"Свободата, Санчо, е на върха на копието"

Сайт за изборите, кандидатите и техните профили

2011-09-16T15:44:00.001+03:00

www.i-zbori.net е платформа за анализи и коментари за местните и президентски избори.

В сайта ще откриете кандидатие за президент и кмет с техните онлайн профили, за да можете да общувате директно с тях.
Анализи относно кампаниите в интернет, интересни подходи, клипове.
Всеки читател може да стане автор в страницата.
Щабовете могат да представят своите кандидати с техните профили, за да разширят своето покритие.
i-zbori.net е свободната платформа за наблюдения и анализ на избори 2011.

"Направо Дондуков 3-ти щ'и отворим..."*

2011-08-25T22:38:00.000+03:00

Политиката като средство на ПР-а...

Снимка: svetlio.bg

Светльо Витков президент звучеше като първоаприлска шега, но днес той е вече официален кандидат - регистриран в ЦИК.

Използването на ПР в политиката е клише, но използването на политиката за ПР е пробив. На всички е ясно, че Светльо не иска да стане президент. Ако досега гледахме на ПР-а като инструмент на предизборната кампания, сега сме свидетели на фундаментална новост – политиката се превръщат в средство на ПР. Какъв успех би имал новият албум на „хиподилски” издаден на 23.10 със заглавие „Президентски”, например!?

Ако не ПР то тогава сме свидетели на един от най-символичните „парформанси” в българската културна история. Тази кандидатура разгледана като културен продукт е много подобна на комиксовите герои изрисувани върху паметника на Съветската армия – провокативна, по своему гениална и най-важното, повдига сериозни обществени въпроси...

Колко е пропусклива политическата система за всеки кандидат за слава?

Заместена ли е вече предизборната кампания от скъпоплатен шоу спектакъл?

А самата същност на политиката като средство за дълготрайно решаване на общите проблеми, не се ли превърна в гъста каша от популистки представени образи и послания?!

В крайна сметка ще се гласуваме ли с ума си или след изборите пак ще се вайкаме....”боли ме г*за.....та –ра-ра –рам-рам.....г*за ме боли.......”**?

*парафраза на текста от песнета "IBAN- E"

** - парафраза на текста от песента "Боли ме..."

Докога ще живеем като кучета?

2011-07-14T01:03:00.004+03:00

Кучетата ли са като хората или хората като кучета?

Преди няколко седмици премиерът сравни кучетата си с българите. Има ли основание? Във фолклора ни са залегнали няколко поговорки, които правят паралел между битието на човека и неговия най-добър приятел: „живеем като кучета” или направо „кучета ни яли”…. Заемащият най-властовия пост в държавата твърди, че е „сам като куче”. „Това куче, защо е зелено?” – пита героят на Тодор Колев.

На четири лапи ли ходят българите?

Горещ юлски ден, след работа разпускам в Борисовата градина. Пия бира край малкото езеро в центъра на парка. Разпускам, смея се, говоря с приятели!

Изведнъж покрай нас профуча едро куче, и се цопна в езерцето. Въпреки очевадната табела, която забранява плуването както на домашни любимци така и на хора, с цялото си безразличие, стопанката започна да хвърля пръчка все по-навътре, а песът пъргаво я ловеше и връщаше.


Лицето на жената умишелено и е затъмнено.

Признавам, не съм любител на кучетата, най-малкото защото ме нападат, когато се движа с колелото си. Още повече не ги харесвам, тъй като нехайните им стопани ги оставят да минират парковете и градинките на столицата с екскрементите си, като по този начин ги правят негодни за къмпинг и игра с топка върху тревните площи. Стопаните масово не спазват наредбите, които оказват наличието на каишка и намордник, както и хигиенизиране след дефекация на любимеца.

Поради горните причини реших да извикам органите на реда, да санкционират жената заради фриволното й поведение на общественото място. Намерих полицаите на 100 метра, да снимат туристи за спомен. Въпреки ангажимента си, те се отзоваха на сигнала ми с репликата „ Ами то работното ни време свърши (поглеждайки към ръчния часовник), но ще й направим забележка. Коя е? Тази ли? Ей сега ще я изгоним!”.

Речено – сторено. Мъжете в униформа обясниха на жената, че е забранено да се къпят кучета в това езеро.

Жената доста нагло им се изсмя, а наблюдателите в околността, яростно започнаха да обвиняват полицаите в буквализъм – „ Това е само едно куче”, възмущаваха се те.

Стопанката завърза четириногото на каишката му и се отправи към другия край на езерото; полицаите се запътиха пъргаво към края на работния си ден; аз, доволно отпих от бирата си. Доволно, но прибързано!

Жената от другия край на езерото, с доволство и без капка свян хвърляше пръчката във водоема, а кучето – вярно на инстинкта си, я захапваше и отпускаше в ръката й.


Жената в другия край на езерото. Кучето е във водата, на фона на табелата	.

Е, кучетата ли са като хората или хората като кучетата?

Има основание българският премиер, да ни сравни с четириногите си любимци!

И ние като кучетата най-мразим да сме вързани на каишка. Не обичаме да спазваме наредби, закони, правилници.

Появят ли се полицаи, чакаме да отминат и продължаваме с кощунствата си на другия край. Склонни сме да заемем позицията на нарушителя, а полицаите….”да хвърлим на кучетата”.

И ние, подобно на кучетата видим ли вода бързаме шумно и смело да скочим в нея. Като горди Бай Ганьовци изпитваме архимедовите закони и с все сила скачаме в басейна, банята, езерото.

Намордници не носим, защото най-обичаме да вдигаме шум и то по най-неподходящото време на денонощието, я в неделя следобед, я късно през нощта.

В политическо отношение най-печелившата тактика е „да разлаем кучетата”, я с компромат, я с флашка.

И ние като песовете пикаем и акаме по дърветата в парка, защото за нас хората, няма тоалетни. Дори турски!

Първата голяма фейсбук група в България беше в подкрепа на кучето Мима с над 240 000 члена!

А освен, че събираме парите си в „куче касичка” умеем да правим бизнес от кучетата – справка общинско предприятие „Еко равновесие”.

Не на последно място и ние като кучетата, верни на инстинктите си, а не на разума, все тичаме след кокала и все свършваме в краката на „добрия” стопанин. Той уж ни храни, а всъщност ни дресира. И колкото и далеч да метне кокала, все се връщаме мокри и с изплезен език…..

Сега разбрах какво е имал предвид премиера!

„Кучетата си лаят, а керванът си върви”……

Първо си изчистете съзнанието !

2011-06-21T10:22:00.003+03:00

Премахването на графита изразява силата на реакционните сили спиращи развитието на обществото ни!

Фотограф: Юлия Лазарова. Снимка: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/20/1109665_nejna_revoljuciia_zaradi_izrisuvaniia_pametnik/

Премахването на боята от паметника на съветската армия е невроятно точна метафора за това как всеки опит за модернизация на мисленето и практиката на управление в държавата незабавно се подлага на зловещ отпор от тъмните сили на миналото. Сили, които нямат изгода от модерна България, а искат да я държат в плен на дългата сянка на тоталитарното минало.

С премахването на творбата, нейните внушения стават още повече: не само, че не сме „в крак с времето“, а усърдно крачим назад.

С болното си съзнание, някои кръгове премахнаха една изключително интелигентна творба; съзнания изпитващи мазохистична наслада от това да бъдат доминирани, да бъдат направлявани и управлявани от някаква „могъща“ сила грижеща се за тях – наричат я галено „голямата страна“.

Защо подобен тип закостенели мозъци имат властта да премахнат графита под охрана? Защо получиха подкрепата на държавната власт? Ще допуснем ли отново битовизмът и примитивното мислене да ни държат далеч от глобалните ценности на толератност, многообразие, диалог (между минало и настояще)?

Актът по отнемането на боята, е гигантска метафора на отнемането на цвета от деня ни, което се случва всяка нощ вече 22 години.

За първи път ми се случи, да видя хора, които се снимат с часове пред този паметник, грозен и страшен, и сив. Снимат се, с усмивки, а не малка част, гледаха замислено и търсеха посланието....

Изплашени, че младите (не само по години, а и по мислене) щезащитят новия си символ, силите на реакцията, гузни и мълчаливи изтриха лицата - в тъмнина и полусянка, където се чувстват най-уютно.

Първо изчистете съзнанието си! Чак тогава паметниците! О, вие презрени сили държащи България в пост-съветската мъгла.

Призовавам всички модерни хора, да немрят начин да изразят възмущението си от премахването на графита!

Възмутете се!

Както се пее в песента: " Искаме радост, любов и хумор, не са парите, които ни правят щастливи.."

Дискотеката като стъпало в образователната система

2011-06-06T00:02:00.002+03:00

Какво пише в един, захвърлен на улицата бележник?

През последните седмици, рекламната кампания на д-р Енчев, с неработещите момичета, предизвика дискусия в медиите, смях в социалните мрежи и накрая беше обявена за дискриминационна. Въпросът за това доколко рекламата е културен продукт и отразява характеристиките на средата, в която се прави или по-скоро тя задава тенденциите в тази среда е спорен. Тази публикация няма за цел да разсъждава върху него, а просто ще ви представи още един уникален рекламен артикул.

Преди няколко дни, се отдадох на приятен лаф и няколко бири в градинката пред Народния театър. Тези, които познават София знаят, че непосредствено до нея се намира „Гранд хотел София”, който в случая беше приютил тържеството на няколко класа абитуриенти. Масата и дансинга им бяха в самата градина, под найлонова шатра, от която се разнасяха гюбеци, а вече завършилите младежи тактуваха в ритъм с 1, 2, 3, 4…….. Чалга на бала не е изненада, но пък тържество в найлон си е иновация.

До нас, на стълбите на театъра имаше друга група младежи, чиито бал беше преминал или предстоеше- все едно, след тях остана следното:

„Чак да си хвърлят бележниците по площадите” позачудих се, аз на нравите на бившите вече ученици. Стана ми любопитно да разгърна и да видя оценките. И БУМ! Нова изненада:

снимка1

снимка 2

Талон за отстъпка в дискотека във формата на ученически бележник! Идеята е толкова гениална, че само рекламната кампания на д-р. Енчев може да й съперничи по остроумие.

Да влезеш в дискотеката с бележника си, като той ти служи за отстъпка, илюстрира неразривната връзка между образователната ни система и развлекателната индустрия. Първата произвежда все повече кадри за втората. Втората от своя страна прави отстъпка за най-редовните си клиенти.

Разбира се, не е нужно да уточнявам, че съответните „най-хитови клубове” са разтрисани от чалга, а подовете им са покрити са фини парченца, ръчно накъсани салфетки. Локацията им в Студентски град допълнително засилва образователната метафората – училището свърши, идва университетът, а тържествената връзка по между им - дискотеката.

Какъв по-добър начин да се подготвиш за кандидат-студентската кампания от това да изкараш безпаметната си бална вечер сред студентския „елит”, а приятелите ти - „нека завиждат!”.

Свързани текстове:
Обречени на трайна липса на "сърдити млади хора"
Гърци се появиха на протест на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо да не събудим българите“

Ценности и битовизъм - два подхода към новите технологии.

2011-05-31T17:08:00.002+03:00

Демократизация не става само с технологии, трябва и акъл?

Как ще ни измъкнат от калта любителите на автомобили?

През последните седмици в Испания се разви движението на „Възмутените”. То е организирано чрез интернет и социалните мрежи. Има ли аналог с българските онлайн протести срещу цените на горивата и какви са поуките за технологичната демократизация?

Като търся приликите и разликите ще се опитам да отговоря на въпроси свързани с появата на понятия като е-политика и е-гражданственост, възраждат ли технологиите демокрацията?

Кои са приликите?

На първо място, социалните групи, които участват. И в българския и в испанския вариант става дума най-вече за млади хора, безработни, в повечето случаи с висше образование.

Хора, които се чувстват загубили от политиката и не говорят политическия език. Затова протестите им са безпартийни и се разграничават от политически лидери и идеологии.

Из манифест на „Възмутените": "Ние не представляваме никоя партия или организация. Това, което ни обединява е призванието за промяна..”

Из изявление на СИЛА:”Ние НЯМАМЕ политически амбиции. Ние не сме и няма да бъдем НИКОГА обвързани с която и да е политическа партия…. СИЛА е съюзът на всички български граждани, които са готови да поискат радикални реформи за родината си.”

Имат сходна организационна структура основана на мрежовата, нейерархична и доброволна логика, технологично подкрепени от възможностите на интернет. И в двата случая става дума за движения, които се организират, чрез социалните мрежи на територията на цялата страна. Нямат лидер или географски разположен център.

Българските протести се развиха на територията на големите градове и бяха блокирани някои пътища. В Испания палаткови лагери също има на големите площади в цялата страна (Мурсия, Сарагоса и др.).

И двете движения имат сходна социо-политическа генеалогия: глобалната икономическа криза; криза на националната държава; криза на демократичното представителство; социалното неравенство; олигархизация на политическите елити; корупция и др.

Къде са разликите?

Именно в разликите се откоряват слабостите на българската политическа култура.

Първо, исканията в българския случай са твърде ограничени. В началото са сведени до намаляване на цените горивата. Това тясно искане отблъсква широки групи, като еколози, например, и не може да мобилизира широки групи, които не свеждат интересите си до използване на автомобил. ( студенти, млади предприемачи, артисти и тн.)

В последствие тези искания се разшириха до повишаване на минималната работна заплата на 350 лв., въвеждане на електронна здравна карта, поканване на граждани в комисии на изпълнителната и законодателната власт (което впрочем е дългогодишна практика). Въпреки това, исканията в основата си са битови, наивно конкретни, краткосрочни и твърде не систематични.

В Испания исканията също са противоречиви, но това което ги отличава е, че имат общ характер и са ценностно натоварени. От площадите се чуват призиви за демократизация на политическата система, чрез изборния закон. „съществуваправо на достойнство, право на демокрация, право да живееш в достойна среда”, казва един от говорителите на движението в Мадрид.

Исканията на испанските младежи са пропити с ценности като свобода, равенство, достойнство и тн., които са далеч от дребнавата цифризация на минималната заплата.

Из манифеста на "Възмутените":” Ние сме тук защото искаме ново общество, което дава приоритет на един живот отвъд политиката и икономиката. Ние пледираме за промяна на обществото и общественото съзнание.”

Друга фундаментална разлика, която произтича от горните е, че българските протести стигнаха до обособяването на юридическия субект „Съюз на Интернет Любителите на Автомобили” (СИЛА). Самото наименование изразява ограниченост на исканията до намаляване на цените на горивото, а участниците до любителите на автомобили. Докато в Испания поне на този етап няма сформирана юридическа структура, а движението цели разрастване на протестиращите и в другите европейски страни до общ фронт срещу глобалната политико-икономическа ситуация.

Обобщено, българските протести са доминирани от дребнотемие и имат локален характер, докато в испанските намираме ценностна извисеност и глобален отзвук.

В търсене на причините за битовизацията в исканията и тематичното ограничаване на българските протести?

Сред участниците в българските протести срещу цените на горивата личи голямо неразбиране на демократичните ценности. Въпреки, че си служат с най-новите технологичните инструменти те нямат знания и компетентност, за да постигнат целите си. Изявления от типа „ние сме гражданското общество” и „народът да управлява” са причинени от политическо невежество, широко разпространено сред българското общество.

Демокрацията не се осмисля като набор от процедури и ценности, които са неразривно свързани по-между си; доминира разбирането за това, че народът трябва да управлява от улицата и то само в деня на протеста, без да се търси консистентна и продължителна промяна към отчетност, публичност и контрол.

Да приватизираш разбирането за гражданско общество до „любителите на автомобили” без да държиш сметка за медиите, браншовите организации, синдикатите и тн. е свързано с липса на елементарни познания по политическа теория.

Сякаш некомпетентният, корумпиран политически елит от последните години създаде гражданско общество по свой образ и подобие с корумпирани медии, фиктивни фондации, послушни синдикати, а както виждаме и некомпетентни граждани. Популизмът в политическите програми се пренесе и в популизъм на гражданските искания. „Ще строим магистрали” логично води до „тогава искаме евтин бензин”.

Това цялостно оскотяване на политическото мислене в България, се дължи на редица липси в образователната система, тоталитарното наследство в политическите технологии и има своя ген в националната политическа култура.

Но да се върнем на технологиите!

Новите технологии сами по себе си не могат да доведат до демократизация. От друга страна, организирането на групи хора, чрез интернет сигнализира за наченки в изграждането на гражданско съзнание. Да изискваш, да отстояваш, да контролираш са принципи на осмисления политически човек.

В този смисъл основният въпрос, който изниква е свързан с връзката между технологии и социализация. Как си взаимодействат, как се „опрашват”? Възможно ли е чрез технологиите да прескочим етапите на създаване на добър гражданин в училището и семейството, като му дадем компютър и кауза и да очакваме той да я осмисли и подкрепи? (българския случай)

Или пък, само добре социализираният гражданин ще съумее да осмисли интересите си и да ги защити чрез електронните инструменти на нашия век? (испанския случай)

Измежду тези питания се крие и отговорът на големия въпрос „Заплаха или надежда са новите технологии?”

Свързани статии:

Протестът на "възмутените" събра хиляди по улиците на Испания

Espagne : les insurgés de Saragosse

Dans le sud de l'Espagne, avec les "indignés" de Murcie

Espagne: nouvelle soirée de manifestation à la Puerta del Sol de Madrid

Espagne : entretien avec un porte-parole de la Puerta del Sol

Защо си траеш, Трайков?

2011-05-26T13:54:00.000+03:00

Какви са новите изисквания пред политическата комуникация в оформящата се епоха на интернет политика?

Снимка: http://pointburgas.com/българия/министър-трайков-с-последно-предупре/

Общуването между политици и избиратели има хилядолетна история, от Агората в Древна Гърция до Фейсбук стената на съвременната е-политика. Със времето, се променят средствата, скоростта и видът на съобщенията, но информацията, сама по себе си, винаги е ключов ресурс, от който зависи успехът или провалът, животът или смъртта.

"Хорацио:

От Англия веднага ще му известят

Как е изпълнена заповедта му.

Хамлет:

Веднага, да.

Но дотогава времето е мое.

