Парче история от Малашевци

Изработилъ Георги Иор. Цапевъ, художникъ - София

Една находка от малашевския битак, стара фотографска плака, която купих за 50 ст. На снимката се вижда разплакано дете в слънчев ден.
За съжаление няма как да датирам снимката точно. Единственото косвено основание е надписа върху нея, който е писан преди правописната реформа на българския език от 1945. Съгласно новия правопис отпада писането на буквата "Ъ" в края на думата, когато няма звукова стойност.
Надписът така както е изписан е "Изработилъ Георги Иор. Цапевъ, художникъ - София" 

Битакът на Малашевци е истински извор на съкровища от миналото. Освен откровено безполезни боклуци изровени от кофите, там се намират и много вещи с история и дух събирани от тавани и мазета. Повече може да видите тук: http://bitaka.tumblr.com

Не ме плашете с демокрация

Протестите, изборите и оставката са основни атрибути на демокрацията

В последните дни на ескалация на напрежението все по-често се повдигат въпроси от типа: „И какво след оставка“, „Да сменим едни олигарси с други ли“, „Каква е алтернативата“, Бойко ли да се върне?“....

Правителство на политическото оцеляване

След случая Пеевски, правителството на Орешарски загуби легитимността си основана на експертност и плановост. Нека сме наясно, че това правителство няма никаква възможност да проведе реформи, в който и да е сектор. Дори малък опит да се извършат съкращения или реформиране ще изкара допълнителни хора на улицата, а правителството не може да го понесе.

Второ, за да задържат крехката си власт управляващите започват поредица от нарастващи социални плащания, които да покрият с външен заем. Политически това означава, че взимат пари да задържат властта си СЕГА, които пари ПОСЛЕ ще връщаме ние.

При тези обстоятелства всяка реформа ще има социална цена, която ще разбие крехкият им баланс върху въжето на властта. Никакви действия за промяна във функционирането на държавата няма да бъдат извършени. Практически, няма никакъв смисъл от съществуването на правителство на политическото оцеляване.

Борисов никога повече няма да бъде премиер

Борисов, никога повече не може „да се върне“ във вида, в който си го спомняме. ГЕРБ никога няма да има резултатите си от 2009-та година и ще трябва да търси коалиция. Никоя коалиция не би допуснала кабинет с премиер Борисов, защото той ще има същият ефект върху хората. Нека не забравяме, че Борисов също падна с протести.

Реформаторският блок се очертава като широко обединение на партии,които загубиха именно от досегашния политически модел. България на гражданите, ДСБ и другите им партньори схващат, че не биха имали политическо бъдеще, ако не променят системата, който 23 години възпроизвежда едни и същи резултати (не са случайни паралелите между 1997ма и 2013та).

Протестите, изборите и оставката са основни атрибути на демокрацията, нека не се плашим от тях.

ОСТАВКА и нови избори!

#ДАНСwithme

Каква избирателна система е нужна на България

Какво предлага  реформаторския блок

Снимка: автора, ДАНСwithme 5

Партиите от реформаторското обединение  ("Движение България на гражданите", ДСБ, "Зелените", "Синьоединство" и НПСД) излязоха с обща позиция за промяна в избирателната система. Те предлагат пропорционална избирателна система със силен мажоритарен елемент.  Нека разгледаме същността на тази система, без тежките политологични термини и дадем един елементарен пример за това какви резултати би произвела.

Какво представлява тази система?

При нея партиите изготвят листа с определен брой кандидати (както досега), но избирателят е длъжен да избере (да направи преференция) един от кандидатите вътре в листата. Липсата на отбелязана преференция прави бюлетината невалидна.  Така на практика, един път избираме партия и втори път избираме личност (мажоритарен елемент).

 

Кои са предимствата и слабостите?

Предимства:

-         Силен мажоритарен елемент, гласува се за личности;

-          Запазва се пропорционалното разпределение на силите в обществото, представени са всички политико-социални групи от населението;

-          Разхлабва се партийният монопол върху кандидатите. Хората, а не лидерите на партии определят кой влиза в парламента;

-          Стимулира се просветения вот -  избирателят трябва да се запознае предварително с личностите в листата. Елеминира се сляпото гласуване за партия;

-          При коалиции отпадат споровете за редене на листи, хората сами определят кой кандидат заслужава доверието им;

-          Решава се проблемът с  т.нар. парашутисти. Ако избирателите преценят могат да гласуват за местен човек;

-          Партиите включват в листите силни кандидати, за да увеличат партийния си вот;

-          Вътрешнопартийната конкуренция ще е преграда за купен и корпоративен вот. Ако един кандидат реши да купува гласове, то това пряко ще навреди на неговия съпартиец в същата листа. Това ще създаде  вътрешен взаимоконтрол;

Слабости:

-     Опасност от много недействителни бюлетини. Голяма част от избирателите (особено ниско грамотни) може да не успеят да се справят с разчитането на имената и упражняването на преференция;

-     Технически трудно изпълнима система при наличието на голям брой партии.  Възможни са трудности при броенето и отчитането на преференциите;

-  Отслабеният контрол на партиите върху кандидатите може да доведе до нестабилни парламентарни групи и плаващи мнозинства;

Какви проблеми се решават чрез пропорционална система със задължително преференциално гласуване?

Представителство на властта

За да е добра една избирателна система в демократична ситуация, тя трябва да излъчва представители на всички значими групи в обществото. Особено, когато в обществото има политически, етнически или религиозни различия, за да не може нито една група да доминира над другата. Поради тези причини в България действа пропорционалната система на представителство, където в парламента влизат множество партии.

Проблемът при сегашната система е, че партиите сами подреждат листите и на практика партийните лидери са тези, които решават кой влиза в парламента. В резултат, избирателите нямат контрол върху партиите и не познават лицата в листите.

Въвеждането на преференция решава голяма част от проблема, защото се дава възможност на партиите да включат и кандидати (граждански), които имат доверието на широк кръг хора, за да повишат общия си партиен резултат. От своя страна избирателите нареждат листите.

Чрез тази система се запазва пропорционалното разпределение на силите в обществото, но се дава възможност да се персонализира избора.

Легитимност на властта

Друг проблем на сегашната система е, че масово хората гласуват за партия или партиен лидер,  а не за личност. Депутатите се възприемат като верни на лидера анонимници. Така се къса връзката между народ и парламент, а очакванията са насочени основно към партийните лидери. Делигитмира се представителството.

Чрез въвеждането на задължителни преференции, на избирателя се вменява отговорност да се запознае и прецени качествата на кандидатите. Чрез своята преференция гласуващият има възможност да санкционира некадърния и да насърчи качествения кандидат (Виж примера).

В заключение ще отбележа, че тази система ще работи най-добре съчетана с машинно гласуване. Нужни са и паралелни промени в кодекса по отношение на избирателните списъци и организацията на изборите. Тях ще разгледам в отделена публикация.

Партиите от реформаторския блок поеха ангажимент да въведат машинно гласуване, като това ще бъде вторият етап от избирателната им реформа.

Напълно подкрепям  предложената система. Считам, че е подходяща за България и отговаря както на установената в страната крехка демократична традиция, така и на исканията за промяна, изразени от протестите в последните няколко години. 

Дори да не са радикални, тези промени биха довели до значително освежаване на изборния процес и ще стимулират влизането на ново поколение на политическата сцена. 

ПРИМЕР: Как работи системата със задължителни преференции.

Ако предположим, че имаме „Зеленчукова партия на България“ и „Плодова партия на България“. 

Зеленчуковата партия ни предлага примерна листа:

1.Кандидат Краставичаров

2.Кандидат Чушков

3.Кандидат Луков

4.Кандидат Грахов

Плодовата партия предлага листа :

1.Кандидат Портокалов

2.Кандидат Ябълков

3.Кандидат Бананов

4.Кандидат Черешов

В тъмната стаичка първо избираме между една от двете партии.  

Решаваме, че Плодовата партия защитава нашия интерес и взимаме нейната листа. Сега обаче сме задължени да изберем точно определен кандидат, който искаме да ни представлява. За целта трябва да го проучим, да се запознаем с него и качествата му. Следили сме кампанията, запознали сме  с повечето кандидати и преценяваме, че Протокалов има най-добрите качества и поставяме преференция на неговото име.

Други избиратели са преценили, че Черешов е експерт и морален човек и са сложили преференция върху него. Трети са сметнали Ябълков за най-подходящ и тн.

Кой кандидат е избран?

Да си представим, че въображаемия избирателен район трябва да излъчи 4 ма депутати. Двете партии имат по 50 % от гласовете. В този случай и двете листи трябва да вкарат в парламента по 2-ма кандидати. В парламента ще влязат кандидатите събрали най-много преференции.

Пример:

Плодова партия има общо 8000 гласа.

Кандидат Портокалов - 4000 преференции

Кандидат Ябълков - 2000 преференции

Кандидат Бананов - 1000 преференции

Кандидат Черешов - 1000 преференции

Зеленчукова партия също има 8000 гласа.

Кандидат Грахов -3500 преференции

Кандидат Луков -  1700 преференции

Кандидат Краставичаров – 1500 преференции

Кандидат Чушков – 1300 преференции

В парламента влизат Портокалов и Ябълков от Плодовата партия и Грахов и Луков от Зеленчуковата.

Темата е отворена за мнения, допълнения, въпроси и дебати в коментари под статията или във фейсбук. 

От "Дунав мост" до "Орлов мост"

Джиповете по кръстовищата бяха заменени от колела и цветни плакати, протестиращите смениха проституиращите.

Спомняте ли си филма "Дунав мост" от края на 90-те? Този сериал взриви общественото мнение с голите сцени и бруталността на насилието. Няколкото епизода бяха майсторско обобщение на тогавашното българско общество.

По кръстовищата властваха черни джипове и проституиращи млади момичета. Единственият начин за нормален живот беше емиграцията. Заветната цел - да преминеш "Дунав мост". Мостът беше външната граница на територия, изпълнена с насилие и страх, където черното попско расо бе заменено от мутренско, кожено яке.

През 2012 г. един друг мост взриви общественото мнение. Мост, който не е периферия, а самото сърце на България. Джиповете по кръстовищата бяха заменени от колела и цветни плакати, протестиращите смениха проституиращите.

Действието отново се разви в множество серии, но обобщението е съвсем различно. Орлов мост е символът на поколението, което иска да остане. Бягството вече не е решение, искаме да живеем нормално тук.

Защо протест?

На протестите си мислих, че в България вече има критично количество модерни хора. Ние използваме интернет, за да си набавяме информация, пътуваме по света, знаем няколко езика, имаме си професии. Ние няма как да сме зависими.

Същевременно ние сме поколението, лишено от политическо представителство. Ние не искаме държавата да ни се меси, не искаме социални помощи, млади сме и можем да се справяме сами.

Ние не се прехласваме по харизмата на политически лидер. Знаем, че резултатите са плод на екипна работа, много усилия и малко приказки. Ние не сме екстремисти и не обвиняваме различните за собственото си положение.

Ние очакваме държава, която помага на предприемчивите, искаме правилата да важат за всички, искаме разумна политика, която намира баланса между общата ни природа и частния интерес. Затова си направихме собствена "партия" на протеста. Партия без лидер и апарат. Партия, която се формира по определена тема и в нея членуват тези, които са на "орлов". Да, не пишем закони, но поне успяхме да отменим някои от тях.

Ако в епохата "Дунав мост" основната цел беше да се премине отвъд, то при поколението "Орлов мост" задачата е да не се преминава. Затворихме моста с телата си, за да очертаем територия на свободата. Да направим мислена линия, като екватора, която разделя публичността и честността от задкулисието и лъжата.

Когато гледах "Дунав мост" бях на 15 години, дете. На "Орлов мост" съм на 26. Оглеждам се и виждам връстници. Сещам се за Вазовото "бавно и полека народът порасна...". Да, децата на прехода пораснаха.

Всеки епизод от сериала "Орлов мост" имаше своя сюжет. Един път лобисткият закон за горите, друг път шистовият газ, трети път строителството върху дюни, та чак до сметките за ток. След всяка победа започваше нова битка.

Това ме накара да се замисля, достатъчно ли е да излизаме на протест или е редно да извървим още една стъпка? Спряхме няколко далавери, но колко още останаха на тъмно? Трябва ли поколението ми да потърси политическо представителство? Можем ли да променим системата отвън или трябва да променяме отвътре?

Не приемам разделението, ние - гражданите и те - партиите. В крайна сметка, гражданите са свободни да изберат или създадат партия, отговаряща на техните нагласи, да влязат в нея и да наложат промяната.

Това изисква повече усилия от еднократната поява на площада, но дава много по-дълготрайни резултати. Голямата победа ще настъпи, ако поколението "Орлов мост" успее да насити политическата сцена, без да се подаде на изкушенията от властта. Когато хората, от които зависят решенията, носят ценностната система на това поколение.

Реших се на тази крачка. Точно след протестите в България се формира нова партия, която претендира да даде повече власт в ръцете на гражданите. Споделям тази кауза и затова съм един от учредителите на "Движение България на гражданите". Изненадващо, там срещнах и други лица от протестите. Видях отново връстници.

Това, което ме задържа обаче, е възможността да съм част от процеса. Участвах в изготвянето на програмата и публичните прояви. Разбира се, съмнението остава. Знам обаче, че ако някъде сбъркам, няма да мога да премина през "Орлов мост". Там ще има нова блокада, нова мислена линия. Там ще има някой, който вече е начертал с тялото си границите на нормалността.

Статия на Деян Христакиев за webcafe.bg : http://www.webcafe.bg/id_798472232 

"България на гражданите" е гарантът, че десните хора в България ще получат представителство в следващия парламент

Препечатано от Новата журналистика - Деян Христакиев: Медийната среда е “едноизмерна”

“Търпи, и ще си спасиш душата?!”, с това възклицание е очертано робското у българина по онова време в Ботевото стихотворение “Елегия”. По смисъла на политическото моментно време в България – какъв е повикът на нещастника от “зимата нататък”? - Не бих нарекъл българина нещастник. Хората показаха, че имат достойнство, протестираха хора, в градове, където масови прояви на недоволство не е имало от десетки години. Не е нормално, да съкращаваш семейните разходи за образование или здраве, за да платиш битовите си сметки. Това е червената лампичка, сигнализираща минимума на жизнения стандарт, капката която прелива търпението. Протестиращият поиска достоен живот. Доходи, позволяващи му да планира бъдещето в хоризонт по-дълъг от един месец. Поиска промяна в полза увеличаване шансовете за индивидуален успех, за сметка на успеха на монополни икономически или политически структури.

Кой трябва да управлява българите, след като протестиращите станаха партии и “масовият човек” иска власт?

- Голяма част от хората поискаха промяна в демократичната система, като насочиха гнева си към партиите. Моето виждане е, че партиите са замислени, като своеобразен филтър на политическата система. Спрямо другите форми на обществена организация (сдружения и фондации) партиите отговарят на най-строги законови изисквания. Ако премахнем партиите, тогава премахваме и филтъра. Нека дам един по-краен пример: не можете да регистрирате партия на расова основа, такъв е законът. Ако позволим на автономни групи да излъчват депутати, как ще санкционираме тяхното поведение в парламента, ако те изведнъж се обявят в полза на определена етническа група? Със сигурност партийният модел в България, може да се усъвършенства. Затова в нашата програма първият стълб се нарича „България на гражданите”.

Той съдържа редица мерки за реформа на политическия модел в посока на овластяване на гражданите за сметка на партиите. Ще делегираме функции от държавата към гражданските организации. “Масовият човек” не съществува, това е обобщение, аз познавам само отделни индивиди, всеки със своя характер и способности. В този смисъл, гражданите са свободни да изберат или създадат партия, отговаряща на техните нагласи, да влязат в нея и да наложат промяната. Това изисква, повече усилия от еднократната поява на площада, но дава много по-дълготрайни резултати.

Месец след националните протести не наблюдаваме ли отново “едноизмерния човек” – апологетичен, политически послушен и некритично мислещ гражданин, дори обособен в политическа формация?

- Моето усещане е точно обратното, в обществото има огромна критическа енергия, допълнително подплатена от новите медии. Форумите и фейсбук буквално преливат от коментари за политика и политически събития, огромна част от тях са критични. Моите притеснения са свързани по-скоро с медийната среда. Там наблюдавам “едноизмерност”, липсва рационалната критика, разчита се на емоцията на зрителя. Цели медийни групировки, близки до властта, надуваха изкуствено рейтинга на кабинета Борисов, а в крайна сметка той рухна като колос на глинени крака. Модерният българин, използва все повече интернет, чете, информира се от няколко източника, пътува по света. Богатият набор от информация и собственият опит стимулират критическото осмисляне на събитията - това са хората способни да тласнат България към нормализация.

Медии в политическите програми?

Снимка: Елена Донкова

За повече електорат ще се борят и известни личности в партийните редици – Станка Златева, Детелин Далаклиев, Мартин Захариев, Христо Стоичков и други. Как ще коментирате – добър или кризисен пиар?

- За съжаление, някои партии много умело жонглират с понятието “граждански”. Включването на достойни спортисти в листите е камуфлаж за липсата на обновление в партийните листи. Разбира се, че това е кризисен пиар, най-малкото се намираме в период на политическа криза. За мен по-коректно е поведението на тези централи, които устояха на популисткия нагон и включиха в листите си експерти и хора с по-богат политически опит.

Възможен ход ли е според вас – бъдещо коалиционно управление? Докъде би стигнало политическото споразумение?

- Сценарият за някакъв тип многопартийно управление е твърде вероятен. В парламента ще има поне пет партии, като едва ли някоя от тях ще може да доминира самостоятелно мнозинството. Рамките на коалиционното споразумение се задават от хората. Ние от “Движение България на гражданите” заставаме лице в лице с хората и търсим тяхното доверие. Основните политически играчи са познати, гласоподавателите знаят какво да очакват. Те ще определят колко радикализъм и колко нормалност, колко популизъм и колко експертност. Ако ми позволите и едно изречение в качеството ми на политолог. В многопартийните, демократични системи, коалиционните формати на управление са напълно естествени и нормални. Стремежът към доминация на само една партия или група не е здравословен за младата ни демокрация. Коалиционната култура на българските партии ще се обогатява.

Как бихте подредили понятията в смислов контекст: радикални политически и икономически промени, националистическо-патриотични партии, силна левица и десница, граждани, социологически проучвания и твърд електорат?

- Изключително важно е в една партийна система да има силни левица и десница. Докато левият спектър е доминиран от БСП, то тези избори ще са тест за дясното. Поредна порция полуразпад имаше в СДС. Тази партия на практика изчезна от електоралната карта на страната. Събитията около Иван Костов и Надежда Нейнски показаха, че тази част от “синята идея” вече е загубила своята жизнеспособност, тя не можа да роди нов обединяващ проект, какъвто беше “Синята коалиция”. ГЕРБ принадлежи по-скоро към популисткия център, доколкото тази партия няма идеология различна от харизмата на лидера й. Изпитанието в дясното е дали избирателите ще припознаят “Движение България на гражданите” като новата десница, отвъд прехода. В противен случай рискуваме дясното, на практика да остане непредставено, което ще дебалансира системата и ще остави пространства за всякакви коалиционни експерименти. Социологическите проучвания показват нараснал интерес към радикалните националистическо-патриотични партии след протестите.

Това е нормално до степента, в която тези партии експлоатират емоционално-психологическата нагласа на хората. Техните програми са построени върху отрицанието и радикализма, които едва ли са нагласите, които ще превърнат България в нормална европейска държава. Модерните и активни граждани са новия ресурс на страната. Имаме нужда от реформа на посткомунистическите институции, които да прехвърлят и споделят все повече от властта си с гражданите. Перманентните усилия на граждански активните постепенно ще изземат функциите на твърдите електорати, като носители на промяна.

Каква предизборна кампания би повела колебаещите се и бойкотиращите до урните на 12-ти май?

- Успешна би била една умерена кампания. В никакъв случай лъскава и помпозна. Повече директни срещи и разговори и по-малко раздаване на бонбонки и дрънкалки от платени “доброволци”. За човек, загубил доверието в партиите и институциите, няма по-голямо лицемерие от това да искаш гласа му срещу запалка с партийно лого. Повече диалог и по-малко облъчване, това е ключът към колебаещите се.

Интервюто взе Стоян Нешев

Classics

Колко струва един депутат

Депутатите са ни скъпи

Снимка : vesti.bg

Проектобюджетът предвижда  субсидия за Народното събрание  през 2013 година в размер на 50 813 000 лв. Като разделим тази сума на дните в годината (365) получаваме, че издръжката на парламента струва 139 213 лв. на ден. Когато тази сума разделим на 240 колкото е броя на депутатите, разбираме, че сумата за издръжка на депутат на ден е 580 лв.

В сумата от 50 813 000 лв. влизат  разходи на Парламента за заплати на персонала и депутатите, за гориво, осигуряване на международна дейност, поддръжка на сградата и тн. Значи 580 лв. струва да се осигури за един ден, работата само на един народен представител.

В същото време премиерът Борисов казва:
"Аз (ББ) трябва да накарам депутатите на ГЕРБ, юристите на ГЕРБ да подкрепят в парламента противоконституционен текст."

Добре де, защо издържаме депутати и парламент, като един единствен човек ги кара да гласуват и то противоконституционен текст ?

В парламентарна република премиерът казва, че ще накара парламента да гласува противоконституционно и то на стълбите на президентството. Всички институции се оказват подчинени на правен и политически абсурд само, за да не пострада имиджът на ББ защото" ако не го направим утре БСП ще кажат, че ние сме против референдум и че не искаме да чуем гласа на народа. Затова от двете злини избираме депутатите и партията е решила нашите депутати да подкрепят референдума, с какъвто текст искат БСП, за да не им дадем възможност да изговорят куп лъжи отново".

Изглежда, че политиците имат погрешно схващане за демокрация, а разбирането на премиера за властта и законността е направо примитивно.

Но да се върнем на въпроса "Колко струва един депутат?", отговорът е  " Не струва..."

Шамар за свободата на словото

Улицата подкрепи Шамара

Павилион за продажба на вестници, многозначително боядисан в БЯЛО, ЗЕЛЕНО и ЧЕРВЕНО, сякаш да ни подскаже, че някой се опитва да покрие свободата на словото под българския флаг... 

Тази акция показва, че вече има форми, на изразяване на гражданска позиция, които не могат да бъдат цензурирани. 

Строител на съвременна България*

Фотозагадка: Какво е общото между всички снимки?

Откриване околовръстно на София. Източник: News.bg

Откриване на пречиствателна станция Хисаря. Източник: vestnikstroitel.bg

Пътен възел Драгалевци, София. Източник: bnt.bg

Южна дъга. Източник: dnevnik.bg

Откриване на комплекс "Спортпалас" Варна. Източник: more.info.bg

Откриване на Арена Армеец, София. Източник: vestnikstroitel.bg

Започване на "Българския Лувър", София. Източник: dnevnik.bg

Отговор:  Човекът с голото теме - Симеон Пешов. Той е президент на Главбулгарстрой, компания, която строи всички големи инфраструктурни обекти от години насам. 

Нямам намерение да  обяснявам кой в Симеон Пешов в тази статия, само ще добавя няколко линка, а вие сами може да разтърсите из нет-а. Предложен е за орден Стара Планина от министър Лиляна Павлова (в средата на последната снимка). Друга статия описва Симеон Пешов като олигарх. 

Идеята за тази статия ми хрумна като прочетох новината в Дневник, че започва строежа на "Българския Лувър" (що за комплексарско име на музей) и от снимките отново се натъкнах на това лице. Снимките са подбрани чрез търсене на името  Симеон Пешов в Google изображения. Не съм се старал да подреждам снимките хронологично, но доколкото си спомням Главбългарстрой взимаше крупни поръчки и по времето на Станишев (както личи от първата снимка). С една дума управляващите се сменят, а "Строителите" на съвременна България остават...

* Заглавието е вдъхновено от статия в Webcafe.bg

Бяло, зелено, червено

БЯЛО - задържаха 3 тона кокаин на български кораб в Испания.
ЗЕЛЕНО - накараха бабите по благоевградско да гледат трева, за да оцелеят.
ЧЕРВЕНО - държавен чиновник е единица мярка за неприветлив, истеричен тип. 


Къде е гаврата?

Ценности назаем

Разговор с един американец за убийство, ценности и политика

Снимка: Time

В интимната атмосфера на закътано столично заведение, бивша тайна печатница, имах интересна среща с един американец, да го наречем Джей и един мой връстник- българин, да го наречем М. Та с Джей и М. потопихме мислите си в чаша бяло вино с лед и заплувахме в петъчната полунощ сред светлина от свещи към следния интересен разговор.

Джей сподели, че много харесва България и смята София за по-добро място от родния му Вашингтон ДС. Зачудих се, с какво държава, в която всеки млад човек, знаещ език и имащ малко мозък иска да напусне, е толкова привлекателна за един 31 годишен американец, преподаващ испански в София…

Политологът в мен залюбопитства, какви ли са неговите политически разбирания.

- Джей, предстоят избори в твоята страна, на кого симпатизираш? – попитах без да подозирам колко интересен разговор ще се получи.

- Аз съм по-скоро републиканец, консерватор съм. А вие, каква е вашата ориентация ? – обърна се към мен и М.

Обясних му, че тук в Европа и още повече в България, разбиранията ни са много по-различни и това, което означава консерватор за него, за нас е твърде различно. Тук се делим на леви и десни, аз съм десен, което се доближава до неговото консервативен.

- Аз също съм десен, тоест консервативен – заяви М.

Реших да задълбая, да видя каква е разликата между тези, които се наричаме консервативни в България и тези, които се наричат така, отвъд океана. Или, с други думи, кое е това нещо, което в онези вицове отличава поведението на Бай Ганьо българина и Бай Ганьо американеца.

- Добре, Джей, кажи ми поне две разбирания, които те карат да се самоопределиш, като консерватор.
-  Първо, аз съм срещу абортите и второ подкрепям смъртното наказание.

М. Реагира остро. Озадачи се как може някой да иска да накаже другиго със смърт. При което със спокоен тон Джей, обясни, че когато някой отнеме чужд живот той трябва да получи своето наказание.

- Видя ли М. Казах ти, че техния консерватизъм е различен. А какво ще кажеш за абортите, а М.
-  Смятам, че когато е нужно, човек може да направи аборт.

Тук възнегодува Джей, като не разбираше смисъла на думите “когато е нужно”. Джей беше твърдо убеден, че детето е заченато с божия воля и неговият живот не може да се отнема и се счита за убийство.

Какъв парадокс, в единия случай е склонен да отнеме живот, а в другия не. Осъзнах, че вече третираме въпроса за фундаменталните (неотменими) човешки права.
Реших да подложа на този дебат примера с иконописеца Опиц, който застреля крадец.
И тримата бяхме запознати със случая, но Джей и М. имаха коренно различно мнение.

Според Джей, Опиц е защитавал правото си на собственост и поради това има пълното право да изпълни “смъртна присъда” срещу крадеца.

М. смята, че да отнемеш човешки живот е твърде голямо наказание, за каквато и да е кражба. Защото всичко откраднато може да се превърне в пари и да се възмезди, докато човешкият живот е безценен.

Джей се аргументира, че този крадец влиза в дома ти и ти не знаеш какви са неговите намерения, дали ще краде или ще изнасилва, дали е въоръжен или не. Твоят имот е неприкосновен и ти имаш правото да го защитиш, защото в крайна сметка този крадец първи е посегнал на твоето фундаментално право.

М. Попита защо Джей не приема убийството на заченато вече бебе, но с такава лекота приема убийството на крадец. В крайна сметка крадеца също като зародиша има неотменимото право на живот. Не можем да жертваме правото на живот за правото на собственост, твърдо заяви М.

Тук се намесих аз и попитах:

- Значи М., ти поставяш правото на живот над правото на собственост?
- Да, точно така. – твърдо заяви М.
Тогава го попитах, дали ако е гладен и притежава само един комат хляб, който да го избави от гладна смърт  и тогава се появи крадец, който отнеме този комат от него, тогава не се ли изравнява правото на собственост с правото на живот? Ако ти се отнеме цялата собственост, то тогава как би могъл да живееш. Не се ли явява правото на собственост условие за правото на живот?

