Защо си траеш, Трайков?

Какви са новите изисквания пред политическата комуникация в оформящата се епоха на интернет политика? 

Снимка: http://pointburgas.com/българия/министър-трайков-с-последно-предупре/ 

Общуването между политици и избиратели има хилядолетна история, от Агората в Древна Гърция до Фейсбук стената на съвременната е-политика. Със времето, се променят средствата, скоростта и видът на съобщенията, но информацията, сама по себе си, винаги е ключов ресурс, от който зависи успехът или провалът, животът или смъртта. 

"Хорацио:

 От  Англия веднага ще му известят

 Как е изпълнена заповедта му.

Хамлет:

Веднага, да.

Но дотогава времето е мое.

Животът на един – додето кажеш „едно”." *

Такъв е примерът с Хамлет, който оцелява, благодарение на това, че под думата "веднага" се разбират часове и дни. Днес, когато съобщенията достигат всяка точка на света само за секунди, имаме други стандарти за "веднага". 

Отговарят ли политическите елити и в частност българският на новите изисквания за бързина, откритост и отчетност?

Спомняте ли си скандала между ЛукОйл и енергийният министър Трайчо Трайков? Ако вече сте забравили, има причина за това - оттогава мина вече месец и половина. А спомняте ли си, че около 3 хиляди граждани, зажаднели да видят поне един акт на достойнство от български политик, се присъединиха към онлайн кауза „Да подкрепим министър Трайков!”? Каузата беше създадена от представител на младите, образовани и активни българи в интернет. Привържениците на министъра можеха да задават въпроси относно темите „Белене” и монополът на „ЛУКойл” на стената на групата във Фейсбук, а лично Трайков и неговия екип се наеха да отговарят на тях.

Тогава си помислих: прекрасен акт на използване на новите технологии за пряка връзка на избирателите с политиците. Пример за отчетност и едва ли не, демокрация в действие!Ентусиазирах се и с притаен дъх очаквах отговорите, за да напиша  за първия успех на онлайн акция от граждани към политици и обратно. Уви, очакванията ми бяха излъгани. 

Въпросите бяха изпратени преди 30 дни!, а още няма отговори. Уви!

Вместо пример за бързо и ефективно взаимодействие между управлявани и управляващи случаят, се превръща в показно за драстичната разлика в разбиранията за употребата на новите технологии от гражданите и политиците. Първите реагират бързо, адекватно и многобройно, а вторите са мудни, неадекватни и малобройни.

За съжаление, все още важат изискванията на телевизионната ера, според които образите на управляващите са дозирани, оформени, опосредствани, а първото правило е да се забави отговорът, за да има време за осмисляне, премисляне и шлифоване. 

В днешно време очакванията, за пряка и бърза реакция са засилени от технологии като Фейсбук, които позволяват дадена кауза бързо да събере привърженици очакващи мигновен и конкретен отговор. И тези очаквания за оправдани, защото все повече политици имат профил в мрежата. Това означава, че излизат на публична дискусия със своите привърженици и противници. Щом си отключил стената си за въпроси, ще трябва да даваш отговори!

С акта на приемане на въпросите, министър Трайков, легитимира групата. Всеки неин член може да изисква отговор, защото такъв му е обещан.   

Но защо си траеш, Трайчо?

Не е правилно след като си приел да отговаряш на въпросите, да не го правиш вече повече от месец. При днешните стандарти за комуникация това е прекалено много време. Възмутени, хора, вече напускат каузата и съжаляват, че са дали подкрепата си за Трайков.

Така се постига ефект обратен на демократизация, откритост и отчетност, чрез новите технологии. Получаваме ново разочарование, деполитизация и дигитален хейтъризъм. Онлайн профилите се превръщат в интерактивни билборди, които просто снасят информация до избирателите, без да има действителна комуникация. Онлайн дискусиите са опорочени от вълните нецензорни, обидни и лишени от смисъл коментари. Така въпреки протегнатата ръка от страна на активните избиратели, политическите и партийни олигархии отказват да разкрепостят стандартните си, аналогови комуникационни стратегии. Този процес е опасен най-вече от гледна точка на обезкуражаването на така наречената е-гражданственост (е-политика) и надеждата за възраждане на демократичните ценности чрез технологична иновация. 

 

*Шекспир, "Хамлет", Народна култура, София 1968, стр.164. 

Хамлет фалшифицира заповедта за убийството си, която пътува с кораб от Дания към Англия. Вместо да бъде убит Хамлет, както заповядва новият крал узорпатор, се подменя да бъдат убити Розенкранц и Гилденщерн. След простигането на заповедта на Английска земя, трябва да се съобщи за нейното изпълнение, с нов курс на кораба, до Дания. Хамлет се спасява и отмъщава за убития си с подлост баща, благодарение на това, че информацията за изпълнение на заповедта ще пристигне чак след дни плаване. Затова той казва: "Веднага, да.   Но дотогава времето е мое."

Свързани статии: 

Революция 2.0 или 2 в 1 

Интернет и избори – размисли преди старта 

Марк не отменя Маркс 

Нов министър - нови приоритети

Трябва ли новият министър да смени акцента от транспорт към нови технологии?

Днес живеем във време доминирано от технологичното развитие. Свидетели сме на трансформации във всички сфери на обществото предизвикани от новите средства за комуникация. Като тръгнем от икономиката където се родиха компании за милиарди долари като Фейсбук и Гугъл, минем през промяна в културното потребление в следствие дигитализацията на киното и музиката и стигнем до политическите измерения свързани с избирането на Обама, благодарение на виртуозна интернет кампания и арабските революции от близките месеци. Технологиите стават все по-малки, все по-мощни и скоро ще бъдат незаменими в ежедневието на модерния човек.

На този фон, Българската държава изостава във внедряването на технологичните новости като част от подобряването на средата за бизнеса и гражданите. Неправителствената организация „Програма достъп до информация” изследва състоянието на интернет сайтовете на институциите на изпълнителната власт. В последния си доклад тя констатира  “че няма особено развитие в създаването и поддържането на интернет страниците на институциите на изпълнителната власт”(стр.26). Друга извод е свързан с липсата на единен стил и изисквания за съдържанието на сайтовете(стр.33). Тази липса се дължи на празнота в законодателството и отсъствие на единна политика в сектора. Посочена е нуждата от регулиране и стриктно контролиране на качеството и актуалността на информацията и услугите, които се предоставят онлайн (стр. 34).

Освен това България все още няма действително работещо и предоставящо пълния набор услуги електронно правителство. През последните години (след закриването на министерството на държавната администрация), се наблюдава застой в развитието на сайта.

Изоставаме и от световната тенденция да се публикуват отворени данни (много добър пример кметството на Париж). Единствената институция, която се ориентира към този нов начин за включване на гражданите в процеса на анализ на информацията е Народнотосъбрание и то поради инициативата на един от четените български блогъри – Юруков.

Друг фундаментален проблем е липсата на високоскоростен лентов интернет на територията на цялата страна. Така се създават условия в малките и географски отдалечени населени места да има хора, които не са включени в глобалната мрежа, което води до изоставане и обезлюдяване на районите.

Всичко това се случва в момент когато фирмите и гражданите все повече повишават изискванията си към държавата и правителството за бързи и адекватни на съвремието електронни услуги. Достатъчно да е споменем броя на включилите се в преброяването онлайн над 3 млн. души.

За политиката в този сектор отговаря именно „Министерствотона транспорта и информационните технологии”. Вече бившият министър Цветков като че ли бе забравил за втората част от името на министерството си. Можем само да се надяваме, че новият ще бъде по-енергичен в тази област. Едва ли, обаче  трябва да се очаква това, като се има предвид мотивите с които е назначен, а именно:  усвояване на европарите по програма транспорт. Да, нито дума за информационните технологии. 

Самите медии също предпочитат да съкращават името на ведомството само до „Министерство на транспорта” като по този начин скриват половината от функциите му от погледа  на аудиторията си. 

Подобряването на дигиталната инфраструктура е не по-малко важно от подобряването на транспортната.  Развитието на информационните технологии ще доведе до спестяване на много време и пари за бизнеса и публичния сектор. Аз си пожелавам новия министър да е повече на Технологиите от колкото на Транспорта.

За съжаление все още не сме видели рязане на ленти за откриване на широколентова връзка( с  изключение на ДНСК, които направо срязаха кабелите:). Оставам с впечатлението, че смяната на министъра се прави набързо, без мотиви и без ясна визия за политиките в сектора на информационните технологии.  

Свързани теми:
Е-правителство? Нищо по-лесно от това 
Големият гражданин те гледа 

Различните кандидати за Президент

Кои са народните любимци във Фейсбук?

В последните дни все по-активно се говори за Президентските избори! Партиите търсят своите кандидати. Кои обаче, са гражданските кандидатури. Самоорганизирали се инициативни комитети издигат своите любимци във Фейсбук. Ако изборите се провеждат в социалната  мрежа кой ще спечели най-много гласове? Един весел поглед към президентските избори :) 

И така ето я класацията отзад  напред, за да има интрига до края. 

13. Очудващо, народният трибун Проф.Вучков е на последно място със само 3-ма привърженици;

12. Малко преди него е вездесъщият  Гошо от почивка за Президент бееееее с  19 привърженици;

11. Нагоре в класацията следва българският Дон Жуан – Митьо Пищова! Неговата кандидатура е подкрепена от 37 члена;

10. Въпреки всекидневната си поява по телевизията сценаристът Иво Сиромахов има доверието на само 58 потребители;

9. Въпреки, че се възприема като символ на лош късмет черният котарак Киро, печели поддръжката на 63-ма фена. Може би това се дължи на остроумният му предизборен слоган: „Мацките го харесват – харесай го и ТИ!”;

8. Психологическата бариера от 100 гласа, първи преминава актьорът Сашо Дойнов. Неговата кампания има 115 гласа;

7. Модерният ЛЯВ, футболният идол, фаворитът за треньор на БарЦелоната, Христо Стоичков на този етап печели само 128 гласа. „НО СЪКРИФИСИ” от неговите почитатели! Но „мейби секанд халф гуд”;

6. С наближаването върха на класацията срещаме първия Чалга кандидат! Мустакът на Републиката – Милко Калайджиев  – Президент, печелели 135 гласа;

5. Веднага след попфолкът се нарежда Кметълът Цонко Цонев от Каварна! Той има металическите 153 фена!;

4. Друг музикант – Светльо Витков е „Letнал да го loveят” 171 фанатизирани гласоподаватели!;

Ето навлизаме в челната тройка!

3. На трета позиция е майсторът на спорта, черната перла на Левски – Гара Дембеле. Въпреки, че не може да бъде издигнат за Президент поради факта, че не е роден в България, неговата онлайн кандидатура е подкрепена от цели 214 избиратели;

БАЛОТАЖ:

2. Най-горчивата позиция –тази на загубилия, гласоподавателите отредиха на Тони Стотраро. Благодарение на впечатляващата кампания на неговите привърженици, които по цели нощи пеят неговите предизборни песни в елитните чалга дискотеки, благодарение на тоновете предизборни листовки във формата на салфетки, които бяха раздавани по масите на заведенията и разбира се с медийната подкрепа на телевизия ПЛАНЕТА, неговата страница ТОНИ СТОРАРО – ПРЕЗИДЕНТ събра 2944 гласа. Те обаче му стигнаха само за второто място.

1. И така, онлайн ПРЕЗИДЕНТ на България е непознатият  за широката публика СТЕФЧО с невъобразимите 6063 гласа!

Кой е Стефчо и как един не толкова познат човек спечели народната подкрепа? Няма нищо изненадващо, скъпи читатели! Стефчо е психично болен човек от Стара Загора. Когато не е на лечение в местния психодиспансер той се разхожда полугол по улиците на града или облечен в любимата си тога от родопско одеяло. Няма нищо изненадващо, нима досега не си избирахме психично болни?

А може би ако изберем Стефчо, той, като същински съвременен МУНЧО, ще бъде „тоя луд, единственият човек, който се осмели да протестира."*

Методология на изследването: Изписах думата „Президент” в търсачката на Фейсбук и подбрах най-смешните резултати за участие в изборите.

*Цитатът е последното изречение от „Под Игото” на Иван Вазов избран за любим роман на българите в класацията „Голямото Четене”.