Кучетата ли са като хората или хората като кучета?
Преди няколко седмици премиерът сравни кучетата си с българите. Има ли основание? Във фолклора ни са залегнали няколко поговорки, които правят паралел между битието на човека и неговия най-добър приятел: „живеем като кучета” или направо „кучета ни яли”…. Заемащият най-властовия пост в държавата твърди, че е „сам като куче”. „Това куче, защо е зелено?” – пита героят на Тодор Колев.
На четири лапи ли ходят българите?
На четири лапи ли ходят българите?
Горещ юлски ден, след работа разпускам в Борисовата градина. Пия бира край малкото езеро в центъра на парка. Разпускам, смея се, говоря с приятели!
Изведнъж покрай нас профуча едро куче, и се цопна в езерцето. Въпреки очевадната табела, която забранява плуването както на домашни любимци така и на хора, с цялото си безразличие, стопанката започна да хвърля пръчка все по-навътре, а песът пъргаво я ловеше и връщаше.
 | |
| Лицето на жената умишелено и е затъмнено. |
Признавам, не съм любител на кучетата, най-малкото защото ме нападат, когато се движа с колелото си. Още повече не ги харесвам, тъй като нехайните им стопани ги оставят да минират парковете и градинките на столицата с екскрементите си, като по този начин ги правят негодни за къмпинг и игра с топка върху тревните площи. Стопаните масово не спазват наредбите, които оказват наличието на каишка и намордник, както и хигиенизиране след дефекация на любимеца.
Поради горните причини реших да извикам органите на реда, да санкционират жената заради фриволното й поведение на общественото място. Намерих полицаите на 100 метра, да снимат туристи за спомен. Въпреки ангажимента си, те се отзоваха на сигнала ми с репликата „ Ами то работното ни време свърши (поглеждайки към ръчния часовник), но ще й направим забележка. Коя е? Тази ли? Ей сега ще я изгоним!”.
Речено – сторено. Мъжете в униформа обясниха на жената, че е забранено да се къпят кучета в това езеро.
Жената доста нагло им се изсмя, а наблюдателите в околността, яростно започнаха да обвиняват полицаите в буквализъм – „ Това е само едно куче”, възмущаваха се те.
Стопанката завърза четириногото на каишката му и се отправи към другия край на езерото; полицаите се запътиха пъргаво към края на работния си ден; аз, доволно отпих от бирата си. Доволно, но прибързано!
Жената от другия край на езерото, с доволство и без капка свян хвърляше пръчката във водоема, а кучето – вярно на инстинкта си, я захапваше и отпускаше в ръката й.
 | ||
| Жената в другия край на езерото. Кучето е във водата, на фона на табелата | . |
Е, кучетата ли са като хората или хората като кучетата?
Има основание българският премиер, да ни сравни с четириногите си любимци!
И ние като кучетата най-мразим да сме вързани на каишка. Не обичаме да спазваме наредби, закони, правилници.
Появят ли се полицаи, чакаме да отминат и продължаваме с кощунствата си на другия край. Склонни сме да заемем позицията на нарушителя, а полицаите….”да хвърлим на кучетата”.
И ние, подобно на кучетата видим ли вода бързаме шумно и смело да скочим в нея. Като горди Бай Ганьовци изпитваме архимедовите закони и с все сила скачаме в басейна, банята, езерото.
Намордници не носим, защото най-обичаме да вдигаме шум и то по най-неподходящото време на денонощието, я в неделя следобед, я късно през нощта.
В политическо отношение най-печелившата тактика е „да разлаем кучетата”, я с компромат, я с флашка.
И ние като песовете пикаем и акаме по дърветата в парка, защото за нас хората, няма тоалетни. Дори турски!
Първата голяма фейсбук група в България беше в подкрепа на кучето Мима с над 240 000 члена!
А освен, че събираме парите си в „куче касичка” умеем да правим бизнес от кучетата – справка общинско предприятие „Еко равновесие”.
Не на последно място и ние като кучетата, верни на инстинктите си, а не на разума, все тичаме след кокала и все свършваме в краката на „добрия” стопанин. Той уж ни храни, а всъщност ни дресира. И колкото и далеч да метне кокала, все се връщаме мокри и с изплезен език…..
Сега разбрах какво е имал предвид премиера!
„Кучетата си лаят, а керванът си върви”……
3 коментара:
Да не сте любител на кучетата е странно. Те са много полезни животни - пазачи, ловци, водачи на слепи, помагат при полицейски акции, спасяват хора в планината... Кучетата са просто хайванчета, както би възкликнала баба ми. Те подлежат на дресировка и вследствие на нея, могат да спазват тези правила, на които са обучени. Отговорност за кучетата носят хората. Не самите те. Те нападат колелото Ви, автомобилите в движение, нападат хора, търсят храна, стават агресивни и зли, когато се стремят да оцелеят в създадената от хората градска джунгла. Те подивяват, когато се оставят без контрол и грижа. Стават вълци, движат са на глутници. Задавали ли сте си въпроса обаче, защо хората гледат кучета? Ще Ви отговоря. Защото са самотни, нещастни, объркани и чувстват празнина в себе си. Те имат нужда да обичат някого и да се грижат за него. Кучето се отплаща за тази обич - безрезервно при това. Кучето наистина е най-добрия приятел на човека, в смисъл, че е стадно животно и се подчинява безпрекословно на водача на стадото, ако той се доказал като такъв. Хората са толкова обидени на хората, че предпочитат да общуват с животини - по-простичко е, по-лесно е, по-регулируемо е. Когато човешкото общество боледува, този феномен е налице - хората изолират себе си, затварят се в черупките на собствените си души и посвещават живота си на кучета и котки, с цел бягство от действителността. Алюзията за обич се изявява във грижа за домашния любимец. При условие, че хората са обезверени, нещастни и не вярват вече в нищо, дори в себе си и своята способност да променят живота си, статуквото и света, как очаквате да спазват нареби, закони, харти, конвенции... Безнаказаността на престъпленията,безхаберието на обществото към управниците, корупцията и бедността са само една част от причините за тази криза в душите. На другите не им пука за мен, защо тогава на мен да ми пука за тяхното добруване? Нали... Омагьосан кръг от незачитане, омраза, агресия и самота, в смисъл на изолация от обществото като цяло, с неговите норми и отговорности. Кучето запълва празнината в отношенията между хората. Когато няма кой, кучето спасява. Прекрасно е, че сте реагирали. Но е било неправилно, в смисъл на недостатъчно. Нищо не се е е променило. Няма и да се промени. Не е това начина. Въпросът е да се промени съзнанието, хората да се събудят, поощрят, утешат, убедят и насърчат да търсят промяна. Как и кой? Резонен въпрос... Очевидно няма да е този премиер, той не може и не знае как...
Обръщам коментара си към статията на г-н Христакиев „Докога ще живеем като кучета” Статията е с интересно съдържание и са изведени доста интересни аргументи. Но в основата и е застъпена тезата че оприличаването на българския народ като кучета от премиера Б. Борисов в случая е било правилно.
- Има основание българският премиер, да ни сравни с четириногите си любимци!
И ние като кучетата най-мразим да сме вързани на каишка. Не обичаме да спазваме наредби, закони, правилници.
- И ние, подобно на кучетата видим ли вода бързаме шумно и смело да скочим в нея.
Намордници не носим, защото най-обичаме да вдигаме шум и то по най-неподходящото време на денонощието, я в неделя следобед, я късно през нощта.
- И ние като песовете пикаем и акаме по дърветата в парка, защото за нас хората, няма тоалетни. Дори турски!
- Не на последно място и ние като кучетата, верни на инстинктите си, а не на разума, все тичаме след кокала и все свършваме в краката на „добрия” стопанин. Той уж ни храни, а всъщност ни дресира. И колкото и далеч да метне кокала, все се връщаме мокри и с изплезен език…..
За последния аргумент съм съгласен, политическата класа иска „дресиран” и послушен народ, който не протестира когато убиват и крадат безнаказано. Както казва премиера относно протестите след събитията в Катуница „те рушат, а ние строим ”. Думите на премиера са поредната наглост и лъжи.
Да се върна към статията, поздрави на автора към написаното, но не бих могъл да подкрепя такъв тип статии защото. Те са поредната критика и унизителни думи към българина. Ще си послужа с думите на поета Иван Вазов в стихотворението „Българският език”. Препоръчвам на автора да го прочете цялото. знам че ще разбере какво е искал да каже поетът и какво му казвам аз.
…Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
за съжаление кучетата по света имат повече права от хората;
Публикуване на коментар