 |
| Как ще ни измъкнат от калта любителите на автомобили? |
През последните седмици в Испания се разви движението на „Възмутените”. То е организирано чрез интернет и социалните мрежи. Има ли аналог с българските онлайн протести срещу цените на горивата и какви са поуките за технологичната демократизация?
Като търся приликите и разликите ще се опитам да отговоря на въпроси свързани с появата на понятия като е-политика и е-гражданственост, възраждат ли технологиите демокрацията?
Кои са приликите?
На първо място, социалните групи, които участват. И в българския и в испанския вариант става дума най-вече за млади хора, безработни, в повечето случаи с висше образование.
Хора, които се чувстват загубили от политиката и не говорят политическия език. Затова протестите им са безпартийни и се разграничават от политически лидери и идеологии.
Из манифест на „Възмутените": "Ние не представляваме никоя партия или организация. Това, което ни обединява е призванието за промяна..”
Из изявление на СИЛА:”Ние НЯМАМЕ политически амбиции. Ние не сме и няма да бъдем НИКОГА обвързани с която и да е политическа партия…. СИЛА е съюзът на всички български граждани, които са готови да поискат радикални реформи за родината си.”
Имат сходна организационна структура основана на мрежовата, нейерархична и доброволна логика, технологично подкрепени от възможностите на интернет. И в двата случая става дума за движения, които се организират, чрез социалните мрежи на територията на цялата страна. Нямат лидер или географски разположен център.
Българските протести се развиха на територията на големите градове и бяха блокирани някои пътища. В Испания палаткови лагери също има на големите площади в цялата страна (Мурсия, Сарагоса и др.).
И двете движения имат сходна социо-политическа генеалогия: глобалната икономическа криза; криза на националната държава; криза на демократичното представителство; социалното неравенство; олигархизация на политическите елити; корупция и др.
Къде са разликите?
Именно в разликите се откоряват слабостите на българската политическа култура.
Първо, исканията в българския случай са твърде ограничени. В началото са сведени до намаляване на цените горивата. Това тясно искане отблъсква широки групи, като еколози, например, и не може да мобилизира широки групи, които не свеждат интересите си до използване на автомобил. ( студенти, млади предприемачи, артисти и тн.)
В последствие тези искания се разшириха до повишаване на минималната работна заплата на 350 лв., въвеждане на електронна здравна карта, поканване на граждани в комисии на изпълнителната и законодателната власт (което впрочем е дългогодишна практика). Въпреки това, исканията в основата си са битови, наивно конкретни, краткосрочни и твърде не систематични.
В Испания исканията също са противоречиви, но това което ги отличава е, че имат общ характер и са ценностно натоварени. От площадите се чуват призиви за демократизация на политическата система, чрез изборния закон. „съществуваправо на достойнство, право на демокрация, право да живееш в достойна среда”, казва един от говорителите на движението в Мадрид.
Исканията на испанските младежи са пропити с ценности като свобода, равенство, достойнство и тн., които са далеч от дребнавата цифризация на минималната заплата.
Из манифеста на "Възмутените":” Ние сме тук защото искаме ново общество, което дава приоритет на един живот отвъд политиката и икономиката. Ние пледираме за промяна на обществото и общественото съзнание.”
Друга фундаментална разлика, която произтича от горните е, че българските протести стигнаха до обособяването на юридическия субект „Съюз на Интернет Любителите на Автомобили” (СИЛА). Самото наименование изразява ограниченост на исканията до намаляване на цените на горивото, а участниците до любителите на автомобили. Докато в Испания поне на този етап няма сформирана юридическа структура, а движението цели разрастване на протестиращите и в другите европейски страни до общ фронт срещу глобалната политико-икономическа ситуация.
Обобщено, българските протести са доминирани от дребнотемие и имат локален характер, докато в испанските намираме ценностна извисеност и глобален отзвук.
В търсене на причините за битовизацията в исканията и тематичното ограничаване на българските протести?
Сред участниците в българските протести срещу цените на горивата личи голямо неразбиране на демократичните ценности. Въпреки, че си служат с най-новите технологичните инструменти те нямат знания и компетентност, за да постигнат целите си. Изявления от типа „ние сме гражданското общество” и „народът да управлява” са причинени от политическо невежество, широко разпространено сред българското общество.
Демокрацията не се осмисля като набор от процедури и ценности, които са неразривно свързани по-между си; доминира разбирането за това, че народът трябва да управлява от улицата и то само в деня на протеста, без да се търси консистентна и продължителна промяна към отчетност, публичност и контрол.
Да приватизираш разбирането за гражданско общество до „любителите на автомобили” без да държиш сметка за медиите, браншовите организации, синдикатите и тн. е свързано с липса на елементарни познания по политическа теория.
Сякаш некомпетентният, корумпиран политически елит от последните години създаде гражданско общество по свой образ и подобие с корумпирани медии, фиктивни фондации, послушни синдикати, а както виждаме и некомпетентни граждани. Популизмът в политическите програми се пренесе и в популизъм на гражданските искания. „Ще строим магистрали” логично води до „тогава искаме евтин бензин”.
Това цялостно оскотяване на политическото мислене в България, се дължи на редица липси в образователната система, тоталитарното наследство в политическите технологии и има своя ген в националната политическа култура.
Но да се върнем на технологиите!
Новите технологии сами по себе си не могат да доведат до демократизация. От друга страна, организирането на групи хора, чрез интернет сигнализира за наченки в изграждането на гражданско съзнание. Да изискваш, да отстояваш, да контролираш са принципи на осмисления политически човек.
В този смисъл основният въпрос, който изниква е свързан с връзката между технологии и социализация. Как си взаимодействат, как се „опрашват”? Възможно ли е чрез технологиите да прескочим етапите на създаване на добър гражданин в училището и семейството, като му дадем компютър и кауза и да очакваме той да я осмисли и подкрепи? (българския случай)
Или пък, само добре социализираният гражданин ще съумее да осмисли интересите си и да ги защити чрез електронните инструменти на нашия век? (испанския случай)
Измежду тези питания се крие и отговорът на големия въпрос „Заплаха или надежда са новите технологии?”
Свързани статии:
Няма коментари:
Публикуване на коментар