Защо не съм изненадан от терористичния атентат в Бургас

След като бомби в България избухват през месец и правителството не може да залови братя Галеви, защо да не може добре обучен терорист да взриви автобус с туристи?

Снимка: Ройтерс, източник: Dnevnik.bg

Организацията на атентат винаги има две основни части. Първата е политическа – каква е целта, коя е мишената и какви резултати се преследват. Противодействие на политическата част е в ръцете на анализатори и специализирани служби, които трябва да предвидят възможните цели.

Втората част е оперативно техническа – да се осигури изпълнител, оръжие (в случая взривно вещество), и да се разузнае потенциалната цел. Противодействие се осъществява от оперативните служби, които трябва да контролират движението на съмнителни граждани, контрол на оръжията и взривните вещества и осигуряване на непосредствено наблюдение на потенциални цели.

Имаме ли опит в борбата с тероризма? Може ли България да противодейства на политическите цели на един атентат? Да или поне би трябвало!

Атентат с жертви срещу България, макар и на чужда територия преживяхме на 27 декември 2003, когато, в Ирак бе атакувана българската база „Индия“. Тогава загиват петима български военни, 27 са ранени. Нещо повече, България оправдава участието си на мисията в Ирак, именно като борба срещу тероризма. Тук възниква основателният въпрос, дали и как се ползва опитът на българските военни в Ирак и Афганистан, който би трябвало да сме натрупали, както в разузнавателен, така и в оперативен план. Ако този опит не е бил използван това е груб пропуск на правителството и службите за сигурност.

Има ли оперативно-технически контрол на взривните вещества и движението на граждани? 

Трябва да си дадем ясна сметка, че у нас бомбените взривове не са новост. Ще припомня само някои от последните – взривът на автомобила на журналиста Сашо Диков, взрив пред офис на Евророма в Сандански, взривове пред централите на ДСБ и РЗС. Тези атентати не бяха разкрити и осъдени за тях няма.

Фактът, че осъдените братя Галеви напуснаха страната или успешно се укриват на нейна територия и не могат с месеци да бъдат заловени, означава само едно – българското правителство не може да осигури надежден контрол на движението на лицата (Впрочем това е и основната критика срещу нас по отношение на Шенген).

Това доказва, че да организираш взрив в България никак не е трудно, щом можеш да вкараш обучен терорист и да го снабдиш с оръжие. Резултатът е, че терористичните организации възприемат страната като лесна мишена.

Основната функция на правителстово в правовата държава е да си осигури монополът върху насилието, върху територията на държавата. Тоест да гарантира, че сила може да се използва само от легитимните институции и под контрола на обществото. Когато това не се случва, става дума за загуба на суверенитет. В конкретният случай с правителстовото на ГЕРБ, а впрочем и с предните, достигането на тази цел търпи явен провал. Това се констатира и в последния евродоклад.

Затова вместо да си заравят главите в пясъка, Борисов и Цветанов трябва да поемат отговорност като посочат пропуските, едва след това можем да говорим за нова система за националната сигурност. 

"Направо Дондуков 3-ти щ'и отворим..."*

Политиката като средство на ПР-а...

Снимка: svetlio.bg

Светльо Витков президент звучеше като първоаприлска шега, но днес той е вече официален кандидат - регистриран в ЦИК.

Използването на ПР в политиката е клише, но използването на политиката за ПР е пробив. На всички е ясно, че Светльо не иска да стане президент. Ако досега гледахме на ПР-а като инструмент на предизборната кампания, сега сме свидетели на фундаментална новост – политиката се превръщат в средство на ПР. Какъв успех би имал новият албум на „хиподилски” издаден на 23.10 със заглавие „Президентски”, например!?

Ако не ПР то тогава сме свидетели на един от най-символичните „парформанси” в българската културна история. Тази кандидатура разгледана като културен продукт е много подобна на комиксовите герои изрисувани върху паметника на Съветската армия – провокативна, по своему гениална и най-важното, повдига сериозни обществени въпроси...

Колко е пропусклива политическата система за всеки кандидат за слава?

Заместена ли е вече предизборната кампания от скъпоплатен шоу спектакъл?

 А самата същност на политиката като средство за дълготрайно решаване на общите проблеми, не се ли превърна в гъста каша от популистки представени образи и послания?!

В крайна сметка ще се гласуваме ли с ума си или след изборите пак ще се вайкаме....”боли ме г*за.....та –ра-ра –рам-рам.....г*за ме боли.......”**?

*парафраза на текста от песнета "IBAN- E"

** - парафраза на текста от песента "Боли ме..."

Дискотеката като стъпало в образователната система

Какво пише в един, захвърлен на улицата бележник? 

През  последните седмици, рекламната кампания на д-р Енчев, с неработещите момичета, предизвика дискусия в медиите, смях в социалните мрежи и накрая беше обявена за дискриминационна. Въпросът за това доколко рекламата е културен продукт и отразява характеристиките на средата, в която се прави или по-скоро тя задава тенденциите в тази среда е спорен.  Тази публикация няма за цел да разсъждава върху него, а просто ще ви представи още един уникален рекламен артикул.

