Случи ли се българската Фейсбук революция?

Оригинална снимка: Ivan Bonev (член на фейсбук групата), колажът е мой. 

Вчера се проведе втори масов протест срещу високите цени на горивата. Той беше организиран, чрез интернет и главно Фейсбук.

Преди да анализираме конкретните им действия е важно да отговорим на въпроса: Кои са протестиращите? Това направих, чрез анализ на собствената им представа за тях. 

В обръщение на официалния сайт на протеста организаторите се обявяват като "обикновени граждани", "младите", "гражданското общество", "народът", "бъдещето". Те постоянно, категорично и недвусмислено се разграничават от политически сили, било то партии или отделни политици. 

Така самозаявени, протестиращите се вписват в общата представа, че има една група млади, активни хора, които ги е грижа за бъдещето, но категорично отказват да участват в политиката. Въпреки желанието за промяна и по-добър живот тези хора, не се интересуват от политическите събития в дълбочина, имат ниско доверие в институциите и държавата, оспорват легитимността на политическия елит и политическите организации. Оттук съвсем логично е те да търсят алтернативни форми на протест и изява. В ерата на интернет, тази част от обществото намира своето пространство за недоволство във Фейсбук и другите социални платформи. След като традиционните аналогови  форми на гражданско и политическо участие – партии, сдружения, медии са изчерпани, хората прибягват до новите дигитални инструменти за организация и изява. 

Според мен фактът, че протестите са организирани чрез Фейсбук не е плод на спорадична политическа мода, а автентичен израз на кризата в националната политика и функционалното изхабяване на институционалната структура на държавата.

В подкрепа на това твърдение, предоставям части от диалога във фейсбук групата: 

"Valentin Velev: това е единственото хубаво нещо което намирам в FB че можем да се съберем без помоща на политически организации

Вчера в 20:53 · Харесва ми ·  5 души

………………………………….........................................................

Dimitar Daskalov: ние сме гражданско общество не ни трябва намесата на политици :@

Вчера в 21:32 · Харесва ми ·  3 души

……………………………………….................................................

Svilen Gospodinov: ‎...време е народа да управлява , прав ли съм ?

Вчера в 23:12 · Харесва ми ·  7 души

Dimitar Daskalov: да

Вчера в 23:13 · Харесва ми ·  1 човек

Milen Zlatev: DAAAAAAAAAAAAA

Вчера в 23:13 · Харесва ми ·  1 човек

Simona Kirilowa: Абсолютно си прав!

Вчера в 23:13 · Харесва ми

Todor Sulev: dammmmm

Вчера в 23:13 · Харесва ми

Borislav Iordanov: МНОГО СИ ПРАВ

Вчера в 23:14 · Харесва ми ·  1 човек

Pavel Ivanov: Абсолютно!

Вчера в 23:14 · Харесва ми ·  1 човек" 

Още едно доказателство в тази посока е, че представители на организаторите на фейсбук протеста не участват в структурирания диалог по въпроса за цените на горивата. На преговорите с правителството присъстват браншови организации на превозвачите, представители на „Лукойл”, но координаторите на протеста са изключени от формалните механизми за взимане на решение.

Как се организира протестът?

Както вече писах, основно протестът се организира, чрез фейсбук групата „НЕ! на високите цени на горивата”. Там се определя датата и формата на протеста. В последствие се избират координатори за всеки град, които трябва да осигурят провеждането на протеста по места. Чрез тази тактика се осигурява покритието на цялата страна без отделните координатори да се познават лично. Това което ги обединява е общата им кауза.

Вчерашният (27.03) протест, се различава по форма от първия на 17.03. При втория протест се осъществява блокада на главни пътни артерии за определено време. Организаторите предварително бяха изискали разрешение от съответните общини съгласно „Закон за събранията митингите и манифестациите”. Тоест, тук все пак откриваме връзка между виртуалният импулс за протест и конституционното право за събрания на гражданите.

Графиката показва плавното нарастване на броя участници в групата "НЕ! на високите цени на горивата". Броят съм актуализирал всеки ден за посочения период. 

 

Въпросът за легитимността?

Легитимността е един от сериозните проблеми в интернет изобщо и фейсбук, в частност. Въпросите истински ли е един или друг профил и достоверна ли е информацията предоставена в мрежата представляват основно затруднение за организаторите. Появиха се редица групи, които претендират за истинност. Някои политически активисти се опитаха да натрупат дивиденти от протеста.
За да избегнат това организаторите направиха сайт (www.gorivo.org), който да легитимира групата във фейсбук и да бъде единствен, достоверен и представителен източник на информация. Изключително добър ход, който предпази от появата на десетки нови групи с неясни автори, които да разпокъсат протестиращите. В деня преди протеста обаче се появи нелегитимен сайт с идентичен дизайн и копирана информация, който явно целеше да дезорганизира протестиращите. Неговите автори остават неясни.(в момента, в който пиша статията фалшивият сайт nedovolni.com вече изчезна).

Към момента координаторите се видяха принудени да се представят и покажат лицата си, за да могат другите участници да са сигурни, кои са легитимните лидери.

Какво постигнаха?

Протестите все още не са довели до значително намаляване на цената на горивата, каквато е основната им цел. Недоволстващите, обаче постигнаха други не по-малко важни успехи.

Масови демонстрации се проведоха два пъти в рамките на един месец и показват решителност и постоянство в ангажимента към протеста. Този факт доказва, че фейсбук НЕ Е единствено средство за забавление и реклама,  а може да бъде мощен инструмент за организиране на гражданите и изразяване на мнение.

Нещо повече, организирани, чрез технологиите гражданите отнемат монопола за определяне на дневния ред в обществото, от ръцете на политическо-медийните олигархии. Телевизията, радиото, пресата вече не са единствените, които определят кои теми са важни и кои не.

Темата за цената на горивото се появи в публичното пространство едва след първия протест на 17.03. В следващите дни бе подхваната от министър Трайчо Трайков и в последствие прерасна в скандал с „Лукойл”. Оттам разпространи в традиционните медии и стана част от обществения дебат. При това, мартенските протести далеч не са единствения случай, при който дневния ред се зарежда от Фейсбук. Двата поредни протеста, за мен са категорично доказателство, че общности организирани чрез интернет могат да бъдат мощен катализатор на теми в общественото мнение.

Статията става прекалено дълга, за това ще спра дотук. Във втората й част ще разгледам подробно какви онлайн инструменти, тактики и стратегии използват организаторите.  

Всички мнения изказани в статията се базират на ежедневните ми наблюдения на групата и сайта на протестиращите.