Животът на един – додето кажеш „едно”." *

Такъв е примерът с Хамлет, който оцелява, благодарение на това, че под думата "веднага" се разбират часове и дни. Днес, когато съобщенията достигат всяка точка на света само за секунди, имаме други стандарти за "веднага".

Отговарят ли политическите елити и в частност българският на новите изисквания за бързина, откритост и отчетност?

Спомняте ли си скандала между ЛукОйл и енергийният министър Трайчо Трайков? Ако вече сте забравили, има причина за това - оттогава мина вече месец и половина. А спомняте ли си, че около 3 хиляди граждани, зажаднели да видят поне един акт на достойнство от български политик, се присъединиха към онлайн кауза „Да подкрепим министър Трайков!”? Каузата беше създадена от представител на младите, образовани и активни българи в интернет. Привържениците на министъра можеха да задават въпроси относно темите „Белене” и монополът на „ЛУКойл” на стената на групата във Фейсбук, а лично Трайков и неговия екип се наеха да отговарят на тях.

Тогава си помислих: прекрасен акт на използване на новите технологии за пряка връзка на избирателите с политиците. Пример за отчетност и едва ли не, демокрация в действие!Ентусиазирах се и с притаен дъх очаквах отговорите, за да напиша за първия успех на онлайн акция от граждани към политици и обратно. Уви, очакванията ми бяха излъгани.

Въпросите бяха изпратени преди 30 дни!, а още няма отговори. Уви!

Вместо пример за бързо и ефективно взаимодействие между управлявани и управляващи случаят, се превръща в показно за драстичната разлика в разбиранията за употребата на новите технологии от гражданите и политиците. Първите реагират бързо, адекватно и многобройно, а вторите са мудни, неадекватни и малобройни.

За съжаление, все още важат изискванията на телевизионната ера, според които образите на управляващите са дозирани, оформени, опосредствани, а първото правило е да се забави отговорът, за да има време за осмисляне, премисляне и шлифоване.

В днешно време очакванията, за пряка и бърза реакция са засилени от технологии като Фейсбук, които позволяват дадена кауза бързо да събере привърженици очакващи мигновен и конкретен отговор. И тези очаквания за оправдани, защото все повече политици имат профил в мрежата. Това означава, че излизат на публична дискусия със своите привърженици и противници. Щом си отключил стената си за въпроси, ще трябва да даваш отговори!

С акта на приемане на въпросите, министър Трайков, легитимира групата. Всеки неин член може да изисква отговор, защото такъв му е обещан.

Но защо си траеш, Трайчо?

Не е правилно след като си приел да отговаряш на въпросите, да не го правиш вече повече от месец. При днешните стандарти за комуникация това е прекалено много време. Възмутени, хора, вече напускат каузата и съжаляват, че са дали подкрепата си за Трайков.

Така се постига ефект обратен на демократизация, откритост и отчетност, чрез новите технологии. Получаваме ново разочарование, деполитизация и дигитален хейтъризъм. Онлайн профилите се превръщат в интерактивни билборди, които просто снасят информация до избирателите, без да има действителна комуникация. Онлайн дискусиите са опорочени от вълните нецензорни, обидни и лишени от смисъл коментари. Така въпреки протегнатата ръка от страна на активните избиратели, политическите и партийни олигархии отказват да разкрепостят стандартните си, аналогови комуникационни стратегии. Този процес е опасен най-вече от гледна точка на обезкуражаването на така наречената е-гражданственост (е-политика) и надеждата за възраждане на демократичните ценности чрез технологична иновация.

*Шекспир, "Хамлет", Народна култура, София 1968, стр.164.

Хамлет фалшифицира заповедта за убийството си, която пътува с кораб от Дания към Англия. Вместо да бъде убит Хамлет, както заповядва новият крал узорпатор, се подменя да бъдат убити Розенкранц и Гилденщерн. След простигането на заповедта на Английска земя, трябва да се съобщи за нейното изпълнение, с нов курс на кораба, до Дания. Хамлет се спасява и отмъщава за убития си с подлост баща, благодарение на това, че информацията за изпълнение на заповедта ще пристигне чак след дни плаване. Затова той казва: "Веднага, да. Но дотогава времето е мое."

Свързани статии:

Революция 2.0 или 2 в 1

Интернет и избори – размисли преди старта

Марк не отменя Маркс

Нов министър - нови приоритети

2011-05-19T18:19:00.001+03:00

Трябва ли новият министър да смени акцента от транспорт към нови технологии?

Днес живеем във време доминирано от технологичното развитие. Свидетели сме на трансформации във всички сфери на обществото предизвикани от новите средства за комуникация. Като тръгнем от икономиката където се родиха компании за милиарди долари като Фейсбук и Гугъл, минем през промяна в културното потребление в следствие дигитализацията на киното и музиката и стигнем до политическите измерения свързани с избирането на Обама, благодарение на виртуозна интернет кампания и арабските революции от близките месеци. Технологиите стават все по-малки, все по-мощни и скоро ще бъдат незаменими в ежедневието на модерния човек.

На този фон, Българската държава изостава във внедряването на технологичните новости като част от подобряването на средата за бизнеса и гражданите. Неправителствената организация „Програма достъп до информация” изследва състоянието на интернет сайтовете на институциите на изпълнителната власт. В последния си доклад тя констатира “че няма особено развитие в създаването и поддържането на интернет страниците на институциите на изпълнителната власт”(стр.26). Друга извод е свързан с липсата на единен стил и изисквания за съдържанието на сайтовете(стр.33). Тази липса се дължи на празнота в законодателството и отсъствие на единна политика в сектора. Посочена е нуждата от регулиране и стриктно контролиране на качеството и актуалността на информацията и услугите, които се предоставят онлайн (стр. 34).

Освен това България все още няма действително работещо и предоставящо пълния набор услуги електронно правителство. През последните години (след закриването на министерството на държавната администрация), се наблюдава застой в развитието на сайта.

Изоставаме и от световната тенденция да се публикуват отворени данни (много добър пример кметството на Париж). Единствената институция, която се ориентира към този нов начин за включване на гражданите в процеса на анализ на информацията е Народнотосъбрание и то поради инициативата на един от четените български блогъри – Юруков.

Друг фундаментален проблем е липсата на високоскоростен лентов интернет на територията на цялата страна. Така се създават условия в малките и географски отдалечени населени места да има хора, които не са включени в глобалната мрежа, което води до изоставане и обезлюдяване на районите.

Всичко това се случва в момент когато фирмите и гражданите все повече повишават изискванията си към държавата и правителството за бързи и адекватни на съвремието електронни услуги. Достатъчно да е споменем броя на включилите се в преброяването онлайн над 3 млн. души.

За политиката в този сектор отговаря именно „Министерствотона транспорта и информационните технологии”. Вече бившият министър Цветков като че ли бе забравил за втората част от името на министерството си. Можем само да се надяваме, че новият ще бъде по-енергичен в тази област. Едва ли, обаче трябва да се очаква това, като се има предвид мотивите с които е назначен, а именно: усвояване на европарите по програма транспорт. Да, нито дума за информационните технологии.

Самите медии също предпочитат да съкращават името на ведомството само до „Министерство на транспорта” като по този начин скриват половината от функциите му от погледа на аудиторията си.

Подобряването на дигиталната инфраструктура е не по-малко важно от подобряването на транспортната. Развитието на информационните технологии ще доведе до спестяване на много време и пари за бизнеса и публичния сектор. Аз си пожелавам новия министър да е повече на Технологиите от колкото на Транспорта.

За съжаление все още не сме видели рязане на ленти за откриване на широколентова връзка( с изключение на ДНСК, които направо срязаха кабелите:). Оставам с впечатлението, че смяната на министъра се прави набързо, без мотиви и без ясна визия за политиките в сектора на информационните технологии.

Свързани теми:
Е-правителство? Нищо по-лесно от това
Големият гражданин те гледа

Различните кандидати за Президент

2011-04-30T14:48:00.002+03:00

Кои са народните любимци във Фейсбук?

В последните дни все по-активно се говори за Президентските избори! Партиите търсят своите кандидати. Кои обаче, са гражданските кандидатури. Самоорганизирали се инициативни комитети издигат своите любимци във Фейсбук. Ако изборите се провеждат в социалната мрежа кой ще спечели най-много гласове? Един весел поглед към президентските избори :)

И така ето я класацията отзад напред, за да има интрига до края.

13. Очудващо, народният трибун Проф.Вучков е на последно място със само 3-ма привърженици;

12. Малко преди него е вездесъщият Гошо от почивка за Президент бееееее с 19 привърженици;

11. Нагоре в класацията следва българският Дон Жуан – Митьо Пищова! Неговата кандидатура е подкрепена от 37 члена;

10. Въпреки всекидневната си поява по телевизията сценаристът Иво Сиромахов има доверието на само 58 потребители;

9. Въпреки, че се възприема като символ на лош късмет черният котарак Киро, печели поддръжката на 63-ма фена. Може би това се дължи на остроумният му предизборен слоган: „Мацките го харесват – харесай го и ТИ!”;

8. Психологическата бариера от 100 гласа, първи преминава актьорът Сашо Дойнов. Неговата кампания има 115 гласа;

7. Модерният ЛЯВ, футболният идол, фаворитът за треньор на БарЦелоната, Христо Стоичков на този етап печели само 128 гласа. „НО СЪКРИФИСИ” от неговите почитатели! Но „мейби секанд халф гуд”;

6. С наближаването върха на класацията срещаме първия Чалга кандидат! Мустакът на Републиката – Милко Калайджиев – Президент, печелели 135 гласа;

5. Веднага след попфолкът се нарежда Кметълът Цонко Цонев от Каварна! Той има металическите 153 фена!;

4. Друг музикант – Светльо Витков е „Letнал да го loveят” 171 фанатизирани гласоподаватели!;

Ето навлизаме в челната тройка!

3. На трета позиция е майсторът на спорта, черната перла на Левски – Гара Дембеле. Въпреки, че не може да бъде издигнат за Президент поради факта, че не е роден в България, неговата онлайн кандидатура е подкрепена от цели 214 избиратели;

БАЛОТАЖ:

2. Най-горчивата позиция –тази на загубилия, гласоподавателите отредиха на Тони Стотраро. Благодарение на впечатляващата кампания на неговите привърженици, които по цели нощи пеят неговите предизборни песни в елитните чалга дискотеки, благодарение на тоновете предизборни листовки във формата на салфетки, които бяха раздавани по масите на заведенията и разбира се с медийната подкрепа на телевизия ПЛАНЕТА, неговата страница ТОНИ СТОРАРО – ПРЕЗИДЕНТ събра 2944 гласа. Те обаче му стигнаха само за второто място.

1. И така, онлайн ПРЕЗИДЕНТ на България е непознатият за широката публика СТЕФЧО с невъобразимите 6063 гласа!

Кой е Стефчо и как един не толкова познат човек спечели народната подкрепа? Няма нищо изненадващо, скъпи читатели! Стефчо е психично болен човек от Стара Загора. Когато не е на лечение в местния психодиспансер той се разхожда полугол по улиците на града или облечен в любимата си тога от родопско одеяло. Няма нищо изненадващо, нима досега не си избирахме психично болни?

А може би ако изберем Стефчо, той, като същински съвременен МУНЧО, ще бъде „тоя луд, единственият човек, който се осмели да протестира."*

Методология на изследването: Изписах думата „Президент” в търсачката на Фейсбук и подбрах най-смешните резултати за участие в изборите.

*Цитатът е последното изречение от „Под Игото” на Иван Вазов избран за любим роман на българите в класацията „Голямото Четене”.

Светослав Малинов стратира страница във Фейсбук

2011-04-29T16:06:00.002+03:00

Номинираният от ДСБ кандидат за президен Светослав Малинов започва фейсбук кампания.

Страницата е озаглавена "Светослав Малинов - кандидат за президент на Синята коалиция" към момента (29.04.2010) се радва на 47 фена.
На европейските избори през 2009-та Светослав Малинов беше втори в листата на Синята коалиция. Тогава той получи 10 045 преференциални гласа или 4,9% от гласувалите за десните, но не можа да измести първата в листата Надежда Михайлова. Този резултат все пак показва солидна подкрепа за Малинов сред избирателите на СК.
Освен страницата стартира и блог със същото име. Блогът обаче се пише от трето лице, което малко се разминава с разбирането за блога, като лично пространство. Все пак това е безплатен и бърз начин да се свържеш с аудиторията си.
На представянето си като кандидат на ДСБ, Светослав Малинов предложи да се въведе електронно гласуване на предварителните избори, а в последствие и на националните избори.
Вчера, своята кампания в мрежата започна и кандидатът на СДС Румен Христов.

Започна предизборната кампания във Фейсбук

2011-04-28T11:13:00.000+03:00

Страницата на издигнатия от СДС Румен Христов вече набира последователи в мрежата.

Скрийншот от страницата на Румен Христов.

Фейсбук страница озаглавена „Румен Христов- Кандидат За Президент” бе създадена вчера (27.04.2011). За 24 часа тя събра 38 харесвания. Така, вече е факт и първата сериозна заявка за използване на социалната мрежа в предизборната надпревара.

За да бъде кандидат на Синята коалиция Румен Христов ще трябва да спечели вътрешни избори срещу кандидатът на ДСБ Светослав Малинов. На този етап страницата трябва да спечели симпатиите на членовете на СДС.

Съдържанието на страницата е оскъдно. Има дълга автобиография, но само една снимка.

Привърженици призовават всеки член да покани 10 от приятелите си, които от своя страна да поканят още 10. По този начин се надяват да наберат масова подкрепа.

Другият известен, досега, кандидат Волен Сидеров все още не присъства във виртуалното пространство. За начало на своята кампания той избра изпитания метод - масивно разлепяне на плакати по улиците.

Да си ходят ли лидерите на прехода? Извън часът...

2011-04-21T13:58:00.000+03:00

Какво не успях да кажа в "Часът на Милен Цветков" относно лидерите на прехода и изказването на Първанов*

Политиците на прехода изпълниха своята роля, доколкото раздържавиха икономиката и извършиха евроа-атлантическата преориентация на страната. Друг е въпросът с какъв резултат го направиха! Те са носители на наследството на двуполюсния модел на прехода и в този смисъл са ретроградни за съвременната многопартийна, плуралистична, демократична система. Това наследство е непродуктивно в днешните условия, когато трябва да се решават тежки икономически, социални и културни проблеми свързани със съвременните процеси на глобализация и световна икономическа и ценностна криза.

За да задържат електората си от прехода традиционните партии и лидери поддържат пропагандата на противопоставянето от типа ДоСиета-антиДоЦиета, комунизъм-антикомунизъм, русофили-русофоби. Тези лозунги отблъскват младите от гласуване и от политиката, а и са неплодотворни в днешни условия.

Самите политици не са демократични и не се съобразяват с изискванията за мандатност и циркулация, а както твърди Роберт Михелс, един от видните изследователи на елитите, „ротацията е основен критерий за демократичността”. В изказването на Първанов е закодирана представата, че не ние гражданите-избиратели определяме колко ще трае политическият живот на даден политически субект, а това решение зависи изцяло от волята на съответния лидер. (впрочем така мислят Мубарак и Кадафи).

Единици са политиците в новата българска история, които проявиха чувство за мяра и доброволно се оттеглиха от политическия пазар, като бившия президент Петър Стоянов и бившия премиер Филип Димитров.

Циркулират ли елитите?

Свидетели сме на привидна циркулация на елитите. Имам предвид политически партии и политици, които се появяват от нищото и много бързо биват изконсумирани и пратени в кошчето за боклук. Избирателите се хранят с политически fast food, като НДСВ, Румяна Желва, Анна-Мария Борисова и тн., които се изхабяват също толкова бързо колкото се появяват и не оставят трайна следа, а само скандал и нова порция омерзение за зрителя. И след като тези привидно нови лица изчезнат, остават добре познатите ни физиономии на Първанов, Костов, Доган и сивите кардинали в БСП, Румен Петков и Румен Овчаров…..

Българските политически елити циркулират трудно и поради факта, че у нас преобладава моделът на лидерски партии (НДСВ, ГЕРБ, ДСБ, ДПС, АТАКА). При този модел смяната на лидерите става невъзможна, защото цялата легитимност на партията, произтича от самият лидер. Какво означава ДСБ без Иван Костов или АТАКА без Сидеров???

За съжаление новите политически проекти, които се появиха като алтернатива на преходните се оказаха със съмнително качество, имам предвид АТАКА, РЗС, ЛИДЕР и др. бизнес партии. За съжаление по този път тръгна и ГЕРБ. Много малко са новите лица в тази партия, които имат способности и потенциал да станат част от един подновен, но все пак стабилен политически елит.

Преходните лидери, трябва да си ходят! С тяхното тръгване ще отпаднат дълго предъвквани теми от прехода като БАЛКАН (използвана в предизборна кампания 2009), ДоСиетата, Приватизацията и ред други… Така ще се отвори пространство за нови теми, нови политики, нова пропаганда, която да е адекватна на очакванията на младите.

* На 20.04.2011 участвах в предаването "Часът на Милен Цветков", по темата "Трябва ли да си ходят политиците на прехода?" Понеже предаването има по-скоро развлекателен отколкото аналитичен харкатер, останаха няколко тези, които не успях да изкажа там и сега споделям тук.

Ето го и самото предаване:

Първият предизборен грях

2011-04-20T11:48:00.000+03:00

Предизборната кампания на Волен Сидеров започна с нарушение на изборния кодекс.

Снимка: БТВ / http://izbori.btv.bg/

В края на миналата седмица беше назначена централната избирателна комисия (ЦИК). В медиите се заговори интензивно за избори и избранници. Към ден днешен, имаме само двама сигурни кандидати: Волен Сидеров за президент и Георги Кадиев за кмет на София.

Вчера (19.04.2011) минах покрай Семинарията в София и забелязах голям брой предизборни плакати на Волен Сидеров. Те са разлепени непосредствено около и срещу спирката пред химическия факултет на Софийски университет.
Съгласно чл. 128 на Изборния кодекс "Предизборната кампания се открива 30 дни преди изборния ден.", а към ден днешен дори нямаме точна дата за провеждане на вота. Нещо повече, според чл. 134, ал.2 "Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление...", а такава информация на афиша със Сидеров липсва.
Свидетели сме на поне две нарушения!

