Голямото оплюване

Дълго време си мислех да напиша коментар относно крайния резултат от конкурса "Голямото четене", мислех, влачих се по улиците, но така и не намерих време. Сега, обаче чета най-различни коментари по блогове и вестници, които оплюват избора като ретрограден, ученически, архиопатриархален и тн. У мен се създава впечатлението, че водещите блогъри и журналисти оплюват избора на участниците в кампанията. За съжаление коментарът ми се превръща в контракоментар. 

Аз лично се изненадах от първото място на "Под игото", смятах че родолюбието, връзката с традициите и възрожденският дух са безвъзвратно изпарени от горещината на бездушието, родоотстъпничеството и чалгизиацията. Мислех, че така чуждопоклонничещият българин ще избере чуждоезиков роман за свое любимо четиво. За щастие или  нещастие сбърках в прогнозата си? 

Какво е "Под игото"? Ще цитирам Симеон Радев, който в "Строители на съвременна Бълария" определя епохата на  Възраждането като "епопея на българската енергия". 

В "Под игото" драги колеги блогъри, журналисти и прочие, виждаме българина такъв какъвто днес не си го и спомняме - деен, жертвоготовен и смел в името на това да живее по-добре. Нима тези които днес висим в интернет пространството и страстно сипем жупел срещу статуквото не можем да припознаем част от себе си в онези Вазови герои, които с чаши в ръка сваляха Султана? Нима интернет не е днес черешовото топче, с което стреляме срещу несправедливостта на световната и национална политика и чиито шум звучи също толкова жалко и безбрежно? Нима всички ние активните и мислещи българи не търсим пример в лицето на онези възрожденци, изпъчили гърди срещу заптиетата? 

Ако има безспорен връх в нашата национална история, то това е върхът на Възраждането! Ако могат да се оспорват средновековните победи и принадлежността на средновековните царе към осъзната българска същност, то тези които изписаха с кръвта си "Свобода или Смърт" не подлежат на никакво съмнение, оспорване или прененбрежение! Те са реални документирани и съхранени. 

Повечето участващи в "Голямото оплюване" претендират за модерност, за носители на някакви нови ценности. Госпожи и господа, ако вие разбирате "Под игото" като патриотарщина, елементарщина и учебникарщина, то значи Вашите сетива се простират в тези тесни пространства и Вие сте тези, които не можете да извлечете модерното, да направите връзката м/у история, настояще и бъдеще, да направите преоценка на ценностите. 

Колкото и да мразя клишетата ще потърся аргументация в тях "Народ без история е като дърво без корен". Ако ние с желание за оригиналност и модерност се качим на дървото на критиката срещу "Под игото" то ние още при първата буря ще се озовем на земята с разбити кокали! 

Защо никой не се опита да направи съвременна интерпретация, да свърже минало и настояще, да се опитаме да извършим Ново българско Възраждане, търсещо примери в миналото, за да стъпим на настоящето и да изтъчем бъдещето.

Днес ни трябват Мунчовци повече от всякога. 

".....той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана. Тоя луд беше единствения човек, който се осмели да протестира."*

* Иван Вазов