 |
| Фотограф: Юлия Лазарова. Снимка: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/20/1109665_nejna_revoljuciia_zaradi_izrisuvaniia_pametnik/ |
Премахването на боята от паметника на съветската армия е невроятно точна метафора за това как всеки опит за модернизация на мисленето и практиката на управление в държавата незабавно се подлага на зловещ отпор от тъмните сили на миналото. Сили, които нямат изгода от модерна България, а искат да я държат в плен на дългата сянка на тоталитарното минало.
С премахването на творбата, нейните внушения стават още повече: не само, че не сме „в крак с времето“, а усърдно крачим назад.
С болното си съзнание, някои кръгове премахнаха една изключително интелигентна творба; съзнания изпитващи мазохистична наслада от това да бъдат доминирани, да бъдат направлявани и управлявани от някаква „могъща“ сила грижеща се за тях – наричат я галено „голямата страна“.
Защо подобен тип закостенели мозъци имат властта да премахнат графита под охрана? Защо получиха подкрепата на държавната власт? Ще допуснем ли отново битовизмът и примитивното мислене да ни държат далеч от глобалните ценности на толератност, многообразие, диалог (между минало и настояще)?
Актът по отнемането на боята, е гигантска метафора на отнемането на цвета от деня ни, което се случва всяка нощ вече 22 години.
За първи път ми се случи, да видя хора, които се снимат с часове пред този паметник, грозен и страшен, и сив. Снимат се, с усмивки, а не малка част, гледаха замислено и търсеха посланието....
Изплашени, че младите (не само по години, а и по мислене) щезащитят новия си символ, силите на реакцията, гузни и мълчаливи изтриха лицата - в тъмнина и полусянка, където се чувстват най-уютно.
Първо изчистете съзнанието си! Чак тогава паметниците! О, вие презрени сили държащи България в пост-съветската мъгла.
Призовавам всички модерни хора, да немрят начин да изразят възмущението си от премахването на графита!
Възмутете се!
Както се пее в песента: " Искаме радост, любов и хумор, не са парите, които ни правят щастливи.."
Както се пее в песента: " Искаме радост, любов и хумор, не са парите, които ни правят щастливи.."
2 коментара:
Никой не може да спре това което идва, а то е безвъзвратно премахване на тоталитарните комунистически творения, материални и ценностни. Като борбата за изчистването на съзнанието ще бъде много по трудна.
Невероятни изпълнители с чувство за удоволствие от "работата", която извършват" пред импровизираната "сцена" и публика.
Трогващо е чувството за суинг у толкова млади хора.Момичето има страхотно усещане за импровизация, а меките нюанси на 'ФАДОто' в гласът й внасят страхотен чар....и това прави всяка тяхна изява, неповторима
Място за сравнение на това изпълнение с онези, които слушахме по т.н. фестивал на политическата песен "ален мак" няма никакво........макар и бавничко, нещата при младите се наместват необратимо!
Публикуване на коментар