"Направо Дондуков 3-ти щ'и отворим..."*

Политиката като средство на ПР-а...

Снимка: svetlio.bg

Светльо Витков президент звучеше като първоаприлска шега, но днес той е вече официален кандидат - регистриран в ЦИК.

Използването на ПР в политиката е клише, но използването на политиката за ПР е пробив. На всички е ясно, че Светльо не иска да стане президент. Ако досега гледахме на ПР-а като инструмент на предизборната кампания, сега сме свидетели на фундаментална новост – политиката се превръщат в средство на ПР. Какъв успех би имал новият албум на „хиподилски” издаден на 23.10 със заглавие „Президентски”, например!?

Ако не ПР то тогава сме свидетели на един от най-символичните „парформанси” в българската културна история. Тази кандидатура разгледана като културен продукт е много подобна на комиксовите герои изрисувани върху паметника на Съветската армия – провокативна, по своему гениална и най-важното, повдига сериозни обществени въпроси...

Колко е пропусклива политическата система за всеки кандидат за слава?

Заместена ли е вече предизборната кампания от скъпоплатен шоу спектакъл?

 А самата същност на политиката като средство за дълготрайно решаване на общите проблеми, не се ли превърна в гъста каша от популистки представени образи и послания?!

В крайна сметка ще се гласуваме ли с ума си или след изборите пак ще се вайкаме....”боли ме г*за.....та –ра-ра –рам-рам.....г*за ме боли.......”**?

*парафраза на текста от песнета "IBAN- E"

** - парафраза на текста от песента "Боли ме..."

Докога ще живеем като кучета?

Кучетата ли са като хората или хората като кучета?

Преди няколко седмици премиерът сравни кучетата си с българите. Има ли основание?  Във фолклора ни са залегнали няколко поговорки, които правят паралел между битието на човека и неговия най-добър приятел: „живеем като кучета” или направо „кучета ни яли”….  Заемащият най-властовия пост в държавата твърди, че е „сам като куче”.   „Това куче, защо е зелено?” – пита героят на Тодор Колев.

На четири лапи ли ходят българите?

Горещ юлски ден, след работа разпускам в Борисовата градина. Пия бира край малкото езеро в центъра на парка. Разпускам, смея се, говоря с приятели!

Изведнъж покрай нас профуча едро куче, и се цопна в езерцето. Въпреки очевадната табела, която забранява плуването както на домашни любимци така и на хора, с цялото си безразличие, стопанката започна да хвърля пръчка все по-навътре, а песът пъргаво я ловеше и връщаше.

Лицето на жената умишелено и е затъмнено.

Признавам, не съм любител на кучетата, най-малкото защото ме нападат, когато се движа с колелото си. Още повече не ги харесвам, тъй като нехайните им стопани ги оставят да минират парковете и градинките на столицата с екскрементите си, като по този начин ги правят негодни за къмпинг и игра с топка върху тревните площи. Стопаните масово не спазват наредбите, които оказват наличието на каишка и намордник, както и хигиенизиране след дефекация на любимеца.

Поради горните причини реших да извикам органите на реда, да санкционират жената заради фриволното й поведение на общественото място. Намерих полицаите на 100 метра, да снимат туристи за спомен. Въпреки ангажимента си, те се отзоваха на сигнала ми с репликата „ Ами то работното ни време свърши (поглеждайки към ръчния часовник), но ще й направим забележка. Коя е? Тази ли? Ей сега ще я изгоним!”.

Речено – сторено. Мъжете в униформа обясниха на жената, че е забранено да се къпят кучета в това езеро.

Жената доста нагло им се изсмя, а наблюдателите в околността, яростно започнаха да обвиняват полицаите в буквализъм  – „ Това е само едно куче”, възмущаваха се те.

Стопанката завърза четириногото на каишката му и се отправи към другия край на езерото; полицаите се запътиха пъргаво към края на работния си ден;  аз, доволно отпих от бирата си. Доволно, но прибързано!

Жената от другия край на езерото, с доволство и без капка свян хвърляше пръчката във водоема, а кучето – вярно на инстинкта си, я захапваше и отпускаше в ръката й.