Какво следва? Според разборедбите на кодекса "Кметът на общината, района или кметството или кметският наместник по решение на районната или общинската избирателна комисия и при необходимост със съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи премахва или изземва агитационните материали, поставени или разпространени в нарушение на този кодекс." (чл.134, ал.7), а ако нарушението е извършено на територията на повече от един избирателен район за премахването отговаря областният управител по решение на ЦИК (чл.134, ал.8). До момента обаче районните комисии не са назначени и така реално няма кой да се произнесе за премахване на плакатите. Все пак кметът и общинските власти могат да ги третират като незаконна реклама, ако са поставени на нерегламентирани места и да ги премахнат.
Ще подам сигнал във виртуалното деловодство на Столична община пък ще видим.
Понеже не можах да снимам плакатите ще съм много благодарен, ако някой ги снима и ми ги изпрати. Също ще е добре, ако видите въпросните плакати някъде другаде, да пишете един коментар къде са!

За политическата пропаганда и маркетинговата кампания по българските училища

2011-04-20T00:17:00.001+03:00

Скандалът с партийната агитация в полза на ГЕРБ в училище тече с пълна сила. Днес, темата отново беше тиражирана в онлайн медиите, а кметът на Пещера (от ГЕРБ) участва в предаване на БНР, където влезе в дебат с общинска съветничка от града. Разговорът им приличаше досущ на предизборна кампания. Всички политици, журналисти и граждани осъдиха акта на пропаганда. Сергей Станишев, също говори по темата като се опита да препише този случай "като системна политика на ГЕРБ". Дори самата инициаторка на скодоумната игра - депутатаката от ГЕРБ Красимира Симеонова, се извини и по този начин призна грешката си. Тя заяви, че поема "политическата отговрност".
Докато всички се възмущават на ужким и трупат политически дивиденти, една истинска кампания се развива в българските училища. В мрежата попаднах на фейсбук страница на контрацептивът escapelle. От групата се разбира, че се провежда камапния в училища в големите градове където се промотира използването на съотвтната таблетка. На страницата са поместени графици за посещение по дни на съответните училища. Не съм голям спец в тези работи, но ми се струва, че да извършваш рекалмана кампания на хапче против бременност в учебно заведенеие е също толкова престъпно колкото и да извършваш политическа пропаганда.
Ще е добре, когато има такива проблеми да не се мисли на парче и съобразно текущата политическа конюнктура, а да се вземат адекватни мерки срещу всякакъв тип манипулация на децата поне в училище. Да не говорим, че приемът на такива медикаменти, без да е придружен с адекватно сексуално образование ми се струва рискован.

Електронното досие на "Гоце"

2011-04-04T15:02:00.002+03:00

Снимка: личен архив

Преди няколко седмици, президентът Георги Първанов навлезе в новите медии с гръм и трясък. До скоро, единственото онлайн пространство на държавния глава беше официалният сайт на президентството. Първанов и неговите комуникационни съветници не са издържали на дигиталното изкушение и създадоха личен сайт и фейсбук страница.

Сайтът http://georgiparvanov.bg - Кратък преглед по секции:

принт скрийн на сайта

За мен: Телеграфна автобиография

Моята позиция: Очевидно, това би трябвало да е ключовият елемент в сайта. Публикувани са няколко позиции на президента и то не по актуални теми, а предимно в сферата на отбраната. Позициите са обстойни. За съжаление сайтът е изключително нечетивен с дребния си шрифт и текст от край до край по екрана, затрудняващ намирането на следващия ред. Едва ли би ги прочел, някой различен от твърд симпатизант.

Фотогалерия: Съдържа няколко албума с изключително имиджови снимки. Очевидно е желанието да се издигне личният авторите, чрез показване на кадри със световните политически лидери от съвсем близкото минало. Не е пропуснато, чрез снимки да ни се напомни за миналото на „Гоце” като лидер на БСП.

Контакт: Възможност да се остави мнение, което обаче не се публикува във сайта, а остава само за администраторите.

Като цяло сайтът е изключително консервативен. Няма форма за коментари и не оставя никакво поле за интеракция в епохата на web 2.0. Един, поне засега, имиджов проект, чиято цел е просто виртуално присъствие без да се вижда ясна комуникационна цел.

Сайтът е интегриран с фейсбук страница на Първанов. Там е значително по-интересно! Профилът се попълва редовно с нова информация. Публикациите успяват да генерират потребителски коментари. За последните две седмици 6 публикации генерират 191 коментара. Това говори за високо ниво на взаимодействие. За същия период например, профилът на Бойко Борисов реализира 107 публикации, които предизвикват едва 176 коментара.

В информацията за страницата е посочен дълъг списък с любими на президента ни книги, филми, автори и музика.

В снимките отново преобладават имиджовите. Немога да пропусна, обаче, добрата идея да се пуснат и карикатури, които разчупват строгия и официален тон в дигиталния образ на Първанов. Всяка снимка има коментар от автора, което издава внимателна подготовка преди стартирането на страницата.

До момента страницата има 2887 фена, което нарежда Първанов, в челото на класация на българските политици във фейсбук.

Графика на относителния дял на българските политици във фейсбук по брой фенове към 04.04.2011

Ще продължавам да следя този акаунт с интерес, с оглед на това, че президентското битие на Пъравнов скоро ще приключи и ще сме свидетели на неговото политическо А,Б,В…..

Случи ли се българската Фейсбук революция?

2011-03-28T18:24:00.000+03:00

Оригинална снимка: Ivan Bonev (член на фейсбук групата), колажът е мой.

Вчера се проведе втори масов протест срещу високите цени на горивата. Той беше организиран, чрез интернет и главно Фейсбук.

Преди да анализираме конкретните им действия е важно да отговорим на въпроса: Кои са протестиращите? Това направих, чрез анализ на собствената им представа за тях.

В обръщение на официалния сайт на протеста организаторите се обявяват като "обикновени граждани", "младите", "гражданското общество", "народът", "бъдещето". Те постоянно, категорично и недвусмислено се разграничават от политически сили, било то партии или отделни политици.

Така самозаявени, протестиращите се вписват в общата представа, че има една група млади, активни хора, които ги е грижа за бъдещето, но категорично отказват да участват в политиката. Въпреки желанието за промяна и по-добър живот тези хора, не се интересуват от политическите събития в дълбочина, имат ниско доверие в институциите и държавата, оспорват легитимността на политическия елит и политическите организации. Оттук съвсем логично е те да търсят алтернативни форми на протест и изява. В ерата на интернет, тази част от обществото намира своето пространство за недоволство във Фейсбук и другите социални платформи. След като традиционните аналогови форми на гражданско и политическо участие – партии, сдружения, медии са изчерпани, хората прибягват до новите дигитални инструменти за организация и изява.

Според мен фактът, че протестите са организирани чрез Фейсбук не е плод на спорадична политическа мода, а автентичен израз на кризата в националната политика и функционалното изхабяване на институционалната структура на държавата.

В подкрепа на това твърдение, предоставям части от диалога във фейсбук групата:

"Valentin Velev: това е единственото хубаво нещо което намирам в FB че можем да се съберем без помоща на политически организации

Вчера в 20:53 · Харесва ми · 5 души

………………………………….........................................................

Dimitar Daskalov: ние сме гражданско общество не ни трябва намесата на политици :@

Вчера в 21:32 · Харесва ми · 3 души

……………………………………….................................................

Svilen Gospodinov: ‎...време е народа да управлява , прав ли съм ?

Вчера в 23:12 · Харесва ми · 7 души

Dimitar Daskalov: да

Вчера в 23:13 · Харесва ми · 1 човек

Milen Zlatev: DAAAAAAAAAAAAA

Вчера в 23:13 · Харесва ми · 1 човек

Simona Kirilowa: Абсолютно си прав!

Вчера в 23:13 · Харесва ми

Todor Sulev: dammmmm

Вчера в 23:13 · Харесва ми

Borislav Iordanov: МНОГО СИ ПРАВ

Вчера в 23:14 · Харесва ми · 1 човек

Pavel Ivanov: Абсолютно!

Вчера в 23:14 · Харесва ми · 1 човек"

Още едно доказателство в тази посока е, че представители на организаторите на фейсбук протеста не участват в структурирания диалог по въпроса за цените на горивата. На преговорите с правителството присъстват браншови организации на превозвачите, представители на „Лукойл”, но координаторите на протеста са изключени от формалните механизми за взимане на решение.

Как се организира протестът?

Както вече писах, основно протестът се организира, чрез фейсбук групата „НЕ! на високите цени на горивата”. Там се определя датата и формата на протеста. В последствие се избират координатори за всеки град, които трябва да осигурят провеждането на протеста по места. Чрез тази тактика се осигурява покритието на цялата страна без отделните координатори да се познават лично. Това което ги обединява е общата им кауза.

Вчерашният (27.03) протест, се различава по форма от първия на 17.03. При втория протест се осъществява блокада на главни пътни артерии за определено време. Организаторите предварително бяха изискали разрешение от съответните общини съгласно „Закон за събранията митингите и манифестациите”. Тоест, тук все пак откриваме връзка между виртуалният импулс за протест и конституционното право за събрания на гражданите.


Графиката показва плавното нарастване на броя участници в групата "НЕ! на високите цени на горивата". Броят съм актуализирал всеки ден за посочения период.

Въпросът за легитимността?

Легитимността е един от сериозните проблеми в интернет изобщо и фейсбук, в частност. Въпросите истински ли е един или друг профил и достоверна ли е информацията предоставена в мрежата представляват основно затруднение за организаторите. Появиха се редица групи, които претендират за истинност. Някои политически активисти се опитаха да натрупат дивиденти от протеста.
За да избегнат това организаторите направиха сайт (www.gorivo.org), който да легитимира групата във фейсбук и да бъде единствен, достоверен и представителен източник на информация. Изключително добър ход, който предпази от появата на десетки нови групи с неясни автори, които да разпокъсат протестиращите. В деня преди протеста обаче се появи нелегитимен сайт с идентичен дизайн и копирана информация, който явно целеше да дезорганизира протестиращите. Неговите автори остават неясни.(в момента, в който пиша статията фалшивият сайт nedovolni.com вече изчезна).

Към момента координаторите се видяха принудени да се представят и покажат лицата си, за да могат другите участници да са сигурни, кои са легитимните лидери.

Какво постигнаха?

Протестите все още не са довели до значително намаляване на цената на горивата, каквато е основната им цел. Недоволстващите, обаче постигнаха други не по-малко важни успехи.

Масови демонстрации се проведоха два пъти в рамките на един месец и показват решителност и постоянство в ангажимента към протеста. Този факт доказва, че фейсбук НЕ Е единствено средство за забавление и реклама, а може да бъде мощен инструмент за организиране на гражданите и изразяване на мнение.

Нещо повече, организирани, чрез технологиите гражданите отнемат монопола за определяне на дневния ред в обществото, от ръцете на политическо-медийните олигархии. Телевизията, радиото, пресата вече не са единствените, които определят кои теми са важни и кои не.

Темата за цената на горивото се появи в публичното пространство едва след първия протест на 17.03. В следващите дни бе подхваната от министър Трайчо Трайков и в последствие прерасна в скандал с „Лукойл”. Оттам разпространи в традиционните медии и стана част от обществения дебат. При това, мартенските протести далеч не са единствения случай, при който дневния ред се зарежда от Фейсбук. Двата поредни протеста, за мен са категорично доказателство, че общности организирани чрез интернет могат да бъдат мощен катализатор на теми в общественото мнение.

Статията става прекалено дълга, за това ще спра дотук. Във втората й част ще разгледам подробно какви онлайн инструменти, тактики и стратегии използват организаторите.

Всички мнения изказани в статията се базират на ежедневните ми наблюдения на групата и сайта на протестиращите.

Като на кино...

2011-03-25T14:06:00.001+02:00

От няколко дни ми се върти в главата да обобщя впечатленията си от София Филм Фест, където бях доброволец и получих възможността да гледам около 25 филма в рамките на 10-тина дни. Впечатления, не свързани със самия фестивал, а по-скоро с филмите и темите, които третират. Прожекциите, на които присъствах сякаш имаха една обща нишка. Донякъде е нормално, защото всички са правени през миналата година-година и половина и по някакъв начин отразяват духът на времето. Неочаквано, силна мотивация, все пак да напиша нещо, получих от едно съвсем реално, но почти филмово събитие – несъстоялият се банков обир в Сливен от последните часове. Ако не сте запознати със случая той е представен цялостно и хронологияно ТУК.

Какво е общото между двете? Това ще се запитате! Отговарям!

В много от филмите на СФФ присъстваше темата за разрушената социална среда. За социалните девиации и техните психологически подбуди. Така например семейството, беше представено разрушено, разкъсано, невъзможно (Бютифул, Аврора, Ако искам да свиря, аз свиря, Субмарино, Най-красивото нещо, Кърлинг, Подслон). Липсата на майката, отсъствието на семейна хармония пораждат в съзнанието на детето психологически лабиринт, в който то се лута цял живот и чиито изход често е действие, което наричаме асоциално. (Ако искам да свиря, аз свиря, Майки, Най-красивото нещо). Филмите, които изброих носят ясното усещане, че обществото ни има тежки проблеми, свързани с намирането на общи корени между отделните индивиди, липсата на балансирано и спокойно обществено семейство. В „Бютифул” дори се загатва как социумът бавно умира от тумор, който сам подхранва с лицемерие в отношението към емигрантите, замърсяването на околната среда и по детски неконтролеруема консумация (още: Пластмасова планета).

Така персонажите във филмите изпитват дълбока травма, отчаяна самота, изолация. Намират се в дисонанс с представите за нормално и красиво. Като резултат те убиват, нараняват, друсат се, пият ( Аврора, Субмарино, Майки, За хората и Боговете, Още една година). На фона на всичко това медиите бълват забавни предавания, реклами, шоу игри, зрелища, които притъпяват съзнанието за криза и представят проблемите като постоянно подновяващ се сериал.

Е, ето я и връзката с това, което се случи в Сливен. От информацията, която даде психологът за похитителя става ясно, че обирджията е дете изоставено от биологичните си родители, а приемното си семейство е загубил, наскоро. Това го оставя сам, отделен, несвързан. „Стефан(похитителятаб.а.) не е пристъпник”- това е мнението на психолога, а и всъщност той няма полицейско досие. Приятелите му не могат да повярват на това, че той се е замесил в подобна история, описват го като коректен, добър и справедлив. Ето колко тънка е границата между въоръжения нападател, грабител, потенциален убиец и човекът, който привидно се вписва в обществото и играе социалните си роли. Разлика тънка, колкото черната маска на лицето му………….. А медиите? (ще пропусна да ги коментирам, но само може да си направите мнение като обърнете внимание на въпросите на Ани Цолова :)

Доста песимистично, ще си помислите вие! И сте прави! Доста тягостна статия се получи. Но тези проблеми съществуват, те рушат обществото ни и ако си заравяме главата в пясъка(телевизора), а ръцете вместо да галят децата галят дистанционното то ставаме съучастници. Отиваме към страх, безпокойство, самота…..

Ако сте прочели това до края, не забравяйте, че идва пролет и имате прекрасната възможност да общуват с приятелите си на открито, на живо, директно, да се видим на по бира в парка?

Българската Фейсбук революция

2011-03-17T11:36:00.000+02:00

Оригинална снимка: www.gorivo.net , колажът е мой.

Още в началото, искам да направя уговорката, че е трудно да се анализират процеси, които все още са в развитие. Все пак темата за протестите срещу цените на горивото е изключително актуална и искам да споделя настоящите си впечатления.

Протестът срещу високите цени на горивата е типичен пример за това как гражданите използват новите технологии и в частност социалните мрежи, за да изразят гражданско мнение или по-скоро да изискат политическо действие. Граждани се координираха чрез Фейсбук и организираха офлайн протест.

Няма да се спирам на самите искания и до колко са основателни. Фокусът е това което наричам е-политика или как се използват новите медии за граждански цели.

Има ли връзка между арабските революции и българския протест?
Никакви директни аналогии не са уместни. В арабския свят протетите бяха антиситемни, за основна промяна на установения политически ред и затова бяха наречени революции. У нас сме свидетели на протест, който има искания към системата. Изсиква се от правителството да намали цените на горивото. Протестиращите използват демократичното им право на протест.
Все пак допускам, че част от протестиращите са психологически повлияни от това което се случи в Египет. Когато знаеш, че някой някъде успява да свали цял режим, чрез организация в интерент, дори подсъзнателно се окриляваш, че нещо подоно е възможно и при теб.

Какви онлайн инструменти използват протестиращите?

1. Facebook: Идентифицирах две основни Фейсбук групи, чрез които координаторите (както сами се наричат) разменят информация за мястото, времето и формата на протестите. Едната се казва „НЕ! на високите ценина горивата” и има 18 359 члена, а другата „Искаме гориво на нормалнацена!” с 16 075 члена. Като водеща се очертава първата група, която само за един ден увеличи броя на участниците с 935 човека (от 15 до 16 март).

В групата са посочени официалната интернетстраница на протеста и специално създаден скайп акаунт, за по-добра координация. Във Фейсбук групите са направени отделни събития за всеки град, които посочват дата, час, място и отговорници. Дискусията в групите върви изключително динамично. Постоянно се публикува актуална информация, а коментарите под публикациите достигат от няколко стотин до над хиляда. Това е същински „атомен” кипеж, аз лично не съм виждал друга група с хиляди коментари!

Скрийншот от групата, на който съм подчертал броя на коментарите с червено.

Така протестиращите изграждат мрежова структура. За всеки град, всеки от възлите е независим в конкретните си действия от центъра. Ето защо могат да покрият територията на цялата страна без дори да са се виждали.

2. Интернет сайт. Сайтът решава основния въпрос за легитимността на главните координатори. Той гарантира, че протестите не са ръководени от структури в сянка и категорично се разграничава от всякакви партийни централи. На сайта са посочени споменатите по-горе фейсбук групи като единствено истински и легитимни. Има секция снимки, качени са и клипове. Основната роля на сайта обаче си остава легитимиращата.

3. Интересно е използването на Скайп. Един инструмент, който не присъства в повечето анализи за онлайн активност. Основния проблем при него е, че не е публичен. От своя страна позволява добра връзка между координаторите за отделните градове.

Впечатление прави отсъствието на туитър, която пък в арабския свят имаше по-сериозна роля от фейсбук.

Какви са връзките между протестиращите?

Способността на една онлайн група да премине в офлайн действия зависи най-вече от връзките между членовете й. В повечето случаи интернет създава слаби връзки и затова повечето каузи си остават само във виртуалното. В случая, смятам, че има предварително изградени силни връзки. Самите протестиращи са членове на автофорумите, които от години имат свои онлайн платформи, в които си помагат със съвети, разменят авточасти, организират сбирки. Тук става въпрос не просто за случайна тълпа, а за дълготрайни общности, които са изградени на база общи интереси.

Какво постигнаха досега?

До момента станахме свидетели на един ефективен протест, който затрудни работата на някои бензиностанции в цялата страна. В момента организаторите призовават за втори подобен протест на 27.03, който ще бъде показателен за дълготрайната ангажираност с каузата.

За протеста на 27-ми си мисля две неща: Първо, полицията може би ще е доста по-твърда с цел сплашване и прекратяване на вълненията. Второ, след като първия протест беше организиран главно в интернет, той получи отразяване в традиционните медии. Така се задвижва един вече познат процес на взаимоотразяване между телевизия и фейсбук, който създава медиен резонанс и води до усилване на шума от събитието. Тоест, за втория протест можем да очакваме по-широко включване и оттам по-сериозни последици, но това е само предположение.

Засега ще наблюдавам как ще се развиват нещата и ще разширя статията.

Правителството онлайн. Или да придадем смисъл на iPad-ите

2011-03-10T15:37:00.034+02:00

Колаж: Боян Юруков, източник: http://yurukov.net

Понеже все още нямаме, действително работещо, Онлайн правителство (Електронно правителство), ще пиша за Правителството онлайн.

Наскоро от партия ГЕРБ закупиха за своите министри и депутати устройства iPad. Повечето коментари, типично по журналистически, бяха относно цената и с какви пари са купени. За мен по-важно е как ще бъдат използвани. Щом са закупени с партийни средства и за партийни цели, би трябвало да очакваме поне две приложения:

Първо, за по-добра вътрешно партийна комуникация, между самите депутати и министри. Този аспект е скрит за нас и може да бъде анализиран само вътре в самите партии.

Второ, за по-добра ПУБЛИЧНА комуникация и връзка с външни за партията елементи, като граждани, медии и тн.

Обект на тази статия е вторият аспект - Дали и по какъв начин таблетите ще бъдат използвани за пряка КОМУНИКАЦИЯ С ИЗБИРАТЕЛИТЕ?

За да измеря какъв е потенциалът АйПад-ите да бъдат изпозлвани като устройство за диалог с избиратели/граждани избрах следния елементарен метод:

Взимам списъка на всички министри от сайта на Министерски съвет и издирвам дали имат някой от трите най-популярни средства за комуникация в интернет – БЛОГ, ФЕЙСБУК, ТУИТЪР. Спрях се само на министрите, защото подобно изследване за всичките депутати на ГЕРБ ще бъде прекалено голямо по обем. Издирването правя, чрез търсачките на съответните мрежи, а за блоговете - Гугъл. Освен това прерових профилите на партиите за евентуални линкове към профили на министри. За Туитър, проверих списъка с абонаментите на някои министри, за да открия профилите на други министри, с които евентуално да са свързани. (Ако откриете, че някой министър има профил, който не е въведен тук, моля сигнализирайте).

По този начин стигнах до следните данни:

На графиката: Въведени са имената на министрите и инструментите. Когато има наличен инструмент въвеждам стойност 1, а ако няма стойност 0, така се получава следната графика: наличието на чертичка в съответния цвят, срещу името на министъра, индикира наличието и вида на инструмента. С една дума: има чертичка - има блог, няма чертичка - няма блог ;)

Само Симеон Дянков и Николай Младенов използват и трита вида инструменти. Особено активен в Туитър акаунта си е Външният министър, който редовно подава актуална информация. Това се вижда ясно със инструмента mantionmap, който показва графично последните теми и връзките между тях.

Бойко Борисов, Сергей Игнатов, Стефан Константинов, Вежди Рашидов и Томислав Дончев (5-тима) имат фейсбук профили, а останалите 10 министри не използват нито един от тях. ( Забележка: Цветан Цветанов има страница, но тя не се обновява от 2009 г., затова не съм я включил)

Фейсбук е най-използваният онлайн инструмент (от посочените):

Тези данни говорят, че доста малка част от министрите са склонни да комуникират онлайн. Това е особено шокиращо за министъра на „Транспорта, информационни технологии и съобщения”, Александър Цветков, който като отговорен за сектора на новите технологии не ги използва като средство за комуникация.

Съотношение на общия брой министри и единиците използвани от тях инструменти

Интересно наблюдение е например, че медийно най-активните - Борисов и Цветанов са НЕактивни в Интернет. Телевизията позволява само еднопосочна и опосредствана комуникация. Зрителят няма възможност да изрази мнение и отношение, а съдържанието което му се предлага е филтрирано. При интернет (като медия) наблюдаваме двупосочна и нефилтрирана (слабо филтрирана) информация, където получателят на съобщението (граждани/избиратели) има възможност за реакция. При тази диспропорция в използването на медиите, с приоритет на еднопосочните, мога да кажа, че Борисов и Цветанов предпочитат да говорят вместо да слушат. Да са говорители, а не разговарящи. Този извод НЕ Е откритие, но може би издава защо голяма част от българите са отблъснати от политиката и я считат чужда за себе си дейност.

От тези данни излиза, че досега министрите игнорират онлайн пространството. Интернет като канал за комуникация е масово подценяван и неизползван. В този план, твърдя, че българските политици не отговарят на нарастващата нужда от директна комуникация с гражданите в интернет.
Българите се включиха масово в електронното преброяване. Редовно се създават фейсбук групи по актуални проблеми (протест за цените на горивото). Неформални групи издигат обществено значими каузи. Формират се блогърски общества, развиват се граждански проекти за онлайн наблюдение на политически събития като "Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие" и редица други. На този фон политиците остават пасивни. Такива изводи направих и в предишни публикации за партиите и техните лидери във Фейсбук. Това разширява пропастта между тях и активните граждани - техни избиратели.

Можем само да се надяваме, че АйПад-ите ще бъдат стимул за по активно навлизане на българските политици (в частност тези от ГЕРБ) в онлайн комуникация. Не е задължително това да става лично, може да се повери на съответния сътрудник (както е при фейсбук страницата на Сергей Игнатов). Диалогът и отчетността са основни принципи на демократичните общества. Днес, технологиите позволяват това да става лесно и бързо и колкото по-скоро политиците изградят адекватни системи за контакт, толкова по-голям е шансът за възстановяване на доверието в политиката.

Какво по дяволите означава „е-политика” ???

2011-03-06T22:54:00.004+02:00


Снимка от интернет кампания на Иван Костов, направена от доброволци. Източник

В контекста на предните ми две публикации, които засягат партиите и техните лидери във Фейсбук искам да споделя вижданията си относно ролята на интернет като средство за политическо информиране и какво разбирам под е-политика ( онлайн политика).

В статията „Защо телевизията стана по-скучна” (от последния брой на Капитал), Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България твърди: „непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира - от 62% през 2006 до 50% в края на 2010". По-надолу продължава: "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare.”

Щом все по-малка част от младите, активни българи не се информират от телевизията, можем да предположим, че мигрират към друг източник на информация. Всички, ще се досетим, че не става въпрос за вестници или радио, а за интернет.

1. Защо да разглеждаме интернет в политически контекст?

В социалните науки се смята*, че представите на хората за политиката се изграждат на две основни нива. Първото е в ранна детска възраст (приблизително до 18г.), а второто в зрелостта. Изграждането на тези представи се нарича политическа социализация и свързана с разбиранията ни за държава, власт, общество, партии и очакванията за нашата роля в тях. Тези представи се изграждат, чрез четири фундаментални елемента на социализация: семейство, училище (университет), група на връстниците и МЕДИИТЕ. С една дума представата на младия човек, за това как да се държи в политическата сфера се формират от това, което той чува от баща си, възприема от учителя, споделя със съседчето или вижда по ТЕЛЕВИЗИЯТА (радиото, вестника).

Няма да навлизаме по дълбоко в темата за социализацията. Приемаме мнението, че една значителна част от информацията за политиката се придобива от ТЕЛЕВИЗИЯТА. През последните десетилетия, тя е най-могъщият от медийните социализиращи агенти.

Отварям една скоба. В българския случай, през годините на социализма, информацията за политиката идва предимно от единствената държавна телевизия (БНТ) под контрола на БКП. С това искам да кажа, че телевизията и до днес се смята, като основен източник на информация за политическия живот, от голяма част от населението. Това се дължи на традицията, че казаното по телевизията е единствено и вярно. Тук затварям скобата :)

Снимка от личен архив. Новогодишното обръщение илюстрира как политиците използват телевизията за своите цели. Доколкото знам подобен тип обръщение няма в западните държави. Такива речи е държал Т. Живков. Днес традицията се изпълнява и в Русия.

В огромна степен това важи за настоящото правителство. „Ръководителят проекти във фондация „Медийна демокрация” Орлин Спасов посочва, че след идването на ГЕРБ на власт има много активна ре-политизация на публичния живот и възход на политическото в медиите. Те са централната сцена, през която властта се упражнява.” (отново от Капитал)

Стигаме до днес, когато се наблюдава отлив на младите, образовани, граждани от телевизията към интернет. Тоест, ТЕЛЕВИЗИЯТА губи доминиращата си роля като носител на политическата социализация. Тази роля се предава на медията интернет.

От тази гледна точка, аз се интересувам от това, как новите медии променят начина, по който се информираме за политика; говорим за политика; участваме в политическия живот; изразяваме политическо мнение и тн.

Източник: "в. Труд" Снимката е на хакнатия
предизборен блог на Сергей Станишев.

2. Какво имам предвид когато казвам е-политика (онлайн политика)?

Под термина е-политика разбирам, основно три процеса:

- По какъв начин елементи на гражданското общество - будни граждани, граждански сдружения, неформални групи и тн. използват интернет като публична медия за постигане на политически или обществено значими цели. Пример: Фейсбук група за кучето от Дряново, чиито крака бяха отрязани събра над 240 000 члена. В същото време Партия „Ред,Законност, Справедливост” получи 174 582 гласа на последните парламентарни избори. Това означава, че една онлайн кауза, може да агрегира доверието на политически значим брой граждани;

- По какъв начин партиите, политическите лидери и техните екипи използват интернет, като публична медия за постигане на своите политически цели. Пример: Колко привърженици имат партиите и лидерите във Фейсбук, как се обновява информацията там;

- Специално, по какъв начин партиите и кандидатите използват интернет в период на предизборна кампания. Пример: Спомнете си сайта BoyKostov.org, който се превърна в скандал, когато се разбра, че е администриран от приближени на БСП.

Снимка: в. Дневник

Нещо повече, проучване на “Pew Intenet”, озаглавено "Социалната страна на Интернет" показва, че хората, които използват интернет и социални медии (Фейсбук и Туитър) обикновено са най-активните в тяхната гражданска група. Те са по-склонни да търсят нови членове, чрез интернет; да откриват нови групи в мрежата; да прекарват повече време в заниманията на групата, чрез възможностите на новите технологии. Обобщено: Интернет и социалните медии спомагат за развитието на групови активности (има се предвид не само политически или обществени, а и дейности на спортни и др. неформални клубове). Спомагат ли и за развитието на обществени и политически активности? По какъв начин?

Около арабските революции, дебатът за ролята на новите медии в политическите процеси се развихря. Една част от наблюдателите твърдят, че ролята на социалните мрежи е значително надценена. Други посочват, че мрежата е инструмент в ръцете на гражданите, който им дава възможности за организация и общо действие, несъществуващи досега.

За нас е важно да изследваме и наблюдаваме тези процеси с намерение да се увеличат възможностите за активно гражданско участие, контрол на обществените и политическите действия в синхрон с принципите на демокрацията.

Ще продължавам да споделям идеи и материали по темата и ще се радвам на вашето активно участие!

* Например, виж: Дюверже, М., "Социология на политиката"

Лидерите на политичеките партии във Фейсбук

2011-02-26T15:43:00.009+02:00

Графика за относителен дял на броя феновете на политичските лидери във Фейсбук

В предната публикация направих изследване за броя фенове на профилите на водещите политически партии в България. Реших да го задълбоча като набавя информация и за съотношенията при лидерите на партии.

Отново срещнах известни трудности с определянето на легитимността* на профилите** (заради липсата на препратка от официалния сайт), но въпреки това стигнах до определени резултати. Данните са към дата: 25.02.2011.

Забележките, които трябва да направя са значителни.

Профили на Бойко Борисов има няколко. Един от тях е с внушителните над 100 000 почитатели. Партийните функционери обаче не използват този огромен ресурс и са оставили страницата без администрация, при което политическите опоненти се упражняват в красноречие срещу премиера. Друг профил на Борисов, но изписан на латиница събира 140 929 фена, но и той изобилства от разнопосочни коментари на фенове, които трдно могат да се определят като политически.*** По тази причина за легитимен признах друг профил. Той има само 1201 фена, но се поддържа с актуална информация и спрямо критериите, които възприех изглежда легитимен.

По подобен начин стоят нещата при лидера на ДПС, Ахмед Доган. Той има група, която притежава характеристиките за легитимност, но не се администрира. Това води до множество анти-Доган постове. Създава се впечатление, че по-голямата част от 5431-мата фена са се регистрирали, за да излеят гнева си срещу Лидера на ДПС.

В синхрон с липсата на официален профил на партия БСП липсва и такъв на лидера й Сергей Станишев. За него не намерих дори профил създаден от фенове, при което в графата брой фенове записах 0. Тази слаба активност на БСП във социалната мрежа Фейсбук може да се обясни с факта, че в своя официален сайт партията има собствена социална платформа, която ще бъде обект на анализ в друга статия.

Графика за абсолютен брой фенове.

Волен Сидеров също представлява методологически проблем, тъй като имаше и страница и личен профил, отговарящи на условията за легитимност. Страницата има 526 фена, а личният профил 196. Аз избрах да включа страницата, защото има повече фенове и в този случай фаворизирам по-големия брой. Този подход ми изглежда обективен, защото другите профили на партийни лидери също са от типа страница.

При останалите трима Иван Костов, Мартин Димитров и Яне Янев няма проблем при установяването на легитимността. Те се радват на подкрепата, съответно на 11 353, 1594 и 1353 фена.

Макар, че типът на това изследване е по-скоро количествен (интересуваме се главно от боря фенове), а не качествен (какво се случва в съответния профил) искам да отлича профила на Иван Костов. Той се администрира изключително професионално, като редовно и навременно се актуализира с изявите на лидера. Редовно се пуска информация и за бъдещи участия, така че предварително да се създаде очакване за нова информация.

Сравнение межд относителните дялове на броя фенове, съответно за партиите(горе) и лидерите (долу)

Заключенията направени в публикацията за брой фенове на партиите са валидни и за профилите на политиците. Все още никой от лидерите на партии не се е престрашил да започне да говори на привържениците се от първо лице, единствено число. Предпочитат да използват тип: страница, който не е толкова личен. Липсва по-тясна интеграция на партийните сайтове със социалните медии.

*под легитимност разбирам дали профилът се поддържа от официални партийни структури или е създаден от фенове или противници. Най-общо критериите, които избрах за да определя легитимността са: име, официално партийно лого, съдържание в профила, администратор, актуализация. Според мен, основният проблем с легитимността идва от липсата на връзка от официалната страница на партията към профилите и в Фейсбук.

**профил в платформата на Фейсбук може да бъде три типа. Личен профил (такъв какъвто си правим ние като физически лица), страница или група. Това е взето в предвид и когато използвам тези термини имам предвид точно това.
***текстът в този цвят е добавен на 28.02.11, защото посочения профил открих след първоначалното публикуване на статията.

Социални партии 2.0

2011-02-22T20:17:00.011+02:00

Социалното е вектор на всяка политическа партия. Според отношението им към традиционното значение на „социално”, партиите се делят на леви и десни, консервативни и либерални и тн. В последните години терминът „социално” придобива нова семантика. Все по-често го употребяваме заедно с думата мрежа. Ако за социалните идеологии на партиите са изписани редица политологични и философкси трудове, то дигиталното им социално присъствие тепърва започваме да осмисляме. Настоящата публикация е посветена на тази, набираща важност тема.

Проведох едно малко проучване за това как стоят основните български политически партии във Фейсбук. С оглед на това, че не разполагам с огромен екип и неограничено време се спрях на следния елементарен количествен метод: Отварям страниците на избраните партии и в тях търся връзката към профила им във Фейсбук, след което виждам боря на привържениците (лайкванията) и ги отразявам в екселска таблица. Профил в смисъла на Фейсбук може да бъде страница, група или човек. Това са три различни типа инструменти, които потребителите на социалната мрежа могат да използват, за да създадат профил. В изследването типът профил е взет под внимание. След като установим количеството привърженици извеждаме резултатите с подходяща графика.

Партии са избрани на принципа на парламентарното представителство, плюс партия "Зелените". Последната включвам, защото по мои наблюдения, привържениците им имат силно онлайн присъствие. Обобщено: ГЕРБ, БСП, ДСБ, СДС, АТАКА, ДПС, РЗС, ЗЕЛЕНИТЕ.

По този прост начин установих, че само ДПС и ЗЕЛЕНИТЕ са интегрирали в сайтовете си връзка към профил във Фейсбук. Другите партии НЕ предлагат на официалната си страница връзка към профил във Фейсбук.

Това усложнява задачата ми, защото трябва от една страна сам да издирвам профилите, а от друга да доказвам по косвен начин легитимността им. Или с други думи, как да обвържа дадена група с официален източник, а не с самодейност на някой дигитален бабаит.

Проведох детайлно търсене и по собствена преценка установих кои профили са легитимни и кои не. За идентифицирането им използвах следните критерии: име, официално партийно лого, съдържание в профила, администратор, актуализация. По този начин отделих групи създадени само за изборите през 2009г., които след това не са актуализирани, групи създадени от противници и групи създадени от индивидуални привърженици.

След търсенето установих, че всички партии, под една или друга форма, поддържат легитимен профил в мрежата. Изключение прави БСП, за която НЕ открих профил обвързан с партията. Въпреки това, за да не изключа една от водещите партии избрах най-големия фенски профил, отговарящ на някои от описаните по-горе критерии.

По този метод достигам до следните резултати, към дата 22.02.2011г. (датата има значение поради възможността за разширяване или намаляване на привържениците с течение на времето):

ГЕРБ - 8584

ДСБ- 894

СДС - 1722

БСП - 178

АТАКА - 1048

ДПС - 1340

РЗС - 415

ЗЕЛЕНИТЕ – 398

Изображението представя визуално резултатите от проучването, като големината на партийното име отговаря на броя привърженици във Фейсбук.


Натисни върху изображението за голям размер.

Аз няма да правя заключение от типа „ГЕРБ печели в интернет”! Разбира се, количеството привърженици в социалната мрежа има отношение към възможността на партията да въвлича своите симпатизанти в своите политики или най-малкото да ги информира. Именно за това и направих подобен тип проучване.

За мен по-важен е фактът, че българските партии изостават в процеса на интегриране на своите сайтове към ерата на web 2.0 и по-специално Фейсбук. В случая нямам предвид, че са длъжни да го правят, но в противен случай не използват възможности за директна комуникация и диалог с гражданите. Сигурен съм обаче, че малко преди предстоящите избори, предизборната война, ще се прехвърли в мрежата, където ще се появят платени групи и реклами, които обаче служат само като средство за манипулация и отново – никакъв дебат.

Друго интересно наблюдение, което искам да изведа е, че само ДПС е обвързала своя профил директно с партийна структура, каквато е пресцентърът. Наименувайки своя профил „ДПС пресцентър” партията заявява, че за поддръжката и актуализацията му отговаря специализирано звено по комуникации. По този начин информацията качвана на профила е винаги актуална и за нея се грижат специалисти в областта на връзките с обществеността. Това говори за внимателно обмислена онлайн стратегия. По мое мнение тя залага използването на профила предимно за информиране на привържениците, каквато е и по принцип комуникационната стратегия на партията.

Като заключение, смятам, че българските партии, за момента, подценяват Фейсбук като инструмент за набиране и изграждане на общност с привърженици, за разлика от основни западни политически партии (моите наблюдения са предимно върху френските). С оглед на предстоящите местни президентски избори очаквам това да се промени. Степента на интеграция на онлайн инструментите с цялостната кампания ще бъде ключова.

С това проучване направих и някои други наблюдения. Например, кои са партиите със собствени социални мрежи. Тях ще споделя в следваща публикация, така че бъдете на линия!

Очаквам вашите предложения, критики и коментари относно метода на мини-изследването, като ще се радвам на вашите конструктивни допълнения.

Бъдеще от въздух

2011-02-17T13:10:00.000+02:00

На 14 февруари се случи така, че се разхождах в квартала. От съседния МОЛ излитаха балони с горещ въздух. По-скоро, летящи хартиени фенери, в които има напоен с гориво памук, чиито пламък го издига на нагоре (подобно на този от снимката). След като горивото се изчерпваше балоните закапваха надолу. Един от тях цопна съвсем близо до мен. Взех го, за да разгледам как е направен, но намерих нещо друго.
Върху балона имаше изписано с маркер пожелание "Да заминем с моито момиче за Англия и да сме много щастливи. Д. и В. " (запазен е оригиналният правопис, а имената са съкратени). Схванах! Балоните са използвани като средство за изпращане на желания от влюбени двойки към неясна небесна сила.
Впечатли ме обобщаващата сила на това пожелание, с което бях замерен от небето. Като изключим, че издава проблеми с грамотността на автора си, посланието изразява още една тенденция: стремежът към емиграция. Надеждата, че щастието е възможно само някъде отвъд... Сляпата вяра в мечти, бързо издигащи се върху горещ въздух, а после бавно пропадащи от безветрения хлад.
Инстинктивно си представих Д. и В. като млади хора, пред които липсва перспектива в страната. Ужасното е, че не се изненадвам. В среда на "флашки и патрашки" се пропуска темата за проблемите на младите и наместо платна за улавяне на попътния вятър, на тях им се доставя бъдеще от въздух.

"Спомени от винил": Българското издание на Трилър (Thriller)

2011-01-22T18:25:00.001+02:00

Зрителите на МТВ избраха "Трилър" на Майкъл Джаксън за най-велик албум в историята. Някои източници го сочат и като един от най-продаваните за всички времена. При изписване само на думата "thriller" в Гугъл, първото, което ни връща търсачката е статията за албума в Уикипедия.
"Трилър" излиза през 1982г.(няколко години преди моето раждане), а тогава в България властва вече развития социализъм...
Но всъщност, дразни ли ви когато изписвам Трилър на български? Днес е странно, защото дори българските групи изписват заглавията и текстовете си, ако не на английски, то поне на латиница.
Как е изглежда българското издание на най-великия албум - това ще ви разкрия с тази статия.

Но преди визията, малко предистория как се сдобих с изданието... Един зимен ден ми се наложи да бродя измежду заснежените улички на един от софийските панелни квартали. До една от кофите за боклук видях изхвърлен цял шкаф със стари плочи на Балкантон, някои от които вече разпилeни. Първото, което видях беше имeно образа на Джако. Не издържах! Прибрах няколко от плочите! За мен беше вълнуващо да се сдобия с музика на твърд носител, нещо което не си представяме, когато теглим от интернет.
И все пак как изглежда?

Корицата на плочата е с оригиналния дизайн на албума

Обратната старна съдържа списък с песните на английски и български език. Интересно е, че графичните дизайнери в БАЛКАНТОН са запазили максимално приближение към шрифта на латиница.

На самата плоча са изписани имената на песните на български.

Изкуството да изплуваш от калта

2011-01-21T22:46:00.006+02:00

Случайно попаднахме на следния случай, който не се нуждае от допълнително обяснение.

Усмивка, въздишка или псувня - изборът е ваш!

От мем: аплодисменти! Що за оригинален начин да изплуваш от калта!
Снимките са направени в кв.Левски "В".
Благодаря на Петър за помощта да открием и заснемем ситуацията.

Hollywood, hollywood или какво е общото между Джони Деп, Брус Уилис и Бойко Борисов

2010-08-25T16:37:00.017+03:00

Наскоро се случи така, че порно гуруто Хю Хефнър се превърна в човека спасил всеизвестния надпис Hollywood. Изглежда, за разлика от надписа, порядките на Холивуд далеч не са пред изчезване.
Една холивудска история с хумористичен спирит (spirit) се разигра миналата седмица. Сюжетът се оказа като този на култовия филм „Матрицата” – виртуална (нереална) реалност измества действителността.

В статията си „Фалшивият Джони Деп показа колко са зле медиите у нас. Как се случи всичко?” Елена Кодинова подробно описва случая. Аз само ще щрихирам , за тези които ще пропуснат връзката:
Четири дни всички водещи медии алармено съобщават, че Джони Деп е в Бургас. Показват съмнителни клипове и снимки, на мистериозния мъж. В последствие се оказва, че всичко е добре режисирана рекламна кампания. Четири дни медиите са лъгали хората (уж без да искат) и са предавали имагинерна реалност като действителна. Всичко е толкова „истинско”, че дори кметът на Бургас чака среща с актьора.

Манията - Джони Деп наскоро преживяха западните ни съседи. В Сръбското село Drvengrad, беше открита статуя на звездата, но съвсем реално, от самия него. Българските фенове на Деп обаче останаха разочаровани……. уви, нашата реалност не е съвсем реална…

Отдавана сме свикнали с клишето – „медиите четвърта власт”. Този случай обаче разкрива част от алгоритъма, по който тази власт управлява. За да задоволят нуждата от сензация във все по-ускоряващото се информационно пространство, медиите безкритично и „на юруш” , малко урбулешката, разпространяват новини. Смътни клипове с мержелеещи се лица доминират хрониките.

Въпросът, който стреснато си зададох е: Ами ако така се управлява цялата държава? Пускат се мрачни клипове с голяма динамика. Министри изказват лични мнения и през медиите стават истина. Премиери набързо изстрелват недоказани твърдения, които само за няколко часа вече са транслирани като действителна ситуация. Информацията се повтаря и удължава като носа на Пинокио. После естествено, „ не било точно така”.
Преди няколко седмици бях на море с приятели. Един от тях хвърли поглед към съседна маса и в галоп изстреля - „Вижте! Това е Брус Уилис”. Всички вкупом се обърнахме, за да го видим.

Разбира се човекът съвсем леко наподобяваше „умиращият трудно” актьор (както можете да видите на двете снимки) и в резултат настъпи бурен смях. [Между другото за него също се твърдеше, че ще присъства на Спирит ъф Бъргъс (извинете правописа но така го казват по радиото)]. Нашата заблуда беше типична лятна шега, ние можем да си я позволим.

Могат ли обаче медиите да си правят подобни шеги с цели народи??? Досущ като в „Матрицата” те ни предлагат реалността на мъжете в черно. Актуално, образът на премиера се налага като холивудския герой със син костюм и червен плащ, който има свръх естествена сила. Когато не е Супермен, забележете, той е скрит на как да е, а зад образа на „миловидния журналист Кларк Кент”.

Сякаш медийната бутафория оправдава средствата си, ако съдим от появилия се оптимизъм, който се разкрива в една статия от в. Дневник, с автор Юлиан Попов. Там авторът, който живее в чужбина и навярно се информира за събитията в България само от медиите, твърди че нещата бавно се подобряват. Като се започне от такситата и се стигне до цвета нженските коси (Попов посочва намаляването на броя на жените с червени коси като сигурен признак за настъпващата промяна, в страната).

Основният въпрос е има ли достатъчно доза критицизъм, достойнство и независимост в медийната общност? Оттам и в цялото общество. Според Едуард Де Боно, грешките в мисленето на хората се дължат на погрешни възприятия, а не толкова на грешка в чистата логика. В този ред на мисли критичното осмисляне на информацията е основен подход за правилно мислене.

Накрая, стигаме отново до една от параболите на филма Матрицата: Предпочитаме една не толкова красива реалност, но все пак истинска или сме готови автоматично да приемаме образи на една виртуална реалност, която изсмуква жизнените сили.....

снимки на мъжът приличащ на Брус Уилис: Моя приятел Пешо. С нищо не искаме да накърним честта и доброто име на човека. Надяваме се той да приеме с усмивка тази публикация :)
Снимка матрицата: http://blog.benchside.com/2009/01/computer-modeling/
Снимка карикатура на ББ: http://2.bp.blogspot.com/_WJvW6kLRDpU/THUjcfpJvsI/AAAAAAAAAJ4/iNfDSa83h0I/s400/karikatyri_borisov_8.jpg

Йо-хо-хо и CD-ROM

2010-05-03T11:00:00.004+03:00

„Ще затворим "Замунда" и "Арена" - сървърите, които предоставят пиратско съдържание…”, заяви началникът на сектор "Компютърни престъпления" при ГДБОП Явор Колев.
За изостаналите в технологично и културно отношения общества като българското, пиратството има и своите положителни черти.
Първо, достъпът до световна култура: Под световна култура имам предвид достъпа до формите на визуалното и аудио изкуство като музика, кино и др. от средата на миналия век. Това са кино шедьоврите от 50те, 60те, 70те, 80те години. Първите записи на музиката на Бетовен, Моцарт, Шостакович, Рихард Щраус и много други, осъществени от Херберт Фон Караян или Леoнард Бернщайн, благодарение на новопоявилите се технологични устройства за звукозапис.
Днес, благодарение на Интернет , всеки човек, независимо къде се намира, независимо по кое време, независимо от социален статус, независимо от полова, етническа или верска принадлежност има ДОСТЪП то тези световни културни образци.
Второ, достъпът до софтуер: Компютрите са безполезни за обикновените хора без съвременните разбирания за „дружелюбен към потребителя” софтуер. Компютърните програми ни позволяват да управляваме сложния бинарен код, чрез който оперират миркопроцесорите, като извършваме сравнително прости дейности на екрана. Пиратството ни предоставя софтуер безплатно, с което ни позволява да се ползваме от технологиите на 21 век.
Какви ефекти възпроизвеждат тези факти върху българското общество.
От една страна държавата, в лицето на МВР е призвана да защити авторското право. Тя посяга към най-популярните торент сайтове. Според мен това действие няма да донесе обществена полза. Съмнявам се и в икономическата изгода от подобно усилие - колко точно ще спечелят носителите на авторски права от затварянето на торентите?
От друга страна, трябва да имаме предвид, че живеем в изостанала в културно, социално и икономическо отношение държава. България е с най-нисък жизнен стандарт в ЕС. Най-често възпроизвеждащите се културни образци са чалгата и моловете. Нацията ни е изостанала в духовното си развитие и това си личи по вида на тротоарите ни, по дупките в пътищата ни, по разбитите автобусни спирки, по целия варварския вандализъм обзел публичните пространства. 27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година, а - 20% никога не са си купували книга.
На този фон единственият шанс за достъп до духовна култура остават торентите. Само от тези сайтове можем бързо и евтино да се докоснем до изкуството на миналия век, какъвто е например един филм на Фелини, Кубрик, Тарковски или деветата симфония на Бетовен, дирижирана от Караян.
В противен случай трябва да се подадем на масовата холивудска продукция със съмнителни духовни препратки. Да се оставим на музикалния подбор на собствениците на кръчми. Да се зомбираме с БИГ БРАДЪР в прайм тайма на НОВА телевизия или с турските сериали в най-гледаното време по БТВ. Все комерсиално ориентирани играчи, които не държат сметка за възпитанието на добър вкус у зрителя, за отглеждането на духовно социализирана личност. Освен това "държавата" не дигитализира документни или видео архивни фондове, така че да се улесни достъпа до тях чрез компютърните мрежи.
Признавам си, че ако трябва да използвам легален софтуер на персоналния си компютър едва ли бих имал пари да си го купя, просто защото заплатите са ниски, трудовият пазар е недружелюбен към младите. Същото предполагам се отнася и до голям брой студенти и ученици. Подобно е положението на истинските пирати в Аденския залив, които нападат кораби от бедност и липса на социално-политическа инфраструктура в региона.
В резултат се оказва, че всеки опит за легализация на компютърното пиратство ще доведе до още по-голямо духовно затъпяване и фактическата изолация на българите от информационното и мрежово общество. Към настоящата социо-културна обстановка, може би е по-полезно, ако държавата не пречи на свободното разпространение между потребителите в интернет.
Подобни позиции вече акумулират достатъчно обществено одобрение и придобиват политически форми. Идеята за защита на пиратството придоби легитимност с избирането на евродепутати от листата на шведската пиратска партия. В България наскоро бе учредена партия на българските пирати, която вече е челна на пиратския интернационал. На техния сайт ще откриете своеобразен пиратски манифест, както и други документи, които съвсем аргументирано защитават интернет пиратството.

Снимка:http://reason.com/assets/mc/_ATTIC/Image/riggs/pirate.gif

Сандвич с вкус на популизъм

2010-04-22T15:08:00.002+03:00

Политическият театър в България тече с пълна сила и рядко ни оставя да скучаем. През последните дни се разрази малка буря в отношенията между ГЕРБ и ДСБ. Иван Костов в предаването „Тази сутрин” по БТВ, нарече действията на премиера „ляв популизъм”. Борисов не остана длъжен и в типичния си стил отговори (в същото предаване) „Пари да можех отнякъде да намеря, да раздам на хората...Г-н Костов е абсолютно прав като ме обвинява в ляв популизъм.”
Тези плоски реплики, придобиват много интересен обем, ако към тях добавим следната новина от агенция „Ройтерс” поместена във електронното издание на „Дневник.бг”: „Социалистическият царевичен fast food на президента Уго Чавес”.
В статията се разказва как „левият популист” Уго Чавес отваря закувални за бързо хранене, в които бургерите са спонсорирани от държавата и са с 66% по-ниска цена. В заведенията „продавачките и сервитьорките са облечени в червени фланелки с надпис "Чавес е победител!" и дори в тоалетните има социалистически петолъчки над пиктограмите за дамското и мъжкото отделение.”
Авторът на статията добавя: „Популистките маниери на Чавес - да ругае критиците си и да размахва бейзболна бухалка на митингите, плашат опонентите му, но пък се приемат добре сред поддръжниците, вярващи, че до идването му на власт елитът на Венецуела десетилетия наред ги е изолирал от властта.”
Ако направим паралел между „левия популист” Борисов и „левия популист” Чавес, ще видим, че разликата между двамата е, че първият иска да раздава пари на хората, а вторият направо раздава сандвичи.
И ако разказите за политиките на Чавес навяват усмивка сред зрителите, то поведението на българския премиер предизвиква объркване. Как така председателя на дясната ГЕРБ се признава за „ляв популист”?
Докато популизмът на Чавес е обоснован от идеологическите основи на социализма от комунистически тип, то популизмът на Борисов по-скоро обезсмисля всякакъв опит за идеологическа принадлежност в политиката.
Подобно твърдение размива границите на политическото, където идеологията и принципността играят основна легитимираща роля. Такива изказвания унищожават собствените сили на политически отговорното мислене и превръщат политиката в шоу-игра, чиито правила и условности се променят по желание на играчите.
На редовия гражданин може да се харесва, че се канят да му раздават пари, но се чудя как един (идеологически) дясно-мислещ избирател, гласувал за ГЕРБ приема такава възможност…
Бон апети !

Снимка: http://partners.visitrenotahoe.com/innoutburger

Няколко впечатления от София Филм Фест

2010-03-11T10:16:00.000+02:00

Тази година съм доброволец на феста. Имам възможност да гледам много филми и съм мнго доволен от това. Ще си позволя да споделя някои кратки впечатления!

Днес гледах "Жената със счупения нос", филм от балканската селекция. Преди прожекцията имаше среща с режисьора Сърджан Колевич. След като официалното му привтествие приключи, той отправи призив "Ако ви хареса филма пишете по блоговете!". Ето, изпълнявам неговата молба :) Филмът наистина си заслужава, не само заради добрата операторска работа, която ни предлага един динамичен и симпатичен поглед към героите и тяхната сцена - Белград. Заслужава си заради балканския, но все пак изтънчен хумор. "Що за майка, мамка му?" е само една от крилатите фрази! Ако има прожекция не го изтървайте!

