Защо не съм изненадан от терористичния атентат в Бургас

След като бомби в България избухват през месец и правителството не може да залови братя Галеви, защо да не може добре обучен терорист да взриви автобус с туристи?

Снимка: Ройтерс, източник: Dnevnik.bg

Организацията на атентат винаги има две основни части. Първата е политическа – каква е целта, коя е мишената и какви резултати се преследват. Противодействие на политическата част е в ръцете на анализатори и специализирани служби, които трябва да предвидят възможните цели.

Втората част е оперативно техническа – да се осигури изпълнител, оръжие (в случая взривно вещество), и да се разузнае потенциалната цел. Противодействие се осъществява от оперативните служби, които трябва да контролират движението на съмнителни граждани, контрол на оръжията и взривните вещества и осигуряване на непосредствено наблюдение на потенциални цели.

Имаме ли опит в борбата с тероризма? Може ли България да противодейства на политическите цели на един атентат? Да или поне би трябвало!

Атентат с жертви срещу България, макар и на чужда територия преживяхме на 27 декември 2003, когато, в Ирак бе атакувана българската база „Индия“. Тогава загиват петима български военни, 27 са ранени. Нещо повече, България оправдава участието си на мисията в Ирак, именно като борба срещу тероризма. Тук възниква основателният въпрос, дали и как се ползва опитът на българските военни в Ирак и Афганистан, който би трябвало да сме натрупали, както в разузнавателен, така и в оперативен план. Ако този опит не е бил използван това е груб пропуск на правителството и службите за сигурност.

Има ли оперативно-технически контрол на взривните вещества и движението на граждани? 

Трябва да си дадем ясна сметка, че у нас бомбените взривове не са новост. Ще припомня само някои от последните – взривът на автомобила на журналиста Сашо Диков, взрив пред офис на Евророма в Сандански, взривове пред централите на ДСБ и РЗС. Тези атентати не бяха разкрити и осъдени за тях няма.

Фактът, че осъдените братя Галеви напуснаха страната или успешно се укриват на нейна територия и не могат с месеци да бъдат заловени, означава само едно – българското правителство не може да осигури надежден контрол на движението на лицата (Впрочем това е и основната критика срещу нас по отношение на Шенген).

Това доказва, че да организираш взрив в България никак не е трудно, щом можеш да вкараш обучен терорист и да го снабдиш с оръжие. Резултатът е, че терористичните организации възприемат страната като лесна мишена.

Основната функция на правителстово в правовата държава е да си осигури монополът върху насилието, върху територията на държавата. Тоест да гарантира, че сила може да се използва само от легитимните институции и под контрола на обществото. Когато това не се случва, става дума за загуба на суверенитет. В конкретният случай с правителстовото на ГЕРБ, а впрочем и с предните, достигането на тази цел търпи явен провал. Това се констатира и в последния евродоклад.

Затова вместо да си заравят главите в пясъка, Борисов и Цветанов трябва да поемат отговорност като посочат пропуските, едва след това можем да говорим за нова система за националната сигурност. 

Сайт за изборите, кандидатите и техните профили

www.i-zbori.net е платформа за анализи и коментари за местните и президентски избори.

В сайта ще откриете кандидатие за президент и кмет с техните онлайн профили, за да можете да общувате директно с тях.
Анализи относно кампаниите в интернет, интересни подходи, клипове.
Всеки читател може да стане автор в страницата.
Щабовете могат да представят своите кандидати с техните профили, за да разширят своето покритие.
i-zbori.net е свободната платформа за наблюдения и анализ на избори 2011.

"Направо Дондуков 3-ти щ'и отворим..."*

Политиката като средство на ПР-а...

Снимка: svetlio.bg

Светльо Витков президент звучеше като първоаприлска шега, но днес той е вече официален кандидат - регистриран в ЦИК.

Използването на ПР в политиката е клише, но използването на политиката за ПР е пробив. На всички е ясно, че Светльо не иска да стане президент. Ако досега гледахме на ПР-а като инструмент на предизборната кампания, сега сме свидетели на фундаментална новост – политиката се превръщат в средство на ПР. Какъв успех би имал новият албум на „хиподилски” издаден на 23.10 със заглавие „Президентски”, например!?

Ако не ПР то тогава сме свидетели на един от най-символичните „парформанси” в българската културна история. Тази кандидатура разгледана като културен продукт е много подобна на комиксовите герои изрисувани върху паметника на Съветската армия – провокативна, по своему гениална и най-важното, повдига сериозни обществени въпроси...

Колко е пропусклива политическата система за всеки кандидат за слава?

Заместена ли е вече предизборната кампания от скъпоплатен шоу спектакъл?

 А самата същност на политиката като средство за дълготрайно решаване на общите проблеми, не се ли превърна в гъста каша от популистки представени образи и послания?!

В крайна сметка ще се гласуваме ли с ума си или след изборите пак ще се вайкаме....”боли ме г*за.....та –ра-ра –рам-рам.....г*за ме боли.......”**?

*парафраза на текста от песнета "IBAN- E"

** - парафраза на текста от песента "Боли ме..."