Българската Фейсбук революция

Оригинална снимка: www.gorivo.net , колажът е мой.

Още в началото, искам да направя уговорката, че е трудно да се анализират процеси, които все още са в развитие. Все пак темата за протестите срещу цените на горивото е изключително актуална и искам да споделя настоящите си впечатления.

Протестът срещу високите цени на горивата  е типичен пример за това как гражданите използват новите технологии и в частност социалните мрежи, за да изразят гражданско мнение или по-скоро да изискат политическо действие. Граждани се координираха чрез Фейсбук и организираха офлайн протест.

Няма да се спирам на самите искания и до колко са основателни. Фокусът е това което наричам е-политика или как се използват новите медии за граждански цели.

Има ли връзка между арабските революции и българския протест?
Никакви директни аналогии не са уместни. В арабския свят протетите бяха антиситемни, за основна промяна на установения политически ред и затова бяха наречени революции. У нас сме свидетели на протест, който има искания към системата. Изсиква се от правителството да намали цените на горивото. Протестиращите използват демократичното им право на протест.
Все пак допускам, че част от протестиращите са психологически повлияни от това което се случи в Египет. Когато знаеш, че някой някъде успява да свали цял режим, чрез организация в интерент, дори подсъзнателно се окриляваш, че нещо подоно е възможно и при теб.

Какви онлайн инструменти използват протестиращите?

1. Facebook: Идентифицирах две основни Фейсбук групи, чрез които координаторите (както сами се наричат) разменят информация за мястото, времето и формата на протестите. Едната се казва „НЕ! на високите ценина горивата” и има 18 359 члена, а другата „Искаме гориво на нормалнацена!” с 16 075 члена. Като водеща се очертава първата група, която само за един ден увеличи броя на участниците с 935 човека (от 15 до 16 март).

 В групата са посочени официалната интернетстраница на протеста и специално създаден скайп акаунт, за по-добра координация. Във Фейсбук групите са направени отделни събития за всеки град, които посочват дата, час, място и отговорници. Дискусията в групите върви изключително динамично. Постоянно се публикува актуална информация, а коментарите под публикациите достигат от няколко стотин до над хиляда. Това е същински „атомен” кипеж, аз лично не съм виждал друга група с хиляди коментари!

Скрийншот от групата, на който съм подчертал броя на коментарите с червено.

Така протестиращите изграждат мрежова структура. За всеки град, всеки от възлите е независим в конкретните си действия от центъра. Ето защо могат да покрият територията на цялата страна без дори да са се виждали.

2. Интернет сайт. Сайтът решава основния въпрос за легитимността на главните координатори. Той гарантира, че протестите не са ръководени от структури в сянка и категорично се разграничава от всякакви партийни централи. На сайта са посочени споменатите по-горе фейсбук групи като единствено истински и легитимни. Има секция снимки, качени са и клипове. Основната роля на сайта обаче си остава легитимиращата. 

3. Интересно е използването на Скайп. Един инструмент, който не присъства в повечето анализи за онлайн активност. Основния проблем при него е, че не е публичен. От своя страна позволява добра връзка между координаторите за отделните градове.

Впечатление прави отсъствието на туитър, която пък в арабския свят имаше по-сериозна роля от фейсбук.

Какви са връзките между протестиращите?

Способността на една онлайн група да премине в офлайн действия зависи най-вече от връзките между членовете й. В повечето случаи интернет създава слаби връзки и затова повечето каузи си остават само във виртуалното. В случая, смятам, че има предварително изградени силни връзки. Самите протестиращи са членове на автофорумите, които от години имат свои онлайн платформи, в които си помагат със съвети, разменят авточасти, организират сбирки. Тук става въпрос не просто за случайна тълпа, а за дълготрайни общности, които са изградени на база общи интереси.

Какво постигнаха досега?

До момента станахме свидетели на един ефективен протест, който затрудни работата на някои бензиностанции в цялата страна. В момента организаторите призовават за втори подобен протест на 27.03, който ще бъде показателен за дълготрайната ангажираност с каузата. 

За протеста на 27-ми си мисля две неща: Първо, полицията може би ще е доста по-твърда с цел сплашване и прекратяване на вълненията. Второ, след като първия протест беше организиран главно в интернет, той получи отразяване в традиционните медии. Така се задвижва един вече познат процес на взаимоотразяване между телевизия и фейсбук, който създава медиен резонанс и води до усилване на шума от събитието. Тоест, за втория протест можем да очакваме по-широко включване и оттам по-сериозни последици, но това е само предположение.

Засега ще наблюдавам как ще се развиват нещата и ще разширя статията.

Правителството онлайн. Или да придадем смисъл на iPad-ите

Колаж: Боян Юруков, източник: http://yurukov.net 

Понеже все още нямаме, действително работещо, Онлайн правителство (Електронно правителство), ще пиша за Правителството онлайн.

Наскоро от партия ГЕРБ закупиха за своите министри и депутати устройства iPad. Повечето коментари, типично по журналистически, бяха относно цената и с какви пари са купени. За мен по-важно е как ще бъдат използвани. Щом са закупени с партийни средства и за партийни цели, би трябвало да очакваме поне две приложения:

Първо, за по-добра вътрешно партийна комуникация, между самите депутати и министри. Този аспект е скрит за нас и може да бъде анализиран само вътре в самите партии.

Второ, за по-добра ПУБЛИЧНА комуникация и връзка с външни за партията елементи, като граждани, медии и тн.

Обект на тази статия е вторият аспект - Дали и по какъв начин таблетите ще бъдат използвани за пряка КОМУНИКАЦИЯ С ИЗБИРАТЕЛИТЕ?
 

За да измеря какъв е потенциалът АйПад-ите да бъдат изпозлвани като устройство за диалог с избиратели/граждани избрах следния елементарен метод:

Взимам списъка на всички министри от сайта на Министерски съвет и издирвам дали имат някой от трите най-популярни средства за комуникация в интернет – БЛОГ, ФЕЙСБУК, ТУИТЪР. Спрях се само на министрите, защото подобно изследване за всичките депутати на ГЕРБ ще бъде прекалено голямо по обем. Издирването правя, чрез търсачките на съответните мрежи, а за блоговете - Гугъл. Освен това прерових профилите на партиите за евентуални линкове към профили на министри. За Туитър, проверих списъка с абонаментите на някои министри, за да открия профилите на други министри, с които евентуално да са свързани. (Ако откриете, че някой министър има профил, който не е въведен тук, моля сигнализирайте).

По този начин стигнах до следните данни:

На графиката: Въведени са имената на министрите и инструментите. Когато има наличен инструмент въвеждам стойност 1, а ако няма стойност 0, така се получава следната графика: наличието на чертичка в съответния цвят, срещу името на министъра, индикира наличието и вида на инструмента. С една дума: има чертичка - има блог, няма чертичка - няма блог ;) 

Само Симеон Дянков  и Николай Младенов използват и трита вида инструменти. Особено активен в Туитър акаунта си е Външният министър, който редовно подава актуална информация. Това се вижда ясно със инструмента mantionmap, който показва графично последните теми и връзките между тях. 

Бойко Борисов, Сергей Игнатов, Стефан Константинов, Вежди Рашидов и Томислав Дончев (5-тима) имат фейсбук профили, а останалите 10 министри не използват нито един от тях. ( Забележка: Цветан Цветанов има страница, но тя не се обновява от 2009 г., затова не съм я включил)

Фейсбук е най-използваният онлайн инструмент (от посочените):

 

Тези данни говорят, че доста малка част от министрите са склонни да комуникират онлайн. Това е особено шокиращо за министъра на  „Транспорта, информационни технологии и съобщения”, Александър Цветков, който като отговорен за сектора на новите технологии не ги използва като средство за комуникация.

Съотношение на общия брой министри и единиците използвани от тях инструменти

Интересно наблюдение е например, че медийно най-активните - Борисов  и Цветанов са НЕактивни в Интернет. Телевизията позволява само еднопосочна и опосредствана комуникация. Зрителят няма възможност да изрази мнение и отношение, а съдържанието което му се предлага е филтрирано.  При интернет (като медия) наблюдаваме двупосочна и нефилтрирана (слабо филтрирана) информация, където получателят на съобщението (граждани/избиратели) има възможност за реакция. При тази диспропорция в използването на медиите, с приоритет на еднопосочните, мога да кажа, че Борисов и Цветанов предпочитат да говорят вместо да слушат. Да са говорители, а не разговарящи. Този извод НЕ Е откритие, но може би издава защо голяма част от българите са отблъснати от политиката и я считат чужда за себе си дейност.   

От тези данни излиза, че досега министрите игнорират онлайн пространството. Интернет като канал за комуникация е масово подценяван и неизползван. В този план, твърдя, че българските политици не отговарят на нарастващата нужда от директна комуникация с гражданите в интернет.
Българите се включиха масово в електронното преброяване. Редовно се създават фейсбук групи по актуални проблеми (протест за цените на горивото). Неформални групи издигат обществено значими каузи. Формират се блогърски общества, развиват се граждански проекти за онлайн наблюдение на политически събития като "Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие" и редица други. На този фон политиците остават пасивни. Такива изводи направих и в предишни публикации за партиите и техните лидери  във Фейсбук.  Това разширява пропастта между тях и активните граждани - техни избиратели.

Можем само да се надяваме, че АйПад-ите ще бъдат стимул за по активно навлизане на българските политици (в частност тези от ГЕРБ) в онлайн комуникация. Не е задължително това да става лично, може да се повери на съответния сътрудник (както е при фейсбук страницата на Сергей Игнатов). Диалогът и отчетността са основни принципи на демократичните общества. Днес, технологиите позволяват това да става лесно и бързо и колкото по-скоро политиците изградят адекватни системи за контакт, толкова по-голям е шансът за възстановяване на доверието в политиката.

Какво по дяволите означава „е-политика” ???

Снимка от интернет кампания на Иван Костов, направена от доброволци. Източник

В контекста на предните ми две публикации, които засягат партиите и техните лидери във Фейсбук искам да споделя вижданията си относно ролята на интернет като средство за политическо информиране и какво разбирам под е-политика ( онлайн политика).

В статията „Защо телевизията стана по-скучна” (от последния брой на Капитал), Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България твърди: „непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира - от 62% през 2006 до 50% в края на 2010". По-надолу продължава: "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare.”

Щом все по-малка част от младите, активни българи не се информират от телевизията, можем да предположим, че мигрират към друг източник на информация. Всички, ще се досетим, че не става въпрос за вестници или радио, а за интернет.

1. Защо  да разглеждаме интернет в политически контекст?

В социалните науки се смята*, че представите на хората за политиката се изграждат на две основни нива. Първото е в ранна детска възраст (приблизително до 18г.), а второто в зрелостта. Изграждането на тези представи се нарича политическа социализация и свързана с разбиранията ни за държава, власт, общество, партии и очакванията за нашата роля в тях. Тези представи се изграждат, чрез четири фундаментални елемента на социализация: семейство, училище (университет), група на връстниците и МЕДИИТЕ. С една дума представата на младия човек, за това как да се държи в политическата сфера се формират от това, което той  чува от баща си, възприема от учителя, споделя със съседчето или вижда по ТЕЛЕВИЗИЯТА (радиото, вестника). 

Няма да навлизаме по дълбоко в темата за социализацията. Приемаме мнението, че една значителна част от информацията за политиката се придобива от ТЕЛЕВИЗИЯТА. През последните десетилетия, тя е най-могъщият от медийните социализиращи агенти.

Отварям една скоба. В българския случай, през годините на социализма, информацията за политиката идва предимно от единствената държавна телевизия (БНТ) под контрола на БКП. С това искам да кажа, че телевизията и до днес се смята, като основен източник на информация за политическия живот, от голяма част от населението. Това се дължи на традицията, че казаното по телевизията е единствено и вярно. Тук затварям скобата :)

Снимка от личен архив. Новогодишното обръщение илюстрира как политиците използват телевизията за своите цели. Доколкото знам подобен тип обръщение няма в западните държави. Такива речи е държал Т. Живков. Днес традицията се изпълнява и в Русия. 

В огромна степен това важи за настоящото правителство. „Ръководителят проекти във фондация „Медийна демокрация” Орлин Спасов посочва, че след идването на ГЕРБ на власт има много активна ре-политизация на публичния живот и възход на политическото в медиите. Те са централната сцена, през която властта се упражнява.” (отново от Капитал)

Стигаме до днес, когато се наблюдава отлив на младите, образовани, граждани от телевизията към интернет. Тоест, ТЕЛЕВИЗИЯТА губи доминиращата си роля като носител на политическата социализация. Тази роля се предава на медията интернет.

От тази гледна точка, аз се интересувам от това, как новите медии променят начина, по който се информираме за политика; говорим за политика; участваме в политическия живот; изразяваме политическо мнение и тн.

Източник: "в. Труд" Снимката е на хакнатия
предизборен блог на Сергей Станишев. 

2. Какво имам предвид когато казвам е-политика (онлайн политика)?

Под термина е-политика разбирам, основно три процеса:

- По какъв начин елементи на гражданското общество - будни граждани, граждански сдружения, неформални групи и тн. използват интернет като публична медия за постигане на политически или обществено значими цели.  Пример: Фейсбук група за кучето от Дряново, чиито крака бяха отрязани събра над 240 000 члена. В същото време Партия „Ред,Законност, Справедливост” получи 174 582 гласа на последните парламентарни избори. Това означава, че една онлайн кауза, може да агрегира доверието на политически значим брой граждани;

- По какъв начин партиите, политическите лидери и техните екипи използват интернет, като публична медия за постигане на своите политически цели. Пример: Колко привърженици имат партиите и лидерите във Фейсбук, как се обновява информацията там; 

- Специално, по какъв начин партиите и кандидатите използват интернет в период на предизборна кампания. Пример: Спомнете си сайта BoyKostov.org,  който се превърна в скандал, когато се разбра, че е администриран от приближени на БСП.

Снимка: в. Дневник

 

Нещо повече, проучване на “Pew Intenet”, озаглавено "Социалната страна на Интернет" показва, че хората, които използват интернет и социални медии (Фейсбук и Туитър) обикновено са най-активните в тяхната гражданска група. Те са по-склонни да търсят нови членове, чрез интернет;  да откриват нови групи в мрежата; да прекарват повече време в заниманията на групата, чрез възможностите на новите технологии. Обобщено: Интернет и социалните медии спомагат за развитието на групови активности (има се предвид не само политически или обществени, а и дейности на спортни и др. неформални клубове). Спомагат ли и за развитието на обществени и политически активности? По какъв начин? 

Около арабските революции, дебатът за ролята на новите медии в политическите процеси се развихря. Една част от наблюдателите твърдят, че ролята на социалните мрежи е значително надценена. Други посочват, че мрежата е инструмент в ръцете на гражданите, който им дава възможности за организация и общо действие, несъществуващи досега.

 

За нас е важно да изследваме и наблюдаваме тези процеси с намерение да се увеличат възможностите за активно гражданско участие, контрол на обществените и политическите действия в синхрон с принципите на демокрацията. 

Ще продължавам да споделям идеи и материали по темата и ще се радвам на вашето активно участие! 

* Например, виж: Дюверже, М., "Социология на политиката"