И още едно впечатление от София Филм Фест. Във филма "Авантаж" затворниците наричат шефа на затвора "политиката". От днешна гледна точка го намирам за много деликатен евфемизъм на равенството политика=държава=затвор! Това е само вметка, но не пропусакйте да гледате един невероятен български филм от далечната 1977г., но занет по начин, който го прави актуален и днес.

Смяна на ролите между АТАКА и РЗС

2010-03-05T14:30:00.001+02:00

Както в касовите холивудски екшъни така и в политиката често съществува смяна на ролите в процеса на развитие на сценария. Изборите през 2009 г. дадоха нова посока на политическия процес в страната и логично наложи трансформация в поведението на някои политически играчи.
На национално съвещание на регионалните лидери на РЗС провело се през седмицата, лидерът на партията Яне Янев обяви поход на партията към „нова държавност”. Битката започва с протестен митинг пред парламента на 10 март и обявяването на подписка за референдум и нова конституция на страната.
Недъзите на прехода са причинени от грешния модел възприет в „лукановата конституция” и проблемите на нацията могат да се решат само с радикалната й подмяна, смята Яне Янев. РЗС се превръща в най-радикалната политическа алтернатива, на настоящото управление, като насочва своята критика към ядрото на политическия ред в страната. Своята сила партията ще покаже на 10 март пред парламента. Там ще се проведе национален митинг протест под наслов „НОВА КОНСТИТУЦИЯ-НОВА ДЪРЖАВНОСТ”, който се промотира за първото голямо предизвикателство към правителството на ГЕРБ.
Нека си припомним, че в първите месеци на след формиране на новото правителството от РЗС обявиха безрезервната си подкрепа към Бойко Борисов, но след скандала с „политическото отвличане” на Марио Тагарински, Яне Янев обяви опозиционен курс.
Сега от партията започват събирането на 500 000 подписа. По този начин се надяват да подчинят депутатите за провеждането на референдум за нова конституция. Наред с подписите си гражданите ще дават и своите предложения за новия основен закон.
Сред исканията на Янев са намаляване на броя на народните представители и премахване на имунитетите на депутати и прокурори. Общите реформаторски идеи обаче още не са ясни, основните 50 точки ще бъдат обявени на площада.
Едно обаче е сигурно – в основа на политическото поведение на РЗС се превръща радикалната критика. Критика на правителството, критика на прехода, критика на системата. Така след първоначалното разместване на пластовете, след изборното лято на 2009 та, вече се определят нови роли на политическите актьори.
Лошия в политическия филм ще играе РЗС, за сметка на АТАКА, която все повече смекчава тона и приема ролята на куче пазач за правителството на Бойко Борисов. Формацията на Янев, чиито активен политически живот започна едва няколко месеца преди изборите, с агресивна кампания, поема един твърд курс на поведение. Партията търси симпатиите на крайно недоволните от прехода и разочарованите от досегашния политически сценарий, български граждани. Роля , която в предишната парламентарна конфигурация изпълняваше АТАКА със своите радикални призиви за ревизия на приватизационните сделки и смяна на евроатлантическия курс на страната. Сега когато АТАКА изпълнява новата си роля се отваря нова ниша, която РЗС с охота заема. Тази подмяна не премина гладко. Мнозина ще си спомнят сблъсъка между лидерите Волен Сидеров и Яне Янев, който придоби скандални размери с отправени вулгарни реплики между двамата.
Който успее да привлече вниманието на недоволните, често печели солидна подкрепа на избори. Това доказва, досега винаги последователният ръст и стабилност в изборните резултати на АТАКА, която с настоящото си поведение обаче трудно ще запази тази роля. Едва ли обаче, точно в този момент в обществото има достатъчно натрупана енергия, за да изригне вулкан на недоволство достатъчен за да залее конституцията. Стратегията на РЗС е дългосрочна и цели да се възползва максимално от евентуално бъдещо разочарование от Бойко Борисов и неговата партия. До тогава тя ще резидира върху доверието на винаги съществуващия контингент от недоволни и жадни за нова справедливост избиратели.
Доколко подобно поведение ще оправдае вложените в него усилия престои да наблюдаваме в следващите месеци на българския политически сериал.

Прогноза за "Дневник"

2009-07-04T12:43:00.002+03:00

Не се сдържах да пусна своята прогноза в играта на "Дневник" "Познай изборите".
Методологията, която съм използвал за да направя прогнозата е доста мъглива, но в най-общ смисъл заложих на по-висок процент за НДСВ и ЛИДЕР. Това мисля че ще стане, най-вече поради добрата кампания на първите и купуването на гласове от вторите. Останалата част от прогнозата ми се доближава до масовите социологически проучвания.
Ей така за спорта да видим какво ще стане, без да претендирам за научност в прогнозата, защото не съм аз човека, който е правил социологическо изследване:

Прогнозата, направена на 04/07/2009 в 12:37

* ГЕРБ 33.29%
* ДПС 12.22%
* ОБП 0.05%
* Синята коалиция 8.86%
* ПЛАМ 0.05%
* Съюз "Защита"0.12%
* Атака 10.21%
* Коалиция за Б-я 20.00%
* РЗС 4.56%
* НДСВ 4.83%
* Социалдемократи 0.27%
* Лидер 4.70%
* Зелените 0.59%
* Партия "Другата България" 0.03%
След изборите ще съпоставя с реалните резултати :)

Последният случай на свински грип – демокрацията

2009-06-06T13:17:00.003+03:00

Лош късмет? Имаме избори в процес на световна епидемия от свински грип. За съжаление не имунизираната ни демокрация започна да киха.

В последната седмица преди изборите за членове на ЕП, медиите вдигнаха температура.
Проведен от мен медиен мониторинг от началото на месец Май до днес показва рязко вдигане на броя и обемите на статиите във водещите медии на тема купуване на гласове и очаквани изборни машинации. За последната седмица материалите са в двоен обем от предишния период на наблюдение. Ако през Май само се споменаваше мъгляво за схеми на контролиран вот, то през тази седмица симптомите на заболяване вече дадоха и своите външни проявления. Стнадарт излезе с цели 3 страници, на които подробно описва схеми за купуване на гласове предимно в цигански квартали. Появиха се и първите арести от страна на ДАНС, заловени бяха хора с пари, списъци и лични карти.
Проучване на НЦИОМ* показва, че 4 % от българите са готови да продадат гласа си. За съжаление, но и напълно логично предвид социално-обществения им статус 20.9% от тях са роми. Към тези статистически данни трябва да добавим и етно-психолигическата характеристика, че ромите са с големи семейства и преобладава патриархална семейна структура, кланова и родова организация на социалния живот. Това ни дава основание да предположим че към тези 20.9% склонни да продадат гласа си ще се прибавят и техните семейства. Още повече, че тук става дума за различни форми на купуване на гласове при които се опростяват семейни задължения за ток или към заложни къщи и тн. (описано в „Стандарт”)***.
Не трябва да се пренебрегва, че последното проучване на „Отворено общество”** показва, че цели 6% са готови да продадат гласа си в предизборна обстановка. Голяма част от тях от българския и турския етнос.

Внимавай какво си купуваш!

Всички тези информации дават достатъчно индикации за това, че в настоящите избори ще бъдат подрити основните устои на демократичната политическа система, а именно свободните и демократични избори. Директното купуване на гласове е съпътствано от различни форми на контролиран вот и предизборни машинации на ЦИКЕП, нейното не съобразяване със съдебни решения от най-високо ниво.
Когато купуваш гласове си купуваш проблем. Предвид етно-социалните характеристики на явлението, които описах по-горе е съвсем разумно опасението, че тази практика ще доведе до цялостна ерозия на демократичните процедури и ценности.
В случая с циганския етнос, който и към момента не е включен и не участва пряко в структурите на държавната администрация се рискува трайното и пълното му отчуждаване от държавата и нейната инфраструктура. На тези наши съграждани политиците гледат като на социална база за купуване на електорална подкрепа, без след това да провеждат политики на насърчаване на интеграцията им. Ако тази тенденция се запази има голяма вероятност от нарастване на антидържавното отношение, което пък винаги води до сериозни социални и политически конфликти.
Ако се потвърди тезата, че купените гласове ще имат значима роля при определянето на резултатите това ще доведе до още по голямо отдръпване от политическите процеси на големи групи граждани с по изострено чувство за справедливост и морал. В особена сила това важи за младите и образовани българи, които и без друго не вярват във възможността си да влияят в/у процесите, а какво остава когато видят с очите си как политически партии купуват евтино, най-сакралния елемент на демокрацията- правото на равно, тайно и свободно гласуване.

Кихане, кашляне, отпадналост са стари симптоми, на нашата демокрация. Имунната система на правосъдието също е отслабена. Новият изборен закон не се оказа лекарство, та дори и донякъде влоши положението. Сега, с два вота в рамките на месец рискуваме да вдигнем температура, а с цялата свинщина покрай купуването на гласове и да се разболеем от смъртоносния свински грип.
Надеждата, която виждам е в по-голяма активност, най-вече на младите, с която купените гласове да се претопят и да не дадат значимо отражение на резултата.
Очаквам активизиране на гражданското общество, в това число и на наблюдателите на изборите да осъзнаят тежките симптоми и да задействат вътрешния механизъм на обществото за борба с болестта.

В заключение ще добавя мотото на кампанията на студентите по политология от УНСС за активизиране на студентския вот:

„ЛОШИТЕ ПОЛИТИЦИ, СЕ ИЗБИРАТ ОТ ДОБРИ ГРАЖДАНИ, КОИТО НЕ ГЛАСУВАТ”

бележки:
*ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ, РЕЗУЛТАТИ ОТ НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ, ПРОВЕДЕНО ПО МЕТОДА НА ПОЛУСТАНДАРТИЗИРАНОТО ИНТЕРВЮ. РЕАЛИЗИРАНИ 1000 ИНТЕРВЮТА, В 125 ГНЕЗДА, В 86 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ЦЯЛАТА СТРАНА, ДЕКЕМВРИ, 2008.

** http://www.glasove.com/article-1046.php

*** http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-06-01&article=280087
снимка: dnes.bg, http://www.dnes.bg/images/photos/0069/0000069994-article.jpg

Избори за ЧЕП* от България

2009-05-31T21:28:00.004+03:00

Вече сме в дъното на кампанията за избор на членове на ЕП от България, но нека си припомним един от първите дебати предхождащи вота. Дебатът за това дали изборите за национален и европейски парламент да бъдат на една дата или не. Тогава мнозинството на БСП и ДПС хвърляше тежки аргументи за това как двете кампании са толкова различни, че ако изборите се проведат в един ден гласоподавателите ще се объркат и няма да различат европейско от национално.

Какво наблюдаваме сега?

Един бърз преглед на кампаниите за евро изборите на различните партии ще покаже, че реално европейската проблематика отсъства от тях. Тя е забулена зад тежката перелина на националния вот. А фабулата е че единствено АТАКА залага на общоевропейски проблем.

Кампаниите

БСП използва за основен лозунг „Защитаваме българските интереси”. За съжаление „партията майка” сякаш изпуска, че ЕП е парламент предимно на идеологии, а не на нации. Общоевропейските избраници веднага след влизането си образуват парламентарни групи базирани на политически ценностни системи като тази на социалистите, християндемократите, консерваторите, либералите та дори и на националистите. Използвайки като база за кампанията си „българските интереси” БСП сякаш пренебрегва общоевропейските политики, и дори напълно ги изключва от дневния ред на кампанията. Сякаш тя доброволно се отказва България и нейните представители да участват във формирането на европейския дневен ред.

ДПС се ориентира строго към твърдото си ядро от избиратели като насърчава: „Гласувай Доверие, намери Подкрепа и Сигурност” . Така поставено, кодирано името на партията в основния слоган отново е лишава избирателя от дори лек повей на европейски политики, залага се на протекционизма над малцинствените групи. Впрочем протекционизъм ненужен заради конституционно гарантираните в Конституцията права и свободи на гражданите. Ахмед Доган в изказването си при откриването на кампанията заложи на реторика от години когато България беше част от Съветския, а не на Европейския съюз.

НДСВ единствена от управляващите партии споменава Европа в кампанията си. На фона на нашия еврокомисар Меглена Кунева четем „Европа ни чува”. Друг е въпроса дали ние чуваме Европа. Залага се на факта, че Кунева бе избрана за комисар на годината и това сякаш означава, че българският глас ехти като камбанен звън в ЕС. Разбира се трябва да се отбележи факта, че комисарите по силата на сключените договори не са отговорни пред националните си правителства, партии или граждани, а пред европейските.

Така коалицията, чиито може би единствен успех за 4 годишно управление беше влизането на страната ни в ЕС, факт преекспониран от нейните представители, фактически се отказа от това да предложи на гласоподавателя тема достойна за „защита” , „подкрепа” и „чуване”.

Опозиционните партии, които желаеха разделение на вота се увлякоха по антиуправляващите реторика и без да искат или не също затвориха очите си за общоевропейски поглед.

ГЕРБ изписа на плакатите си „ Да докажем, че България може”. Какво точно може и кой го може трябва сами да разберем с въображението си. На среща със симпатизанти в Шумен на 31 Май председателят на партията Цветан Цветанов заявява „ България се нуждае от реална промяна и съм убеден, че ще я постигнем заедно”. Нима някой вярва, че 4 или 5 представители на ГЕРБ ще променят България? Разбира се тук се има предвид промяната като основен алгоритъм на кампанията за национални избори.

Синята коалиция ни съобщава с метеорологическа точност, че: „Време е”. „О, времена О, нрави” би казал поетът, но какво да кажем ние? „Бий им шута”, в условията на края на европейските футболни първенства и европейската Шампионска лига едва ли ще мотивира избирателя да подаде гласа си на европейски избори.

Разбира се правителството на Иван Костов, част от което беше и водачът на листата Надежда Михайлова до голяма степен с политиката си положи основите на европейското ни членство, но това не е заложено в кампанията, а е оставено на добрата памет на избирателя.

ЛИДЕР с Новото време ни обещават, че ако изпратим водача на листата Емил Кошлуков, той ще влее европейски пари в нашите джобове. Който познава структурата и функциите на ЕП обаче веднага ще осъзнае, че това парите да са в нашия джоб а не в неговия зависи от способност да пишем проекти и способността на правителството да не ги открадне, а не от това дали той ще е в европейския парламент или не.

Електоралният феномен РЗС със своя лидер Яне Янев ни агитира да „Спрем корупцията” с бюлетина номер 1. Как обаче депутатите на РЗС в ЕП ще спрат корупцията при положение, че това се опитват вече няколко години да направят от ЕК начело с Барозо и ОЛАФ, отново не става ясно. Корупцията е основен проблем, но за българската национална политика, не толкова за общоевропейската. И тук логиката на лозунга е ориентирана към националния вот. Там е основната борба на Янев за влизане в 41то НС.

Огромният парадокс на еврокампаният е АТАКА. Тя е единствената партия, която използва за основен лозунг проблем, вълнуващ не само нашите граждани, а и гражданите на големите европейски страни. „Не на Турция в Европейския съюз” е въпрос пораждащ съмнения и в главите на Саркози, Меркел, Берлускони и тн. Партията определяна за антиситемна и анти европейски настроена ни казва кратко и ясно, че нейните членове в ЕП ще отстояват категорична позиция по интегрирането на южната ни съседка в структурите на ЕС. Тази позиция също е свързана с вътршнополитическите амбиции на АТАКА, да втвърди електората си за 8 Юли.

За чеповете

Този бърз преглед на кампаниите показва откровената липса на идеи по въпроси на съюза. Цялата енергия на щабовете е насочена в посока национални избори.

Логично възниква въпроса „За кой ЧЕП*” изборите са в различни дати. Защо когато, преди твърдяха, че не искат да объркват гражданите със смес от национални и евро послания, сега партиите им предлагат именно вакханалия от обещания с вътрешнополитическа насоченост?

България е млад член на ЕС и до някъде е разбираемо това партийното поведение, но трябва да отбележим нещо друго. Пълноправното членство на страната ни в ЕС беше определяно за национално обединителната кауза на нашия народ, за единствената цел разкъсваща тясно партийните и лидерски амбиции. Днес след две години съжителство с Европа, в политическите послания на нашия елит липсват общозначимите евротеми. Европейските избори са извор на политически манипулации от страна на ЦИКЕП и черен PR. Тази практика рискува да компрометира реалното представяне на България в европейските институции, да отврати българина и от единствената му общо споделена ценност – членството в ЕС. Гангрената на ниското доверие в националните институции рискува да се пренесе и върху европейския институционален организъм.

Както за един качествен дървен материал е важно да няма много чепове, които затрудняват и загрозяват обработката му, така и на България не са и нужни чепове, а сериозни, националноотговорни и мислещи политици.

*ЧЕП – членове на европейски парламент

Голямото оплюване

2009-04-02T18:58:00.006+03:00

Дълго време си мислех да напиша коментар относно крайния резултат от конкурса "Голямото четене", мислех, влачих се по улиците, но така и не намерих време. Сега, обаче чета най-различни коментари по блогове и вестници, които оплюват избора като ретрограден, ученически, архиопатриархален и тн. У мен се създава впечатлението, че водещите блогъри и журналисти оплюват избора на участниците в кампанията. За съжаление коментарът ми се превръща в контракоментар.

Аз лично се изненадах от първото място на "Под игото", смятах че родолюбието, връзката с традициите и възрожденският дух са безвъзвратно изпарени от горещината на бездушието, родоотстъпничеството и чалгизиацията. Мислех, че така чуждопоклонничещият българин ще избере чуждоезиков роман за свое любимо четиво. За щастие или нещастие сбърках в прогнозата си?

Какво е "Под игото"? Ще цитирам Симеон Радев, който в "Строители на съвременна Бълария" определя епохата на Възраждането като "епопея на българската енергия".

