Битоля или Битола

В Битоля правят впечатление няколко неща.
Първо, магазините не работят в неделя, нямаше работещ магазин в 2 часа следобед. Изключение правеха само няколко малки магазинчета в центъра на града.

Второ, многото минарета и преобладаващото по улиците албанско население.

Трето, мизерия и разпадащи се сгради из целия град.

Четвърто и най-показателно е тази табела оцеляла на стра сграда в центъра на града.
"Орелъ БЪЛГАРСКО общозастрахователно Д-во"
Уникална находка според мен. Българскот ми сърце ме накара да погледна нагоре и да я заснема.

До Охрид и назад - общи впечатления

С колегите от университета организирхме по идея на наш професор екскурзия до Охрид, имам голямо желание да опиша нещата, които ме впечатлиха в поредица от няколко текста. В настоящата публикация ще разкрия най-общите си впечатления от градовете, които посетихме.
Разделянето на отделни публикации се налага от огромния брой детайли, които се сещам и искам да опиша.

Нека започна с първото по-интересно събитие - преминаването на границата. На Гюешево минахме сравнително бързо и безпроблемно. От другата страна през "Деве баир" движението беше доста бавно, имаше колона от няколко автобуса, но отново граничния контрол мина безпроблемно. Въоръжен с търпение, преминаването в Македония не е съпроводено с трудности.

Първите няколко километра в Македония няма висима разлика с България пътя е добър а планинския пейзаж запълва цялото зрително поле. С навлизането през селата, обаче някак личи изостаналлост в сравнение с нас, не драстично, но се забелязва. Много красиво и чисто. Липсваха крайпътни сметища. След известен път се качихме на магистралата и поехме през малкото равнинна земя в Македония, която е преобладаващо планинска държава и голяма част от пътищата са двулентови и в дълги поредици от завои и гледки на планини до дъното на погледа. Преминаването по магостралата изисква плащането на ТОЛ такси, които най-вероятно ще се въведе и у нас след известно време. Пунктовете за плащане бяха на сравнително къси разстояния на всеки 20 - 30 минути. и събираната такса беше 230 денари за автобус, това е равно на около 7 лв.

Битоля
Пърото ни спиране в град беше в Битоля. За впечатленията си оттам ще напиша в отделна статия, когато си получа снимките. Там запечатах доста интересено нещо, без което разказа ще загуби много от своята аргументация.


Охрид
Още с влизането в Охрид, града прави силно впечатление. Чисто, поддържано, указателни табели на всяко кръстовище, така че успяхме лесно да се ориентираме в съсвесм непознатия ни град.

Отдалеч се виждаха крепостните стени на Самуиловата крепост, за която също смятам да направя отделен разказ. Важно е да се отбележи, че точно в дените избрани от нас за екскурзия в Охрид се провеждаше среща на върха на страните от централна и източна Европа, полицаи имаше на всеки 100 метра, възможно е чистия и прилежен вид на града да се дължи именно на срещата, но дори да е така Охрид е великолепен град. Той е под егидата на ЮНЕСКО. Противно на очакванията ми липсваха противно много веещи се македонски знамена, дори не видях повече от 2-3 за целия престой в града, но за развяването на флагове има също отделна история.

Посрещна ни приятно време в 8 часа вечерта (македония е с 1 час назад спрямо българското часово време). Настинаха ни в перфектни стаи тип студио. В един апартамент имаше 3 стаи всяка с отделна баня и тоалетна, маса телевизор и диван. Коридора беше, като бокс с всички необходими прибори, а дори и кафе, захар, чай и др. Сградата представляваше нова 2-3 годишна 4 етажна, бяла сграда тип вила, на 7-8 минути от брега на езерото. Красотата на езорото ще присъства във всички разкази. То е наистина прекрасно със кристалната си вода, сините лагуни, белите лебеди, плажовете със ситни камъчета.


Крайбрежната алея е много подходящо направена. На първа линия има 4- 5 метрова пешеходна алея с градинки от райграс, чистотата е безупречна. Следва автомобилна алея, но с ограничен достъп, впечатление правеше културното поведение на шофьорите, не много скъпите коли и разбира се разнообразието от регистрационни номера, сръбски, български, унгарски, словенски и др. Едва след улицата има сгради с тротоар, което позволява добра гледка и ширина на полезрението, както и възможност да се движат големи групи хора без да се блъскат. Сградите не надвишават 5-6 етажа за целия град, а за крайбрежната нормално 4- 5 етажа. На партерните етажи има заведения от всякакъв тип, кафенета, ресторанти, барове, скара и тн.
(изглед към езерото от масата на крайбрежна кръчма)
Впечатление прави скромния, подреден и стилен ( в смисъл на еднообразен архитектурен стил и височина и ориентация на сградите, така че се създава чувство за хармония и подреденост) вид на сградите, много далеч от нашите мегаломански, високи и безразборни строени хотели по черноморието, а и в планинските курорти. Това за мен бе и най- силното впечатление - този уникален със своята красота град не е станал жертва на варварска, бизнесменска експлоатация. Грешка, която ние допуснахме да се случи с нашите градове и природни забележителности, грешка толкова голяма и тъпа, че затова поколенията ще съжаляват.
(аз на крайбрежната алея)
Централната улица е също симпатично подредена с лъскави витрини и наистина огромна тълпа от хора, повечето са млади и усмихнати. Цените на слънчевите очила са 10 лв., малко по-евтини от при нас(казвам това защото си взех едни). Цените по крайбрежните заведения са малко по-високи отколкото в студентски град. Например една бира е 2,10 (Скопско пиво, най-популярната местна бира, като цяло не е лоша, в началото ми беше странна на вкус, след това свикнах и си пиех все от нея. Веднага след границата обаче си взех Загорка и установих, че Скопското е на светлинни години назад). За храна също е скъпичко обяд или вечеря под 6- 7 лв трудно! Но това е нормално, имайки впредвид, че това най-красивият и единственият по своите размери. туристически
град в Македония, ако направим сравнение с цените по нашите курорти претполагам ще са еднакви или поне близки.

