вторник, 16 юли 2013 г.

Каква избирателна система е нужна на България

Какво предлага  реформаторския блок
Снимка: автора, ДАНСwithme 5
Партиите от реформаторското обединение  ("Движение България на гражданите", ДСБ, "Зелените", "Синьоединство" и НПСД) излязоха с обща позиция за промяна в избирателната система. Те предлагат пропорционална избирателна система със силен мажоритарен елемент.  Нека разгледаме същността на тази система, без тежките политологични термини и дадем един елементарен пример за това какви резултати би произвела.

Какво представлява тази система?

При нея партиите изготвят листа с определен брой кандидати (както досега), но избирателят е длъжен да избере (да направи преференция) един от кандидатите вътре в листата. Липсата на отбелязана преференция прави бюлетината невалидна.  Така на практика, един път избираме партия и втори път избираме личност (мажоритарен елемент).
 
Кои са предимствата и слабостите?

Предимства:
-         Силен мажоритарен елемент, гласува се за личности;
-          Запазва се пропорционалното разпределение на силите в обществото, представени са всички политико-социални групи от населението;
-          Разхлабва се партийният монопол върху кандидатите. Хората, а не лидерите на партии определят кой влиза в парламента;
-          Стимулира се просветения вот -  избирателят трябва да се запознае предварително с личностите в листата. Елеминира се сляпото гласуване за партия;
-          При коалиции отпадат споровете за редене на листи, хората сами определят кой кандидат заслужава доверието им;
-          Решава се проблемът с  т.нар. парашутисти. Ако избирателите преценят могат да гласуват за местен човек;
-          Партиите включват в листите силни кандидати, за да увеличат партийния си вот;
-          Вътрешнопартийната конкуренция ще е преграда за купен и корпоративен вот. Ако един кандидат реши да купува гласове, то това пряко ще навреди на неговия съпартиец в същата листа. Това ще създаде  вътрешен взаимоконтрол;

Слабости:
-     Опасност от много недействителни бюлетини. Голяма част от избирателите (особено ниско грамотни) може да не успеят да се справят с разчитането на имената и упражняването на преференция;
-     Технически трудно изпълнима система при наличието на голям брой партии.  Възможни са трудности при броенето и отчитането на преференциите;
-  Отслабеният контрол на партиите върху кандидатите може да доведе до нестабилни парламентарни групи и плаващи мнозинства;


Какви проблеми се решават чрез пропорционална система със задължително преференциално гласуване?

Представителство на властта

За да е добра една избирателна система в демократична ситуация, тя трябва да излъчва представители на всички значими групи в обществото. Особено, когато в обществото има политически, етнически или религиозни различия, за да не може нито една група да доминира над другата. Поради тези причини в България действа пропорционалната система на представителство, където в парламента влизат множество партии.

Проблемът при сегашната система е, че партиите сами подреждат листите и на практика партийните лидери са тези, които решават кой влиза в парламента. В резултат, избирателите нямат контрол върху партиите и не познават лицата в листите.

Въвеждането на преференция решава голяма част от проблема, защото се дава възможност на партиите да включат и кандидати (граждански), които имат доверието на широк кръг хора, за да повишат общия си партиен резултат. От своя страна избирателите нареждат листите.
Чрез тази система се запазва пропорционалното разпределение на силите в обществото, но се дава възможност да се персонализира избора.

Легитимност на властта

Друг проблем на сегашната система е, че масово хората гласуват за партия или партиен лидер,  а не за личност. Депутатите се възприемат като верни на лидера анонимници. Така се къса връзката между народ и парламент, а очакванията са насочени основно към партийните лидери. Делигитмира се представителството.

Чрез въвеждането на задължителни преференции, на избирателя се вменява отговорност да се запознае и прецени качествата на кандидатите. Чрез своята преференция гласуващият има възможност да санкционира некадърния и да насърчи качествения кандидат (Виж примера).

В заключение ще отбележа, че тази система ще работи най-добре съчетана с машинно гласуване. Нужни са и паралелни промени в кодекса по отношение на избирателните списъци и организацията на изборите. Тях ще разгледам в отделена публикация.
Партиите от реформаторския блок поеха ангажимент да въведат машинно гласуване, като това ще бъде вторият етап от избирателната им реформа.


Напълно подкрепям  предложената система. Считам, че е подходяща за България и отговаря както на установената в страната крехка демократична традиция, така и на исканията за промяна, изразени от протестите в последните няколко години. 
Дори да не са радикални, тези промени биха довели до значително освежаване на изборния процес и ще стимулират влизането на ново поколение на политическата сцена. 


ПРИМЕР: Как работи системата със задължителни преференции.

Ако предположим, че имаме „Зеленчукова партия на България“ и „Плодова партия на България“. 
Зеленчуковата партия ни предлага примерна листа:
1.Кандидат Краставичаров
2.Кандидат Чушков
3.Кандидат Луков
4.Кандидат Грахов

Плодовата партия предлага листа :
1.Кандидат Портокалов
2.Кандидат Ябълков
3.Кандидат Бананов
4.Кандидат Черешов

В тъмната стаичка първо избираме между една от двете партии.  
Решаваме, че Плодовата партия защитава нашия интерес и взимаме нейната листа. Сега обаче сме задължени да изберем точно определен кандидат, който искаме да ни представлява. За целта трябва да го проучим, да се запознаем с него и качествата му. Следили сме кампанията, запознали сме  с повечето кандидати и преценяваме, че Протокалов има най-добрите качества и поставяме преференция на неговото име.

Други избиратели са преценили, че Черешов е експерт и морален човек и са сложили преференция върху него. Трети са сметнали Ябълков за най-подходящ и тн.

Кой кандидат е избран?

Да си представим, че въображаемия избирателен район трябва да излъчи 4 ма депутати. Двете партии имат по 50 % от гласовете. В този случай и двете листи трябва да вкарат в парламента по 2-ма кандидати. В парламента ще влязат кандидатите събрали най-много преференции.
Пример:
Плодова партия има общо 8000 гласа.
Кандидат Портокалов - 4000 преференции
Кандидат Ябълков - 2000 преференции
Кандидат Бананов - 1000 преференции
Кандидат Черешов - 1000 преференции


Зеленчукова партия също има 8000 гласа.
Кандидат Грахов -3500 преференции
Кандидат Луков -  1700 преференции
Кандидат Краставичаров – 1500 преференции
Кандидат Чушков – 1300 преференции

В парламента влизат Портокалов и Ябълков от Плодовата партия и Грахов и Луков от Зеленчуковата.


Темата е отворена за мнения, допълнения, въпроси и дебати в коментари под статията или във фейсбук. 


Няма коментари: