Via vita est

-Добър ден, заповядайте. Давам два лева на шофьора на маршрутката.
-Здрасти, заповядай. Учтиво ми подава 50ст. Той.
- Вратата силно напред.....! Браво!
....................................................................................
- Абе пусни го тозаи мигач, да ти ..................... къде караш, еб....ти простака......... Докато изрича тези думи шофьора интензивно маха с двете си ръце, сякаш превежда казаното на жестомимичен език, та да може и глухите да го разберат, като ръкомахането му се прекъсва за секунда от инстинктиваната смяна на скорстния лост.
- Карай! Не ръкомахай! Работата ти е да караш! Затова ти плащаме!
-........................................................... Глухо мълчание.