Жената в другия край на езерото. Кучето е във водата, на фона на табелата

.

Е, кучетата ли са като хората или хората като кучетата?

Има основание българският премиер, да ни сравни с четириногите си любимци!

И ние като кучетата най-мразим да сме вързани на каишка. Не обичаме да спазваме наредби, закони, правилници.

Появят ли се полицаи, чакаме да отминат и продължаваме с кощунствата си на другия край. Склонни сме да заемем позицията на нарушителя, а полицаите….”да хвърлим на кучетата”.

И ние, подобно на кучетата видим ли  вода бързаме шумно и смело да скочим в нея. Като горди Бай Ганьовци изпитваме архимедовите закони и с все сила скачаме в басейна, банята, езерото.

Намордници не носим, защото най-обичаме да вдигаме шум и то по най-неподходящото време на денонощието, я в неделя следобед, я късно през нощта.

 В политическо отношение най-печелившата тактика е „да разлаем кучетата”, я с компромат, я с флашка.

И ние като песовете пикаем  и акаме по дърветата в парка, защото за нас хората,  няма тоалетни. Дори турски!

Първата голяма фейсбук група в България беше в подкрепа на кучето Мима с над 240 000 члена!  

А освен, че събираме парите си в „куче касичка” умеем да правим бизнес от кучетата – справка общинско предприятие „Еко равновесие”.

Не на последно място и ние като кучетата, верни на инстинктите си, а не на разума, все тичаме след кокала и все свършваме в краката на „добрия” стопанин. Той уж ни храни, а всъщност ни дресира. И колкото и далеч да метне кокала, все се връщаме мокри и с изплезен език…..

Сега разбрах какво е имал предвид премиера!

 „Кучетата си лаят, а керванът си върви”……

Дискотеката като стъпало в образователната система

Какво пише в един, захвърлен на улицата бележник? 

През  последните седмици, рекламната кампания на д-р Енчев, с неработещите момичета, предизвика дискусия в медиите, смях в социалните мрежи и накрая беше обявена за дискриминационна. Въпросът за това доколко рекламата е културен продукт и отразява характеристиките на средата, в която се прави или по-скоро тя задава тенденциите в тази среда е спорен.  Тази публикация няма за цел да разсъждава върху него, а просто ще ви представи още един уникален рекламен артикул.

Преди няколко дни, се отдадох на приятен лаф и няколко бири в градинката пред Народния театър.  Тези, които познават София знаят, че непосредствено до нея се намира „Гранд  хотел София”, който в случая беше приютил тържеството на няколко класа абитуриенти. Масата и дансинга им бяха в самата градина, под найлонова шатра, от която се разнасяха гюбеци, а вече завършилите младежи тактуваха в ритъм с 1, 2, 3, 4…….. Чалга на бала не е изненада, но пък тържество в найлон си е иновация.

До нас, на стълбите на театъра имаше друга група младежи, чиито бал беше преминал или предстоеше- все едно, след тях остана следното:

„Чак да си хвърлят бележниците по площадите” позачудих се, аз на нравите на бившите вече ученици.  Стана ми любопитно да разгърна и да видя оценките. И БУМ! Нова изненада:

снимка1

снимка 2

Талон за отстъпка в дискотека във формата на ученически бележник! Идеята е толкова гениална, че само рекламната кампания на д-р. Енчев може да й съперничи по остроумие.

Да влезеш в дискотеката с бележника си, като той ти служи за отстъпка, илюстрира неразривната връзка между образователната ни система и развлекателната индустрия. Първата произвежда все повече кадри за втората. Втората от своя страна прави отстъпка за най-редовните си клиенти.

Разбира се, не е нужно да уточнявам, че съответните „най-хитови клубове” са разтрисани от чалга, а подовете им са покрити са фини парченца, ръчно накъсани салфетки. Локацията им в Студентски град  допълнително засилва образователната метафората – училището свърши, идва университетът, а тържествената връзка по между им - дискотеката.