В "Под игото" драги колеги блогъри, журналисти и прочие, виждаме българина такъв какъвто днес не си го и спомняме - деен, жертвоготовен и смел в името на това да живее по-добре. Нима тези които днес висим в интернет пространството и страстно сипем жупел срещу статуквото не можем да припознаем част от себе си в онези Вазови герои, които с чаши в ръка сваляха Султана? Нима интернет не е днес черешовото топче, с което стреляме срещу несправедливостта на световната и национална политика и чиито шум звучи също толкова жалко и безбрежно? Нима всички ние активните и мислещи българи не търсим пример в лицето на онези възрожденци, изпъчили гърди срещу заптиетата?

Ако има безспорен връх в нашата национална история, то това е върхът на Възраждането! Ако могат да се оспорват средновековните победи и принадлежността на средновековните царе към осъзната българска същност, то тези които изписаха с кръвта си "Свобода или Смърт" не подлежат на никакво съмнение, оспорване или прененбрежение! Те са реални документирани и съхранени.

Повечето участващи в "Голямото оплюване" претендират за модерност, за носители на някакви нови ценности. Госпожи и господа, ако вие разбирате "Под игото" като патриотарщина, елементарщина и учебникарщина, то значи Вашите сетива се простират в тези тесни пространства и Вие сте тези, които не можете да извлечете модерното, да направите връзката м/у история, настояще и бъдеще, да направите преоценка на ценностите.

Колкото и да мразя клишетата ще потърся аргументация в тях "Народ без история е като дърво без корен". Ако ние с желание за оригиналност и модерност се качим на дървото на критиката срещу "Под игото" то ние още при първата буря ще се озовем на земята с разбити кокали!

Защо никой не се опита да направи съвременна интерпретация, да свърже минало и настояще, да се опитаме да извършим Ново българско Възраждане, търсещо примери в миналото, за да стъпим на настоящето и да изтъчем бъдещето.

Днес ни трябват Мунчовци повече от всякога.

".....той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана. Тоя луд беше единствения човек, който се осмели да протестира."*

* Иван Вазов

Депат!?

2009-03-30T23:57:00.002+03:00

Напоследък усърдно се говори за някакъв дебат...?!?! Бил между кмет и премиер..?!? Аз уж уча политология, но явно съм за късане защото аз дебат не видях. Гледах там двама говорят по 13 минути, и до тях други говорят... Но аз кмет не видях, още по-малко премиер. Лидери не видях, нито формални, нито неформални. Оратори, подобаващи на дебат... и тях не видях. Ляво и дясно не видях. Черно и бяло не видях. Минало и бъдеще не видях и не виждам.. Къде е ораторското в политиката? Къде е идеологията в политиката? Къде е конфликта между противниците в политиката? Къде е свършеното и най- страшното къде е бъдещето?

Кой победи ли? Кой побеждава в шаха когато играчите не могат да се матират един друг?

Не дебат, а де факто ПАТ!

Национален и политически депат.

Три протеста и едно погребение.

2009-03-16T20:29:00.002+02:00

14 Януари 2009 г. полицията смазва с палки законно свикания протест на студенти и природо- защитници.

15 Март 2009г. полузаконен протест на полицаите, които спрямо духа на закона нямат право на публични и синдикални протести.

16 Март 2009 г. незаконно събиране и протест на работници от фирмите по чистотата в София, чиито договори бяха прекратени. Предимно от цигански етнос. Полицията не е подготвена, няма данни за подобен протест. Няма палки, няма провокатори няма сценарий. Полицията не прави нищо!

Връщаме се на 15 Март всъщност полицията бе погребана от самата себе си. Е що за "система" е това, чиито служители я погребват. Всъщност полицията е призвана да поддържа законния ред в държавата......... идва ред на държавата.

Държавата на найлоновите торбички и кучетата.

2009-02-27T22:48:00.004+02:00

Имах време за губене и вървях лежерно, въпреки че мислите ми се препъваха една друга. Виждах без да гледам и изведнъж мислите ми паднаха покосени, всички заедно. Загледах се, измежду труповете им изпълзя една змия. "Държавата на найлоновите торбички и кучетата" нищо друго не можах да си помисля вече...

Държава, от чиито народ произлиза най-известният "опаковчик на сгради" Христо (Кристо) Явашев, облицовала дърветата, градниките и тротоарите си с найлонови торбички.

Държава, с лъв на герба, из чиято джунгла тичат кучета.

Държава - змия, която убива мислите на гражданите си.

Утрото на революцията

2009-01-11T02:10:00.003+02:00

14 Януари пред парламента, общонароден протест срещу поведението на политическата класа ( касата) в България!!!

"Няма да променя нищо, най-много да се възполват ГЕРБ и АТАКА от моя протест. Не, не че не ми пука, не че не обичам родината си, просто съм сигурен, че това е поредната манипулация на моя народ!" - това си помислих на първо време.

Но, не вече наистина ми писна, искам да пртестирам! Не срещу Стнишев, Доган или Царя, протестирам срещу цялата им наглост, лицемерие и подлост. Искам да пртестирам срещу тяхната корумпираност, цинизъм и безочие, не персонално, срещу всички тях. Искам да им покажа, че има нород, че има нация, че има малди хора със свободно и модерно мислене, които не виждат бъдещето си по този начин. Млади хора които искат просто да живеят нормално, без да са убивани, ограбвани, газени и крадени.

Ако искаш да покажеш:

Че ти пука

Че обичш народа си

Че вярваш в по-доброто си бъдеще

Че не можеш повече да търпиш подигравка с националнат си идентичност

Че не си медуза

Че Гевара!

Трябва да покажем революционната си активност, най-малко за да видят, че има от какво да ги е страх. Най-малкото, за да им покажем, че когато има престъпление има и накзание. Най-малкото, за да видят следващите, че и тях няма да ги търпим.

Сменете си морала, ако искате да ни управлявате, инаЧе*.......

Ясно е, че октопода е голям и е пуснал пипала навсякъде, ясно е, че не можем да сменим октопода, но е важно да му свием пипалата, поне до разумни граници!!! Да му покажем, че не може повече така!!!

*Че - на испански "Хей" като обръщение. Един ден революционерът Фидел Кастро се обръща към своя другар Ернесто Гевара: "Che Guevara!" (Хей Гевара) и оттам Че Гевара, символ на революцията към по-добро. (Да не се възприема като символ на комунизма и марксизма тук се има предвид образа на рвеолюцонера недоволен срещу несправедливоста)

Първи '09

2009-01-02T21:10:00.007+02:00

След последната за 2008-а е ред на първата за 2009г. публикация в безмисления ми блог(дори незнам каков означава на английски). Та сега на 2 Януари си прочетах предната (последна за 2008г.) публикация и ми стана много смешно, тъй като там третирам темата за надеждата. Че надеждата е последното чувство, което напуска човека, само че тогава не се сетих да напиша, че надеждата освен хубаво може да е и много режещо чувство. Щом сме стигнали до там да се надяваме, значи сме загубили всичко преди това, ако надеждата е последното чувство което ни напуска, то значи тя е дъното или поне е близо до дъното.

По ирония на съдбата или, ако се опитам да избягам от клишето, по трагикомедия на съдбата от новогодишната баница ми се падна късмет НАДЕЖДА.

Когато Пандора повдигнала похлупака на урната, подарена и от Зевс от там излезли сред хората злините, грижите и страданията,непознати дотогава на смъртните. Пандора захлупила веднага урната,но на дъното и останала сама надеждата.

Надеждата е шишът на който се въртим когато се печем на жарък огън!

Последен'08

2008-12-30T11:46:00.004+02:00

Спонтанно реших да напиша едина последна за годината публикация. Жалко е, че тя е плод по-скоро на изкуствено намерение отколкото на силно вътрешно желание. Първото, което се сещам е смяната на Румен Петков, но за съжаление пародията е пълна и той ще е човека, който ще организира Формула1 в България. Това е нашата мила родина, пародията е пълна и какво ни остава освен да се отдадем на новогодишна вакаханалия. Забелязъл съм, че огромна част от хората се движат в своя живот от надеждата, надеждата за нещо по-добро. Затова четат хороскопи, попълват тестове и "куизове" във фейсбук, ходят на църква, стискат палци пред черната котка и прочие. Та така и нова година, като празник е рожба на надеждата. Въпреки рационалното си безсмислие, да се почива и посреща нова година, която е изцяло условна и не е обвързана с духовен, национален или традиционен култ, след няколко часа всички с надежда ще си пожелаем Живот и здраве, щастие, успехи и тн. дори всеки ще си има по-специален късмет от баницата.... на който ще се надява. Надеждата е последното чувство което човек губи. Нека отново влезем в сауна от шампанско, усмивки и еуфория, да помислим за България. Наздраве!

Нивото на река Дунав в сантиметри....

2008-11-24T00:29:00.002+02:00

Зима е, честити първи сняг! Нормално нивото през зимата се покачва, а през лятото е най-ниско. Само че тази Зима нивото удари дъното, не на река Дунав, а нивото на политическия дебат в България. Ако претендираме за държава наследник на европейските ценности, за държава с хилядолетна история, то коритото на нашата политическа река е пресъхнало, земята се напукала и изпръхнала като земята на ада нагрята от горещите казани. С официалното си изявление на софийска община, по повод клипа с транвая (който и аз усмях) на Станишев, една българска институция иззе ролята на Шоуто на слави, да се подиграва и усмива политическия ни елит. За мен е недупостимо като гражданин, едно лице кмет на София, претендиращ за лидер на първа политическа сила да принизява, унижава и лумпенизира политическия дебата в страната ми на нивото на шоу от типа "Господари на ефира", " Говорещи глави" и тн. Извинете господин Борисов но вие се оляхте. С пълната си несъстоятелност да генерирате политика и нови идеи, вие се ограничавате до шоу-циркаджийски изказвания и изпълнения. Ударихте дъното. А и нека не забравяме последния бисер: "Земетресението в София е в следствие от взривовете в Челопечене". Господин генерал, моля обяснете ми как сега Станишев направи така, че да завли сняг и отново да видим пълното ви безсилие да изчистите града. Нивото на река Дунав в сантиметри..........
снимка: http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.ardino.bg/news_images/4162144_2.jpg&imgrefurl=http://www.ardino.bg/%3Fpid%3D2,2%26id_news%3D135&usg=__RbXxB096mH24KA61sFL6-7wzZxw=&h=300&w=300&sz=44&hl=bg&start=25&um=1&tbnid=72EF24jS7QuOYM:&tbnh=116&tbnw=116&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25B5%25D1%2581%25D1%258A%25D1%2585%25D0%25BD%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B0%2B%25D1%2580%25D0%25B5%25D0%25BA%25D0%25B0%26start%3D20%26ndsp%3D20%26um%3D1%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rls%3Dorg.mozilla:bg:official%26sa%3DN

Аз победих общината!

2008-11-06T17:14:00.004+02:00

С това патетично заглавие искам да изразя надеждата си, че гражданското общество става все по-силно.
Скоро беше извършен ремонт на Булевард 8-ми Декември, заедно с тротоара и спирката. Още на третия ден, след първия дъжд обаче плочките се разместиха, продъниха и започнаха да плискат след като се стъпи върху тях. Това ме вбеси, още повече, че кметът неформал Бойко Борисов и ректорът социал Борислав Борисов (2хББ) се снимаха на откриването и дружно отразени в централните новини, все едно откриват "космодрум", а не най-обикновена улица, закоято по закон са длъжни да се грижат. Все едно да се снимат всеки ден как ходят на работа или как си подпечатват документите...
Вбесен и подкрепен от колегата Петров се прибрахме "седнахме и написахме следното писмо", но не по бай Ганювски да изпсуваме (кара ибрахиме бесний ....), а Жалба до столична община, зам кемта по Инфраструктурата. Жалбата заведахме на интернет страницата на общината ето тук: http://www.sofia.bg/virtdelovodstvo.asp (използвайте Го! Работи!)
Честно казано нямах реална надежда, че нещо ще стане още повече през интеренет. Бях много изнендан, когато след 1 седмица получих писмо от общината, че жалбата ми е прехвърлена на фирмата изпълнител за "оглед и предприемане на действия". След още 1 седмица получих 2ро писмо от общината, с което ме оведомяват, че в следстиве на жалбата са направили оглед и "направените констатации се верни" в резултат е извършен повтроен ремонт. Истина! Извършиха го! Сега като минавам някак си стъпвам, като все едно съм си у нас. :)
И тогава ме обзе едно силно вътрешно чувство на победа, не можах да спра лазенето на усмивката по лицето ми и си казах, "ами ако всеки прави жалби и всеки път има резултат"!
в обобщение: Не всичко зависи само от другите, напротив НАЙ-ВЕЧЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ!
Ти си този недоволен, непримирим и действен, който постига резултат.
снимка: http://dnes.dir.bg/2008/09/16/gallery3382035_3.html

Младите?

2008-10-29T11:17:00.004+02:00

"Младите хора са тези, които, ако си размърдат мозъците, душите, сърцата и задниците, ще могат да спасят родината ни от западането, пропадането и разпадането. И да си я подредят така и такава, както и каквато искат тя да бъде - за да живеят в нея. А не да се спасяват от нея с емиграция и обръщайки се с гняв назад, да казват: „Няма да ви живея в скапаната държава!”..."
От сайтана доц. Слатински http://nslatinski.org/ препоръчвам горещо на всеки.
Обективен и точен анализ на политическите и други събития в страната от човек, бивш секретар по сигурността при Президента, познаващ "кухнята" на политиката.
Препечатвам тази мисъл, за да активизираме процеса на "размърдване на задниците".

Кучето, което се oпита да надскочи сянакта си с лъвски скок

2008-09-24T23:43:00.008+03:00

Дълго време се опитвах да намеря точните думи, които да изразят цялата емоционална смес от олио и вода преживяна в онзи топъл и жизнен 22 септември. Онзи нещастен опит на Сянката да надскочи великото си обляно в кръв и чест тяло. Опит изтъкан от парадност, усмивки и трицветни багри.
Празнинствата по случай сто годишнината от обявяването на независимостта на България бяха същия лицемер, който нагло се усмихваше от поставените български знамена със само една страна. Да, от едната страна е Бяло, Зелено, Червено а от другата, тяхната сянака. Монета само с ЕЗИ.
От едната страна красиви, горди, с въстаннически униформи и дълги като извадени саби орлови пера, на челата, Гвардейци; прекрасната българска военна духова музика; гледката към Царевецъ.
От другата облечени в черно-бели костюми пингвини; речи с вехт аромат на предъвакна дъвка и едно куче...
Куче зловещо напомнящо в позата си гордия български лъв. С ужас, страх и нежелание си помислих: "Ами ако лъвът наистина се е превърнал в куче" Мисъл, която ме удари силно в сърцето и аз инстинктивно отвърнах с юмрук в корема й: "Не, лъвът е болен, изморен, ленив и сянката му прилича на куче. Но това е нищо повече от една прозяваща се сянка". Ненадейно, като лятна гръмотевична буря ни връхлетя Зарята. Заря толкова продължителна, че да ти се схване вратът и същевременно толкова зрелищна, че да не усетиш болката. Цялата тази светлина, целият този блясък бяха толкова ярки и пищни, че в своето продължение заличиха сянката. Първо я настъпаха по опашката докато постепенно тя напълно изчезна, тази отваратителна ленива сянка. Със звук и целият облян в светлина се появи Лъвът, онзи Лъв, който стои изправен, целият златен и над него облаците свиват гъст надпис: "Свобода или Смърт".
След последната светкавица , пробяга и последният гръм. Лъвът се смачка, изкриви се в гърч и се превърна в своята кучешка сянка, качи се в черната си колесница със синьо-червен ореол от полицейски лампи и с бясна скорост се отправи към Богинята на мъдростта.
Остана само димът от зарята. Гъст, но разпръснат в посоките, той още известно време бавно се разсейваше...
Велико Търново град на позорни падения и горди въстания, град оставал сирак без своите Цар и Царица и град баща на Конституция, град на арогантно мижави, кучешки сенки и техните златно рижави, лъвски тела.
След няколко дни още помня видяното и се чудя истина ли е или плод на въображението на един влюбен младеж, летя на раменете на ИКАРус в същата тази Богиня на мъдростта, а до мен пътуват бездомник и неговото домашно куче.

снимка: авторът

Deutschland Uber Alles* срещу Бай Ганьо

2008-08-22T10:29:00.007+03:00

САЩ 94! Върхът на българския футбол. Победата над Германия се превръща в празнична еуфория в цялата страна, един вечен спомен. Успехът е безспорен. Какво обаче стана няколко години по- късно???
В стената (на снимката) са Юрген Клинсман, Руди Фьолер, Лотар Матеус и тн. Клинси скача най-високо, заедно с Фьолер, но той е по- нисичък.
Сега Клинсман е треньор на Байерн Мюнхен, а преди това постигна финал на Световно първенство с Германия. Един безспорен лидер и космополитна личност, с хризматично позитивно излъчване.
Руди беше треньор на Германия и Рома, една добра кариера.
Нека погледнем и някои други бивши германски футболисти като Хьонес (селекционер на Байерн) , Карл-Хайнц Румениге, Бекенбауер....... Всички в момента работят за немския футбол на високи постове и виждаме, че фразата на Линекер за същината на футбола** е винаги актуална.
Срещу немската стена , тогава са бившият национален селекционер Стоичков, който безпардонно избяга от тима, за да съсипе този на "Селта" и след това да пребие фотограф....., гениален футболист, но един типичен простак и отвратителна личност. Наско Сираков, който беше в управат на Левски и се изживяваше като палач за малките отбори, като казваше кой ще играе в А гр. и кой не и в крайна сметка се опозори. И най- в дъното на игрището, вездесъщият Боби (Михайлов) сега шеф на БФС, който спаси дузпите на мексиканците, но изтърва българският футбол. Първо изхвърли Берое от елита после допусна драмата с ЦСКА и реално не промени нищо от управлението на Батето, освен че измести някои центрове на влстта към себе си. Сега скандала със съдията Ристосков и Боре Александров.
Да не подминем и Лечков, кметът на Сливен, който се прочу, като далавераджия.........
Все пак немските възпитаници, като Балъков и Боримиров, запазиха имената си далеч от скандали, засега....
Ето, една разлика между България и Германия, която можем да принесем на всикчи държавни равнища и без да намалим нейната валидност, ето защо немската дисциплина е антоним на Байганьовщината....

