понеделник, 3 май 2010 г.

Йо-хо-хо и CD-ROM


Ще затворим "Замунда" и "Арена" - сървърите, които предоставят пиратско съдържание…”, заяви началникът на сектор "Компютърни престъпления" при ГДБОП Явор Колев.
За изостаналите в технологично и културно отношения общества като българското, пиратството има и своите положителни черти.
Първо, достъпът до световна култура: Под световна култура имам предвид достъпа до формите на визуалното и аудио изкуство като музика, кино и др. от средата на миналия век. Това са кино шедьоврите от 50те, 60те, 70те, 80те години. Първите записи на музиката на Бетовен, Моцарт, Шостакович, Рихард Щраус и много други, осъществени от Херберт Фон Караян или Леoнард Бернщайн, благодарение на новопоявилите се технологични устройства за звукозапис.
Днес, благодарение на Интернет , всеки човек, независимо къде се намира, независимо по кое време, независимо от социален статус, независимо от полова, етническа или верска принадлежност има ДОСТЪП то тези световни културни образци.
Второ, достъпът до софтуер: Компютрите са безполезни за обикновените хора без съвременните разбирания за „дружелюбен към потребителя” софтуер. Компютърните програми ни позволяват да управляваме сложния бинарен код, чрез който оперират миркопроцесорите, като извършваме сравнително прости дейности на екрана. Пиратството ни предоставя софтуер безплатно, с което ни позволява да се ползваме от технологиите на 21 век.
Какви ефекти възпроизвеждат тези факти върху българското общество.
От една страна държавата, в лицето на МВР е призвана да защити авторското право. Тя посяга към най-популярните торент сайтове. Според мен това действие няма да донесе обществена полза. Съмнявам се и в икономическата изгода от подобно усилие - колко точно ще спечелят носителите на авторски права от затварянето на торентите?
От друга страна, трябва да имаме предвид, че живеем в изостанала в културно, социално и икономическо отношение държава. България е с най-нисък жизнен стандарт в ЕС. Най-често възпроизвеждащите се културни образци са чалгата и моловете. Нацията ни е изостанала в духовното си развитие и това си личи по вида на тротоарите ни, по дупките в пътищата ни, по разбитите автобусни спирки, по целия варварския вандализъм обзел публичните пространства. 27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година, а - 20% никога не са си купували книга.
На този фон единственият шанс за достъп до духовна култура остават торентите. Само от тези сайтове можем бързо и евтино да се докоснем до изкуството на миналия век, какъвто е например един филм на Фелини, Кубрик, Тарковски или деветата симфония на Бетовен, дирижирана от Караян.
В противен случай трябва да се подадем на масовата холивудска продукция със съмнителни духовни препратки. Да се оставим на музикалния подбор на собствениците на кръчми. Да се зомбираме с БИГ БРАДЪР в прайм тайма на НОВА телевизия или с турските сериали в най-гледаното време по БТВ. Все комерсиално ориентирани играчи, които не държат сметка за възпитанието на добър вкус у зрителя, за отглеждането на духовно социализирана личност. Освен това "държавата" не дигитализира документни или видео архивни фондове, така че да се улесни достъпа до тях чрез компютърните мрежи.
Признавам си, че ако трябва да използвам легален софтуер на персоналния си компютър едва ли бих имал пари да си го купя, просто защото заплатите са ниски, трудовият пазар е недружелюбен към младите. Същото предполагам се отнася и до голям брой студенти и ученици. Подобно е положението на истинските пирати в Аденския залив, които нападат кораби от бедност и липса на социално-политическа инфраструктура в региона.
В резултат се оказва, че всеки опит за легализация на компютърното пиратство ще доведе до още по-голямо духовно затъпяване и фактическата изолация на българите от информационното и мрежово общество. Към настоящата социо-културна обстановка, може би е по-полезно, ако държавата не пречи на свободното разпространение между потребителите в интернет.
Подобни позиции вече акумулират достатъчно обществено одобрение и придобиват политически форми. Идеята за защита на пиратството придоби легитимност с избирането на евродепутати от листата на шведската пиратска партия. В България наскоро бе учредена партия на българските пирати, която вече е челна на пиратския интернационал. На техния сайт ще откриете своеобразен пиратски манифест, както и други документи, които съвсем аргументирано защитават интернет пиратството.

Снимка:http://reason.com/assets/mc/_ATTIC/Image/riggs/pirate.gif

1 коментар:

Анонимен каза...

Браво на теб!
Преди известно време, ровейки се в мрежата попаднах на твоя публикация,която сериозно ме впечатли,а когато видях, че името на автора е познато за мен, бях направо шокирана( в добрия, смисъл разбира се).Може би мнението ми не те интересува, но все пак...адски добър си в писането!!!Човеко, ти притежаваш невероятен заряд!Пожелавам ти да успееш да го съхраниш,да го използваш когато и където трябва и помни, че написаното завинаги остава и няма връщане назад!
Успех ти желая от все сърце!

Валентина