Младите?

"Младите хора са тези, които, ако си размърдат мозъците, душите, сърцата и задниците, ще могат да спасят родината ни от западането, пропадането и разпадането. И да си я подредят така и такава, както и каквато искат тя да бъде - за да живеят в нея. А не да се спасяват от нея с емиграция и обръщайки се с гняв назад, да казват: „Няма да ви живея в скапаната държава!”..."
От сайтана доц. Слатински http://nslatinski.org/ препоръчвам горещо на всеки.
Обективен и точен анализ на политическите и други събития в страната от човек, бивш секретар по сигурността при Президента, познаващ "кухнята" на политиката.
Препечатвам тази мисъл, за да активизираме процеса на "размърдване на задниците".

Кучето, което се oпита да надскочи сянакта си с лъвски скок

Дълго време се опитвах да намеря точните думи, които да изразят цялата емоционална смес от олио и вода преживяна в онзи топъл и жизнен 22 септември. Онзи нещастен опит на Сянката да надскочи великото си обляно в кръв и чест тяло. Опит изтъкан от парадност, усмивки и трицветни багри.
Празнинствата по случай сто годишнината от обявяването на независимостта на България бяха същия лицемер, който нагло се усмихваше от поставените български знамена със само една страна. Да, от едната страна е Бяло, Зелено, Червено а от другата, тяхната сянака. Монета само с ЕЗИ.
От едната страна красиви, горди, с въстаннически униформи и дълги като извадени саби орлови пера, на челата, Гвардейци; прекрасната българска военна духова музика; гледката към Царевецъ.
От другата облечени в черно-бели костюми пингвини; речи с вехт аромат на предъвакна дъвка и едно куче...
Куче зловещо напомнящо в позата си гордия български лъв. С ужас, страх и нежелание си помислих: "Ами ако лъвът наистина се е превърнал в куче" Мисъл, която ме удари силно в сърцето и аз инстинктивно отвърнах с юмрук в корема й: "Не, лъвът е болен, изморен, ленив и сянката му прилича на куче. Но това е нищо повече от една прозяваща се сянка". Ненадейно, като лятна гръмотевична буря ни връхлетя Зарята. Заря толкова продължителна, че да ти се схване вратът и същевременно толкова зрелищна, че да не усетиш болката. Цялата тази светлина, целият този блясък бяха толкова ярки и пищни, че в своето продължение заличиха сянката. Първо я настъпаха по опашката докато постепенно тя напълно изчезна, тази отваратителна ленива сянка. Със звук и целият облян в светлина се появи Лъвът, онзи Лъв, който стои изправен, целият златен и над него облаците свиват гъст надпис: "Свобода или Смърт".
След последната светкавица , пробяга и последният гръм. Лъвът се смачка, изкриви се в гърч и се превърна в своята кучешка сянка, качи се в черната си колесница със синьо-червен ореол от полицейски лампи и с бясна скорост се отправи към Богинята на мъдростта.
Остана само димът от зарята. Гъст, но разпръснат в посоките, той още известно време бавно се разсейваше...
Велико Търново град на позорни падения и горди въстания, град оставал сирак без своите Цар и Царица и град баща на Конституция, град на арогантно мижави, кучешки сенки и техните златно рижави, лъвски тела.
След няколко дни още помня видяното и се чудя истина ли е или плод на въображението на един влюбен младеж, летя на раменете на ИКАРус в същата тази Богиня на мъдростта, а до мен пътуват бездомник и неговото домашно куче.

снимка: авторът

Deutschland Uber Alles* срещу Бай Ганьо

САЩ 94! Върхът на българския футбол. Победата над Германия се превръща в празнична еуфория в цялата страна, един вечен спомен. Успехът е безспорен. Какво обаче стана няколко години по- късно???
В стената (на снимката) са Юрген Клинсман, Руди Фьолер, Лотар Матеус и тн. Клинси скача най-високо, заедно с Фьолер, но той е по- нисичък.
Сега Клинсман е треньор на Байерн Мюнхен, а преди това постигна финал на Световно първенство с Германия. Един безспорен лидер и космополитна личност, с хризматично позитивно излъчване.
Руди беше треньор на Германия и Рома, една добра кариера.
Нека погледнем и някои други бивши германски футболисти като Хьонес (селекционер на Байерн) , Карл-Хайнц Румениге, Бекенбауер....... Всички в момента работят за немския футбол на високи постове и виждаме, че фразата на Линекер за същината на футбола** е винаги актуална.
Срещу немската стена , тогава са бившият национален селекционер Стоичков, който безпардонно избяга от тима, за да съсипе този на "Селта" и след това да пребие фотограф....., гениален футболист, но един типичен простак и отвратителна личност. Наско Сираков, който беше в управат на Левски и се изживяваше като палач за малките отбори, като казваше кой ще играе в А гр. и кой не и в крайна сметка се опозори. И най- в дъното на игрището, вездесъщият Боби (Михайлов) сега шеф на БФС, който спаси дузпите на мексиканците, но изтърва българският футбол. Първо изхвърли Берое от елита после допусна драмата с ЦСКА и реално не промени нищо от управлението на Батето, освен че измести някои центрове на влстта към себе си. Сега скандала със съдията Ристосков и Боре Александров.
Да не подминем и Лечков, кметът на Сливен, който се прочу, като далавераджия.........
Все пак немските възпитаници, като Балъков и Боримиров, запазиха имената си далеч от скандали, засега....
Ето, една разлика между България и Германия, която можем да принесем на всикчи държавни равнища и без да намалим нейната валидност, ето защо немската дисциплина е антоним на Байганьовщината....

(Уточнявам, че с тази статия не искам да отрека успеха и футболният талант на изброените български футболисти, аз съм горд с техните постижения! Статията е по-скоро метафорична и се отнася, както до нивото на нашият футбол и спорт, така и до състоянието на държавата. Статията е провокирана от коментара в блога на evgata )
* Германия над всичко
** " Футбола е проста игра - всички тичат и накрая Германците печелят!" Гари Линекер