М. отговори, че въпреки примера ми не може да убиеш заради някаква незначителна собственост, като мобилен телефон или сума пари….

Тогава се намеси Джей:

- Човек е не само собственик на тялото си, но и на пространството около него, на личното пространство и това право е неприкосновено. Още повече, когато се намираш в дома си и откриеш вътре крадец, това е брутално нарушаване на твоето право, затова ти имаш право на защита. Джей пламенно защити Опиц, като твърдеше, че няма значение дали крадеца е бил в или извън имота му, ако той е бил сигурен, че крадецът е бил там да краде и е нарушил правото му на собственост или най-малко е имал това намерение.
Тук решихме да прекратим спора, защото нямаше какво повече да се каже. Стигнахме до крайната дилема коя ценност поставяме по-високо живота или собствеността. Дилема, тоест вечен въпрос, неразрешима веднъж завинаги загадка.

След това се върнахме на политиката и в обобщение се съгласихме, че в крайна сметка политиката е изкуството за разпределение на ценностите в обществото. Позицията на Джей, че правото на собственост е условие за правото на живот го прави консерватор.

За американците ценностите са, които правят разликата между консерватори и либерали, между републиканци и демократи.

Тогава Джей ме попита как е в България. Дали Бойко Борисов е консервативен.

- Джей - отговорих му, в България политиката не разпределя ценности, а ги дава назаем, до следващите избори…….

Сеитба на политическо ГМО

Комисията оглавена от Яне Янев ще бъде орган за политическа репресия

Снимка:  http://georgiev1990.blog.bg/drugi/2010/01/28/kyde-izchezna-iane-ianev.481380

Корупцията е проблем, но не може да се разреши по този начин. Създаде се "Комисия за проучване на незаконни сделки в миналото" оглавена от Яне Янев. Когато един орган се ограничи само до миналото, то това е заобикаляне на законността и правовата държава в изпълнение на политически цели. Защо само в миналото, а не и в настоящето? Какви са критериите за подбор на хилядите корупционни скандали? Отговори няма. Създава се нов своеобразен Народен съд, чиято задача е под маската на възстановена справедливост да се изпълнят опортюнистичните цели на политическата целесъобразност. 

Тази комисия има за единствена политическа задача да възкреси образа на Янев и партията му като непримирими борци срещу корупцията (какъвто беше и основният им предизборен лозунг). Фалш, който да донесе на РЗС нужните 4%, за прескачане на бариерата. ГЕРБ гласуваха за създаването на комисията и избора на Янев, като неин председател. По този начин посяват  политическо ГМО, за да си гарантират, че ще влезе една малка партия, която да допълни сривът на гласове, който им предстои. 

Интересно е че подобен антикорупционен орган се създаде и в Полша по време на управлението на Качински, която партия се казва "Законност и ред". Тамошното бюро за борба с корупцията по високите етажи, веднага се зае с разправа срещу политическите конкуренти, но вместо доверие у поляците им донесе съкрушителна загуба на изборите и на власт дойде настоящия премиер Доналд Туск. 

Резултатите от такъв тип инженерство сме виждали многократно - загуба на доверие и гласове, за тези които го извършват. Това се доказа и от последните проучвания на френски учени, които показаха, че ГМО не бори корупция, а причинява тумори....

Съдбата на СДС в една снимка

Вчера, разхождайки се в центъра на София, попаднах на този счупен прозорец, в една кокетна стара кооперация. Историята, настоящето и бъдещето на СДС се сливат в едно на този кадър. 

Въпреки окаяното им състояние, плакатите не са свалени, което говори за надеждата на този собственик, идеята им да бъде възкресена. 

Чао г-н Борисов

Увеличаването на пенсиите е помахване за чао

Снимка:  http://www.burgasnews.com 

Да увеличи доходите и в частност пенсиите е задача на всяко правителство. Това обаче трябва да става разумно и обосновано. Всеки държавен бюджет в година преди избори има един и същи дефект в логиката си - как да вдигнем пенсиите предизборно. Няма ясен разчет, нито на структурата и размера на БВП, нито на нивото на инфлацията, но нали идват избори трябва да създадем усещане у хората, да ги излъжем пак. 

Да се вдигат пенсиите предизборно, не е политическа новост, а направо "евеъргрийн". Нека погледнем към изборните бюджети и резултата на партиите след това. 

Бюджет 2005

Правителството на Сакскобургготски, след серията корупционни скандали, усещайки че губи доверието на електората реши да индексира пенсиите със 7% в Бюджет 2005. Като резултат НДСВ се срина доверието си с две трети. 

Бюджет 2009

Правителството на Тройната коалиция, също водена от страха да не загуби изборите реши да налива пари за пенсии през 2009-та. В резултат НДСВ изчезна като партия, а БСП претърпя жестока загуба от ГЕРБ. Така се получава, защото хората усещат цинизма в еднократното повишение преди избори. 

Правителствата разчитат на еднократни бюджетни харчове, за да останат на власт, вместо да заложат на дългосрочни програми за повишаване на доходите, за да останат в историята.... Това политическо късогледство проявяват и от ГЕРБ, нищо, че министърът е "с очилца" (по думите на премиера). 

Бюджет 2013

Правителството на Борисов готви следващия изборен бюджет 2013, също с необосновано повишаване на пенсиите. Това е сигурен показател, че  Борисов усеща, че губи доверието на гражданите и посяга към най-популисткия лост, за да се задържи на власт. Също като Царя и Станишев, Борисов няма други аргументи, освен надуването на държавни разходи, за да замаже очите на българите. За всички правителства в България увеличаването на пенсиите е сигурен знак, за загуба на доверие както помахването за чао е сигурен знак за раздяла. 

Футболен Шенген за България

Формално отбори има, но футбол няма.

Снимка :  http://www.donbalon.eu

Спасяването на отбори един по един не е политика към футбола.  Да убедиш един бизнесмен да купи отбор не е трайно решение, защото утре когато ГЕРБ си отидат от властта, същия този бизнесмен ще напусне отбора, както направи предния.

Връзката между политика и футбол не се изчерпва само с това, че премиерът играе в аматьорски клуб. Нека си спомним, че от скандала с подслушаните разговор на Борисов и Танов стана ясно, че да си футболен партньор на премиера, може да има пряка връзка с поста ти в агенция митници. Щом уреждаш службицата, защо да не уредиш и мача...

Премиерът подхвана спасяването на футболните отбори, един по един. Първо беше Берое, който за да не се разпадне беше купен от държавната компания ТЕЦ Марица Изток, с личната намеса на генерала. Разбира се, това се случи точно преди местните избори и в резултат за кмет на Стара Загора беше избран кандидатът на ГЕРБ.

После беше Локомотив Пловдив, които станаха собственост на варненския бизнесмен Веселин Марешки с личното посредничество на Борисов.

Сега пък се готви изкупуване на ЦСКА от депутата от ГЕРБ Емил Димитров (известен с лобистките си закони).

Може би си мислят, че правят добро, но реално се получава така, че формално отбори има, а футбол няма.  Това отразява стилът ГЕРБ да се правят произволни единични намеси, без никаква координация и мисъл за трайност на взетото решение.

В резултат освен  политически получихме и футболен Шенген. Всички български отбори отпаднаха още в първия кръг на евро турнирите. Казвам футболен Шенген, защото  принципът е един и същ. За Шенген ни казват : „Гранични пунктове имате, но граници нямате“, а във футбола се получи „Отбори имате, но футбол нямате“.  

Провалът на ГЕРБ се състои именно в този начин на управление, при който дългосрочните, планирани политики са заместени от еднократни реакции на конкретен проблем.

За да се оправят футболът и държавата не са достатъчни солови акции на премиера по спасяването на един или друг клуб, а цялостна стратегия за развитие на този спорт. Трябва дългосрочна политика, а тук  ГЕРБ и Борисов няма какво да предложат. 

Защо не съм изненадан от терористичния атентат в Бургас

След като бомби в България избухват през месец и правителството не може да залови братя Галеви, защо да не може добре обучен терорист да взриви автобус с туристи?

Снимка: Ройтерс, източник: Dnevnik.bg

Организацията на атентат винаги има две основни части. Първата е политическа – каква е целта, коя е мишената и какви резултати се преследват. Противодействие на политическата част е в ръцете на анализатори и специализирани служби, които трябва да предвидят възможните цели.

Втората част е оперативно техническа – да се осигури изпълнител, оръжие (в случая взривно вещество), и да се разузнае потенциалната цел. Противодействие се осъществява от оперативните служби, които трябва да контролират движението на съмнителни граждани, контрол на оръжията и взривните вещества и осигуряване на непосредствено наблюдение на потенциални цели.

Имаме ли опит в борбата с тероризма? Може ли България да противодейства на политическите цели на един атентат? Да или поне би трябвало!

Атентат с жертви срещу България, макар и на чужда територия преживяхме на 27 декември 2003, когато, в Ирак бе атакувана българската база „Индия“. Тогава загиват петима български военни, 27 са ранени. Нещо повече, България оправдава участието си на мисията в Ирак, именно като борба срещу тероризма. Тук възниква основателният въпрос, дали и как се ползва опитът на българските военни в Ирак и Афганистан, който би трябвало да сме натрупали, както в разузнавателен, така и в оперативен план. Ако този опит не е бил използван това е груб пропуск на правителството и службите за сигурност.

Има ли оперативно-технически контрол на взривните вещества и движението на граждани? 

Трябва да си дадем ясна сметка, че у нас бомбените взривове не са новост. Ще припомня само някои от последните – взривът на автомобила на журналиста Сашо Диков, взрив пред офис на Евророма в Сандански, взривове пред централите на ДСБ и РЗС. Тези атентати не бяха разкрити и осъдени за тях няма.

Фактът, че осъдените братя Галеви напуснаха страната или успешно се укриват на нейна територия и не могат с месеци да бъдат заловени, означава само едно – българското правителство не може да осигури надежден контрол на движението на лицата (Впрочем това е и основната критика срещу нас по отношение на Шенген).

Това доказва, че да организираш взрив в България никак не е трудно, щом можеш да вкараш обучен терорист и да го снабдиш с оръжие. Резултатът е, че терористичните организации възприемат страната като лесна мишена.

Основната функция на правителстово в правовата държава е да си осигури монополът върху насилието, върху територията на държавата. Тоест да гарантира, че сила може да се използва само от легитимните институции и под контрола на обществото. Когато това не се случва, става дума за загуба на суверенитет. В конкретният случай с правителстовото на ГЕРБ, а впрочем и с предните, достигането на тази цел търпи явен провал. Това се констатира и в последния евродоклад.

Затова вместо да си заравят главите в пясъка, Борисов и Цветанов трябва да поемат отговорност като посочат пропуските, едва след това можем да говорим за нова система за националната сигурност. 

Сайт за изборите, кандидатите и техните профили

www.i-zbori.net е платформа за анализи и коментари за местните и президентски избори.

В сайта ще откриете кандидатие за президент и кмет с техните онлайн профили, за да можете да общувате директно с тях.
Анализи относно кампаниите в интернет, интересни подходи, клипове.
Всеки читател може да стане автор в страницата.
Щабовете могат да представят своите кандидати с техните профили, за да разширят своето покритие.
i-zbori.net е свободната платформа за наблюдения и анализ на избори 2011.

