неделя, 23 септември 2012 г.

Ценности назаем

Разговор с един американец за убийство, ценности и политика

Снимка: Time
В интимната атмосфера на закътано столично заведение, бивша тайна печатница, имах интересна среща с един американец, да го наречем Джей и един мой връстник- българин, да го наречем М. Та с Джей и М. потопихме мислите си в чаша бяло вино с лед и заплувахме в петъчната полунощ сред светлина от свещи към следния интересен разговор.

Джей сподели, че много харесва България и смята София за по-добро място от родния му Вашингтон ДС. Зачудих се, с какво държава, в която всеки млад човек, знаещ език и имащ малко мозък иска да напусне, е толкова привлекателна за един 31 годишен американец, преподаващ испански в София…

Политологът в мен залюбопитства, какви ли са неговите политически разбирания.

- Джей, предстоят избори в твоята страна, на кого симпатизираш? – попитах без да подозирам колко интересен разговор ще се получи.

- Аз съм по-скоро републиканец, консерватор съм. А вие, каква е вашата ориентация ? – обърна се към мен и М.

Обясних му, че тук в Европа и още повече в България, разбиранията ни са много по-различни и това, което означава консерватор за него, за нас е твърде различно. Тук се делим на леви и десни, аз съм десен, което се доближава до неговото консервативен.

- Аз също съм десен, тоест консервативен – заяви М.

Реших да задълбая, да видя каква е разликата между тези, които се наричаме консервативни в България и тези, които се наричат така, отвъд океана. Или, с други думи, кое е това нещо, което в онези вицове отличава поведението на Бай Ганьо българина и Бай Ганьо американеца.

- Добре, Джей, кажи ми поне две разбирания, които те карат да се самоопределиш, като консерватор.
-  Първо, аз съм срещу абортите и второ подкрепям смъртното наказание.


М. Реагира остро. Озадачи се как може някой да иска да накаже другиго със смърт. При което със спокоен тон Джей, обясни, че когато някой отнеме чужд живот той трябва да получи своето наказание.

- Видя ли М. Казах ти, че техния консерватизъм е различен. А какво ще кажеш за абортите, а М.
-  Смятам, че когато е нужно, човек може да направи аборт.


Тук възнегодува Джей, като не разбираше смисъла на думите “когато е нужно”. Джей беше твърдо убеден, че детето е заченато с божия воля и неговият живот не може да се отнема и се счита за убийство.

Какъв парадокс, в единия случай е склонен да отнеме живот, а в другия не. Осъзнах, че вече третираме въпроса за фундаменталните (неотменими) човешки права.
Реших да подложа на този дебат примера с иконописеца Опиц, който застреля крадец.
И тримата бяхме запознати със случая, но Джей и М. имаха коренно различно мнение.

Според Джей, Опиц е защитавал правото си на собственост и поради това има пълното право да изпълни “смъртна присъда” срещу крадеца.

М. смята, че да отнемеш човешки живот е твърде голямо наказание, за каквато и да е кражба. Защото всичко откраднато може да се превърне в пари и да се възмезди, докато човешкият живот е безценен.

Джей се аргументира, че този крадец влиза в дома ти и ти не знаеш какви са неговите намерения, дали ще краде или ще изнасилва, дали е въоръжен или не. Твоят имот е неприкосновен и ти имаш правото да го защитиш, защото в крайна сметка този крадец първи е посегнал на твоето фундаментално право.

М. Попита защо Джей не приема убийството на заченато вече бебе, но с такава лекота приема убийството на крадец. В крайна сметка крадеца също като зародиша има неотменимото право на живот. Не можем да жертваме правото на живот за правото на собственост, твърдо заяви М.

Тук се намесих аз и попитах:

- Значи М., ти поставяш правото на живот над правото на собственост?
- Да, точно така. – твърдо заяви М.

Тогава го попитах, дали ако е гладен и притежава само един комат хляб, който да го избави от гладна смърт  и тогава се появи крадец, който отнеме този комат от него, тогава не се ли изравнява правото на собственост с правото на живот? Ако ти се отнеме цялата собственост, то тогава как би могъл да живееш. Не се ли явява правото на собственост условие за правото на живот?

М. отговори, че въпреки примера ми не може да убиеш заради някаква незначителна собственост, като мобилен телефон или сума пари….

Тогава се намеси Джей:

- Човек е не само собственик на тялото си, но и на пространството около него, на личното пространство и това право е неприкосновено. Още повече, когато се намираш в дома си и откриеш вътре крадец, това е брутално нарушаване на твоето право, затова ти имаш право на защита. Джей пламенно защити Опиц, като твърдеше, че няма значение дали крадеца е бил в или извън имота му, ако той е бил сигурен, че крадецът е бил там да краде и е нарушил правото му на собственост или най-малко е имал това намерение.
Тук решихме да прекратим спора, защото нямаше какво повече да се каже. Стигнахме до крайната дилема коя ценност поставяме по-високо живота или собствеността. Дилема, тоест вечен въпрос, неразрешима веднъж завинаги загадка.

След това се върнахме на политиката и в обобщение се съгласихме, че в крайна сметка политиката е изкуството за разпределение на ценностите в обществото. Позицията на Джей, че правото на собственост е условие за правото на живот го прави консерватор.

За американците ценностите са, които правят разликата между консерватори и либерали, между републиканци и демократи.

Тогава Джей ме попита как е в България. Дали Бойко Борисов е консервативен.

- Джей - отговорих му, в България политиката не разпределя ценности, а ги дава назаем, до следващите избори…….

2 коментара:

Valentina каза...

Само едно уточнение относно случая Опиц... Убитият Мариян не е бил в частната собственост на Опиц, а във входа на блока му. Също така, Опиц е стрелял, когато момчето вече е било на улицата. Мисля, че това би променило мнението на Джей за правотата на Опиц :)

Деян Христакиев каза...

Джей знаеше за това и въпреки всичко според него в намерението на крадеца вече се съдържа презумпция за защита. Но също тъка в разказа ми случаят е по-скоро илюстративен, и в този смисъл разсъжденията ни бяха по принцип, а не толкова по конкретния случай.