Преди няколко дни, се отдадох на приятен лаф и няколко бири в градинката пред Народния театър.  Тези, които познават София знаят, че непосредствено до нея се намира „Гранд  хотел София”, който в случая беше приютил тържеството на няколко класа абитуриенти. Масата и дансинга им бяха в самата градина, под найлонова шатра, от която се разнасяха гюбеци, а вече завършилите младежи тактуваха в ритъм с 1, 2, 3, 4…….. Чалга на бала не е изненада, но пък тържество в найлон си е иновация.

До нас, на стълбите на театъра имаше друга група младежи, чиито бал беше преминал или предстоеше- все едно, след тях остана следното:

„Чак да си хвърлят бележниците по площадите” позачудих се, аз на нравите на бившите вече ученици.  Стана ми любопитно да разгърна и да видя оценките. И БУМ! Нова изненада:

снимка1

снимка 2

Талон за отстъпка в дискотека във формата на ученически бележник! Идеята е толкова гениална, че само рекламната кампания на д-р. Енчев може да й съперничи по остроумие.

Да влезеш в дискотеката с бележника си, като той ти служи за отстъпка, илюстрира неразривната връзка между образователната ни система и развлекателната индустрия. Първата произвежда все повече кадри за втората. Втората от своя страна прави отстъпка за най-редовните си клиенти.

Разбира се, не е нужно да уточнявам, че съответните „най-хитови клубове” са разтрисани от чалга, а подовете им са покрити са фини парченца, ръчно накъсани салфетки. Локацията им в Студентски град  допълнително засилва образователната метафората – училището свърши, идва университетът, а тържествената връзка по между им - дискотеката.

Какъв по-добър начин да се подготвиш за кандидат-студентската кампания от това да изкараш безпаметната си бална вечер сред студентския „елит”, а приятелите ти - „нека завиждат!”.

Свързани текстове:
Обречени на трайна липса на "сърдити млади хора"
Гърци се появиха на протест на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо да не събудим българите“ 

Да си ходят ли лидерите на прехода? Извън часът...

 Какво не успях да кажа в "Часът на Милен Цветков" относно лидерите на прехода и изказването на Първанов*

Политиците на прехода изпълниха своята роля, доколкото раздържавиха икономиката и извършиха евроа-атлантическата преориентация на страната. Друг е въпросът с какъв резултат го направиха! Те са носители на наследството на двуполюсния модел на прехода и в този смисъл са ретроградни за съвременната многопартийна, плуралистична, демократична система. Това наследство е непродуктивно в днешните условия, когато трябва да се решават тежки икономически, социални и културни проблеми свързани със съвременните процеси на глобализация и световна икономическа и ценностна криза.

За да задържат електората си от прехода традиционните партии и лидери поддържат пропагандата на противопоставянето от типа ДоСиета-антиДоЦиета, комунизъм-антикомунизъм, русофили-русофоби. Тези лозунги отблъскват младите от гласуване и от политиката, а и са неплодотворни в днешни условия.

Самите политици не са демократични и не се съобразяват с изискванията за мандатност и циркулация, а както твърди  Роберт Михелс, един от видните изследователи на елитите, „ротацията е основен критерий за демократичността”. В изказването на Първанов е закодирана представата, че не ние гражданите-избиратели определяме колко ще трае политическият живот на даден политически субект, а това решение зависи изцяло от волята на съответния лидер. (впрочем така мислят Мубарак и Кадафи).

Единици са политиците в новата българска история, които проявиха чувство за мяра и доброволно се оттеглиха от политическия пазар, като бившия президент Петър Стоянов и бившия премиер Филип Димитров.

Циркулират ли елитите?

Свидетели сме на привидна циркулация на елитите. Имам предвид  политически партии и политици, които се появяват от нищото и много бързо биват изконсумирани и пратени в кошчето за боклук. Избирателите се хранят с политически fast food, като НДСВ, Румяна Желва, Анна-Мария Борисова и тн., които се изхабяват също толкова бързо колкото се появяват и не оставят трайна следа, а само скандал и нова порция омерзение за зрителя. И след като тези привидно нови лица изчезнат, остават добре познатите ни физиономии на Първанов, Костов, Доган и сивите кардинали в БСП, Румен Петков и Румен Овчаров…..

Българските политически елити циркулират трудно и поради факта, че у нас преобладава моделът на лидерски партии (НДСВ, ГЕРБ, ДСБ, ДПС, АТАКА). При този модел смяната на лидерите става невъзможна, защото цялата легитимност на партията, произтича от самият лидер. Какво означава ДСБ без Иван Костов или АТАКА без Сидеров???

За съжаление новите политически проекти, които се появиха като алтернатива на преходните се оказаха със съмнително качество, имам предвид АТАКА, РЗС, ЛИДЕР и др. бизнес партии. За съжаление по този път тръгна и ГЕРБ. Много малко са новите лица в тази партия, които имат способности и потенциал да станат част от един подновен, но все пак стабилен политически елит.

Преходните лидери, трябва да си ходят! С тяхното тръгване ще отпаднат дълго предъвквани теми от прехода като БАЛКАН (използвана в предизборна кампания 2009), ДоСиетата, Приватизацията и ред други… Така ще се отвори пространство за нови теми, нови политики, нова пропаганда, която да е адекватна на очакванията на младите.

* На 20.04.2011 участвах в предаването "Часът на Милен Цветков", по темата "Трябва ли да си ходят политиците на прехода?" Понеже предаването има по-скоро развлекателен отколкото аналитичен харкатер, останаха няколко тези, които не успях да изкажа там и сега споделям тук.

Ето го и самото предаване: