сряда, 24 септември 2008 г.

Кучето, което се oпита да надскочи сянакта си с лъвски скок


Дълго време се опитвах да намеря точните думи, които да изразят цялата емоционална смес от олио и вода преживяна в онзи топъл и жизнен 22 септември. Онзи нещастен опит на Сянката да надскочи великото си обляно в кръв и чест тяло. Опит изтъкан от парадност, усмивки и трицветни багри.
Празнинствата по случай сто годишнината от обявяването на независимостта на България бяха същия лицемер, който нагло се усмихваше от поставените български знамена със само една страна. Да, от едната страна е Бяло, Зелено, Червено а от другата, тяхната сянака. Монета само с ЕЗИ.

От едната страна красиви, горди, с въстаннически униформи и дълги като извадени саби орлови пера, на челата, Гвардейци; прекрасната българска военна духова музика; гледката към Царевецъ.

От другата облечени в черно-бели костюми пингвини; речи с вехт аромат на предъвакна дъвка и едно куче...

Куче зловещо напомнящо в позата си гордия български лъв. С ужас, страх и нежелание си помислих: "Ами ако лъвът наистина се е превърнал в куче" Мисъл, която ме удари силно в сърцето и аз инстинктивно отвърнах с юмрук в корема й: "Не, лъвът е болен, изморен, ленив и сянката му прилича на куче. Но това е нищо повече от една прозяваща се сянка".
Ненадейно, като лятна гръмотевична буря ни връхлетя Зарята. Заря толкова продължителна, че да ти се схване вратът и същевременно толкова зрелищна, че да не усетиш болката. Цялата тази светлина, целият този блясък бяха толкова ярки и пищни, че в своето продължение заличиха сянката. Първо я настъпаха по опашката докато постепенно тя напълно изчезна, тази отваратителна ленива сянка. Със звук и целият облян в светлина се появи Лъвът, онзи Лъв, който стои изправен, целият златен и над него облаците свиват гъст надпис: "Свобода или Смърт".
След последната светкавица , пробяга и последният гръм. Лъвът се смачка, изкриви се в гърч и се превърна в своята кучешка сянка, качи се в черната си колесница със синьо-червен ореол от полицейски лампи и с бясна скорост се отправи към Богинята на мъдростта.
Остана само димът от зарята. Гъст, но разпръснат в посоките, той още известно време бавно се разсейваше...
Велико Търново град на позорни падения и горди въстания, град оставал сирак без своите Цар и Царица и град баща на Конституция, град на арогантно мижави, кучешки сенки и техните златно рижави, лъвски тела.

След няколко дни още помня видяното и се чудя истина ли е или плод на въображението на един влюбен младеж, летя на раменете на ИКАРус в същата тази Богиня на мъдростта, а до мен пътуват бездомник и неговото домашно куче.


снимка: авторът

2 коментара:

evgeni каза...

Браво!Много и хубава и най-важното точна статия.

sproletarski каза...

Сега, по време на американското присъствие на балканите, другояче няма и как!
Въпреки тъжните нюанси на описаното, факта, че някой вижда това и търси изход вече говори за мотивирана надежда.