Какъв по-добър начин да се подготвиш за кандидат-студентската кампания от това да изкараш безпаметната си бална вечер сред студентския „елит”, а приятелите ти - „нека завиждат!”.

Свързани текстове:
Обречени на трайна липса на "сърдити млади хора"
Гърци се появиха на протест на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо да не събудим българите“ 

Различните кандидати за Президент

Кои са народните любимци във Фейсбук?

В последните дни все по-активно се говори за Президентските избори! Партиите търсят своите кандидати. Кои обаче, са гражданските кандидатури. Самоорганизирали се инициативни комитети издигат своите любимци във Фейсбук. Ако изборите се провеждат в социалната  мрежа кой ще спечели най-много гласове? Един весел поглед към президентските избори :) 

И така ето я класацията отзад  напред, за да има интрига до края. 

13. Очудващо, народният трибун Проф.Вучков е на последно място със само 3-ма привърженици;

12. Малко преди него е вездесъщият  Гошо от почивка за Президент бееееее с  19 привърженици;

11. Нагоре в класацията следва българският Дон Жуан – Митьо Пищова! Неговата кандидатура е подкрепена от 37 члена;

10. Въпреки всекидневната си поява по телевизията сценаристът Иво Сиромахов има доверието на само 58 потребители;

9. Въпреки, че се възприема като символ на лош късмет черният котарак Киро, печели поддръжката на 63-ма фена. Може би това се дължи на остроумният му предизборен слоган: „Мацките го харесват – харесай го и ТИ!”;

8. Психологическата бариера от 100 гласа, първи преминава актьорът Сашо Дойнов. Неговата кампания има 115 гласа;

7. Модерният ЛЯВ, футболният идол, фаворитът за треньор на БарЦелоната, Христо Стоичков на този етап печели само 128 гласа. „НО СЪКРИФИСИ” от неговите почитатели! Но „мейби секанд халф гуд”;

6. С наближаването върха на класацията срещаме първия Чалга кандидат! Мустакът на Републиката – Милко Калайджиев  – Президент, печелели 135 гласа;

5. Веднага след попфолкът се нарежда Кметълът Цонко Цонев от Каварна! Той има металическите 153 фена!;

4. Друг музикант – Светльо Витков е „Letнал да го loveят” 171 фанатизирани гласоподаватели!;

Ето навлизаме в челната тройка!

3. На трета позиция е майсторът на спорта, черната перла на Левски – Гара Дембеле. Въпреки, че не може да бъде издигнат за Президент поради факта, че не е роден в България, неговата онлайн кандидатура е подкрепена от цели 214 избиратели;

БАЛОТАЖ:

2. Най-горчивата позиция –тази на загубилия, гласоподавателите отредиха на Тони Стотраро. Благодарение на впечатляващата кампания на неговите привърженици, които по цели нощи пеят неговите предизборни песни в елитните чалга дискотеки, благодарение на тоновете предизборни листовки във формата на салфетки, които бяха раздавани по масите на заведенията и разбира се с медийната подкрепа на телевизия ПЛАНЕТА, неговата страница ТОНИ СТОРАРО – ПРЕЗИДЕНТ събра 2944 гласа. Те обаче му стигнаха само за второто място.

1. И така, онлайн ПРЕЗИДЕНТ на България е непознатият  за широката публика СТЕФЧО с невъобразимите 6063 гласа!

Кой е Стефчо и как един не толкова познат човек спечели народната подкрепа? Няма нищо изненадващо, скъпи читатели! Стефчо е психично болен човек от Стара Загора. Когато не е на лечение в местния психодиспансер той се разхожда полугол по улиците на града или облечен в любимата си тога от родопско одеяло. Няма нищо изненадващо, нима досега не си избирахме психично болни?

А може би ако изберем Стефчо, той, като същински съвременен МУНЧО, ще бъде „тоя луд, единственият човек, който се осмели да протестира."*

Методология на изследването: Изписах думата „Президент” в търсачката на Фейсбук и подбрах най-смешните резултати за участие в изборите.

*Цитатът е последното изречение от „Под Игото” на Иван Вазов избран за любим роман на българите в класацията „Голямото Четене”.