Охрид се слави със своите 365 църкви, но има и доста минарета, ако не ме лъже паметта има около 5-6 джамии. Има и стар град, специфичен със стръмните улички и специфична архитектура

. (една от църквите в стария град)

На върха на хълма, на който е разпложен стария град се намира Самуиловата крепост, но за нея повече в отделен разказ.


Струга
Град с преобладаващо албанско население. Многобройни кафета по улиците. Още с влизането в града се забелязва ориенталска култура или може би по-точно- мюсолманска. Централната улица е претъпкана с хора и разминаването е трудно.
(централната улица на Струга)
Предимно се движат млади мъже облечени по мода, зализани, с очила.

Там посетихме родната къща на братя Миладинови, автори на сборник с български песни, словосъчетания и поговорки от Македония (има се в предвид географската облст). Там един човек, който твърдеше че живее в Ню Йорк и наистина извади документи за самоличност доказващи това, ни попита " Вие тия за като какво ги учите?" , "Като Българи" отговаряме ние и на наш ред задаваме "А вие?", "Ние ги учим, като македонци" - отговари той. После си каза, че не разбира от история и започна да разказва за Ню Йорк.

Много хубаво е мястото от Охридското езеро откъдето излиза по своя път река " Черни дрин". (на снимката)


снимки: автора

Следва продължение.....

Безсилие по никое време.

Промените в кабинета Станишев показват колко слаб е българският премиер.

Ако започнем анализа от самото начало на разкритията за Румен Петков, вече от дистанцията на времето спокойно можем да кажем, че премиера не предприе решително действие против Петков и вместо веднага да го уволни, той изчака оставка. Дори и след оттеглянето на Петков, премиерът не взе решителна позиция срещу него, с което можеше да покаже и независимост от първанов, а отново го реабилитира, като главен преговарящ за промените. Сега когато трябваше да се направят промени и бяха лансирани широки и дълбоки такива, отново ни направиха на луди.

Промените

За МВР беше задължително, да се търси силно партиен и неопетнен човек, Михаил Миков е добра фигура и доколкото съм следил парламентарните му изяви смятам че има воля за реална реформа. Да обаче няма време! За всяко ново правителство се дават санитарен минимум от 100дни, за да навлезе в работата си, за реални действия му остават само 9 месеца и то в условията на предизборна битка, което ще налага много пи ар ходове далеч от реалната политика. Защо Станишев чака криза, за да направи промени в кабинета те трябваше да са факт най-късно на втората година. Това показва пълно безсилие пред силите влияещи на премиера. Ако повярваме на доклада Петков, че последните 18 г. МВР е разградено, то как тези последствия ще се оправят за 9 месеца?

Здравения министър е бивш кмет на родния ми град,имам добри впечатления от него наистина направи много за града, но как ще се реформира цялата здравна система за 9 месеца? ПО никакъв начин.

ДПС сменят един министър, който редовно беше обект на критики и то с човек носещ българско име, но кой от министрите не е за смяна? Етем И Чакъров са още по критикувани за работата си, единият разпродаде българската земя по черномирието и рилските планини, а другия оглавява министерство, което спокойно може и да не съществува.

Колкото до НДСВ смятам, че те окончателно приключиха с политиката. Сменят военния министър без към него да има каквито и да е настроения от странан на обществото. Как ще мотивират именно тази смяна? За пореден път Сакскобургготски назначава човек от бизнес средите без политическо минало и то въпреки и без знанието на неговите депоутати, с което ги демотивира и аз лично не бих се очудил, ако именно те дадат началото на подмяна на правителството, тъй като там има и някои достойни хора.

Тези промени са закъснели, безполезни и плод на властово и идейно безсилие от страна на премиера Станишев! Реформите са фасадни и целят само и единствено притъпяване на общественото недоволство и критиките на ЕС. През тези реформи направени под натиск и плод на случайно възникнала ситуация личи властовата слабост и невъзможноста да генерира качествена политика на премиера Станишев.

снимка: http://i.actualno.com/club.bg/files/2006/04/17/cb62326788.jpg