"Направо Дондуков 3-ти щ'и отворим..."*

Политиката като средство на ПР-а...

Снимка: svetlio.bg

Светльо Витков президент звучеше като първоаприлска шега, но днес той е вече официален кандидат - регистриран в ЦИК.

Използването на ПР в политиката е клише, но използването на политиката за ПР е пробив. На всички е ясно, че Светльо не иска да стане президент. Ако досега гледахме на ПР-а като инструмент на предизборната кампания, сега сме свидетели на фундаментална новост – политиката се превръщат в средство на ПР. Какъв успех би имал новият албум на „хиподилски” издаден на 23.10 със заглавие „Президентски”, например!?

Ако не ПР то тогава сме свидетели на един от най-символичните „парформанси” в българската културна история. Тази кандидатура разгледана като културен продукт е много подобна на комиксовите герои изрисувани върху паметника на Съветската армия – провокативна, по своему гениална и най-важното, повдига сериозни обществени въпроси...

Колко е пропусклива политическата система за всеки кандидат за слава?

Заместена ли е вече предизборната кампания от скъпоплатен шоу спектакъл?

 А самата същност на политиката като средство за дълготрайно решаване на общите проблеми, не се ли превърна в гъста каша от популистки представени образи и послания?!

В крайна сметка ще се гласуваме ли с ума си или след изборите пак ще се вайкаме....”боли ме г*за.....та –ра-ра –рам-рам.....г*за ме боли.......”**?

*парафраза на текста от песнета "IBAN- E"

** - парафраза на текста от песента "Боли ме..."

Докога ще живеем като кучета?

Кучетата ли са като хората или хората като кучета?

Преди няколко седмици премиерът сравни кучетата си с българите. Има ли основание?  Във фолклора ни са залегнали няколко поговорки, които правят паралел между битието на човека и неговия най-добър приятел: „живеем като кучета” или направо „кучета ни яли”….  Заемащият най-властовия пост в държавата твърди, че е „сам като куче”.   „Това куче, защо е зелено?” – пита героят на Тодор Колев.

На четири лапи ли ходят българите?

Горещ юлски ден, след работа разпускам в Борисовата градина. Пия бира край малкото езеро в центъра на парка. Разпускам, смея се, говоря с приятели!

Изведнъж покрай нас профуча едро куче, и се цопна в езерцето. Въпреки очевадната табела, която забранява плуването както на домашни любимци така и на хора, с цялото си безразличие, стопанката започна да хвърля пръчка все по-навътре, а песът пъргаво я ловеше и връщаше.

Лицето на жената умишелено и е затъмнено.

Признавам, не съм любител на кучетата, най-малкото защото ме нападат, когато се движа с колелото си. Още повече не ги харесвам, тъй като нехайните им стопани ги оставят да минират парковете и градинките на столицата с екскрементите си, като по този начин ги правят негодни за къмпинг и игра с топка върху тревните площи. Стопаните масово не спазват наредбите, които оказват наличието на каишка и намордник, както и хигиенизиране след дефекация на любимеца.

Поради горните причини реших да извикам органите на реда, да санкционират жената заради фриволното й поведение на общественото място. Намерих полицаите на 100 метра, да снимат туристи за спомен. Въпреки ангажимента си, те се отзоваха на сигнала ми с репликата „ Ами то работното ни време свърши (поглеждайки към ръчния часовник), но ще й направим забележка. Коя е? Тази ли? Ей сега ще я изгоним!”.

Речено – сторено. Мъжете в униформа обясниха на жената, че е забранено да се къпят кучета в това езеро.

Жената доста нагло им се изсмя, а наблюдателите в околността, яростно започнаха да обвиняват полицаите в буквализъм  – „ Това е само едно куче”, възмущаваха се те.

Стопанката завърза четириногото на каишката му и се отправи към другия край на езерото; полицаите се запътиха пъргаво към края на работния си ден;  аз, доволно отпих от бирата си. Доволно, но прибързано!

Жената от другия край на езерото, с доволство и без капка свян хвърляше пръчката във водоема, а кучето – вярно на инстинкта си, я захапваше и отпускаше в ръката й.

Жената в другия край на езерото. Кучето е във водата, на фона на табелата

.

Е, кучетата ли са като хората или хората като кучетата?

Има основание българският премиер, да ни сравни с четириногите си любимци!

И ние като кучетата най-мразим да сме вързани на каишка. Не обичаме да спазваме наредби, закони, правилници.

Появят ли се полицаи, чакаме да отминат и продължаваме с кощунствата си на другия край. Склонни сме да заемем позицията на нарушителя, а полицаите….”да хвърлим на кучетата”.

И ние, подобно на кучетата видим ли  вода бързаме шумно и смело да скочим в нея. Като горди Бай Ганьовци изпитваме архимедовите закони и с все сила скачаме в басейна, банята, езерото.

Намордници не носим, защото най-обичаме да вдигаме шум и то по най-неподходящото време на денонощието, я в неделя следобед, я късно през нощта.

 В политическо отношение най-печелившата тактика е „да разлаем кучетата”, я с компромат, я с флашка.

И ние като песовете пикаем  и акаме по дърветата в парка, защото за нас хората,  няма тоалетни. Дори турски!

Първата голяма фейсбук група в България беше в подкрепа на кучето Мима с над 240 000 члена!  

А освен, че събираме парите си в „куче касичка” умеем да правим бизнес от кучетата – справка общинско предприятие „Еко равновесие”.

Не на последно място и ние като кучетата, верни на инстинктите си, а не на разума, все тичаме след кокала и все свършваме в краката на „добрия” стопанин. Той уж ни храни, а всъщност ни дресира. И колкото и далеч да метне кокала, все се връщаме мокри и с изплезен език…..

Сега разбрах какво е имал предвид премиера!

 „Кучетата си лаят, а керванът си върви”……