Съдбата на СДС в една снимка

Вчера, разхождайки се в центъра на София, попаднах на този счупен прозорец, в една кокетна стара кооперация. Историята, настоящето и бъдещето на СДС се сливат в едно на този кадър. 

Въпреки окаяното им състояние, плакатите не са свалени, което говори за надеждата на този собственик, идеята им да бъде възкресена. 

Чао г-н Борисов

Увеличаването на пенсиите е помахване за чао

Снимка:  http://www.burgasnews.com 

Да увеличи доходите и в частност пенсиите е задача на всяко правителство. Това обаче трябва да става разумно и обосновано. Всеки държавен бюджет в година преди избори има един и същи дефект в логиката си - как да вдигнем пенсиите предизборно. Няма ясен разчет, нито на структурата и размера на БВП, нито на нивото на инфлацията, но нали идват избори трябва да създадем усещане у хората, да ги излъжем пак. 

Да се вдигат пенсиите предизборно, не е политическа новост, а направо "евеъргрийн". Нека погледнем към изборните бюджети и резултата на партиите след това. 

Бюджет 2005

Правителството на Сакскобургготски, след серията корупционни скандали, усещайки че губи доверието на електората реши да индексира пенсиите със 7% в Бюджет 2005. Като резултат НДСВ се срина доверието си с две трети. 

Бюджет 2009

Правителството на Тройната коалиция, също водена от страха да не загуби изборите реши да налива пари за пенсии през 2009-та. В резултат НДСВ изчезна като партия, а БСП претърпя жестока загуба от ГЕРБ. Така се получава, защото хората усещат цинизма в еднократното повишение преди избори. 

Правителствата разчитат на еднократни бюджетни харчове, за да останат на власт, вместо да заложат на дългосрочни програми за повишаване на доходите, за да останат в историята.... Това политическо късогледство проявяват и от ГЕРБ, нищо, че министърът е "с очилца" (по думите на премиера). 

Бюджет 2013

Правителството на Борисов готви следващия изборен бюджет 2013, също с необосновано повишаване на пенсиите. Това е сигурен показател, че  Борисов усеща, че губи доверието на гражданите и посяга към най-популисткия лост, за да се задържи на власт. Също като Царя и Станишев, Борисов няма други аргументи, освен надуването на държавни разходи, за да замаже очите на българите. За всички правителства в България увеличаването на пенсиите е сигурен знак, за загуба на доверие както помахването за чао е сигурен знак за раздяла. 

Футболен Шенген за България

Формално отбори има, но футбол няма.

Снимка :  http://www.donbalon.eu

Спасяването на отбори един по един не е политика към футбола.  Да убедиш един бизнесмен да купи отбор не е трайно решение, защото утре когато ГЕРБ си отидат от властта, същия този бизнесмен ще напусне отбора, както направи предния.

Връзката между политика и футбол не се изчерпва само с това, че премиерът играе в аматьорски клуб. Нека си спомним, че от скандала с подслушаните разговор на Борисов и Танов стана ясно, че да си футболен партньор на премиера, може да има пряка връзка с поста ти в агенция митници. Щом уреждаш службицата, защо да не уредиш и мача...

Премиерът подхвана спасяването на футболните отбори, един по един. Първо беше Берое, който за да не се разпадне беше купен от държавната компания ТЕЦ Марица Изток, с личната намеса на генерала. Разбира се, това се случи точно преди местните избори и в резултат за кмет на Стара Загора беше избран кандидатът на ГЕРБ.

После беше Локомотив Пловдив, които станаха собственост на варненския бизнесмен Веселин Марешки с личното посредничество на Борисов.

Сега пък се готви изкупуване на ЦСКА от депутата от ГЕРБ Емил Димитров (известен с лобистките си закони).

Може би си мислят, че правят добро, но реално се получава така, че формално отбори има, а футбол няма.  Това отразява стилът ГЕРБ да се правят произволни единични намеси, без никаква координация и мисъл за трайност на взетото решение.

В резултат освен  политически получихме и футболен Шенген. Всички български отбори отпаднаха още в първия кръг на евро турнирите. Казвам футболен Шенген, защото  принципът е един и същ. За Шенген ни казват : „Гранични пунктове имате, но граници нямате“, а във футбола се получи „Отбори имате, но футбол нямате“.  

Провалът на ГЕРБ се състои именно в този начин на управление, при който дългосрочните, планирани политики са заместени от еднократни реакции на конкретен проблем.

За да се оправят футболът и държавата не са достатъчни солови акции на премиера по спасяването на един или друг клуб, а цялостна стратегия за развитие на този спорт. Трябва дългосрочна политика, а тук  ГЕРБ и Борисов няма какво да предложат.