(Уточнявам, че с тази статия не искам да отрека успеха и футболният талант на изброените български футболисти, аз съм горд с техните постижения! Статията е по-скоро метафорична и се отнася, както до нивото на нашият футбол и спорт, така и до състоянието на държавата. Статията е провокирана от коментара в блога на evgata )
* Германия над всичко
** " Футбола е проста игра - всички тичат и накрая Германците печелят!" Гари Линекер

Via vita est

2008-08-16T13:20:00.002+03:00

-Добър ден, заповядайте. Давам два лева на шофьора на маршрутката.
-Здрасти, заповядай. Учтиво ми подава 50ст. Той.
- Вратата силно напред.....! Браво!
....................................................................................
- Абе пусни го тозаи мигач, да ти ..................... къде караш, еб....ти простака......... Докато изрича тези думи шофьора интензивно маха с двете си ръце, сякаш превежда казаното на жестомимичен език, та да може и глухите да го разберат, като ръкомахането му се прекъсва за секунда от инстинктиваната смяна на скорстния лост.
- Карай! Не ръкомахай! Работата ти е да караш! Затова ти плащаме!
-........................................................... Глухо мълчание.

Защо вълците останаха гладни?

2008-07-30T14:52:00.002+03:00

„Няма да хвърлям жертви на вълците”, това заяви премиерът Сергей Станишев в коментара си към доклада на ЕК. Тоест оставки на министри няма да се искат, персонална отговорност никой не носи.

След срещата на коалицията в Банско стана ясно, вече твърдо че оставки няма да има. Какво означава този факт?

В точка 2.3. от Доклада на ЕК „Необходими подобрения” пише:

„Необходими са някои основни подобрения, въпреки че първият приоритет трябва бъде постигането на резултати независимо от структурните недостатъци. За това са нужни постоянна политическа воля и решимост.”

Това изречение ясно акцентира на личностната отговорност, а не на структурата на организация на властта. Политическа воля и решимост могат да притежават конкретни лица, а не структури на управление. Въпреки, че декларираха ясен прочит на доклада, тримата лидери на срещата в Банско се ограничиха, само до структурни промени.

В интервю за вестник „Дневник” от 29 Юли секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев заявява: „не съм убеден, че която и да е оставка - на министър или зам.-министър, е продуктивна година преди изборите”. Тук като аргумент за липсата на оставки се дава малкото време преди изборите. Реално погледнато това е вярно, смяна на министри в последната година от мандата не може да доведе до реални реформи, именно за това мандатите са по 4 години- достатъчен период за прокарване на политики. Има ли коалицията правилен ход? Ако се искат оставки това няма да доведе до реформи, от друга страна как да се очаква реформите да се проведат от вече ровалилите се? Ясно личи абсурдността на ситуацията, в която изпада кабинета Станишев.

Големият губещ от глада на вълците остава, обаче БСП. НДСВ са вече реално мътав самостоятелен политически играч, ДПС имат твърд електорат, а Станишев, като лидер на БСП поема целия провал на правителството. Ясно е, че за да останат гладни вълците причината не е в липасата на храна, а в страха на Станишев, че помирисали кръв вълците могат да изядат и самият него.

Оттук нантатък това правителство е изчерапно, нито с промени, нито без промени в него. Единствената алтернатива се явяват предсрочни избори и нов кабинет, за да не се загуби тази година в безмислени структурни промени и отаяни предизборни политически ходове от страна на управляващите.

Дали обаче реална политическа алтернатива за България има.........

Сфери на промяна

2008-07-09T14:40:00.002+03:00

Сферите с нужда от промяна в българската политическа ситема според мен.
1Политически партии
2Медии
3Гражданско участие
4Изборна система
5Обществени поръчки
Това са за мен ахилесовите точки. Защо?
На първо място в парламентарната република, водещата политическа роля имат партиите, ако нещо не върви промяната трябва да се започне от там.
Второ, голяма част от гражданите не са компетентни и нямат задълбочени знания и анлизи за политическото. Това ги превръща много лесно в жертви на политическия маркетинг, политическата пропаганда и т. нар. черен Пи Ар. Една от основните причини за липсата на компетентност е липсата на качествени медии, които достатъчно свободно и коректно да поднасят политическата информация.
За да се привлекат гражданите към политиката има един единствен верен подход- Да им се да де възможност да генерират политика, да участват активно в политическия процес. Това става под две форми:
Системата на репрезентация (избирателанта система)
Формите на пряко участие.
И двете форми в момента са затворени. Веднъж избран депутатът получава свободен мандат и не е отговорен пред никой освен пред партияния лидер, който го е поставил в листата. От друга страна възможността за граждански натиск е сведена до минимум - не се допуска гражданска инициатива за референдум, въведен е висок праг от 50% от гласподавателите, който практически обезмисля референдума и тн.
Икономическата система като че ли е стабилна и успява да генерира приходи в бюджета въпреки все още ниската производителност на труда, тоест пари в държавата ИМА. Парите ни обаче се харчат неефективно и безотговорно, нашите пари и тези на ЕС. Това налага цялостно преосмисляне на системата на обществените поръчки.
В заключение ако ние, гражданите въздействаме за осъществяването на положителни промени в тези насоки, може значително да подобрим качеството си на живот (не разбирай финансово). На първо време смятам е нужно да се обединим около сферите на промяна и след това да търсим конкретни решения.

Битоля или Битола

2008-05-26T20:52:00.006+03:00

В Битоля правят впечатление няколко неща.
Първо, магазините не работят в неделя, нямаше работещ магазин в 2 часа следобед. Изключение правеха само няколко малки магазинчета в центъра на града.

Второ, многото минарета и преобладаващото по улиците албанско население.

Трето, мизерия и разпадащи се сгради из целия град.

Четвърто и най-показателно е тази табела оцеляла на стра сграда в центъра на града.
"Орелъ БЪЛГАРСКО общозастрахователно Д-во"
Уникална находка според мен. Българскот ми сърце ме накара да погледна нагоре и да я заснема.

До Охрид и назад - общи впечатления

2008-05-05T16:40:00.013+03:00

С колегите от университета организирхме по идея на наш професор екскурзия до Охрид, имам голямо желание да опиша нещата, които ме впечатлиха в поредица от няколко текста. В настоящата публикация ще разкрия най-общите си впечатления от градовете, които посетихме.
Разделянето на отделни публикации се налага от огромния брой детайли, които се сещам и искам да опиша.

Нека започна с първото по-интересно събитие - преминаването на границата. На Гюешево минахме сравнително бързо и безпроблемно. От другата страна през "Деве баир" движението беше доста бавно, имаше колона от няколко автобуса, но отново граничния контрол мина безпроблемно. Въоръжен с търпение, преминаването в Македония не е съпроводено с трудности.

Първите няколко километра в Македония няма висима разлика с България пътя е добър а планинския пейзаж запълва цялото зрително поле. С навлизането през селата, обаче някак личи изостаналлост в сравнение с нас, не драстично, но се забелязва. Много красиво и чисто. Липсваха крайпътни сметища. След известен път се качихме на магистралата и поехме през малкото равнинна земя в Македония, която е преобладаващо планинска държава и голяма част от пътищата са двулентови и в дълги поредици от завои и гледки на планини до дъното на погледа. Преминаването по магостралата изисква плащането на ТОЛ такси, които най-вероятно ще се въведе и у нас след известно време. Пунктовете за плащане бяха на сравнително къси разстояния на всеки 20 - 30 минути. и събираната такса беше 230 денари за автобус, това е равно на около 7 лв.

Битоля
Пърото ни спиране в град беше в Битоля. За впечатленията си оттам ще напиша в отделна статия, когато си получа снимките. Там запечатах доста интересено нещо, без което разказа ще загуби много от своята аргументация.

Охрид
Още с влизането в Охрид, града прави силно впечатление. Чисто, поддържано, указателни табели на всяко кръстовище, така че успяхме лесно да се ориентираме в съсвесм непознатия ни град.

Отдалеч се виждаха крепостните стени на Самуиловата крепост, за която също смятам да направя отделен разказ. Важно е да се отбележи, че точно в дените избрани от нас за екскурзия в Охрид се провеждаше среща на върха на страните от централна и източна Европа, полицаи имаше на всеки 100 метра, възможно е чистия и прилежен вид на града да се дължи именно на срещата, но дори да е така Охрид е великолепен град. Той е под егидата на ЮНЕСКО. Противно на очакванията ми липсваха противно много веещи се македонски знамена, дори не видях повече от 2-3 за целия престой в града, но за развяването на флагове има също отделна история.

Посрещна ни приятно време в 8 часа вечерта (македония е с 1 час назад спрямо българското часово време). Настинаха ни в перфектни стаи тип студио. В един апартамент имаше 3 стаи всяка с отделна баня и тоалетна, маса телевизор и диван. Коридора беше, като бокс с всички необходими прибори, а дори и кафе, захар, чай и др. Сградата представляваше нова 2-3 годишна 4 етажна, бяла сграда тип вила, на 7-8 минути от брега на езерото. Красотата на езорото ще присъства във всички разкази. То е наистина прекрасно със кристалната си вода, сините лагуни, белите лебеди, плажовете със ситни камъчета.

Крайбрежната алея е много подходящо направена. На първа линия има 4- 5 метрова пешеходна алея с градинки от райграс, чистотата е безупречна. Следва автомобилна алея, но с ограничен достъп, впечатление правеше културното поведение на шофьорите, не много скъпите коли и разбира се разнообразието от регистрационни номера, сръбски, български, унгарски, словенски и др. Едва след улицата има сгради с тротоар, което позволява добра гледка и ширина на полезрението, както и възможност да се движат големи групи хора без да се блъскат. Сградите не надвишават 5-6 етажа за целия град, а за крайбрежната нормално 4- 5 етажа. На партерните етажи има заведения от всякакъв тип, кафенета, ресторанти, барове, скара и тн.
(изглед към езерото от масата на крайбрежна кръчма)
Впечатление прави скромния, подреден и стилен ( в смисъл на еднообразен архитектурен стил и височина и ориентация на сградите, така че се създава чувство за хармония и подреденост) вид на сградите, много далеч от нашите мегаломански, високи и безразборни строени хотели по черноморието, а и в планинските курорти. Това за мен бе и най- силното впечатление - този уникален със своята красота град не е станал жертва на варварска, бизнесменска експлоатация. Грешка, която ние допуснахме да се случи с нашите градове и природни забележителности, грешка толкова голяма и тъпа, че затова поколенията ще съжаляват.
(аз на крайбрежната алея)
Централната улица е също симпатично подредена с лъскави витрини и наистина огромна тълпа от хора, повечето са млади и усмихнати. Цените на слънчевите очила са 10 лв., малко по-евтини от при нас(казвам това защото си взех едни). Цените по крайбрежните заведения са малко по-високи отколкото в студентски град. Например една бира е 2,10 (Скопско пиво, най-популярната местна бира, като цяло не е лоша, в началото ми беше странна на вкус, след това свикнах и си пиех все от нея. Веднага след границата обаче си взех Загорка и установих, че Скопското е на светлинни години назад). За храна също е скъпичко обяд или вечеря под 6- 7 лв трудно! Но това е нормално, имайки впредвид, че това най-красивият и единственият по своите размери. туристически
град в Македония, ако направим сравнение с цените по нашите курорти претполагам ще са еднакви или поне близки.

Охрид се слави със своите 365 църкви, но има и доста минарета, ако не ме лъже паметта има около 5-6 джамии. Има и стар град, специфичен със стръмните улички и специфична архитектура

. (една от църквите в стария град)

На върха на хълма, на който е разпложен стария град се намира Самуиловата крепост, но за нея повече в отделен разказ.

Струга
Град с преобладаващо албанско население. Многобройни кафета по улиците. Още с влизането в града се забелязва ориенталска култура или може би по-точно- мюсолманска. Централната улица е претъпкана с хора и разминаването е трудно.
(централната улица на Струга)
Предимно се движат млади мъже облечени по мода, зализани, с очила.

Там посетихме родната къща на братя Миладинови, автори на сборник с български песни, словосъчетания и поговорки от Македония (има се в предвид географската облст). Там един човек, който твърдеше че живее в Ню Йорк и наистина извади документи за самоличност доказващи това, ни попита " Вие тия за като какво ги учите?" , "Като Българи" отговаряме ние и на наш ред задаваме "А вие?", "Ние ги учим, като македонци" - отговари той. После си каза, че не разбира от история и започна да разказва за Ню Йорк.

Много хубаво е мястото от Охридското езеро откъдето излиза по своя път река " Черни дрин". (на снимката)

снимки: автора

Следва продължение.....

Безсилие по никое време.

2008-04-24T10:46:00.003+03:00

Промените в кабинета Станишев показват колко слаб е българският премиер.

Ако започнем анализа от самото начало на разкритията за Румен Петков, вече от дистанцията на времето спокойно можем да кажем, че премиера не предприе решително действие против Петков и вместо веднага да го уволни, той изчака оставка. Дори и след оттеглянето на Петков, премиерът не взе решителна позиция срещу него, с което можеше да покаже и независимост от първанов, а отново го реабилитира, като главен преговарящ за промените. Сега когато трябваше да се направят промени и бяха лансирани широки и дълбоки такива, отново ни направиха на луди.

Промените

За МВР беше задължително, да се търси силно партиен и неопетнен човек, Михаил Миков е добра фигура и доколкото съм следил парламентарните му изяви смятам че има воля за реална реформа. Да обаче няма време! За всяко ново правителство се дават санитарен минимум от 100дни, за да навлезе в работата си, за реални действия му остават само 9 месеца и то в условията на предизборна битка, което ще налага много пи ар ходове далеч от реалната политика. Защо Станишев чака криза, за да направи промени в кабинета те трябваше да са факт най-късно на втората година. Това показва пълно безсилие пред силите влияещи на премиера. Ако повярваме на доклада Петков, че последните 18 г. МВР е разградено, то как тези последствия ще се оправят за 9 месеца?

Здравения министър е бивш кмет на родния ми град,имам добри впечатления от него наистина направи много за града, но как ще се реформира цялата здравна система за 9 месеца? ПО никакъв начин.

ДПС сменят един министър, който редовно беше обект на критики и то с човек носещ българско име, но кой от министрите не е за смяна? Етем И Чакъров са още по критикувани за работата си, единият разпродаде българската земя по черномирието и рилските планини, а другия оглавява министерство, което спокойно може и да не съществува.

Колкото до НДСВ смятам, че те окончателно приключиха с политиката. Сменят военния министър без към него да има каквито и да е настроения от странан на обществото. Как ще мотивират именно тази смяна? За пореден път Сакскобургготски назначава човек от бизнес средите без политическо минало и то въпреки и без знанието на неговите депоутати, с което ги демотивира и аз лично не бих се очудил, ако именно те дадат началото на подмяна на правителството, тъй като там има и някои достойни хора.

Тези промени са закъснели, безполезни и плод на властово и идейно безсилие от страна на премиера Станишев! Реформите са фасадни и целят само и единствено притъпяване на общественото недоволство и критиките на ЕС. През тези реформи направени под натиск и плод на случайно възникнала ситуация личи властовата слабост и невъзможноста да генерира качествена политика на премиера Станишев.

снимка: http://i.actualno.com/club.bg/files/2006/04/17/cb62326788.jpg

Първото Велико нардоно събрание на българите!

2008-04-18T16:34:00.003+03:00

Състояло се е в местноста Оборище близо до гр. Панагюрище. С компания решихме, че това ще е поредният от 100те национални обекта на България, които ще посетим.

От София се стига по планински панорамен път около 90км. през Вакарел.

Пристигайки на Оборище човек първоначално се зарежда от историческата наситеност на местността, но след като измине пътя до мястото на събранието остава смаян от природната красота. Широколистна гора и около пътя се вие малка рекичка, за преминаването на която са направени дървени мостове. Красота, спокойствие и мир!

Препоръчвам на всеки!

О, Шипка!

2008-03-06T12:14:00.003+02:00

"..нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека....

защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей,..

...

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!.."

3ти МАРТ 2008г. 130г. свободна България!!!

На 3 март използвахме безплатните автобуси от Стара Загора до връх Шипка. Аз съм ходил няколко години, но никога не съм виждал толкова хора. Хиляди, почетоха паметта на загиналите за свободата ни братя. Това дава една увереност, вдъхва сили, че българският дух още не е напълно загубен. Въпреки нихилизма, материализма, егоизма на днешното време все още има места където всички присъстващи са единни, всички са братя, всички са българи. Веднъж стъпили на върха нямаше нито един злостен поглед, нито една обида, нито един присмех (дори пияния младеж със знамето който се търкули по хълма и се преби, бе наречен истинкси мъж от хората, които въпреки комичната гледка не му се пресмиваха). Всеки 3ти имаше флаг и гордо го вдигаше, без повод, без поддтик, без свян, флагат беше винаги развян! Ако тези хиляди, започнем да правим малко по малко, ще се преборим с големите проблеми на страната. Както преди 130г. шепа въодошевни, горди,смели български лъвове успях да съкрушат огромната османска гноясала империя, така и днес ние честните български патриоти трябва да се изправим срещу гноясалата държавна и политическа върхушка и да съградим нашето модерно общество. След освобождението България за няколко години догони европейските страни, испя да създаде силна армия. Днес след 50г. комунизъм отново трябваше да градим държава, носега за разлик от тогава нещата не тръгнаха добре. Имаме още време!!! Имаме още сили!!! Да действаме кой както намери за добре за модерна и просперираща БЪЛГАРИЯ!

През Южния парк

2008-02-16T19:54:00.004+02:00

На разходка в Южния парк. Освен папурите имаше и ято диви патици, които бяха много интересна гледка.
По алеята срещнахме и едно невероятно впечатляващо със своите живи, сини очи дете.

Колите се пързалят по снега, децата също

2008-01-10T00:48:00.000+02:00

Ден след големия сняг в София.
Само на 10 метра от оживения булевард св. Климент Охридски, където минават няколко линии на градския транспорт и част от трафика за Младост, в малките улички на Дървеница децата, насядали по шейните се смеят. Градусите са малко над нулата, ниско над хоризонта блести зимно слънце, детска глъч.
Замислих се, докато възрастните псуват държавата, колите им се пързалят, то децата им необременени от ежедневието благодарят на дядо Мраз за снега.
Кой свят е по-истински?
снимка: автора