Електронното досие на "Гоце"

Снимка: личен архив

Преди няколко седмици, президентът Георги Първанов навлезе в новите медии с гръм и трясък. До скоро, единственото онлайн пространство на държавния глава беше официалният сайт на президентството. Първанов и неговите комуникационни съветници не са издържали на дигиталното изкушение и създадоха личен сайт и фейсбук страница.

Сайтът http://georgiparvanov.bg - Кратък преглед по секции:

принт скрийн на сайта

За мен: Телеграфна автобиография

Моята позиция: Очевидно, това би трябвало да е ключовият елемент в сайта. Публикувани са няколко позиции на президента и то не по актуални теми, а предимно в сферата на отбраната. Позициите са обстойни. За съжаление сайтът е изключително нечетивен с дребния  си шрифт и текст от край до край по екрана, затрудняващ намирането на следващия ред.  Едва ли би ги прочел, някой различен от твърд симпатизант.

Фотогалерия:  Съдържа няколко албума с изключително имиджови снимки. Очевидно е желанието да се издигне личният авторите, чрез показване на кадри със световните политически лидери от съвсем близкото минало. Не е пропуснато, чрез снимки  да ни се напомни за миналото на „Гоце” като лидер на БСП.

Контакт: Възможност да се остави мнение, което обаче не се публикува във сайта, а остава само за администраторите.

Като цяло сайтът е изключително консервативен. Няма форма за коментари и не оставя никакво поле за интеракция в епохата на web 2.0.  Един, поне засега, имиджов проект, чиято цел е просто виртуално присъствие без да се вижда ясна комуникационна цел.

Сайтът е интегриран с фейсбук страница на Първанов. Там е значително по-интересно! Профилът се попълва редовно с нова информация. Публикациите успяват да генерират потребителски коментари.  За последните две седмици 6 публикации генерират  191 коментара. Това говори за високо ниво на взаимодействие. За същия период например, профилът на Бойко Борисов реализира 107 публикации, които предизвикват едва 176 коментара.  

В информацията за страницата е посочен дълъг списък с любими на президента ни книги, филми, автори и музика.

В снимките отново преобладават имиджовите. Немога да пропусна, обаче, добрата идея да се пуснат и карикатури, които разчупват строгия и официален тон в  дигиталния образ на Първанов. Всяка снимка има коментар от автора, което издава внимателна подготовка преди стартирането на страницата.

До момента страницата има 2887 фена, което нарежда Първанов, в челото на  класация на българските политици във фейсбук. 

Графика на относителния дял на българските политици във фейсбук по брой фенове към 04.04.2011

Ще продължавам да следя този акаунт с интерес, с оглед на това, че президентското битие на Пъравнов скоро ще приключи и ще сме свидетели на неговото политическо А,Б,В…..

Случи ли се българската Фейсбук революция?

Оригинална снимка: Ivan Bonev (член на фейсбук групата), колажът е мой. 

Вчера се проведе втори масов протест срещу високите цени на горивата. Той беше организиран, чрез интернет и главно Фейсбук.

Преди да анализираме конкретните им действия е важно да отговорим на въпроса: Кои са протестиращите? Това направих, чрез анализ на собствената им представа за тях. 

В обръщение на официалния сайт на протеста организаторите се обявяват като "обикновени граждани", "младите", "гражданското общество", "народът", "бъдещето". Те постоянно, категорично и недвусмислено се разграничават от политически сили, било то партии или отделни политици. 

Така самозаявени, протестиращите се вписват в общата представа, че има една група млади, активни хора, които ги е грижа за бъдещето, но категорично отказват да участват в политиката. Въпреки желанието за промяна и по-добър живот тези хора, не се интересуват от политическите събития в дълбочина, имат ниско доверие в институциите и държавата, оспорват легитимността на политическия елит и политическите организации. Оттук съвсем логично е те да търсят алтернативни форми на протест и изява. В ерата на интернет, тази част от обществото намира своето пространство за недоволство във Фейсбук и другите социални платформи. След като традиционните аналогови  форми на гражданско и политическо участие – партии, сдружения, медии са изчерпани, хората прибягват до новите дигитални инструменти за организация и изява. 

Според мен фактът, че протестите са организирани чрез Фейсбук не е плод на спорадична политическа мода, а автентичен израз на кризата в националната политика и функционалното изхабяване на институционалната структура на държавата.

В подкрепа на това твърдение, предоставям части от диалога във фейсбук групата: 

"Valentin Velev: това е единственото хубаво нещо което намирам в FB че можем да се съберем без помоща на политически организации

Вчера в 20:53 · Харесва ми ·  5 души

………………………………….........................................................

Dimitar Daskalov: ние сме гражданско общество не ни трябва намесата на политици :@

Вчера в 21:32 · Харесва ми ·  3 души

……………………………………….................................................

Svilen Gospodinov: ‎...време е народа да управлява , прав ли съм ?

Вчера в 23:12 · Харесва ми ·  7 души

Dimitar Daskalov: да

Вчера в 23:13 · Харесва ми ·  1 човек

Milen Zlatev: DAAAAAAAAAAAAA

Вчера в 23:13 · Харесва ми ·  1 човек

Simona Kirilowa: Абсолютно си прав!

Вчера в 23:13 · Харесва ми

Todor Sulev: dammmmm

Вчера в 23:13 · Харесва ми

Borislav Iordanov: МНОГО СИ ПРАВ

Вчера в 23:14 · Харесва ми ·  1 човек

Pavel Ivanov: Абсолютно!

Вчера в 23:14 · Харесва ми ·  1 човек" 

Още едно доказателство в тази посока е, че представители на организаторите на фейсбук протеста не участват в структурирания диалог по въпроса за цените на горивата. На преговорите с правителството присъстват браншови организации на превозвачите, представители на „Лукойл”, но координаторите на протеста са изключени от формалните механизми за взимане на решение.

Как се организира протестът?

Както вече писах, основно протестът се организира, чрез фейсбук групата „НЕ! на високите цени на горивата”. Там се определя датата и формата на протеста. В последствие се избират координатори за всеки град, които трябва да осигурят провеждането на протеста по места. Чрез тази тактика се осигурява покритието на цялата страна без отделните координатори да се познават лично. Това което ги обединява е общата им кауза.

Вчерашният (27.03) протест, се различава по форма от първия на 17.03. При втория протест се осъществява блокада на главни пътни артерии за определено време. Организаторите предварително бяха изискали разрешение от съответните общини съгласно „Закон за събранията митингите и манифестациите”. Тоест, тук все пак откриваме връзка между виртуалният импулс за протест и конституционното право за събрания на гражданите.

Графиката показва плавното нарастване на броя участници в групата "НЕ! на високите цени на горивата". Броят съм актуализирал всеки ден за посочения период. 

 

Въпросът за легитимността?

Легитимността е един от сериозните проблеми в интернет изобщо и фейсбук, в частност. Въпросите истински ли е един или друг профил и достоверна ли е информацията предоставена в мрежата представляват основно затруднение за организаторите. Появиха се редица групи, които претендират за истинност. Някои политически активисти се опитаха да натрупат дивиденти от протеста.
За да избегнат това организаторите направиха сайт (www.gorivo.org), който да легитимира групата във фейсбук и да бъде единствен, достоверен и представителен източник на информация. Изключително добър ход, който предпази от появата на десетки нови групи с неясни автори, които да разпокъсат протестиращите. В деня преди протеста обаче се появи нелегитимен сайт с идентичен дизайн и копирана информация, който явно целеше да дезорганизира протестиращите. Неговите автори остават неясни.(в момента, в който пиша статията фалшивият сайт nedovolni.com вече изчезна).

Към момента координаторите се видяха принудени да се представят и покажат лицата си, за да могат другите участници да са сигурни, кои са легитимните лидери.

Какво постигнаха?

Протестите все още не са довели до значително намаляване на цената на горивата, каквато е основната им цел. Недоволстващите, обаче постигнаха други не по-малко важни успехи.

Масови демонстрации се проведоха два пъти в рамките на един месец и показват решителност и постоянство в ангажимента към протеста. Този факт доказва, че фейсбук НЕ Е единствено средство за забавление и реклама,  а може да бъде мощен инструмент за организиране на гражданите и изразяване на мнение.

Нещо повече, организирани, чрез технологиите гражданите отнемат монопола за определяне на дневния ред в обществото, от ръцете на политическо-медийните олигархии. Телевизията, радиото, пресата вече не са единствените, които определят кои теми са важни и кои не.

Темата за цената на горивото се появи в публичното пространство едва след първия протест на 17.03. В следващите дни бе подхваната от министър Трайчо Трайков и в последствие прерасна в скандал с „Лукойл”. Оттам разпространи в традиционните медии и стана част от обществения дебат. При това, мартенските протести далеч не са единствения случай, при който дневния ред се зарежда от Фейсбук. Двата поредни протеста, за мен са категорично доказателство, че общности организирани чрез интернет могат да бъдат мощен катализатор на теми в общественото мнение.

Статията става прекалено дълга, за това ще спра дотук. Във втората й част ще разгледам подробно какви онлайн инструменти, тактики и стратегии използват организаторите.  

Всички мнения изказани в статията се базират на ежедневните ми наблюдения на групата и сайта на протестиращите.  

Като на кино...

От няколко дни ми се върти в главата да обобщя впечатленията си от София Филм Фест, където бях доброволец и получих възможността да гледам около 25 филма в рамките на 10-тина дни. Впечатления, не свързани със самия фестивал, а по-скоро с филмите и темите, които третират. Прожекциите, на които присъствах сякаш имаха една обща нишка. Донякъде е нормално, защото всички са правени през миналата година-година и половина и по някакъв начин отразяват духът на времето. Неочаквано, силна мотивация, все пак да напиша нещо, получих от едно съвсем реално, но почти филмово събитие – несъстоялият се банков обир в Сливен от последните часове. Ако не сте запознати със случая той е представен цялостно и хронологияно ТУК.

Какво е общото между двете? Това ще се запитате! Отговарям!

В много от филмите на СФФ присъстваше темата за разрушената социална среда. За социалните девиации и техните психологически подбуди. Така например семейството, беше представено разрушено, разкъсано, невъзможно (Бютифул, Аврора, Ако искам да свиря, аз свиря, Субмарино, Най-красивото нещо, Кърлинг, Подслон). Липсата на майката, отсъствието на семейна хармония пораждат в съзнанието на детето психологически лабиринт, в който то се лута цял живот и чиито изход често е действие, което наричаме асоциално. (Ако искам да свиря, аз свиря, Майки, Най-красивото нещо). Филмите, които изброих носят ясното усещане, че обществото ни има тежки проблеми, свързани с намирането на общи корени между отделните индивиди, липсата на балансирано и спокойно обществено семейство. В „Бютифул” дори се загатва как социумът бавно умира от тумор, който сам подхранва с лицемерие в отношението към емигрантите, замърсяването на околната среда и по детски неконтролеруема консумация (още: Пластмасова планета).

Така персонажите във филмите изпитват дълбока травма, отчаяна самота, изолация. Намират се в дисонанс с представите за нормално и красиво. Като резултат те убиват, нараняват, друсат се, пият ( Аврора, Субмарино, Майки, За хората и Боговете, Още една година). На фона на всичко това медиите бълват забавни предавания, реклами, шоу игри, зрелища, които притъпяват съзнанието за криза и представят проблемите като постоянно подновяващ се сериал.

Е, ето я и връзката с това, което се случи в Сливен. От информацията, която даде психологът за похитителя става ясно, че обирджията е дете изоставено от биологичните си родители, а приемното си семейство е загубил, наскоро. Това го оставя сам, отделен, несвързан. „Стефан(похитителятаб.а.) не е пристъпник”- това е мнението на психолога, а и всъщност той няма полицейско досие. Приятелите му не могат да повярват на това, че той се е замесил в подобна история, описват го като коректен, добър и справедлив. Ето колко тънка е границата между въоръжения нападател, грабител, потенциален убиец и човекът, който привидно се вписва в обществото и играе социалните си роли.  Разлика тънка, колкото черната маска на лицето му………….. А медиите? (ще пропусна да ги коментирам, но само може да си направите мнение като обърнете внимание на въпросите на Ани Цолова :)

Доста песимистично, ще си помислите вие! И сте прави! Доста тягостна статия се получи. Но тези проблеми съществуват, те рушат обществото ни и ако си заравяме главата в пясъка(телевизора), а ръцете вместо да галят децата галят дистанционното то ставаме съучастници. Отиваме към страх, безпокойство, самота…..

Ако сте прочели това до края, не забравяйте, че идва пролет и имате прекрасната възможност да общуват с приятелите си на открито, на живо, директно, да се видим на по бира в парка?