътав самостоятелен политически играч, ДПС имат твърд електорат, а Станишев, като лидер на БСП поема целия провал на правителството. Ясно е, че за да останат гладни вълците причината не е в липасата на храна, а в страха на Станишев, че помирисали кръв вълците могат да изядат и самият него.

Оттук нантатък това правителство е изчерапно, нито с промени, нито без промени в него. Единствената алтернатива се явяват предсрочни избори и нов кабинет, за да не се загуби тази година в безмислени структурни промени и отаяни предизборни политически ходове от страна на управляващите.

Дали обаче реална политическа алтернатива за България има.........

Сфери на промяна

Сферите с нужда от промяна в българската политическа ситема според мен.
1Политически партии
2Медии
3Гражданско участие
4Изборна система
5Обществени поръчки
Това са за мен ахилесовите точки. Защо?
На първо място в парламентарната република, водещата политическа роля имат партиите, ако нещо не върви промяната трябва да се започне от там.
Второ, голяма част от гражданите не са компетентни и нямат задълбочени знания и анлизи за политическото. Това ги превръща много лесно в жертви на политическия маркетинг, политическата пропаганда и т. нар. черен Пи Ар. Една от основните причини за липсата на компетентност е липсата на качествени медии, които достатъчно свободно и коректно да поднасят политическата информация.
За да се привлекат гражданите към политиката има един единствен верен подход- Да им се да де възможност да генерират политика, да участват активно в политическия процес. Това става под две форми:
Системата на репрезентация (избирателанта система)
Формите на пряко участие.
И двете форми в момента са затворени. Веднъж избран депутатът получава свободен мандат и не е отговорен пред никой освен пред партияния лидер, който го е поставил в листата. От друга страна възможността за граждански натиск е сведена до минимум - не се допуска гражданска инициатива за референдум, въведен е висок праг от 50% от гласподавателите, който практически обезмисля референдума и тн.
Икономическата система като че ли е стабилна и успява да генерира приходи в бюджета въпреки все още ниската производителност на труда, тоест пари в държавата ИМА. Парите ни обаче се харчат неефективно и безотговорно, нашите пари и тези на ЕС. Това налага цялостно преосмисляне на системата на обществените поръчки.
В заключение ако ние, гражданите въздействаме за осъществяването на положителни промени в тези насоки, може значително да подобрим качеството си на живот (не разбирай финансово). На първо време смятам е нужно да се обединим около сферите на промяна и след това да търсим конкретни решения.