Последният случай на свински грип – демокрацията

Лош късмет? Имаме избори в процес на световна епидемия от свински грип. За съжаление не имунизираната ни демокрация започна да киха.

В последната седмица преди изборите за членове на ЕП, медиите вдигнаха температура.
Проведен от мен медиен мониторинг от началото на месец Май до днес показва рязко вдигане на броя и обемите на статиите във водещите медии на тема купуване на гласове и очаквани изборни машинации. За последната седмица материалите са в двоен обем от предишния период на наблюдение. Ако през Май само се споменаваше мъгляво за схеми на контролиран вот, то през тази седмица симптомите на заболяване вече дадоха и своите външни проявления. Стнадарт излезе с цели 3 страници, на които подробно описва схеми за купуване на гласове предимно в цигански квартали. Появиха се и първите арести от страна на ДАНС, заловени бяха хора с пари, списъци и лични карти.
Проучване на НЦИОМ* показва, че 4 % от българите са готови да продадат гласа си. За съжаление, но и напълно логично предвид социално-обществения им статус 20.9% от тях са роми. Към тези статистически данни трябва да добавим и етно-психолигическата характеристика, че ромите са с големи семейства и преобладава патриархална семейна структура, кланова и родова организация на социалния живот. Това ни дава основание да предположим че към тези 20.9% склонни да продадат гласа си ще се прибавят и техните семейства. Още повече, че тук става дума за различни форми на купуване на гласове при които се опростяват семейни задължения за ток или към заложни къщи и тн. (описано в „Стандарт”)***.
Не трябва да се пренебрегва, че последното проучване на „Отворено общество”** показва, че цели 6% са готови да продадат гласа си в предизборна обстановка. Голяма част от тях от българския и турския етнос.

Внимавай какво си купуваш!

Всички тези информации дават достатъчно индикации за това, че в настоящите избори ще бъдат подрити основните устои на демократичната политическа система, а именно свободните и демократични избори. Директното купуване на гласове е съпътствано от различни форми на контролиран вот и предизборни машинации на ЦИКЕП, нейното не съобразяване със съдебни решения от най-високо ниво.
Когато купуваш гласове си купуваш проблем. Предвид етно-социалните характеристики на явлението, които описах по-горе е съвсем разумно опасението, че тази практика ще доведе до цялостна ерозия на демократичните процедури и ценности.
В случая с циганския етнос, който и към момента не е включен и не участва пряко в структурите на държавната администрация се рискува трайното и пълното му отчуждаване от държавата и нейната инфраструктура. На тези наши съграждани политиците гледат като на социална база за купуване на електорална подкрепа, без след това да провеждат политики на насърчаване на интеграцията им. Ако тази тенденция се запази има голяма вероятност от нарастване на антидържавното отношение, което пък винаги води до сериозни социални и политически конфликти.
Ако се потвърди тезата, че купените гласове ще имат значима роля при определянето на резултатите това ще доведе до още по голямо отдръпване от политическите процеси на големи групи граждани с по изострено чувство за справедливост и морал. В особена сила това важи за младите и образовани българи, които и без друго не вярват във възможността си да влияят в/у процесите, а какво остава когато видят с очите си как политически партии купуват евтино, най-сакралния елемент на демокрацията- правото на равно, тайно и свободно гласуване.

Кихане, кашляне, отпадналост са стари симптоми, на нашата демокрация. Имунната система на правосъдието също е отслабена. Новият изборен закон не се оказа лекарство, та дори и донякъде влоши положението. Сега, с два вота в рамките на месец рискуваме да вдигнем температура, а с цялата свинщина покрай купуването на гласове и да се разболеем от смъртоносния свински грип.
Надеждата, която виждам е в по-голяма активност, най-вече на младите, с която купените гласове да се претопят и да не дадат значимо отражение на резултата.
Очаквам активизиране на гражданското общество, в това число и на наблюдателите на изборите да осъзнаят тежките симптоми и да задействат вътрешния механизъм на обществото за борба с болестта.

В заключение ще добавя мотото на кампанията на студентите по политология от УНСС за активизиране на студентския вот:

„ЛОШИТЕ ПОЛИТИЦИ, СЕ ИЗБИРАТ ОТ ДОБРИ ГРАЖДАНИ, КОИТО НЕ ГЛАСУВАТ”

бележки:
*ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ, РЕЗУЛТАТИ ОТ НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ, ПРОВЕДЕНО ПО МЕТОДА НА ПОЛУСТАНДАРТИЗИРАНОТО ИНТЕРВЮ. РЕАЛИЗИРАНИ 1000 ИНТЕРВЮТА, В 125 ГНЕЗДА, В 86 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ЦЯЛАТА СТРАНА, ДЕКЕМВРИ, 2008.

