Hollywood, hollywood или какво е общото между Джони Деп, Брус Уилис и Бойко Борисов

Наскоро се случи така, че порно гуруто Хю Хефнър се превърна в човека спасил всеизвестния надпис Hollywood. Изглежда, за разлика от надписа, порядките на Холивуд далеч не са пред изчезване.
Една холивудска история с хумористичен спирит (spirit) се разигра миналата седмица. Сюжетът се оказа като този на култовия филм „Матрицата” – виртуална (нереална) реалност измества действителността.

В статията си „Фалшивият Джони Деп показа колко са зле медиите у нас. Как се случи всичко?” Елена Кодинова подробно описва случая. Аз само ще щрихирам , за тези които ще пропуснат връзката:
Четири дни всички водещи медии алармено съобщават, че Джони Деп е в Бургас. Показват съмнителни клипове и снимки, на мистериозния мъж. В последствие се оказва, че всичко е добре режисирана рекламна кампания. Четири дни медиите са лъгали хората (уж без да искат) и са предавали имагинерна реалност като действителна. Всичко е толкова „истинско”, че дори кметът на Бургас чака среща с актьора.

Манията - Джони Деп наскоро преживяха западните ни съседи. В Сръбското село Drvengrad, беше открита статуя на звездата, но съвсем реално, от самия него. Българските фенове на Деп обаче останаха разочаровани……. уви, нашата реалност не е съвсем реална…

Отдавана сме свикнали с клишето – „медиите четвърта власт”. Този случай обаче разкрива част от алгоритъма, по който тази власт управлява. За да задоволят нуждата от сензация във все по-ускоряващото се информационно пространство, медиите безкритично и „на юруш” , малко урбулешката, разпространяват новини. Смътни клипове с мержелеещи се лица доминират хрониките.

Въпросът, който стреснато си зададох е: Ами ако така се управлява цялата държава? Пускат се мрачни клипове с голяма динамика. Министри изказват лични мнения и през медиите стават истина. Премиери набързо изстрелват недоказани твърдения, които само за няколко часа вече са транслирани като действителна ситуация. Информацията се повтаря и удължава като носа на Пинокио. После естествено, „ не било точно така”.
Преди няколко седмици бях на море с приятели. Един от тях хвърли поглед към съседна маса и в галоп изстреля - „Вижте! Това е Брус Уилис”. Всички вкупом се обърнахме, за да го видим.

Разбира се човекът съвсем леко наподобяваше „умиращият трудно” актьор (както можете да видите на двете снимки) и в резултат настъпи бурен смях. [Между другото за него също се твърдеше, че ще присъства на Спирит ъф Бъргъс (извинете правописа но така го казват по радиото)]. Нашата заблуда беше типична лятна шега, ние можем да си я позволим.

Могат ли обаче медиите да си правят подобни шеги с цели народи??? Досущ като в „Матрицата” те ни предлагат реалността на мъжете в черно. Актуално, образът на премиера се налага като холивудския герой със син костюм и червен плащ, който има свръх естествена сила. Когато не е Супермен, забележете, той е скрит на как да е, а зад образа на „миловидния журналист Кларк Кент”.

Сякаш медийната бутафория оправдава средствата си, ако съдим от появилия се оптимизъм, който се разкрива в една статия от в. Дневник, с автор Юлиан Попов. Там авторът, който живее в чужбина и навярно се информира за събитията в България само от медиите, твърди че нещата бавно се подобряват. Като се започне от такситата и се стигне до цвета нженските коси (Попов посочва намаляването на броя на жените с червени коси като сигурен признак за настъпващата промяна, в страната).

Основният въпрос е има ли достатъчно доза критицизъм, достойнство и независимост в медийната общност? Оттам и в цялото общество. Според Едуард Де Боно, грешките в мисленето на хората се дължат на погрешни възприятия, а не толкова на грешка в чистата логика. В този ред на мисли критичното осмисляне на информацията е основен подход за правилно мислене.

