След последната за 2008-а е ред на първата за 2009г. публикация в безмисления ми блог(дори незнам каков означава на английски). Та сега на 2 Януари си прочетах предната (последна за 2008г.) публикация и ми стана много смешно, тъй като там третирам темата за надеждата. Че надеждата е последното чувство, което напуска човека, само че тогава не се сетих да напиша, че надеждата освен хубаво може да е и много режещо чувство. Щом сме стигнали до там да се надяваме, значи сме загубили всичко преди това, ако надеждата е последното чувство което ни напуска, то значи тя е дъното или поне е близо до дъното.
По ирония на съдбата или, ако се опитам да избягам от клишето, по трагикомедия на съдбата от новогодишната баница ми се падна късмет НАДЕЖДА.
Когато Пандора повдигнала похлупака на урната, подарена и от Зевс от там излезли сред хората злините, грижите и страданията,непознати дотогава на смъртните. Пандора захлупила веднага урната,но на дъното и останала сама надеждата.
Надеждата е шишът на който се въртим когато се печем на жарък огън!
2 коментара:
Само малка поправка - не е урна ( разбирам, че политологичната среда е силно въздействаща ), а е кутията на Пандора. А по въпросът за надеждата, аз мисля, че всеки се надява, но не на всеки му стиска да си признае.
ELI: Mnogo dobre kazano Dido! Strahotna publikaciq.
Публикуване на коментар