** http://www.glasove.com/article-1046.php

*** http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-06-01&article=280087
снимка: dnes.bg, http://www.dnes.bg/images/photos/0069/0000069994-article.jpg

Избори за ЧЕП* от България

Вече сме в дъното на кампанията за избор на членове на ЕП от България, но нека си припомним един от първите дебати предхождащи вота. Дебатът за това дали изборите за национален и европейски парламент да бъдат на една дата или не. Тогава мнозинството на БСП и ДПС хвърляше тежки аргументи за това как двете кампании са толкова различни, че ако изборите се проведат в един ден гласоподавателите ще се объркат и няма да различат европейско от национално.

Какво наблюдаваме сега?

Един бърз преглед на кампаниите за евро изборите на различните партии ще покаже, че реално европейската проблематика отсъства от тях. Тя е забулена зад тежката перелина на националния вот. А фабулата е че единствено АТАКА залага на общоевропейски проблем.

Кампаниите

БСП използва за основен лозунг „Защитаваме българските интереси”. За съжаление „партията майка” сякаш изпуска, че ЕП е парламент предимно на идеологии, а не на нации. Общоевропейските избраници веднага след влизането си образуват парламентарни групи базирани на политически ценностни системи като тази на социалистите, християндемократите, консерваторите, либералите та дори и на националистите. Използвайки като база за кампанията си „българските интереси” БСП сякаш пренебрегва общоевропейските политики, и дори напълно ги изключва от дневния ред на кампанията. Сякаш тя доброволно се отказва България и нейните представители да участват във формирането на европейския дневен ред.

ДПС се ориентира строго към твърдото си ядро от избиратели като насърчава: „Гласувай Доверие, намери Подкрепа и Сигурност” . Така поставено, кодирано името на партията в основния слоган отново е лишава избирателя от дори лек повей на европейски политики, залага се на протекционизма над малцинствените групи. Впрочем протекционизъм ненужен заради конституционно гарантираните в Конституцията права и свободи на гражданите. Ахмед Доган в изказването си при откриването на кампанията заложи на реторика от години когато България беше част от Съветския, а не на Европейския съюз.

НДСВ единствена от управляващите партии споменава Европа в кампанията си. На фона на нашия еврокомисар Меглена Кунева четем „Европа ни чува”. Друг е въпроса дали ние чуваме Европа. Залага се на факта, че Кунева бе избрана за комисар на годината и това сякаш означава, че българският глас ехти като камбанен звън в ЕС. Разбира се трябва да се отбележи факта, че комисарите по силата на сключените договори не са отговорни пред националните си правителства, партии или граждани, а пред европейските.

Така коалицията, чиито може би единствен успех за 4 годишно управление беше влизането на страната ни в ЕС, факт преекспониран от нейните представители, фактически се отказа от това да предложи на гласоподавателя тема достойна за „защита” , „подкрепа” и „чуване”.

Опозиционните партии, които желаеха разделение на вота се увлякоха по антиуправляващите реторика и без да искат или не също затвориха очите си за общоевропейски поглед.

ГЕРБ изписа на плакатите си „ Да докажем, че България може”. Какво точно може и кой го може трябва сами да разберем с въображението си. На среща със симпатизанти в Шумен на 31 Май председателят на партията Цветан Цветанов заявява „ България се нуждае от реална промяна и съм убеден, че ще я постигнем заедно”. Нима някой вярва, че 4 или 5 представители на ГЕРБ ще променят България? Разбира се тук се има предвид промяната като основен алгоритъм на кампанията за национални избори.

Синята коалиция ни съобщава с метеорологическа точност, че: „Време е”. „О, времена О, нрави” би казал поетът, но какво да кажем ние? „Бий им шута”, в условията на края на европейските футболни първенства и европейската Шампионска лига едва ли ще мотивира избирателя да подаде гласа си на европейски избори.

Разбира се правителството на Иван Костов, част от което беше и водачът на листата Надежда Михайлова до голяма степен с политиката си положи основите на европейското ни членство, но това не е заложено в кампанията, а е оставено на добрата памет на избирателя.

ЛИДЕР с Новото време ни обещават, че ако изпратим водача на листата Емил Кошлуков, той ще влее европейски пари в нашите джобове. Който познава структурата и функциите на ЕП обаче веднага ще осъзнае, че това парите да са в нашия джоб а не в неговия зависи от способност да пишем проекти и способността на правителството да не ги открадне, а не от това дали той ще е в европейския парламент или не.

Електоралният феномен РЗС със своя лидер Яне Янев ни агитира да „Спрем корупцията” с бюлетина номер 1. Как обаче депутатите на РЗС в ЕП ще спрат корупцията при положение, че това се опитват вече няколко години да направят от ЕК начело с Барозо и ОЛАФ, отново не става ясно. Корупцията е основен проблем, но за българската национална политика, не толкова за общоевропейската. И тук логиката на лозунга е ориентирана към националния вот. Там е основната борба на Янев за влизане в 41то НС.

