Какви са новите изисквания пред политическата комуникация в оформящата се епоха на интернет политика?
 |
| Снимка: http://pointburgas.com/българия/министър-трайков-с-последно-предупре/ |
Общуването между политици и избиратели има хилядолетна история, от Агората в Древна Гърция до Фейсбук стената на съвременната е-политика. Със времето, се променят средствата, скоростта и видът на съобщенията, но информацията, сама по себе си, винаги е ключов ресурс, от който зависи успехът или провалът, животът или смъртта.
"Хорацио:
Хамлет:
Веднага, да.
Но дотогава времето е мое.
Животът на един – додето кажеш „едно”." *
Такъв е примерът с Хамлет, който оцелява, благодарение на това, че под думата "веднага" се разбират часове и дни. Днес, когато съобщенията достигат всяка точка на света само за секунди, имаме други стандарти за "веднага".
Отговарят ли политическите елити и в частност българският на новите изисквания за бързина, откритост и отчетност?
Спомняте ли си скандала между ЛукОйл и енергийният министър Трайчо Трайков? Ако вече сте забравили, има причина за това - оттогава мина вече месец и половина. А спомняте ли си, че около 3 хиляди граждани, зажаднели да видят поне един акт на достойнство от български политик, се присъединиха към онлайн кауза „Да подкрепим министър Трайков!”? Каузата беше създадена от представител на младите, образовани и активни българи в интернет. Привържениците на министъра можеха да задават въпроси относно темите „Белене” и монополът на „ЛУКойл” на стената на групата във Фейсбук, а лично Трайков и неговия екип се наеха да отговарят на тях.
Тогава си помислих: прекрасен акт на използване на новите технологии за пряка връзка на избирателите с политиците. Пример за отчетност и едва ли не, демокрация в действие!Ентусиазирах се и с притаен дъх очаквах отговорите, за да напиша за първия успех на онлайн акция от граждани към политици и обратно. Уви, очакванията ми бяха излъгани.
Въпросите бяха изпратени преди 30 дни!, а още няма отговори. Уви!
Вместо пример за бързо и ефективно взаимодействие между управлявани и управляващи случаят, се превръща в показно за драстичната разлика в разбиранията за употребата на новите технологии от гражданите и политиците. Първите реагират бързо, адекватно и многобройно, а вторите са мудни, неадекватни и малобройни.
За съжаление, все още важат изискванията на телевизионната ера, според които образите на управляващите са дозирани, оформени, опосредствани, а първото правило е да се забави отговорът, за да има време за осмисляне, премисляне и шлифоване.
В днешно време очакванията, за пряка и бърза реакция са засилени от технологии като Фейсбук, които позволяват дадена кауза бързо да събере привърженици очакващи мигновен и конкретен отговор. И тези очаквания за оправдани, защото все повече политици имат профил в мрежата. Това означава, че излизат на публична дискусия със своите привърженици и противници. Щом си отключил стената си за въпроси, ще трябва да даваш отговори!
С акта на приемане на въпросите, министър Трайков, легитимира групата. Всеки неин член може да изисква отговор, защото такъв му е обещан.
Но защо си траеш, Трайчо?
Не е правилно след като си приел да отговаряш на въпросите, да не го правиш вече повече от месец. При днешните стандарти за комуникация това е прекалено много време. Възмутени, хора, вече напускат каузата и съжаляват, че са дали подкрепата си за Трайков.
Така се постига ефект обратен на демократизация, откритост и отчетност, чрез новите технологии. Получаваме ново разочарование, деполитизация и дигитален хейтъризъм. Онлайн профилите се превръщат в интерактивни билборди, които просто снасят информация до избирателите, без да има действителна комуникация. Онлайн дискусиите са опорочени от вълните нецензорни, обидни и лишени от смисъл коментари. Така въпреки протегнатата ръка от страна на активните избиратели, политическите и партийни олигархии отказват да разкрепостят стандартните си, аналогови комуникационни стратегии. Този процес е опасен най-вече от гледна точка на обезкуражаването на така наречената е-гражданственост (е-политика) и надеждата за възраждане на демократичните ценности чрез технологична иновация.
*Шекспир, "Хамлет", Народна култура, София 1968, стр.164.
Хамлет фалшифицира заповедта за убийството си, която пътува с кораб от Дания към Англия. Вместо да бъде убит Хамлет, както заповядва новият крал узорпатор, се подменя да бъдат убити Розенкранц и Гилденщерн. След простигането на заповедта на Английска земя, трябва да се съобщи за нейното изпълнение, с нов курс на кораба, до Дания. Хамлет се спасява и отмъщава за убития си с подлост баща, благодарение на това, че информацията за изпълнение на заповедта ще пристигне чак след дни плаване. Затова той казва: "Веднага, да. Но дотогава времето е мое."
Свързани статии:
Няма коментари:
Публикуване на коментар