Накрая, стигаме отново до една от параболите на филма Матрицата: Предпочитаме една не толкова красива реалност, но все пак истинска или сме готови автоматично да приемаме образи на една виртуална реалност, която изсмуква жизнените сили.....

снимки на мъжът приличащ на Брус Уилис: Моя приятел Пешо. С нищо не искаме да накърним честта и доброто име на човека. Надяваме се той да приеме с усмивка тази публикация :)
Снимка матрицата: http://blog.benchside.com/2009/01/computer-modeling/
Снимка карикатура на ББ: https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgr46FWpgwB9jq7IwSeMYiZAxLJNnG6An7rMXwqVHsB__k8y1-cvoM_ldlMqXJn9xQ5JyT-Kc1pE0i3b80qEMtQJZ5GS4PBmuRPjhQVAwKIV8OEtLxk4ERHTKA41OJpfRNJALtxxvVo6lx3/s400/karikatyri_borisov_8.jpg

Йо-хо-хо и CD-ROM

„Ще затворим "Замунда" и "Арена" - сървърите, които предоставят пиратско съдържание…”, заяви началникът на сектор "Компютърни престъпления" при ГДБОП Явор Колев.
За изостаналите в технологично и културно отношения общества като българското, пиратството има и своите положителни черти.
Първо, достъпът до световна култура: Под световна култура имам предвид достъпа до формите на визуалното и аудио изкуство като музика, кино и др. от средата на миналия век. Това са кино шедьоврите от 50те, 60те, 70те, 80те години. Първите записи на музиката на Бетовен, Моцарт, Шостакович, Рихард Щраус и много други, осъществени от Херберт Фон Караян или Леoнард Бернщайн, благодарение на новопоявилите се технологични устройства за звукозапис.
Днес, благодарение на Интернет , всеки човек, независимо къде се намира, независимо по кое време, независимо от социален статус, независимо от полова, етническа или верска принадлежност има ДОСТЪП то тези световни културни образци.
Второ, достъпът до софтуер: Компютрите са безполезни за обикновените хора без съвременните разбирания за „дружелюбен към потребителя” софтуер. Компютърните програми ни позволяват да управляваме сложния бинарен код, чрез който оперират миркопроцесорите, като извършваме сравнително прости дейности на екрана. Пиратството ни предоставя софтуер безплатно, с което ни позволява да се ползваме от технологиите на 21 век.
Какви ефекти възпроизвеждат тези факти върху българското общество.
От една страна държавата, в лицето на МВР е призвана да защити авторското право. Тя посяга към най-популярните торент сайтове. Според мен това действие няма да донесе обществена полза. Съмнявам се и в икономическата изгода от подобно усилие - колко точно ще спечелят носителите на авторски права от затварянето на торентите?
От друга страна, трябва да имаме предвид, че живеем в изостанала в културно, социално и икономическо отношение държава. България е с най-нисък жизнен стандарт в ЕС. Най-често възпроизвеждащите се културни образци са чалгата и моловете. Нацията ни е изостанала в духовното си развитие и това си личи по вида на тротоарите ни, по дупките в пътищата ни, по разбитите автобусни спирки, по целия варварския вандализъм обзел публичните пространства. 27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година, а - 20% никога не са си купували книга.
На този фон единственият шанс за достъп до духовна култура остават торентите. Само от тези сайтове можем бързо и евтино да се докоснем до изкуството на миналия век, какъвто е например един филм на Фелини, Кубрик, Тарковски или деветата симфония на Бетовен, дирижирана от Караян.
В противен случай трябва да се подадем на масовата холивудска продукция със съмнителни духовни препратки. Да се оставим на музикалния подбор на собствениците на кръчми. Да се зомбираме с БИГ БРАДЪР в прайм тайма на НОВА телевизия или с турските сериали в най-гледаното време по БТВ. Все комерсиално ориентирани играчи, които не държат сметка за възпитанието на добър вкус у зрителя, за отглеждането на духовно социализирана личност. Освен това "държавата" не дигитализира документни или видео архивни фондове, така че да се улесни достъпа до тях чрез компютърните мрежи.
Признавам си, че ако трябва да използвам легален софтуер на персоналния си компютър едва ли бих имал пари да си го купя, просто защото заплатите са ниски, трудовият пазар е недружелюбен към младите. Същото предполагам се отнася и до голям брой студенти и ученици. Подобно е положението на истинските пирати в Аденския залив, които нападат кораби от бедност и липса на социално-политическа инфраструктура в региона.
В резултат се оказва, че всеки опит за легализация на компютърното пиратство ще доведе до още по-голямо духовно затъпяване и фактическата изолация на българите от информационното и мрежово общество. Към настоящата социо-културна обстановка, може би е по-полезно, ако държавата не пречи на свободното разпространение между потребителите в интернет.
Подобни позиции вече акумулират достатъчно обществено одобрение и придобиват политически форми. Идеята за защита на пиратството придоби легитимност с избирането на евродепутати от листата на шведската пиратска партия. В България наскоро бе учредена партия на българските пирати, която вече е челна на пиратския интернационал. На техния сайт ще откриете своеобразен пиратски манифест, както и други документи, които съвсем аргументирано защитават интернет пиратството.

Снимка:http://reason.com/assets/mc/_ATTIC/Image/riggs/pirate.gif

Сандвич с вкус на популизъм

Политическият театър в България тече с пълна сила и рядко ни оставя да скучаем. През последните дни се разрази малка буря в отношенията между ГЕРБ и ДСБ. Иван Костов в предаването „Тази сутрин” по БТВ, нарече действията на премиера „ляв популизъм”. Борисов не остана длъжен и в типичния си стил отговори (в същото предаване) „Пари да можех отнякъде да намеря, да раздам на хората...Г-н Костов е абсолютно прав като ме обвинява в ляв популизъм.”
Тези плоски реплики, придобиват много интересен обем, ако към тях добавим следната новина от агенция „Ройтерс” поместена във електронното издание на „Дневник.бг”: „Социалистическият царевичен fast food на президента Уго Чавес”.
В статията се разказва как „левият популист” Уго Чавес отваря закувални за бързо хранене, в които бургерите са спонсорирани от държавата и са с 66% по-ниска цена. В заведенията „продавачките и сервитьорките са облечени в червени фланелки с надпис "Чавес е победител!" и дори в тоалетните има социалистически петолъчки над пиктограмите за дамското и мъжкото отделение.”
Авторът на статията добавя: „Популистките маниери на Чавес - да ругае критиците си и да размахва бейзболна бухалка на митингите, плашат опонентите му, но пък се приемат добре сред поддръжниците, вярващи, че до идването му на власт елитът на Венецуела десетилетия наред ги е изолирал от властта.”
Ако направим паралел между „левия популист” Борисов и „левия популист” Чавес, ще видим, че разликата между двамата е, че първият иска да раздава пари на хората, а вторият направо раздава сандвичи.
И ако разказите за политиките на Чавес навяват усмивка сред зрителите, то поведението на българския премиер предизвиква объркване. Как така председателя на дясната ГЕРБ се признава за „ляв популист”?
Докато популизмът на Чавес е обоснован от идеологическите основи на социализма от комунистически тип, то популизмът на Борисов по-скоро обезсмисля всякакъв опит за идеологическа принадлежност в политиката.
Подобно твърдение размива границите на политическото, където идеологията и принципността играят основна легитимираща роля. Такива изказвания унищожават собствените сили на политически отговорното мислене и превръщат политиката в шоу-игра, чиито правила и условности се променят по желание на играчите.
На редовия гражданин може да се харесва, че се канят да му раздават пари, но се чудя как един (идеологически) дясно-мислещ избирател, гласувал за ГЕРБ приема такава възможност…
Бон апети !

Снимка: http://partners.visitrenotahoe.com/innoutburger