Огромният парадокс на еврокампаният е АТАКА. Тя е единствената партия, която използва за основен лозунг проблем, вълнуващ не само нашите граждани, а и гражданите на големите европейски страни. „Не на Турция в Европейския съюз” е въпрос пораждащ съмнения и в главите на Саркози, Меркел, Берлускони и тн. Партията определяна за антиситемна и анти европейски настроена ни казва кратко и ясно, че нейните членове в ЕП ще отстояват категорична позиция по интегрирането на южната ни съседка в структурите на ЕС. Тази позиция също е свързана с вътршнополитическите амбиции на АТАКА, да втвърди електората си за 8 Юли.

За чеповете

Този бърз преглед на кампаниите показва откровената липса на идеи по въпроси на съюза. Цялата енергия на щабовете е насочена в посока национални избори.

Логично възниква въпроса „За кой ЧЕП*” изборите са в различни дати. Защо когато, преди твърдяха, че не искат да объркват гражданите със смес от национални и евро послания, сега партиите им предлагат именно вакханалия от обещания с вътрешнополитическа насоченост?

България е млад член на ЕС и до някъде е разбираемо това партийното поведение, но трябва да отбележим нещо друго. Пълноправното членство на страната ни в ЕС беше определяно за национално обединителната кауза на нашия народ, за единствената цел разкъсваща тясно партийните и лидерски амбиции. Днес след две години съжителство с Европа, в политическите послания на нашия елит липсват общозначимите евротеми. Европейските избори са извор на политически манипулации от страна на ЦИКЕП и черен PR. Тази практика рискува да компрометира реалното представяне на България в европейските институции, да отврати българина и от единствената му общо споделена ценност – членството в ЕС. Гангрената на ниското доверие в националните институции рискува да се пренесе и върху европейския институционален организъм.

Както за един качествен дървен материал е важно да няма много чепове, които затрудняват и загрозяват обработката му, така и на България не са и нужни чепове, а сериозни, националноотговорни и мислещи политици.

*ЧЕП – членове на европейски парламент

Голямото оплюване

Дълго време си мислех да напиша коментар относно крайния резултат от конкурса "Голямото четене", мислех, влачих се по улиците, но така и не намерих време. Сега, обаче чета най-различни коментари по блогове и вестници, които оплюват избора като ретрограден, ученически, архиопатриархален и тн. У мен се създава впечатлението, че водещите блогъри и журналисти оплюват избора на участниците в кампанията. За съжаление коментарът ми се превръща в контракоментар. 

Аз лично се изненадах от първото място на "Под игото", смятах че родолюбието, връзката с традициите и възрожденският дух са безвъзвратно изпарени от горещината на бездушието, родоотстъпничеството и чалгизиацията. Мислех, че така чуждопоклонничещият българин ще избере чуждоезиков роман за свое любимо четиво. За щастие или  нещастие сбърках в прогнозата си? 

Какво е "Под игото"? Ще цитирам Симеон Радев, който в "Строители на съвременна Бълария" определя епохата на  Възраждането като "епопея на българската енергия". 

В "Под игото" драги колеги блогъри, журналисти и прочие, виждаме българина такъв какъвто днес не си го и спомняме - деен, жертвоготовен и смел в името на това да живее по-добре. Нима тези които днес висим в интернет пространството и страстно сипем жупел срещу статуквото не можем да припознаем част от себе си в онези Вазови герои, които с чаши в ръка сваляха Султана? Нима интернет не е днес черешовото топче, с което стреляме срещу несправедливостта на световната и национална политика и чиито шум звучи също толкова жалко и безбрежно? Нима всички ние активните и мислещи българи не търсим пример в лицето на онези възрожденци, изпъчили гърди срещу заптиетата? 

Ако има безспорен връх в нашата национална история, то това е върхът на Възраждането! Ако могат да се оспорват средновековните победи и принадлежността на средновековните царе към осъзната българска същност, то тези които изписаха с кръвта си "Свобода или Смърт" не подлежат на никакво съмнение, оспорване или прененбрежение! Те са реални документирани и съхранени. 

Повечето участващи в "Голямото оплюване" претендират за модерност, за носители на някакви нови ценности. Госпожи и господа, ако вие разбирате "Под игото" като патриотарщина, елементарщина и учебникарщина, то значи Вашите сетива се простират в тези тесни пространства и Вие сте тези, които не можете да извлечете модерното, да направите връзката м/у история, настояще и бъдеще, да направите преоценка на ценностите. 

Колкото и да мразя клишетата ще потърся аргументация в тях "Народ без история е като дърво без корен". Ако ние с желание за оригиналност и модерност се качим на дървото на критиката срещу "Под игото" то ние още при първата буря ще се озовем на земята с разбити кокали! 

Защо никой не се опита да направи съвременна интерпретация, да свърже минало и настояще, да се опитаме да извършим Ново българско Възраждане, търсещо примери в миналото, за да стъпим на настоящето и да изтъчем бъдещето.

Днес ни трябват Мунчовци повече от всякога. 

".....той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана. Тоя луд беше единствения човек, който се осмели да протестира."*

* Иван Вазов