петък, 20 юли 2012 г.

Защо не съм изненадан от терористичния атентат в Бургас



След като бомби в България избухват през месец и правителството не може да залови братя Галеви, защо да не може добре обучен терорист да взриви автобус с туристи?
Снимка: Ройтерс, източник: Dnevnik.bg

Организацията на атентат винаги има две основни части. Първата е политическа – каква е целта, коя е мишената и какви резултати се преследват. Противодействие на политическата част е в ръцете на анализатори и специализирани служби, които трябва да предвидят възможните цели.
Втората част е оперативно техническа – да се осигури изпълнител, оръжие (в случая взривно вещество), и да се разузнае потенциалната цел. Противодействие се осъществява от оперативните служби, които трябва да контролират движението на съмнителни граждани, контрол на оръжията и взривните вещества и осигуряване на непосредствено наблюдение на потенциални цели.
Имаме ли опит в борбата с тероризма? Може ли България да противодейства на политическите цели на един атентат? Да или поне би трябвало!
Атентат с жертви срещу България, макар и на чужда територия преживяхме на 27 декември 2003, когато, в Ирак бе атакувана българската база „Индия“. Тогава загиват петима български военни, 27 са ранени. Нещо повече, България оправдава участието си на мисията в Ирак, именно като борба срещу тероризма. Тук възниква основателният въпрос, дали и как се ползва опитът на българските военни в Ирак и Афганистан, който би трябвало да сме натрупали, както в разузнавателен, така и в оперативен план. Ако този опит не е бил използван това е груб пропуск на правителството и службите за сигурност.
Има ли оперативно-технически контрол на взривните вещества и движението на граждани? 
Трябва да си дадем ясна сметка, че у нас бомбените взривове не са новост. Ще припомня само някои от последните – взривът на автомобила на журналиста Сашо Диков, взрив пред офис на Евророма в Сандански, взривове пред централите на ДСБ и РЗС. Тези атентати не бяха разкрити и осъдени за тях няма.
Фактът, че осъдените братя Галеви напуснаха страната или успешно се укриват на нейна територия и не могат с месеци да бъдат заловени, означава само едно – българското правителство не може да осигури надежден контрол на движението на лицата (Впрочем това е и основната критика срещу нас по отношение на Шенген).
Това доказва, че да организираш взрив в България никак не е трудно, щом можеш да вкараш обучен терорист и да го снабдиш с оръжие. Резултатът е, че терористичните организации възприемат страната като лесна мишена.
Основната функция на правителстово в правовата държава е да си осигури монополът върху насилието, върху територията на държавата. Тоест да гарантира, че сила може да се използва само от легитимните институции и под контрола на обществото. Когато това не се случва, става дума за загуба на суверенитет. В конкретният случай с правителстовото на ГЕРБ, а впрочем и с предните, достигането на тази цел търпи явен провал. Това се констатира и в последния евродоклад.
Затова вместо да си заравят главите в пясъка, Борисов и Цветанов трябва да поемат отговорност като посочат пропуските, едва след това можем да говорим за нова система за националната сигурност. 

Няма коментари: