Бъдеще от въздух

На 14 февруари се случи така, че се разхождах в квартала. От съседния МОЛ излитаха балони с горещ въздух. По-скоро, летящи хартиени фенери, в които има напоен с гориво памук, чиито пламък го издига на нагоре (подобно на този от снимката). След като горивото се изчерпваше балоните закапваха надолу. Един от тях цопна съвсем близо до мен. Взех го, за да разгледам как е направен, но намерих нещо друго.
Върху балона имаше изписано с маркер пожелание "Да заминем с моито момиче за Англия и да сме много щастливи. Д. и В. " (запазен е оригиналният правопис, а имената са съкратени). Схванах! Балоните са използвани като средство за изпращане на желания от влюбени двойки към неясна небесна сила.
Впечатли ме обобщаващата сила на това пожелание, с което бях замерен от небето. Като изключим, че издава проблеми с грамотността на автора си, посланието изразява още една тенденция: стремежът към емиграция. Надеждата, че щастието е възможно само някъде отвъд... Сляпата вяра в мечти, бързо издигащи се  върху горещ въздух, а после бавно пропадащи от безветрения хлад.
Инстинктивно си представих Д. и В. като млади хора, пред които липсва перспектива в страната. Ужасното е, че не се изненадвам. В среда на "флашки и патрашки" се пропуска темата за  проблемите на младите и наместо платна за улавяне на попътния вятър, на тях им се доставя бъдеще от въздух.